№ 971
гр. Варна , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500450 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.417 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез пълномощник ю.к.
М. Н., срещу разпореждане № 260071/04.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
№11819 по описа за 2020 година на ВРС, 17 състав, в частта в която е
отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжника В. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „В.“
№ **, за сумата от 319,41 лв. премия за застраховка „Живот“, сумата от
322,86 лв. премия за застраховка „Безработица“, сумата от 74,71 лв.
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода
25.01.2019 – 25.07.2020 г., сумата от 75,52 лв. възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Безработица“ за периода 25.01.2019 – 25.07.2020 г.,
сумата от 89,07 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка
„Живот“ за периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020 г.., сумата от 90,04 лв.
обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от
1
датата на подаване на заявлението в съда /21.09.2020 г./ до окончателното
погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните
книги на банката, обективиращо задължения по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.11.2018 г.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че РС-Варна неправилно е приел, че застраховките
по договора са нищожни, недължими и противоречащи на добрите нрави.
Излага, че видно от чл.7.1 от договора потребителят е пожелал да сключи
застраховки, като видно от чл.19 е, че при сключване на договора не е длъжен
да сключва застраховки. Излага, че застрахователните клаузи са
иннкорпорирани в договора за потребителски кредит и застрахователно
удостоверение, които са двустранно подписани. Процесният договор за
потребителски кредит е в писмена форма, цялата информация в него е
предоставена в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта. Жалбоподателят
моли за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за горепосочените суми, както и в частта относно разноските.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №11819/2020г. на Районен съд - Варна е
образувано по заявление на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжника В. Д. Й., ЕГН ********** за задължения по договор за
Договор за потребителски кредит № ********** от 19.11.2018 г.
В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който
произтича вземането – извлечение към 03.09.2020г. от счетоводните книги по
договор за Договор за потребителски кредит № ********** от 19.11.2018 г.
2
С уточнителни молби от 20.10.2020г., 17.11.2020г. и 21.12.2020г.
заявителят е уточнил искането си, въз основа на указанията на ВРС. С
молбата от 17.11.2020г. е представено подробно извлечение към 03.09.2020г.
от счетоводните книги по договор за Договор за потребителски кредит №
********** от 19.11.2018 г.
Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните
норми от общ интерес в рамките на отредената му от закона дискреция. В
хипотезата на чл.2 ГПК, в чийто обхват попада и заповедното производство,
уредено в чл.410 и чл.417 ГПК, в случая на издаване на заповед за изпълнение
на паричен дълг на несъдебно основание правораздавателната власт на
заповедния съд съществено са отличава от властта на исковия съд. С
правилата на чл.410 и чл.417 ГПК законодателят е ограничил тази власт до
строго лимитирани в повелителен порядък основания, по които заповедният
съд дължи произнасяне. В този ред, разгледано в светлината на спецификата
на заповедното основание проверката за съответствието на това основание
със Закона за защита на потребителите (ЗЗП) не може да надхвърли целите на
закона, нито да води до разширяване действието на чл.20 от ЗЗД.
Релевантността на заповедното основание следва да бъде тълкувана от
заповедния съд по начин такъв, че да съвместява както волята на страните,
така и целите на специалната защита, закрепена в ЗЗП. Ето защо
приложението на ЗЗП в контекста на чл.20 ЗЗД и на чл.417 ГПК, дължи да
отговори на поставените в чл.2 и чл.5 ГПК задачи пред заповедното
производство.
Разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЗП издигат като обективен признак и
приложим фактор в заповедното производство “уговорки изключващи или
ограничаващи правата” на потребителите, както и “отказът от права”, които
са им предоставени от ЗЗП. Нормата на чл.5 ЗЗП възвежда и друг обективен
признак, приложим в заповедното производство – писмена форма,
информацията задължително трябва да е на български език и да е “пълна,
четлива, ясна и разбираема.” Тук трябва да се обърне внимание на заложеното
в чл.5, ал.2, предложение първо ЗЗП изискване за “вярна” информация,
преценката за спазването на което, по причина на законовата уредба на
заповедното производство, следва да се отнесе към производствата по чл.419
и чл.422 ГПК.
3
В производството по издаване на заповед за изпълнение, уредено в
чл.417 и чл.418 ГПК, в правомощията на заповедния съд е и преценката на
закрепените в чл.143, ал.2 ЗЗП критерии за неравноправна клауза - т.10
“налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора”; т.19 “не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора”, стига тези критерии да са проверими в рамките на
заповедното основание, в който смисъл са и разпоредбите на чл.145, ал.1 и
ал.2 ЗЗП. Правомощията на заповедния съд се свеждат до възможния
резултат, дължим в това производство – да уважи молба за издаване на
заповед за изпълнение и допусне незабавно изпълнение, или да откаже
нейното издаване. Следователно, преценката на релевантните факти и
обстоятелства по ЗЗП не може да бъде разширена извън достъпните за
заповедното производство фактори, посочени по-горе. С други думи,
заповедният съд не може да разглежда и да произнася въпроси, които поради
спецификата на заповедното производство, са извън достъпната според
съответното заповедно основание информация за правно значимите факти по
ЗЗП. Дискреционната власт на заповедния съд в условията на чл.2, чл.5 и
чл.418 ГПК е сведена до съдействие на упражняваните по чл.417 ГПК права,
като служебната проверка по ЗЗП не може да излиза извън този обхват,
особено в случаите, когато преценка за търсения от страните по едно
договорно правоотношение правен резултат напуска ролята и значението на
чл.20 ЗЗД.
Обжалваното разпореждане на заповедния съд се основава на
разгледаните в него положения отнасящи се до забрана за плащане на такси и
комисионни за управление на кредита (чл.10, ал.2 и чл.16 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК)); обвързване на заема със сключване на
застрахователен договор (чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК); ограничаване годишния
процент на разходите (чл.19, ал.4 ЗКП); непредставяне в заповедното
производство на застрахователния договор.
При така формулираните и произнесени от първоинстанционния
заповеден съд основания на частичния отказ за издаване на исканата заповед
за изпълнение, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното
разпореждане за постановено в нарушение на закона и неправилно.
4
Относно непредставяне на застрахователния договор.
Заповедният съд дължи проверка по въведено от молителя заповедно
основание по чл.417 ГПК. Разширяването на тази проверка по непредявено
заповедно основание е недопустимо. В процесния случай изисквания
застрахователен договор не съставлява заповедно основание, поради което и
представянето му по реда на чл.410, ал.3 ГПК не е дължимо.
Относно обвързването на заема със сключване на застрахователен
договор.
Разгледани и тълкувани клаузите от процесния договор за кредит,
заявен като заповедно основание, не съдържат такова изискване, в смисъл на
условие или задължение, налагано на длъжника. Договарянето на част от
заема, който заемополучателят взема, за да плати цената на две застраховки,
само по себе си не може да бъде класифицирано като условие за отпускане на
заема, нито като негово задължение. Следва да се отбележи в тази връзка, че
упражняването на правомощието, предоставено в чл.20 ЗЗД, не може да води
до намеса в договореностите и/или да ги преурежда.
Относно цената на заема.
Отличителен признак на уредбата, дадена в ЗЗП, е превенцията срещу
недобросъвестното упражняване на права от страна на доставчика на
банковата услуга, произтичащо от неравноправното положение на получателя
като лице, което не разполага със съответната степен на експертност.
Изхождайки от анализа на недобросъвестните практики, както европейският,
така и националният законодател въвеждат обективно разпознаваеми
критерии и превантивни правила, предназначени да възпират тези практики и
да осигурят съответната срещу тях защита. Целта обаче в никакъв случай не е
да ограничи свободата на договаряне, а напротив да й осигури добра основа
като стимулира индивидуалното договаряне и активността на доставчика и
получателя на услугата. Процесното заповедно основание с нищо не насочва,
че получателят не е бил активна страна, съответно, че поведението на
доставчика е било укоримо от гледна точка на информацията, въз основа на
която страните са се договорили. След като съгласието, заявено по отношение
на компонентите, които формират цената на заема, видимо и обективно
5
разпознаваемо на пръв поглед не страда от посочените в ЗЗП пороци на
преговорния процес и на договорната воля, то липсва основание за
отхвърляне на процесния договор за заем като годно заповедно основание.
С цел прецизност по приложението на ЗЗП в условията на чл.20 ЗЗД,
следва да се посочи, че евентуалните договорните пороци от заповедното
основание, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, запазват
своята релевантност, при условията и реда, посочен в чл.422 ГПК.
По тези съображения частната жалба се преценява като основателна.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че молбата за
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна
относно претендираните вземания за главниците от 319,41 лв. и 322,86 лв.,
както и за възнаградителни лихви и обезщетения за забава върху тях. С оглед
различните правни изводи на въззивната инстанция, разпореждането на ВРС
следва да се отмени в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Следва в тежест на длъжника да бъде възложено заплащането на
сторените от заявителя разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното
производство, които за обжалваната част възлизат на 19.44 лева разноски за
заплащане на държавна такса и 11.26 лева ю.к. възнаграждение, т.е. общо
30,70 лева.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на направените в
настоящото производство разноски, поради което и съдът не му ги присъжда.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260071/04.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
№11819 по описа за 2020 година на ВРС, 17 състав, в обжалваната част, в
която е отхвърлено заявлението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
против длъжника В. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „В.“
6
№ **, за сумата от 319,41 лв. премия за застраховка „Живот“, сумата от
322,86 лв. премия за застраховка „Безработица“, сумата от 74,71 лв.
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода
25.01.2019 – 25.07.2020 г., сумата от 75,52 лв. възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Безработица“ за периода 25.01.2019 – 25.07.2020 г.,
сумата от 89,07 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка
„Живот“ за периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020 г.., сумата от 90,04 лв.
обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от
датата на подаване на заявлението в съда /21.09.2020 г./ до окончателното
погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от счетоводните
книги на банката, обективиращо задължения по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.11.2018 г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, против длъжника В. Д. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „В.“ № **, за сумите от 319,41 лв. и
322,86 лв., представляващи части от дължимата главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.11.2018 г., сумата от 74,71 лв.
възнаградителна лихва върху 319,41 лв. за периода 25.01.2019 – 25.07.2020 г.,
сумата от 75,52 лв. възнаградителна лихва върху 322,86 лв. за периода
25.01.2019 – 25.07.2020 г., сумата от 89,07 лв. обезщетение за забава върху
319,41 лв. за периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020 г.., сумата от 90,04 лв.
обезщетение за забава върху 322,86 лв. за периода 25.01.2019 г. – 03.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението в съда /21.09.2020 г./ до окончателното им изплащане, както и за
съответните разноски и ю.к. възнаграждение в заповедното производство в
общ размер от 30,70 лева.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за
изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен
лист.
7
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8