РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Кюстендил, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. Ем. Петров
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от С. Ем. Петров Административно наказателно
дело № 20221520201269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството по настоящото дело е образувано след отмяна на Решение №115 от
16.05.2022г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по АНД № 295 от 2022г. с Решение
№ 224 от 24.10.2022г., постановено по КАНД № 200 от 2022г. по описа на Административен
съд – Кюстендил.
С крайният си акт касационната инстанция е върнала за ново разглеждане, съобразно
дадените указания, производството по оспорване на Наказателно постановление №
1140/28.09.2021г., издадено от и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване“ в ТД „Митници“ - София, с което на основание чл. 18, ал.13, вр. с ал.2 от
Валутния закон на Ф. Г., роден на ... г. в Р. К., ... гражданин, с паспорт №...... г. му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 675,08 лева.
С подадената жалба се иска от съда да отмени наказателното постановление, като се
сочат нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител изразява становище за
неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 10.04.2021 г. около 18:30 ч. на ГКПП Гюешево, трасе „влизащи“ пристигнал лек
автомобил марка „Мерцедес“, с косовска регистрация ....., управляван от лицето Ф. Г.,
1
гражданин на Р. К. В автомобила с него пътували още две лица, също косовски граждани. За
този автомобил било подадено искане за извършване на проверка от служба „Гранична
полиция“. Преди началото на проверката пътуващите в автомобила лица били попитани
дали имат за деклариране стоки и валутни ценности.
Всяко от лицата декларирало устно пред митническия служител – св. М. М. сумите,
които пренася, като водачът Ф. Г. подал валутна митническа декларация с реф. №
21BG005702733V0002733/10.04.2021 г., в която декларирал пренасянето на 52000 евро. При
извършване на физическата проверка, освен декларираната сума от 52000 евро,
жалбоподателят показал и наличната в портфейла му сума от 855 евро, която била извън
декларираната сума.
На мястото на проверката Г. обяснил, че пътува всяка седмица до Република
България и сумата, която не е декларирал, е сума за пътните му разходи в следващите
няколко дни, за това и не я е включил в декларираната сума от 52000 евро. С тази проверка и
съставянето на АУАН № 757/10.04.2021 г. е започнало административнонаказателно
производство срещу жалбоподателя, с който е ангажирана отговорността му за извършено
административно нарушение по чл. 11а, ал.5 от Валутния закон.
В обстоятелствената част на АУАН се сочи, че при извършена проверка на 10.04.2021
г. на митнически пункт Гюешево, на три лица - косовски граждани, сред които и
жалбоподателя Ф. Г., митнически служител – свидетелят М. установил, че жалбоподателят
пренася парична сума над размера на декларираната.
Въз основа на посочения АУАН, на 28.09.2021 г. и.д. началник на „Митническо
разузнаване и разследване в Териториална дирекция „Митница“ София на Агенция
„Митници“ издал обжалваното НП № 1140/2021. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като преквалифицира
деянието като такова по чл. 18, ал.2, вр. с чл. 11а, ал.5, вр. с ал.1 от Валутния закон.
С процесното НП, АНО е наложил на жалбоподателя Ф. Г. административно
наказание "глоба" в размер 20675,08 лева, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал.5 , вр. с
ал. 1 от ВЗ.
Обжалваното НП е редовно връчено на 23.02.2022 година лично на жалбоподателя.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ -1082/32- 246789/02.08.2021
година на Директора на Агенция "Митници" доказва материалната компетентност на АНО.
С цитирана Заповед, наказващият орган по закон – Директорът на Агенция "Митници"
делегира правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в териториалните дирекции.
В този смисъл издалото НП лице се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл.
18, ал. 13 от ВЗ – Директора на Агенция "Митници" по надлежния ред с индивидуален
административен акт Заповед.
Разпитаният по делото свидетел М. М., в показанията си потвърждава изложената в
2
АУАН фактическа обстановка. Тъй като страните не оспорват фактическите констатации, по
тяхно искане, е заличен вторият допуснат до разпит свидетел, който също е присъствал при
установяване на нарушението.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира
изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, съдът изведе въз основа
на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство. Съдът кредитира като достоверни писмените и гласните доказателства,
приложени в кориците на делото и относими към релевантните по делото факти. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата
на страните, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в преклузивния срок, видно от датата й на
депозиране в деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален
представител с пълномощно, приложено в кориците на делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния районен съд.
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
НП, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено, съобразно
правомощията си и релевираните от защитата възражения, съдът намира, че в
производството по съставяне на АУАН е допуснато нарушение, което е съществено по своя
характер, доколкото е нарушило правото на защита на соченото за нарушител лице.
АУАН и НП са издадени в надлежната форма и имат необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Описанието на деянието и
обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретни, точни и изчерпателни,
поради което позволява безспорната му индивидуализация като валутно нарушение във
фактически състав с правна квалификация - чл. 18, ал. 2, вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, вр. чл. 2, ал.
1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ.
В АУАН обаче е дадена неправилна правна квалификация на описаното
административно нарушение. Сочи се, че то е такова по чл. 11а, ал.5 от Валутния закон. Тази
норма предвижда, че „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при
отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“. Цитирана
норма не съдържа правило за поведение, неизпълнението на което да води до основание за
ангажиране отговорността на дееца. Доколкото АУАН е актът, който поставя началото на
административнонаказателното производство, то дадената в него правна квалификация на
нарушението следва да кореспондира на описаната в обстоятелствената част обстановка.
3
Именно със съставянето и връчването на този акт за нарушителят възниква възможността да
организира защитата си и неправилно дадената правна квалификация във връчения му
АУАН несъмнено ограничава правото му да разбере извършването на какво
административно нарушение му се вменява във вина. Това, че в НП е дадена правилна
правна квалификация на нарушението /чл.18, ал.2, вр. с чл.11а, ал.5, вр. с ал.1 от ВЗ/, като
АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 52 , ал.4 от ЗАНН, не може да санира порока в
АУАН.
Предвид изложеното, налице са предпоставки за отмяна на атакуваното НП, поради
допуснато в първата фаза на административнонаказателното производство /при съставяне на
АУАН/ процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо
върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Извън описаното нарушение на процесуалните правила, което съдът прие за
съществено и налагащо отмяна на НП само на това основание, съдът намира, че разгледан
спора по същество и при липса на процесуални нарушения, атакуваното НП би следвало да
се потвърди като правилно.
Съгласно чл. 11а, ал. 1 от ВЗ изрично е установено задължението за лицата – местни и
чуждестранни, да попълват и представят пред митническите органи Декларация по образец
(съгласно чл. 9 от Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа
декларация, когато внасят или изнасят, от или за трета страна, парични средства, над
определени количества, а именно – 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или
друга валута. По аргумент за обратното от чл. 11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава,
която не е член на ЕС. Т. е. налице е правнорегламентирано задължение за попълване и
представяне пред митническите органи на писмена декларация – Валутна митническа
декларация от лицата, които пренасят суми над посочения праг. Според нормата на чл. 11а,
ал.5 от Валутния закон „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при
отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна“.
Безспорно по делото се установи, че на посочената дата и час жалбоподателят е
внасял парична сума от трета страна, че сумата е била над посочения в чл.11а, ал.1 от ВЗ
максимален праг, както и че в подадената от него декларация е посочена парична сума в
размер на 52 000 евро, а реално пренасяната такава е била в размер на 52 855 евро.
Неизпълнението на задължението за вярно деклариране на носени парични средства над
указаните размери - освободени от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 2 от ВЗ, каквато правилна правна
квалификация е дал АНО.
В конкретната хипотеза не са налице и предпоставки за приложимост на чл. 28 от
ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията си с
издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Поначало обществената опасност на нарушения по чл. 11а, ал. 1 от ВЗ е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към
4
Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина.
Независимо, че от нарушението на Ф. Г. не са настъпили вредни последици, както и
че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение
от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл. 11а, ал. 1
от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от
същия вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.9 от НК. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган
като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Водим от горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и по тази причина следва да се отмени изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1140/28.09.2021 г., издадено от и.д.
началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при териториална дирекция
„Митница“ гр. София, с което на основание чл. 18, ал.13, вр. с ал.2 от Валутния закон е
наложено на Ф. Г., роден на ... г. в Р. К., ... гражданин, с паспорт №................. г.
административно наказание „глоба” в размер на 20 675,08 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5