Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в открито
съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1638 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност
по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че установил при извършена проверка,
че на част от работниците и служителите в дружеството „А.С.Т.С.“ ООД са
начислени, но не са изплатени трудови възнаграждения за периода от м. януари
2020 г. до м. февруари 2020 г. Посочва, че към датата на подаване на исковата
молба всички възнаграждения, дължими от работодателя към работниците и
служителите му за периода от м. януари 2020 г. до м. февруари 2020 г., са
изискуеми и не са погасени от него. Твърди, че данните от проверката показват,
че за продължителен период от време работодателят не е изплащал дължими трудови
възнаграждения, към всеки един от работниците си. Неизпълнението на тези
задължения продължава и след дадените от страна на молителя предписания, от
което може да се направи извод, че невъзможността за изплащане на
възнагражденията е обективно и трайно състояние на работодателя – търговец.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на ответника, да се определи начална дата на
неплатежоспособност, да се открие производство по несъстоятелност. Претендира
разноски.
Ответникът „А.С.Т.С.“ ООД оспорва молбата
като неоснователна, необоснована и изцяло недоказана. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство
по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на
длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ за изискуеми и неизпълнени за м. януари
2020 г. и м. февруари 2020 г. задължения за трудови възнаграждения към повече
от една трета от работниците и служителите на търговеца „А.С.Т.С.“ ООД.
Приети са като доказателства
2 бр. протоколи за извършени проверки от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
София – първа проверка, извършена за периода от 09.03.2020 г. до 17.03.2020 г.,
при която е констатирано начисляване на трудови възнаграждения на служителите
на „А.С.Т.С.“ ООД за м. януари 2020 г., но липса на извършено плащане, като са
дадени предписания на работодателя да заплати уговорените трудови
възнаграждения и втора проверка, извършена за периода за 06.04.2020 г. до
10.04.2020 г., с която е констатирано неизпълнение задълженията на ответника да
заплати трудовите възнаграждение за м. февруари 2020 г., като са му дадени
предписания да ги изплати. С протокол за извършена проверка от 21.04.2020 г. до
18.05.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. София е констатирано, че „А.С.Т.С.“
ООД не е изпълнено дадените предписания. Наличието на неизплатени трудови
възнаграждения на служителите на ответника е констатирано и от вещото лице в
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Към 30.09.2020 г. общият
размер на задълженията към персонала е 95 275,57 лева, като в основната си
част същите са формирани през първото тримесечие на годината. Към 30.04.2020 г.
в платежната ведомост фигурират единствено управителят и един технически
сътрудник, а към 31.05.2020 г. „А.С.Т.С.“ ООД няма лица, наети по трудов
договор.
С оглед на така ангажираните
доказателства съдът приема, че молбата от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ с правно основание чл. 625 ТЗ е подадена от процесуално
легитимирано лице при наличие на изискуеми и неизпълнени задължения за
заплащане на трудови възнаграждения от страна на ответника към служители,
формирани в първото тримесечие на 2020 г., което включва и посочените в
исковата молба задължения за неизплатени възнаграждения.
Безспорно ответникът по
правноорганизационната си форма е търговец, поради което е налице и втората
предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „А.С.Т.С.“
ООД трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза
се установява, че към края на 2014 г. основен вид активи на „А.С.Т.С.“ ООД са
текущите /краткотрайните/ активи, които са съставлявали почти 96% от общата
балансова стойност на всички активи. Характерна особеност към 31.12.2014 г. е
изключителната ликвидност на текущите активи, които почти изцяло представляват
парични средства – 2 415 хил. лв., което в относителен дял представлява
над 97% от всички текущи активи. Останалата част се формира от краткосрочни
вземания, а материални запаси не присъстват в структурата на активите към
31.12.2014 г. Нетекущите активи в края на посочения период са представени от
програмни продукти, дълготрайни материални активи и предоставени дългосрочни
заеми, но относителният дял в структурата на активите е незначителен – 0 3,83%. През 2015 г. сумата на предоставените
заеми се увеличава от 4 хил.лв. до 521 хил. лв., като същите са единствените дълготрайни
активи към 31.12.2015 г., а относителният дял достига почти 28% от всички
активи на „А.С.Т.С.“ ООД. Текущите активи отново са формирани от краткосрочни
вземания и парични средства, в съотношение 34,65 към 65,35 процента, но общата
им балансова стойност е намаляла в сравнение с предходния период от 2 473
хил. лв. на 1 345 хил. лв., или с малко повече от 46%. През 2016 г. в
структурата на активите настъпват качествени промени. Определящ вид в края на
периода са нетекущите активи, основно нематериални заеми – 37,58% и ДМА –
9,70%. Общата балансова стойност на нетекущите активи към 31.12.2016г.
представлява 80% от стойността на всички активи на „А.С.Т.С.“ ООД. В
структурата на текущите активи нараства значително делът на краткосрочните
вземания, които от 34,65% в края на 2015 г. достигат до 88,12% към 31.12.2016
г. Обратна е тенденцията при паричните средства – от 65,35% относителният им
дял намалява до 11,88% от общата стойност на текущите активи. Така формираната
структура на активите се запазва с минимални изменения до края на 2018 г. Към
31.12.2019 г. структуроопределящ вид активи на ответното дружество отново са
текущите активи, чийто относителен дял достига до 89,62%. Сред тях най-значими
са вземанията – 83,35%, следвани от паричните средства и материални запаси
/незавършено строителство/ - 2,18%. Нетекущите активи са формирани от ДМА –
61,11% и предоставени заеми – 38,89%. Балансовите стойности на същите намаляват
значително: на ДМА – от 120 на 66 хил. лв., а на предоставените заеми – от
1 064 хил. лв. на 42 хил. лв. През 2020 г. в структурата на текущите
активи продължава нарастването на краткосрочните вземания и към 30.09.2020 г.
същите достигат до 95,16% от общата има балансова стойност. Незначителен ръст
бележат и материалните запаси, за сметка на предоставени аванси, а паричните
средства намаляват от 240 хил. лв. към 31.12.2019 г. на 16 хил. лв. към
30.09.2020 г. Основен вид нетекущи активи през този период остават
предоставените дългосрочни заеми – 95,45%, но по абсолютна стойност те запазват
размера си от края на 2019 г. – 42 хил. лв.
Видно е от заключението, че основен елемент в
структурата на пасивите на ответника е собственият капитал, който през
различните отчетни периоди заема от 62 до 82% от общата сума на пасива. През
анализираният период задълженията са предимно краткотрайни и в основната си
част представляват такива към доставчици, публични задължения за данъци и
осигуровки и задължения към персонала.
Установява се, че стойностите на коефициентите на
ликвидност на „А.С.Т.С.“ ООД през изследвания период превишават максималните си
референтни стойности. Изключение правят коефициентите на обща, незабавна и
абсолютна ликвидност в края на 2016 г., както и коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност към 30.09.2020 г.
През периода от 2014 г. до 2019 г. вкл., както и към
30.09.2020 г. стойностите на показателите за финансова автономност на ответника
отговарят на критериите за оптималност на същите. От данните установени от
вещото лице е видно, че през целия анализиран период балансовата стойност на
имуществото на „А.С.Т.С.“ ООД е превишавала значително общия размер на
паричните задължения на дружеството.
Към 31.12.2019 г. притежаваното от ответника имущество
е било с балансова стойност 1 766 хил.лв. в т.ч. ДМА – 66 хил. лв.,
дългосрочни финансови активи /предоставени заеми/ - 42 хил. лв., материални
запаси /незавършено строителство/ - 36 хил. лв., краткосрочни вземания –
1 382 хил. лв. и парични средства – 240 хил. лв. Към 04.09.2020 г. в
централната база на АИС, отдел „Пътна полиция“ при СДВР има данни за
регистрирани 11 броя МПС на името на ответника. От Агенцията по вписванията е
получена информация, че след извършена към 21.09.2020 г. справка за наличната
документация за съдебен район – гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до
16.09.2020 г. не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на „А.С.Т.С.“ ООД.
От приетото заключение се установява, че през
изследвания период от 2014 г. до 2019 г. вкл. притежаваните от „А.С.Т.С.“ ООД
текущи активи са били достатъчни за своевременно изпълнение на изискуемите
парични задължения на дружеството. Към
30.09.2020 г. съотношението между паричните средства и текущите задължения
обуславя сравнително ниски стойности на коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност. Сумата на паричните средства в брой и по банкови сметки е
значително по-малка от изискуемите задължения на дружеството и покриването на
последните изисква своевременно събиране на текущи вземания, които към
посочената дата са основаният вид краткотрайни активи. От началото на 2020 г.
ответникът изпитва затруднения да изпълнява изискуемите си задължения към кредитори,
въпреки притежаваните от него текущи активи /основно краткосрочни вземания/ на
стойност, превишаваща значително размера на текущите му задължения.
Установява се, че дружеството е приключило 2019 г. със
загуба от 175 хил. лв., а за периода от 11.01.2020 г. до 30.09.2020 г. размерът
на приходите превишава този на разходите с 87 хил. лв. С текущите финансови
резултати от последните два отчетни периода, вторият от който не е годишен, не
е възможно да бъдат погасявани дължимите суми към кредиторите.
Предвид изложеното и с оглед на установените от вещото
лице показатели, следва да се приеме, че дружеството „А.С.Т.С.“ ООД е в
състояние да изпълни текущите си задължения, като следва да се има предвид, че
релевантно в случая е дали длъжникът е в състояние да покрива краткосрочните си
задължения с краткосрочните си активи, а не дали го прави фактически.
Вярно е, че през 2020 г. в структурата на текущите
активи краткосрочните вземания са нараствали и към 30.09.2020 г. същите
достигат до 95,16% от общата им балансова стойност. Същевременно обаче, както е
установено и от вещото лице, основна част от тях – общо 1 329 225,99
лева са възникнали през второто шестмесечие на 2019 г. и в началото на 2020 г.
/периода януари – март 2020 г./ и не става въпрос за вземания, които не са
събрани в продължителен период от време, което означава, че изчислените от
експерта стойности на показателите за финансова автономност отразяват реалното
финансово състояние на „А.С.Т.С.“ ООД към датата на изготвяне на заключението.
В практиката на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото съотношение на
актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на
дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е
платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали
посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални
запаси, краткосрочни вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да
формира достатъчни по размер парични суми, с които да погаси краткосрочните си
задължения. Това означава, че съдът е длъжен да изследва дали краткотрайните
активи, представляващи материални запаси и вземания, могат реално да бъдат
преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени тяхната реализуемост, т.е.
дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали
краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са решение № 164 от
30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 32 от 17.06.2013
г. по т.д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. В разглеждания случай и
доколкото не е изминал дълъг период от възникване на вземанията, не може да се
направи извод, че същите са реално несъбираеми, което е от значение за извода
дали търговецът е платежоспособен.
Предвид изложеното съдът намира, че не са
доказани по делото всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла
на чл. 608, ал. 1 ТЗ, доколкото към настоящия момент не са налице
доказателства, че ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите си
задължения към кредиторите си, което да има траен характер, поради което молбата
за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане и на който
следва да се присъдят разноски в размер на 3 600 лева, съобразно
приложените доказателства за извършени разноски и представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Изпълнителна агенция „Г. и. по т.“, с
БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр. София, бул. „*****, за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „А.С.Т.С.“ ООД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание
неплатежоспособност, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Изпълнителна агенция „Г. и. по т.“, с
БУЛСТАТ *****, с адрес: гр. София, бул. „*****, да заплати на „А.С.Т.С.“
ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер
на 3 600 лева /три хиляди и шестстотин
лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: