Решение по дело №1840/2018 на Районен съд - Кюстендил

 

 

                                        

                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                              №.........................

                                     гр. Кюстендил, 31.05.2019 г.

                                    В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд,  III- ти състав , в открито съдебно заседание на втори април , две хиляди и деветнадесета година  , в състав :

                                                                                      Председател: Мая Миленкова

 

при секретаря:  Цветанка Александрова

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1840 по описа за 2018 година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

  

О,Кюстендил, представлявана от С.В.- зам.кмет, изпълняващ  длъжността Кмет по силата на Заповед № РД-00-1261/ 05.11.2018 г., обжалва наказателно постановление № 28-А-11/30.10.2018 г.,  издадено от **** на **** П., с  което на основание чл.150, ал.6, пр.2, вр. с чл. 128, т.2 и т.3  от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/  е наложена  на  О.Кюстендил имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила в производството по издаване на НП и нарушения на материалния закон.

Административнонаказващият орган, чрез своя  упълномощен процесуален представител оспорва жалбата  и  изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде потвърдено.

 

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

            Във връзка със спазване на поетите от Р България  ангажименти към  Европейската Комисия по отношение  изпълнение на  Решение на Съда на Европейския съюз от 16.07.2015 г.  / по дело С-145/14/  , на 25.10.2017 г. М. на околната среда и водите  изпратил в **** П. писмо  с вх.№ 04-01-299/25.10.2017 г., съгласно което всички общински депа за неопасни отпадъци , неотговарящи на изискванията на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26.04.1999 г. , следва в срок до 31.12.2017 г.,  да прекратят експлоатацията си , с цел предотвратяване на финансови санкции за България.

           Във връзка с това писмо, ***** на **** П. издал Заповед № 122/20.11.2017 г. , с което е спряна експлоатацията на  депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на О,Кюстендил, с.Р., м.“Гл. Р.“, с ЕКАТТЕ 61457, собственост на О,Кюстендил, считано от 31.12.2017 г.

Изпълнението на заповедта е възложено на **** на О,Кюстендил.

Няма данни по делото цитираната Заповед да е обжалвана, поради което и съдът приема че същата е породила своите правни последици.

 Цитираният ИАА е връчен на  ответната О.на 23.11.2017 г. и е влязъл в сила на 08.12.2017 г.

На 12.02.2018 г., служители на **** П., свидетелите А.С. и  С.Й., извършили проверка на общинското депо, находящо се в с.Р., м. "Г. р.", общ. К., както и проверка по документи на адреса на управление на ОП „Ч.", към О.К., където се води отчетността относно дейностите по сметосъбиране, транспортиране и депониране на смесени" битови отпадъци.

 На проверяващите са представени две отчетни книги за отпадъци и сведения за превоз, на битови отпадъци. Видно от отразеното в тези книги О.****  е  продължила да депонира отпадъци  в процесното общинско депо , въпреки задължението от 31.12.2017 г. да бъде спряна експлоатацията на  същото.  За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 32-КОС-СЙ-7/12.02.2018 г. на ****-П..

С оглед констатациите от проверката, представляващия Общ. К. е поканен да се яви в инспекцията на 11.05.2018 г. за съставяне на АУАН.  Поканата е получена  от представител на О,К. , но представител не се е явил на посочената дата . На 11.05.2018 г., в присъствието на свидетел на констатиране на нарушението, е съставен АУАН № 11/11.05.2018 г. АУАН е изпратен на кметът на общината с писмо изх. № 08-00-96/14.05.2018 г. на ****. АУАН  е върнат в инспекцията с писмо вх. № 08-00-96 /4/12.10.2018 г. , подписан  на 10.10.2018 г. от представляващия нарушителя по закон. В АУАН не са отразени писмени възражения относно описаното в същия нарушение. В предвидения в ЗАНН 3-дневен срок такова, обаче  е постъпило.

АНО, след като се е запознал с административнонаказателната преписка и депозираното възражение  е приел последното за неоснователно и е издал НП№ 28-А-11/30.10.2018 г.

 С атакуваното  НП  е санкционирана О,Кюстендил, за това, че въпреки забраната за експлоатация на общинското депо след 31.12.2017 г., О,К. е продължила да използва съоръжението и да депонира отпадъци в него. За установеното нарушение  на О,К. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на осн. чл. 150, ал.6,предл.2, вр. с чл.128, т.2 и т.3 от ЗУО.

 Недоволна от издаденото НП, въззиваемата страна,  обжалва същото, като сочи  в жалбата множество нарушения на процесуалните правила , както и неправилно прилагане на материалния закон  при  определяне на правната квалификация на наказуемото нарушение.

В хода на съдебното следствие  са разпитани  актосъставителя и свидетеля по акта, които са  извършили проверката и са установели нарушението. С показанията си свидетелите  потвърждават  направените и описани в КП и АУАН  констатации.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава  изцяло от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства.

           При установяване на горното от фактическа страна, съдът намери

                                              

                                                    от правна страна следното: 

 

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , от лице имащо надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

          В хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП  са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на съществените , т.е.  са ограничили правото на защита на нарушителя,  въпреки  твърденията в обратна посока на процесуалния представител на АНО.

           Начина, по който е описано нарушението  както в АУАН, така и в НП  води на категоричния извод, че е налице неяснота  относно датата, на която е извършено нарушението.  Налице е вътрешно противоречие между обстоятелствената част на двата акта и съответния техен диспозитив.  АУАН започва с описание на нарушението в средния смисъл : „ На 31.12.2017 г. , на депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на О,К., с.Р., м.“Г. р.“, с отредена площ 41.229 дка О,Кюстендил  не е спазила принудителната административна мярка, наложена със Заповед№РД-122/20.11.2017 г. на  **** на **** П.. В описателната част  на  акта се съдържат и други дати, за които  от събраните в хода на административнонаказателното производство, се установява, че са дати , на които са извозвани отпадъци до процесното депо, но  това не  променя факта, че като дата на извършване на нарушението е посочена датата – 31.12.2017 г.,  когато е следвало да бъде преустановена  експлоатацията на депото.

 По същия начин е описано нарушението, във времеви аспект, и в атакуваното НП. Според  представените по делото и приети като писмени доказателствени средства, заверени извлечения от  отчетни книги и  сведение за превоз на битови отпадъци ,  за периода от 02.01.2018 г. до 20.01.2018 г. на депото  са депонирани смесени битови отпадъци с посочен код и общо количество, а видно от  сведенията за превоз на битови отпадъци на 11 и 12.02.2018 г.  на депото са приети  43 бр. курсове на камиони със смесени отпадъци.

Безспорно от начина на описание  на фактите, които са приети за установени, е било възможно да се извлече  ясен и точен  темпорален реквизит, който  да направи описанието на нарушението ясно за нарушителя.  Това, обаче  не е сторено.  Посочвайки, че нарушението  е извършено на 31.12.2017 г. , а съставяйки АУАН на 11.05.2018 г.  актосъставителят е  компрометирал започнатото с този акт  административнонаказателно производство изначално.  Ако се приеме, че  именно отразеното в АУАН и НП, че нарушението е извършено на 31.12.2017 е било разбирането на  контролния орган за дата на извършване на нарушението, то безспорно е , че срокът , предвиден в чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, в който законосъобразно може да се започне такова производство  е изтекъл.

Ако не това е датата, която  и актосъставителя и наказващия орган са имали в предвид, то  и в двата акта съществува изключителна неяснота относно конкретна дата на нарушението . Веднъж се сочи период от 0.01.2018 г. до 20.01.2018 г. , а след това и две конкретни дата 11 и 12.02.2018 г. като на всички тях се твърди , че е извършвано извозване на неопасни отпадъци до депото.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и датата и мястото на извършването му, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като не посочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Непосочването на конкретна дата, на която се приема, че има извършено нарушение ограничава възможността съдът да прецени спазен ли е срокът за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

 В горния смисъл порока на АУАН и НП се явяват такива от категорията на съществените и налагат отмяна на атакуваното НП само на това основание.

 Извън това нарушение на процесуалните правила, съдът намира, че останалите възражения на жалбоподателя са неоснователни и не могат да обосноват незаконосъобразност на НП. Разглеждайки спора по същество, съдът намира, че  правилно  АНО е приел , че  по отношение на О.К, е имало  задължение да спре експлоатацията на  процесното депо, считано от 31.12.2017 г. и  това задължение  реално не е изпълнено.  Доказано е , че   към първото тримесечие  на 2018 г.  О,К. няма сключени договори за  обезвреждането  на битовите  и други  неопасни отпадъци  от територията на общината , с регионално депо за неопасни отпадъци, с издадено Комплексно разрешително  и отговарящо на  нормативните изисквания.

Въпреки доказаността на нарушението по същество, обаче съдът намира, че с оглед на констатираните по-горе нарушения на  процесуалните норми, които са допуснати в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и  като такова следва да бъде отменено .

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,    съдът

                                  

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 28-А-11/30.10.2018 г., издадено от **** на **** П., с  което на основание чл.150, ал.6, пр.2, вр. с чл. 128, т.2 и т.3  от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/  е наложена  на  О.К. имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                         Районен съдия :