Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5981 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №48948 от 24.02.2020год., СРС, 24-ти състав,
постановено по гр.дело №66627/2018год.
е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу М.К.В. с ЕГН ********** с адрес: ***, Р. Й. Ч. с ЕГН **********,
и Й.И.Ч. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***
за заплащане на сумата от 338,26 лева, от която 242,50 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от 01.02.2015г. до
30.04.2016г., 60,24 лева - законна лихва за забава за периода от 01.04.2015г.
до 14.03.2018г., както и 35,22 лева – сума за разпределение ТЕ, от която 28,75
лева - главница дялово разпределение и 6,77 лева - лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата при следните квоти – 1/2 от М.В., ¾ от Р. Ч. и ¼
от Й.Ч., начислена за имот, находящ се в гр.София,
общ.Оборище, ул. „*********- ОФИС, като неоснователни и недоказани. С решението
е осъдена „Т.С.” ЕАД, ЕИК********* да заплати на Р. Й. Ч. и на Й.И.Ч. разноските по делото съответно от
300лв. и 150лв.
Решението само в
отхвърлителната част по отношение на исковете срещу ответницата М.К.В. е
обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, с основни
доводи, че решението е
неправилно след като първоинстанционният съд
неправилно е приел, че претенцията е неоснователна след като не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот.
Излага, че между ищеца и М.В. не е подписан договор за продажба на ТЕ, поради
което ответницата се е обогатила за сметка на дружеството и е допусната
фактическа грешка относно адреса на топлоснабдения
имот вместо с адрес ул.“*********/ какъвто обаче не е посочения адрес по
исковата молба/, в действителност офис с адрес ул.“Проф.*************, за който
са представените по делото доказателства. Моли да се отмени първоинстанционното
решение и вместо него се постанови друго, с което са уважат исковете.
Въззиваемата
страна М.К.В., чрез своя пълномощник по делото адв.К.
е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба, като посочва, че в исковата молба за адрес на топлоснабдения
имот е посочен офис с адрес ул.“Проф.************и какъвто смята, че не
съществува, но също така не може да се приеме, че се е обогатила от стойността
на доставената топлоенергия в имот с друг адрес след като е следвало да се
докаже, че е ползван същия и е консумирано претендираното
количество. Още повече, че по делото е приложен договор за наем с наемател
трето лице.
Третото лице
помагач „Б.“ЕООД не е заявило становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба, подадена от „Т.С.” ЕАД срещу ответниците
М.К.В., Р. Й. Ч. и Й.И.Ч. се излага, че ответниците
са собственици на търговско помещение и което е топлоснабден
имот с адрес: гр.София, ул.“Проф.************, офис, като е предоставена
топлинна енергия за стопански нужди в имота, но между страните няма сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149,
ал1, т.3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответниците са потребявали
енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността й.
В отговора на
исковата молба ответниците са оспорили исковете, като
изрично в отговора на исковата молба от въззиваемата М.К.В. е посочила, че не притежава имот с
адрес, посочен в исковата молба, като смята, че такъв адрес не съществува, но и
не е притежавала имот с адрес ул.“************, както и не е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди.
Третото лице -
помагач на страната на ищеца „Б. Б.“ ООД не е заявило становище.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените искове, като е приел, че
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване
от ответниците, но по делото не се установява, че ответниците са собственици и/или ползватели на процесния топлоснабден имот за
посочения период, което да е довело до тяхното обогатяване.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че исковата
молба е нередовна и в тази връзка не са
дадени указания на ищеца да уточни топлоснабдения
имот след като именно в исковата молба ищецът е изложил твърдения и е посочил
изрично, че топлоснабдения имот, за който твърди, че ответниците са съсобственици е с адрес София, ул.“Проф.************,
офис, с което същия е индивидуализиран и този имот е ползван за стопански
нужди, без да е сключен писмен договор за продажба на ТЕ. Този извод не се
променя от приложените към исковата молба доказателства за собственост на името
на ответника Й.Ч. и на името на М.В., които касаят имоти-магазин за цветя и офиси с друг адрес
ул.“Проф.*************, партер, но които са доказателства по делото за
установяване на твърденията на ищеца, а не са част от исковата молба. В тази
връзка въззивникът ищец не е установил по делото чрез
провеждане на пълно и главно доказване твърденията си, че ответниците,
включително и въззиваемата М.В. са собственици на топлоснабдения имот с посочен в исковата молба адрес или ползватели на същия
и за който се твърди, че е доставяна ТЕ за стопански нужди, но не е сключен
писмен договор за продажба на ТЕ, не е заплащана ползваната ТЕ, с което ответниците са се обогатили, респективно ищецът е обеднял.
Поради което предявеният иск се явява неоснователен. Още повече, че в случая,
дори да се приеме, че административния адрес на топлоснабдения
имот е сгрешен има приложена молба декларация за откриване на партида на името
на трето лице- дружество наемател „Р.“ ЕООД на
което са водени отчетите и са издавани фактури с оглед на приетата ССЕ.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника, а на въззиваемата
страна, но няма направено искане за присъждане на такива, както и доказателства
да са направени разноски за въззивна инстанция, поради
което не следва да се присъждат.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№48948 от 24.02.2020год., СРС, 24-ти състав, постановено по гр.дело
№66627/2018год. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Б.”ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.