№ 9236
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110168441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД, ЕИК *********, с която е направено искане за изменение на решение №
71/03.01.2025г. по гр.д. №68441/2023г., по описа на СРС в частта за
разноските, като бъде присъден адвокатски хонорар за заповедното и
исковото производство в минимален размер съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото е постъпил отговор от
ответника, с който претендира прекомерност на предявените от ищеца
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срок, като от страна на
молителя е представен списък за разноски в хода на процеса, респективно
същата се явява допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна,
поради следните съображения:
На първо място, съдът взе предвид, че с Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
1
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от
горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед
гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба,
в случая НМРАВ. В тази връзка съдът счита, че определеното с решението
адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на делото, броя проведени о.с.з, обстоятелството, че процесуалният
представител не се е явил в о.с.з, както и обемът на извършените от
процесуалния представител действия в заповедното и исковото производство.
При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че
разноските за адвокатско възнаграждение са правилно разпределени. С оглед
изложеното, молбата се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Интернешънъл Саламанка
капитал“ ООД, ЕИК ********* молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
за изменение на Решение № 71/03.01.2025 г., постановено по гр.д. №
68441/2023 г., по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските
касаещи адвокатското възнаграждение, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на
2
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3