Решение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Сливен, 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СВНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                      ГАЛИНА НЕЙЧЕВА 

при участието на секретар ПЕНКА СПАСОВА и прокурор МИЛЕНА РАДЕВА като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 12 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 163 от Закона за здравето.

С Решение №  260172/09.12.2020г. по ЧНД № 1562/2020г. Сливенският районен съд е настанил Х.К.Б. на задължително лечение в Държавна психиатрична болница - гр. Раднево за срок от три месеца и е определил лицето М.Х.Б. - майка на привлечената, за лице с право да изразява информирано съгласие за лечението й.

Против това решение е постъпила жалба от служебния защитник  на привлечената Б. с искане да бъде отменено изцяло решението на СлРС. В жалбата се твърди, че привлечената не била съгласна с решението. Считала, че съдът неправилно преценил, че събраните по делото доказателства водели до така взетото решение. От показанията на свидетелите не можело да се направи извод, че лицето има нужда от провеждането на принудителни медицински мерки.  Според привлечената, експертизата  била направена  на база воден монолог и за много кратко време. Считала, че поведението й е нормално, тъй като била умен, образован и интелигентен човек.

В съдебно заседание  служебният защитник на привлечената Б. изразява становището на последната, а именно че същата счита, че не страда от психично заболяване и че няма нужда от настаняване в болнично заведение. С оглед събраните по делото доказателства, предоставя на съда да реши  кое е най - доброто за привлечената.

 Привлечената Б., редовно призована, се явява лично. Излага съображения защо счита, че не страда от психично заболяване.  Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да възприеме, че тя е нормален, здрав, жизнен човек, който нито посяга, нито има някакви по-специални проблеми или друг начин на живот.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Сливен е, че са налице предпоставките за задължително настаняване на привлечената Б. за съответния срок указан от вещите лица и че решението на първоинстанционния съд е правилно.

Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе в предвид становищата на явилите се страни, СлОС приема за установено СЛЕДНОТО:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо право на такава, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Искането за настаняване на задължително лечение на привлечената Х.К.Б. е направено от компетентния орган по чл. 157 от Закона за здравето - Районна прокуратура – Сливен. Самото искане е било придружено с необходимата медицинска документация и е разгледано от районния съд при спазване на процедурите, посочени в чл. 158 и сл. от Закона за здравето, като съдът е призовал и изслушал привлечената Б. в присъствие на психиатър, служебно назначен адвокат и прокурор. Назначил е съдебно-психиатрична експертиза, като е спазил процедурата по допускането й. Определението за назначаване на съдебно-психиатричната експертиза не е обжалвано или протестирано и експертизата е била изготвена от вещо лице - специалист по психиатрия. Следователно, не са налице обстоятелства, които да водят до нарушаване на процесуални правила при разглеждане на делото от първата съдебна инстанция. Изготвеният съдебен акт е съобразен с всички събрани по делото доказателства, вкл. и съдебно-психиатричната експертиза. Последната е обсъдена от първоинстанционния съд в съвкупност с останалите събрани доказателства за здравословното състояние на привлечената Б..

От събраните по делото доказателства и заключенията на изготвените съдебно – психиатрични експертизи се установява, че привлечената Х.К.Б. е на 37 години, с висше образование – магистратура, незавършена докторантура. Неомъжена, не работи. Живее с родителите си, които я издържат. Фамилно необременена с психични заболявания.

Промяна в психичното й състояние настъпила през 2013г. с депресивна симптоматика - потиснато настроение, ограничени контакти. Постепенно към клиничната картина се прибавили параноидни идеи за отношение, които значително нарушавали социалното й функциониране. Престанала да работи. Затворила се в дома си, не общувала с близките си, не допускала външни хора в дома им, готвела си и се хранела сама. Нямала никакви социални контакти и дейности. През последните две години се прибавили раздразнителност и дисфорични отреагирвания, от няколко месеца с агресивни  прояви към близките си - викала, чупела, обиждала, след това се извинявала и се държала така, все едно нищо не се е случило. Имала нелепи изказвания, че някой я е ударил, че я насилил. Крещяла срещу съседи, говорела цинизми. Не можела да води адекватен разговор. В последните месеци често удряла майка си без повод или по незначителен такъв.

От заключението на едноличната съдебно – психиатрична експертиза е видно, че Х.К.Б. страда от „Параноидна шизофрения с настъпила промяна на личността със значителни нарушения в социалното функциониране". С поведението си уврежда  здравето си и е потенциално опасна за себе си и околните. Налагало се провеждането на задължително лечение в специализирано лечебно заведение - ДПБ - Раднево за срок от три месеца. Привлечената не е в състояние да изразява информирано съгласие относно лечението си. В експертизата е отразено, че изразената психотична продукция, наличието на агресивни тенденции (вербална и физическа агресия), непредвидимостта на поведението й, произтичащо от наличието на психопатологични симптоми, дълбоката некритичност на лицето към болестния характер на преживяванията я правят потенциално опасна за себе си и околните.

От заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, назначена от въззивния съд по искане на служебния защитник на привлечената е видно, че Б. страда от „Параноидна шизофрения – непрекъснато протичане. Маниоподобен синдром. Емоционално волева промяна на личността /ЕВПЛ/. МКБ10-F20.0.“. С поведението си уврежда здравето си и е опасна за близките си и за обществото. Под въздействие на психотичната продукция е възможно да извърши престъпление. Не е в състояние да дава информирано съгласие  относно лечението си.

Съдът кредитира заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на тримата експерти. При преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, съдът прие за безспорно установено, че привлечената Б. страда от посоченото в заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза психично заболяване, което  налага лечение. При нея липсва критичност, поведението й често е неадекватно и враждебно, мотивирано от психотичните изживявания. С поведението си уврежда собственото си здраве, поради отказа да се лекува, а проявите на вербална  и физическа агресия  я правят потенциално опасна  за околните. В неин интерес и на обществото е тя да бъде настанена на стационарно задължително лечение в специализираното психиатрично заведение за срок от три месеца, тъй като липсата на критично отношение към болестния характер на преживяванията и нуждата от провеждане на съответно лечение в специализирано лечебно заведение, правят привлечената  Б. опасна както за себе си, така и за околните.

При тази фактическа и правна обстановка, жалбата е неоснователна и като такава съдът я остави без уважение.

При служебната проверка въззивният съд констатира, че в обжалваното решение не е посочена формата на лечението, което следва да бъде проведено на привлечената - амбулаторно или стационарно. Тъй като това е задължително изискване на чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, окръжният съд следва да измени първоинстанционното решение като го допълни и определи стационарна форма на лечение на привлечената Б..

Предвид изложеното и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето Сливенският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 260172/09.12.2020г. по ЧНД № 1562/2020г. на Сливенския районен съд като ДОПЪЛВА същото и на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето определя формата на лечението на привлечената Х.К.Б.  - СТАЦИОНАРНО.

Решението е окончателно.

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                        2.