РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300503243 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. И. С. против
решение № 3653/09.08.2023г. по гр.д.№ 8218/2022г. на ПдРС, ХХІV гр.с., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против въззиваемия Б. А. Т. иск по чл.45 от ЗЗД,
вр. чл.3 от ГПК за това въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата
от 11000 лева- обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания от невъзможността да общува с дъщеря си А. Б. Т.а по причина на заведено от
въззиваемия производство по ЗЗДН. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се оплаквания, че съдът е
формирал изводите си единствено на база на доказателства, ангажирани от насрещната
страна. Като погрешен се оспорва изводът на РС, че жалбоподателката е била в
невъзможност да се вижда с дъщеря си само до датата на постановяване на
първоинстанционното решение в производство по ЗЗДН. Направен е подробен анализ на
събраните по делото на РС доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на иска.
От въззиваемия Б. А. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като са изложени подробни доводи
за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 8218/2022г. на ПдРС, ХХІV гр.с., се
твърди, че противоправното поведение, с оглед на което се претендира обезщетението в
размер от 11000 лева, е осъществено през периода 02.06.2017г.- 17.08.2018г. /датата на
влизане в сила на решението на ОС- Пловдив, с което окончателно отпаднало действието на
заповедта за защита по ЗЗДН/. На 02.06.2017г. ответникът, в лично качество и като законен
1
представител на А. Б. Т.а, депозирал молба за защита от домашно насилие пред Районен съд
– *****, който с определение по чл.18 от ЗЗДН от 02.06.2017г. задължил ищцата да се
въздържа от домашно насилие по отношение на дъщеря й А. Т.а, като й било забранено да я
приближава до приключване на производството по делото. По това време между страните
било висящо гр.д.№ 10669/2015г. по описа на Районен съд – Пловдив за прекратяване на
брака им, по което с определение от 11.04.2017г. съдът предоставил временно – до
приключване на делото, родителските права на ответника, като на ищцата бил определен
режим на лични отношения с детето. Съобразно с установения режим на лични отношения,
на 03.06.2017г., в 17:50 часа М. С. отишла пред дома на ответника в гр.*****, за да вземе
дъщеря си за събота и неделя, но ответникът й показал ограничителната заповед и отказал
да й предаде детето. Твърди се, че за периода от 03.06.2017г. до края на м. август 2018г. С.
не можела да се чува и вижда с дъщеря си, като по време на висящността на производството
по ЗЗДН ответникът правел всичко възможно, за да забави решението по делото, което от
своя страна имало за цел да продължи действието на заповедта за незабавна защита. Твърди
се, че депозирайки молба за незабавна защита, ответникът е злоупотребил с правото си на
иск, тъй като знаел, че отговорността по ЗЗДН е лична, както и защото вече имало издадена
ограничителна заповед против лицето Д. М. по гр.д. № *****г. по описа на Районен съд –
*****. През периода на действие на заповедта за незабавна защита М. С. била лишена от
възможността да се вижда с дъщеря си, изстрадала липсата на нейната близост и пропуснала
моменти от нейното развитие, които нямало да се върнат.
В подадения от Б. А. Т. отговор на исковата молба се твърди, че подал молба за
защита от домашно насилие, в качеството си на законен представител на дъщеря си А. Б.
Т.а, тъй като търсил закрила на своите и нейните накърнени права и законни интереси, като
упражнил законовото си право да се обърне към компетентните органи. Към края на м.май
2017г. установил, че при упражняване на режима на лични отношения с дъщеря си А. Т.а,
майка й я оставяла да спи в една стая със своя едноутробен брат Д. М., който осъществил
***** действия по отношение на А. Т., като това се случило многократно, а ищцата го
допуснала, тъй като не упражнила необходимия контрол, за да запази живота, здравето и
психиката на дъщеря им, която към онзи момент била само на 6 години. Районен съд- *****
приел, че са налице достатъчно данни за пряка и непосредствена опасност за здравето на А.
Т.а, поради което била издадена заповед за незабавна защита. С решението по делото
молбата за защита била отхвърлена като недоказана, а не защото категорично липсвали
актове, които да се квалифицират като домашно насилие. Оспорват се твърденията на
ищцата, че ответникът е злоупотребил с правото си на защита, тъй като в молбата по ЗЗДН
били посочени конкретни актове на насилие, като съдът в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 03.07.2017г., оставил без уважение молбата за отмяна на заповедта
за незабавна защита и прекратяване на производството като недопустимо. Към момента на
подаване на молбата за него съществувало убеждение в неговата правота, както и в това, че
са били нарушение неговите и тези на дъщеря му права и законни интереси. В хода на
процеса упражнявал добросъвестно своите процесуални права. Освен това през процесния
период ищцата поддържала връзка по телефон с дъщеря си, а и обективно не би могла да
осъществява лични контакти с нея, тъй като преимуществено живяла в чужбина.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява
описана в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че в хода на бракоразводното
производство по гр.д. № 10669/2015г. на ПдРС, след постановяване на привременни мерки
по същото, по силата на които за жалбоподателката М. С. е определен режим на лични
отношения с малолетната й дъщеря А. Т.а, на 02.06.2017г. от въззиваемия Б. Т. е подадена
молба за защита от домашно насилие против съпругата му / понастоящем бивша съпруга/ за
защита лично на самия него, както и на дъщеря им, която молба окончателно е отхвърлена с
решение № 1575/17.08.2018г. по в.гр.д.№ 703/2018г. на ПОС, с което е потвърдено
първоинстанционното решение по гр.д.№ 1150/2017г. на РС- гр.*****. С молбата по ЗЗДН е
поискана незабавна защита, като е издадена заповед за незабавна защита от 02.06.2017г., по
силата на която на жалбоподателката е забранено да приближава дъщеря си, жилището й и
2
местата за социални контакти и отдих на детето. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН, заповедта за
незабавна защита има действие до издаване на заповед за защита или постановяване на отказ
за издаване на такава, като следва да се приеме, че в хипотезата на постановен отказ за
издаване на заповед за защита незабавната защита има действие до окончателното
приключване на производството по ЗЗДН, с влязъл в сила съдебен акт, тъй като на
изпълнение, независимо от обжалването, подлежат само решенията, с които се предоставя
защита.
Актовете на домашно насилие, с оглед на които на 02.06.2017г. от въззиваемия Б. Т. е
подадена молбата по ЗЗДН, са формулирани по следния начин „допускане спрямо нея /има
се предвид малолетната А. Т.а/ да бъдат извършени на 05.05.2017г. и на 06.05.2017г. *****
действия от страна на Д. Д. М.. Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Както се сочи и в мотивите към Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5193/2013 г., IV г. о., „Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото
се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.
8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност
(недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до
доказване на противното“. Следователно, за да се квалифицира подаването на молбата за
защита по реда на ЗЗДН като противоправно деяние, то следва да се установи, че
въззиваемият Б. Т. е действал недобросъвестно и по- конкретно, че е знаел или е бил длъжен
да знае, че спрямо дъщеря му не са извършени ***** действия и/или че поведението на
жалбоподателката във връзка с евентуално извършени ***** действия не се характеризира
като акт на домашно насилие спрямо дъщеря им.
Дали спрямо малолетната А. Т.а са били или не са били извършени ***** действия не
се установява категорично от показанията на разпитаните по първоинстанционното дело
свидетели В. Р., Е. С., Л. Т.а и А. Т. и от приетото постановление на прокурор при Районна
прокуратура- гр.***** от 19.09.2018г., с което е прекратено образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.149, ал.1 от НК / **** по отношение на лице,
ненавършило 14 години/. Налице е обаче влязло в сила на 17.08.2018г. решение № *****г.
на *****ския районен съд по гр.д.№*****г. с което на основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН Д. Д. М.
е задължен да се въздържа от домашно насилие над А. Б. Т.а и му е забранено да
приближава пострадалото лице за срок от шест месеца. По силата на чл.297 от ГПК това
решение е задължително за настоящия състав на съда по отношение на факта на
извършеното домашно насилие, изразяващо се в ***** действия. По- съществено обаче е
това, че непосредствено преди датата на подаване на молбата за защита по ЗЗДН,
въззиваемият е научил, че дъщеря му е споделила на негови близки и роднини, както и на д-
р О. Д., в качеството й на ***** в ЦПЗ-гр. ****, че едноутробният й брат е ***** с нея.
Обстоятелството, че детето е споделило такава информация, се потвърждава
непротиворечиво от показанията на свидетелите Т.и и от *****ичното изследване от
01.06.2017г., изготвено от д- р О. Д.. В *****ичното изследване е записано следното:
„Детето споделя за ***** действия от страна на баткото на детето“. Свидетелката Е. С. сочи,
че при последващи контакти с А. Т.а, тя е отрекла да е казвала, че батко й е ***** с нея. Тези
показания обаче не опровергават факта, че пред д- р О. Д. детето е казало обратното, а и че
причината да бъде заведено на ***** е именно споделената от него смущаваща информация.
При това положение не е налице основание да се счита, че, подавайки молбата за
защита, с искане за незабавна защита, въззиваемият Б. Т. е действал недобросъвестно.
Реакцията му може и да не е била добре обмислена, но е напълно оправдана, защото Т. е
имал основание да счита, че в средата на майката на детето то е изложено на риск. Той не би
могъл, дори и да се абстрахира от негативното си отношение към нея, да прецени доколко
този риск се дължи на нейното поведение и дали това поведение може да се квалифицира
като домашно насилие. Мотивът, поради който е отхвърлена молбата за защита, а именно, че
3
не се установява М. С. съзнателно да е допуснала извършването на ***** действия спрямо
дъщеря й, а неизпълнението на задължението й да осигурява постоянен надзор по
отношение на децата си не съставлява акт на домашно насилие, е чисто правен и не дава
основание да се счита, че въззиваемият е лишил умишлено бившата си съпруги от контакти
с дъщеря им, изнасяйки пред съда неистински твърдения. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 1500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3653/09.08.2023г. по гр.д.№ 8218/2022г. на ПдРС,
ХХІV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката М. И. С. против
въззиваемия Б. А. Т. иск по чл.45 от ЗЗД, вр. чл.3 от ГПК за това въззиваемият да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 11000 лева- обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от невъзможността да общува с
дъщеря си А. Б. Т.а по причина на заведено от въззиваемия производство по ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. И. С. от с.*****, ЕГН: ********** да плати на Б. А. Т. от гр.*****,
ул.“*****, ЕГН: ********** сумата от 1500 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4