Р
Е Ш Е Н И Е
№...../......г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД -
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при
секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
540 по описа на ВРС за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „Г.2.и з.“- ЕООД,
представлявано от В.Ф.Г., против НП №477740-F520235/ 18.11.2019г. на
Началник на Отдел „Оперативни
дейности”-Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството, за нарушение на чл.25 ал.1
т.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите вр.
чл.118 от ЗДДС, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 700 лв/ седемстотин /лева, на
основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Съдът
намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна,
поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се
изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено при неправилно
приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна.Оспорва се
компетентността на АНО, визира се като нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,
поради липса на разследване на множеството спорни и неизяснени обстоятелства в
хода на АНП, твърди се, че са нарушени нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени доказателствата, касаещи извършеното нарушение,
приема се, че при констатирана разлика в часа на ФУ съобразно астрономическото
време, не са визирани доказателства, как АНО е стигнал до извода, че не е издаден
ФКБ, приема се, че не е ясно точно коя е нарушената правна норма, което е
ограничило правото на защита на нарушителя, твърди се, че липсват мотиви
относно размера на наложеното административно наказание и в заключение се иска
отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът
на наложеното административно наказание.
Въззивникът, редовно призован, не се представлява в с.з., не ангажира
доказателства в подкрепа на жалбата и не изразява становище в хода на делото по
същество.
Представителят на органа, издал НП, оспорва жалбата, а в хода на делото
по същество аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението, визира липса на допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения, излага мотиви за неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и
справедливост на наложеното административно наказание и моли НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На
23.10.2019г., св.Д.-Б.-инспектор по приходите в ЦУ на НАП-Варна, съвместно с
колегата си- Колев, извършили проверка в
търговски обект по смисъла на параграф1 т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за плодове
и зеленчуци, находящ се в гр.Варна, жк”Младост” бл.147, стопанисван от „Г.2.и з.“- ЕООД. Първоначално в обекта
влязла единствено св.Д.-Б., която в 15,25ч.- реално астрономическо време, извършила покупка на 5бр. банани, на стойност
2,20лв., заплатена в брой на търговския работник, като за извършената покупка не
бил издаден фискален бон от
монтирания в обекта, въведен в експлоатация и функциониращ към момента на
проверката ЕКАФП. Плащането било извършено в брой с банкнота от 5лв. и сумата
била приета от Антония Димитрова
Андонова на длъжност продавач-консултант, която върнала и „ресто”.След
покупката горепосочената свидетелка напуснала търговския обект и по-късно.
двамата с колегата и отново влезли в обекта, легитимирали се и в 15,35ч. била
предприета същинската проверка.В хода на същинската проверка били изведени КЛЕН
и междинен Х отчет от монтираният в
търговския обект ЕКАФП, от който се установило, че в действителност не е
регистрирана продажба на стойност 2,20лв. в горепосочения час.След съпоставка
на фактическата наличност на паричните средства в обекта и регистрираните
средства от ФУ се установила положителна
разлика в размер на 363,45лв. в повече във фактическата
наличност.Установена била и разлика между часа на ФУ съобразно астрономическото
време, като ФУ било с 10 минути назад, но съобразно часа на извършената покупка
безспорно продажбата не е била регистрирана във ФУС сума от 2,20 лв. не
фигурира както в дневния отчет, така и в КЛЕН/
Резултатите от проверката били
отразени съставен на место Протокол в
присъствието на една от представляващите дружеството и на търговския работник в
обекта, като протоколът бил подписан без
възражения.
Във
връзка с резултатите от извършената проверка, на 30.10.2019г. св.Д.-Б. съставила АУАН срещу „Г.2.и з.“- ЕООД, в който било описано
нарушението, констатирано по време на проверката, квалифицирано като такова по
чл.25ал.1т.1 от Наредба Н 18/2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС вр.чл.3
ал.1. АУАН бил надлежно връчен на
представляващия дружеството, който го подписал без възражения.
В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН, поради което, въз основа на АУАН и
останалите събрани доказателства, на
18.11.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със
същото е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева на
дружеството-жалбоподател на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Съдът
кредитира показанията на св. Д.-Б., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
конкретни и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и
доказателства за фактическа обстановка, различна от установената и описана в
АУАН и НП не са ангажирани.
Съдът
изцяло кредитира и писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява от
показанията на св. Д.-Б., АУАН, КЛЕН,дневен отчет, опис на паричните
средства, протокол за проверка и от останалите приетите писмени доказателства
по делото, съдържащите се в АНП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът
за установяване на нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/
съгласно приложената в материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени лица и са законосъобразни от формална страна,
поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.
В хода
на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН,
така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които потвърждават нарушението, като възраженията и в тази
насока не се споделят.Нарушителят се защитава срещу фактите, описани в АУАН и
НП, поради което възраженията, че е ограничено правото на защита на нарушителя
при посочването на нарушените норми, още повече, че в НП изрично фигурират като нарушени и нормите на
чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на
финансите и чл.118 от ЗДДС, също са неоснователни.В хода на АНП не е имало
никакви спорни обстоятелства, не са били депозирани възражения, изискващи
специално разследване, поради което съдът намира, че не е била нарушена и
нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Няма как да се приеме, че не е ясно точно как е
било преценено, че не е издаден ФКБ към момента на продажбата, при разлика във
времето, регистрирано от ФУ, тъй като в тази насока има безспорни гласни и
писмени доказателства, сочещи часа на покупката, а видно от КЛЕН и дневен отчет, за времето до извеждането им, при разлика от 10 минути,
не е регистрирана продажба на стойност
2,20лв.
От
събраните гласни и писмени доказателства, които съдът по-горе е посочил, че
кредитира, се установи, че при
проверката, извършена в съответния търговски обект, стопанисван от въззивника,
на 23.10.2019г., не е издаден касов бон за извършена продажба на стока на
стойност 2,20 лв., извършена в 15,25ч.
с което търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по Наредба
№Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, като възраженията, че нарушението не е доказано, не
се споделят- същото се доказва от всички ангажирани по преписката писмени
доказателства- протокол за проверка, КЛЕН, междинен Х отчет, опис на паричните
средства и липсата на възражения както в протокола от проверката, така и в
АУАН, непосредствено след връчването им за запознаване и подпис.Посочено е
изрично, че се касае за чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ ,
но изрично е посочена връзката с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ
и чл.118 от ЗДДС и тъй като нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в
НП, съдът не констатира наличие на съществено процесуално нарушение.В този
смисъл правилно е било прието, че в обекта на търговеца е извършено нарушение
на чл.25 ал.1т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС.
Следва
да се отбележи, че е установена и разлика между регистрираната сума от продажби
във ФУ и фактическата наличност и то са били установени парични средства в
размер на 363,45лв. в повече, като доказателства, че се касае за внесена сума в
касата, без да е регистрирана, не са ангажирани и очевидно се касае за суми от
нерегистрирани продажби.
Съдът
намира че не е допуснато нарушение на чл.53ал.1 от ЗАНН, като намира, че в
конкретния случай нарушението не е маловажно по смисъла на ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайната за съответния вид, а и законодателят не е разграничил нарушенията
в зависимост от стойността на нерегистрираната продажба, респективно тази
стойност по-скоро касае размера на наказанието, което следва да се наложи на
нарушителя.Следва да се отбележи и фактът, че е констатирана и съществена
положителна разлика във фактическата наличност в касата, чийто произход не е
доказан и по-скоро се подозира.
Правилно
АНО е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС,
визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение, като наложената
санкция е в рамките, предвидени от правната норма.
Относно размера на наказанието -
имуществена санкция -трябва да се съобрази, че търговецът е наказан за първо
нарушение/ доказателства, дружеството да е санкционирано за други идентични
нарушения по делото не са ангажирани/, същото касае неотчетена покупка на услуга на стойност 2,20лв. и тъй
като за всяко конкретно административно нарушение, което АНО е приел за установено,
следва да се наложи и съответното административно наказание в контекста на
тежестта на извършеното, за съда е
неоправдано да се налага наказание в по-висок от минималния размер, още повече,
че липсват конкретни мотиви от АНО в тази насока. Съдът приема, че следва да се
ревизира имуществената санкция в размер на 700 лева, доколкото същата е
несъразмерно тежка, в сравнение с укоримостта на
конкретното извършено нарушение и до колкото чл.185ал.1 от ЗДДС е предвидил
минимална санкция от 500 лева, в конкретния
случай, за конкретното нарушение съдът счита, че и санкция в минимален размер
би спомогнала за коригирането на търговската практика. Налагането на наказание
в по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въз.дружество следва да бъде
осъдено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4
от АПК да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от
Наредба за заплащането на правната помощ визира
минимално възнаграждение 80лв. и тъй като
липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з., съобразно отхвърлената част на иска съдът
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ЦУ на НАП в размер на 57,14лв..Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в този размер.
При цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не
установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът
намира, че издаденото Наказателно постановление
следва да се измени в частта относно имуществената санкция, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП №477740-F520235/ 18.11.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности”-Варна в ЦУ на НАП, с което на „Г.2.и з.“- ЕООД, представлявано от В.Ф.Г.,
за нарушение на чл.25 ал.1т.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на
Министъра на финансите вр. чл.118 от ЗДДС, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лв/
седемстотин /лева, на основание чл.185ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500 / петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Г.2.и з.“- ЕООД-ЕИК *********
да заплати на ЦУ на НАП сумата от 57,14лв. /петдесет и седем лв. и
четиринадесет ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд- Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: