Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 993 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на “Търговска база“ООД срещу Решение № 240/11.02.2020г. постановено от ХХХVІ състав на ВРС по нахд №
4567/2019г.. С оспорения съдебен акт е изменено НП № 03-010689 от 12.12.2018г. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“Варна,
с което на “Търговска база“ООД на
основание разпоредбата на чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ, като наложеното административно
наказание «имуществена санкция» в размер на 300лв. е намалено в размер на
100лв.
В касационна жалба се
иска отмяна на оспорения акт и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено
НП. В публично съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален
представител на “Търговска база“ООД.
Процесуалният представител на касатора сочи конкретни нарушения на материалния
закон при постановяване на оспорения съдебен акт.
В отговор по жалбата и в
публично съдебно заседание, чрез процесуален представител ответникът моли за
оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 240/11.02.2020г. постановено от ХХХVІ състав на ВРС по нахд № 4567/2019г., с което е изменено НП № 03-010689 от 12.12.2018г. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“Варна,
с което на “Търговска база“ООД на основание
разпоредбата на чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128,
т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ, като наложеното административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 300лв. е намалено в размер на 100лв.
За да постанови оспорения акт, районният съд е приел, че през месец ноември на 2018 год. по повод подаден сигнал в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна служители на инспекцията извършили проверка в
обект на „Търговска база“ ООД, намиращ се в град Девня.
На място била оставена призовка, в която били описани подлежащите
на представяне документи, като след представянето им било установено, че на
лицето Л.И Л., работещ на длъжност „пазач“ не му е начислявана минимална
работна заплата, която е определена в Постановление на МС за 2018 год. за месец
април 2018г.
На лицето е начислявана основна работна заплата в размер
на 439 лева, а през 2018 година минималната работна заплата е била определена с
Постановление в размер на 510 лева.
Едва през месец октомври на лицето е връчено допълнително
споразумение за увеличение на заплатата на 510 лева.
В Правилника за вътрешния трудов ред е записано, че
заплатите се изплащат до края на месеца следващ месеца на дължимото, а именно до
31.05.2018г., като от 01.06.2018г. е било преценено, че работодателят е извършил
процесното нарушение.
В хода на проверката била представена Заповед от началото
на 2018 година, в която работодателя посочил, че във връзка с изменението на
минималните осигурителни доходи за 2018 година изменя и заплати в тези размери,
но въпреки това същите били под изискуемия минимум.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН, като до
приключване на проверката разликата във възнаграждението била заплатена, поради
което и с издаденото НП била приложена разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание е разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката. От нейните свидетелски показания, които съдът кредитирал
като обективни е разкрит от фактическа страна механизмът на описаните от
фактическа страна положения.
Фактическата обстановка е установена от събраните в
съдебно заседание гласни доказателствени средства и приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът ги кредитирал изцяло като взаимно допълващи се
и непротиворечиви.
Съдът приел, че въззивната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция Инспекция
на труда-Варна съгласно представена по делото заповед. Съдът констатирал, че НП
е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, както и, че
са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият
орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната
отговорност на „Търговска база“ ООД.
Съдът е приел, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно на следните съображения:
С наказателното постановление на въззивното дружество е
наложена санкция за извършено нарушение на
чл.128 т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда за това,
че не е изплатило в уговорения срок трудовото възнаграждение на Л.И.Л.за месец
април 2018 година.
Разпоредбата на
чл.128 т.2 от Кодекса на труда задължава работодателя да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове. Съгласно чл.270 ал.2 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго, а според ал.3 на същия член трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя – на негови близки или се превежда в
банка.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да не е
изплатил трудовото му възнаграждение в установения срок.
Съдът посочил, че в случая в хода на съдебното следствие
по безспорен начин е установено, че към момента на проверката въззивното
дружество е имало качеството на работодател спрямо Л.И Л., който към този момент
е осъществявал трудови функции като пазач. В тази насока са приложените писмени
доказателства.
От цитираните по-горе писмени и устни доказателствени
средства по категоричен начин съдът е
установил, че към 01.06.2018 г. „Търговска база“ ООД в качеството на
работодател не е изплатило в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за извършена работа през месец април 2018 година на лицето Л.И.Л.изпълняващ
длъжността пазач.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното
дружество е извършило нарушението, за което му е било повдигнато обвинение и
това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Като е отчел, че в наказателното постановление липсват мотиви
относно размера на наложеното наказание и при съобразяване, че до приключване
на проверката на Л. е било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение и това
е първо нарушение на жалбоподателя, съдът е приел, че така наложеното наказание
следва да се редуцира до предвидения в закона минимум.
Съдът е посочил, че установените по делото факти не
покриват хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид. Съдът е приел, че са произтекли вредни последици за работника, който е бил
лишен от възможността да се ползва от пълния размер на трудовото си
възнаграждение за известен период от време.
Съдът е посочил,
че конкретния размер на наложената санкция предвид обстоятелството, че по
делото няма данни дружеството да е било санкционирано и преди за допуснати
нарушения на трудовото законодателство следва бъде редуциран до
законоустановения минимум от 100 лева.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в противоречие с материалния
закон.
Касационната инстанция констатира, че установеният
размер на трудовото възнаграждение на Л.И.Л.е 439лв. съгласно заповед №14/29.12.2017г. на управителят на „Търговска база“ ООД.
Изменението на размера на възнаграждението е едностранно от работодателя и е
обвързано с промяната на минималните осигурителни доходи за 2018г. Установено е
и, че с допълнително споразумение към трудовия договор възнаграждение между
работника и наказаното дружество е увеличено на 510лв. на 09.10.2018г.
Дружеството е наказано за това, че за м.април
2018г. не е начислило пълно трудово възнаграждение на г-н Л.. Този извод на
АНО, възприет и от въззивния съд не съответства на установените факти в
установителното и съдебното производство. Видно от разчетната платежна ведомост
на г-н Л. е начислено брутното трудово възнаграждение за м.април 2018г.
Брутното трудово възнаграждение на г-н Л. за м. април 2018г. е в размер на
522лв. и надвишава установеният за страната размер на минималната работна
заплата за страната. По ниският размер на полученото трудово възнаграждение е
следствие от намаляването му с размера на осигурителните вноски. Налага се
извод, че не е налице хипотезата на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ,
доколкото същата е обвързана с невъзможността на работодателя да изплати пълния
размер на трудовото възнаграждение.
В случая работодателят е изплатил пълния
размер на трудовото възнаграждение. Обстоятелството, че размерът на трудовото
възнаграждение дължимо на г-н Л. се явява по-нисък от установения размер на минималната
работна заплата за страната е резултат от липсата на разпоредба в КТ, задължаваща
работодателя да измени размера на трудовото възнаграждение на работниците и
служителите при увеличаване на размера на минималната работна заплата за
страната. Такова задължение не е въведено нито с разпоредбата на чл.144 от КТ,
нито в друга разпоредба.
Наличието на такова правило във Вътрешните
правила за работната заплата на наказаното дружество не влече извод за
съставомерност на деянието. Вътрешните правила за работната заплата на
дружеството по същността си не представляват колективен трудов договор, за да е
налице възможност на АНО да ангажира отговорността на дружеството за неизпълнение
на чл.247, ал.2 от КТ. Освен това размерът на трудовото възнаграждение на
работника е формирано по един от посочените във вътрешните правила начин – не е
по ниско от минималната работна заплата за страната или не е по – нисък от
минималният осигурителен доход. Работодателят със своя заповед е увеличил
размера на трудовото възнаграждение на работника до минималния осигурителен доход за страната.
Отговорността на дружеството е ангажирана за
нарушение на чл.128, ал.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ работодателят
е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Анализът на цитираните разпоредби налага
извод, че на работодателят с тях не се въвежда задължение да сключи договор с
работника и да бъде уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната и
над минималната работна заплата за страната, нито е възложено задължение при определен
размер на трудовото възнаграждение на работника по – нисък от установения
размер на минималната работна заплата за страната, да му се изплаща месечно
трудово възнаграждение най – малко в размера на минималната работна заплата за
страната.
Констатирано
е, че работодателят е изплатил трудовото възнаграждение на работника.
Работодателят е наказан за това, че не е изплатил трудово възнаграждение в
размер на минималната заплата за страната. В НП не е описано деяние, което да
покрива признаците на неизпълнение на задължение по разпоредбите на чл.128,
ал.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Като е стигнал до различни правни изводи
въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен и да бъде постановен друг, с който да бъде отменено НП.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 240/11.02.2020г. постановено от ХХХVІ състав на ВРС по нахд № 4567/2019г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 03-010689 от 12.12.2018г. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“Варна,
с което на “Търговска база“ООД на основание
разпоредбата на чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128,
т.2, вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ, като наложеното административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 300лв. е намалено в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.