РЕШЕНИЕ №189
16.01.2020 г.,гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХП-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18248/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по исков спор .
Иск на “Изи финанс,, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , район Триадица , ЖК „Иван Вазов „ ул. Балша № 17 ет.1 , против Р.М.С. , ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 79 , 86 и 92 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на дата 31.10.2017г, между страните бил сключен договор за кредит от разстояние № 187932. По силата на договора, на С. бил отпуснат кредит в размер от 1000 лева , преведен на кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. ***, С. се задължил да върне както предадената сума,така и възнаграждание на кредитора, в размер от общо 198 лева , при лихвен процент от 40.15 % на годишна база. Кредитора приел разсрочено плащане, като връщането следвало да стане на общо 14 броя. ежемесечни вноски за периода от 30.11.2017г. - 25.12.2018г. В случай на просрочение на плащанията, било договорено между страните и С. да плати сума от 40 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
По договора не постъпили плащания от страна на С.. Срока на договора изтекъл.
Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по частното гражданско дело № 12120 по описа на ПРС за 2018г. В нея било заповядано от съда, ответника да заплати следните суми: сумата от 1000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата иа подаване на заявлението - 30.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, 689.40 лева, посочени да са договорна лихва върху главницата за периода от 31.10.2017г. - 28.06.2018г., 40 лева — разходи по извънсъдебното събирне на вземането, 34.59 лева разноски по частното дело - държавна такса, и 50 лева разноски - хонорар на юрисконсулт.
Заповета била връчена на С. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , и затова се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането.
Тъй като в хода напроизводството се е установило ,че част от сумата от 689.40 лева ( 491.40 лева) всъщност не представлява договорна лихва , а неустойка за непредставено обоезпечение , съдът е прекратил производство в тази му част. Така , предмет на спор остав съществуването на следното вземане на ищцовото дружество: 1000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 30.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, 198 лева договорна лихва върху главницата за периода от 31.10.2017г.
- 28.06.2018г., (за цлия период на договора, 40 лева — разходи по извънсъдебното събирне на вземането, 34.59 лева разноски по частното дело — държавна такса, и 50 лева разноски - хонорар на юрисконсулт.
Ответника оспорва иска.
Между страните нямало договор, не били спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С. не бил получил главницата, не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита. С оглед Закона за потребителския кредит, договорът бил недействителен — нямало подписани на всяка страница общи условия към същия , в противоречие с договореното, не били спазени разпоредбите на чл. 10 и 11 от същия закон.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Съществуването на договора е спорно, Доказването на договора за целите на процеса е в тежест на ищеца.
Съдът е издал на ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от трето лице — телекомуникационен оператор с информация за това , кое лице е титуляр н на договора за предоставяне на телефония до посочения от ответника в договора номер - с оглед установяване на лицето, поискало кредита. Удостоверението не е получено , намира се в кориците на делото.
На л.З0 от делото е представено незаверено копие от платежно нареждане , с което се удостоверява плащането на сума от 1000 лева в полза на ответника. Предвид липсата на заверка по реда на чл. 183 от ГПК обаче, съдът не може да се позове на този документ, за да приеме, че има извършена в полза на ответника престация от страна на ищеца. Това е така, тъй като същото дружество не е внесло и определения му за извършване на съдебно-счетоводна експертиза депозит, и такава не е проведена. Платежното нареждане е съставен по електронен път частен диспозитивен документ, което обстоятелство не изключва нито представянето му на хартиен носител, нито заверката по реда на чл. 183 от ГПК, след като автор на документа се претендира да е ищеца. Съдът бе уважил и доказателствено искане за издаване на удостоверение в полза на ищеца , по силата на което да се снабди с информация от третото лице, изпълнило платежното нареждане , „Централна кооперативна банка „ АД, дали по посочената в исковата молба сметка на С. е постъпило плащане на главницата , но и това удостоверение изобщо не е получено , то също се намира в кориците на делото. Независимо от формата си или липсата на такава , договорът за кредит е реален, съществуването му се предпоставя от плащането на сумата от страна на кредитодателя в полза на кредитополучателя; кредитодателя -ищец носи тежест да докаже това плащане, нещо което не е направено.
Наличието, респ., липсата на предсрочна изискуемост на кредита,е неотносим към предмета на спора факт, доколкото ищецът не черпи никакви права от ткава — предсрочна - изискуемост .
Затова исковете са неоснователни, доколкото съдът не може да формира убеждение да е сключен между страните договор.
Разноските по делото остават така, както са направени - в тежест на ищеца , предвид изхода на спора. Ответникът не е направил разноски, представляван е от назначен от съда особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Отхвърля иска на “Изи финанс,, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица , ЖК „Иван Вазов „ ул. Балша № 17 ет.1 , да се признае за установено, че Р.М.С., ЕГН **********,***, дължи на ищеца плащане ( по силата на договор за кредит от разстояние № 187932) на следните суми, за които е издадена на заповед за плащане № 6989 по частното гражданско дело № 12120 по описа на ПРС за 2018г.: 1000 лева — главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението - 30.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, 198 лева договорна лихва върху главницата за периода от 31.10.2017г. - 28.06.2018г., ( за цлия период на договора, 40 лева — разходи по извънсъдебното събирне на вземането , като неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ
|
|