Мотиви към
присъда №10 от 15.02.2016г., постановена по НОХД 2272/2016г., по описа на ВТРС.
ОБВИНЕНИЕТО е
срещу Г.К.Г. с ЕГН **********, роден на *** ***, с пост. адрес гр. , ж.к.
„", бл. вх."Б", ет. ап. , *, в това че :
В периода от
27.07.2016 г. до 28.07.2016 г. в град Велико Търново, с цел да набави за себе
си имотна облага, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,
при сключване договори за наем на движими вещи възбудил заблуждение у
сключващите договорите представители на търговските дружества, че има намерение
да върне предадените в изпълнение на договорите вещи и с това причинил на
търговците имотна вреда в общ размер на 6 825 лв., представляваща стойността на
невърнатите вещи като:
на 27.07.2016
г. - у *** - управител на „***" ЕООД гр. В. Търново, при сключване на
договор за наем на МПС от 27.07.2016 г. със „***" ЕООД гр. Велико Търново
за лек автомобил „***" с per. № ВТ *** KB, с което причинил на „***"
ЕООД град Велико Търново имотна вреда в размер на 5 283 лева;
на 28.07.2016
г. - у М.В.И. - продавач-консултант при „***" ЕООД град В. Търново, при
сключване на договор за наем на движими вещи от 28.07.2016 г. със „***"
ЕООД град Велико Търново, за перфоратор "Boch GBN7.46DE", с което
причинил на "***"ЕООД, имотна вреда в размер на 1542 лева престъпление
по чл.211, пр.2, вр. с чл.209, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б"а" и б."б", вр. с чл.26 от НК,
Граждански
иск е допуснат за съвместно разглеждане
в наказателния процес от "***"ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление в гр.В.Търново, ул.*** ***, представлявано от управителя Е.Г.П.,
срещу подс. Г. за заплащане на сумата от 1542 лева, представляваща обезщетение
за причинените от престъплението имуществени вреди.
Защитникът на
подсъдимият – адв.Б., моли за провеждане на
съкратено следствие по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. По същество, моли
за снизхождение при индивидуализация на наказанието, поради здравословното
състояние на подсъдимия и поведението му в процеса.
Подсъдимият признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Моли за индивидуализация на наказанието под специалния
минимум.
Съдът, след
като прецени направените самопризнания от подсъдимият и установи, че същите
кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно :
Подс.Г.К.Г. е
роден на *** ***, български гражданин, българин, пост. адрес гр. *, ж.к.
„*", бл.*, вх. „*", ет.*, ап. *, с *, с ЕГН**********.
Подс. Г.К.Г. е
с постоянен адрес ***. Никога не е работил и няма легални източници на доходи.
Осъждан с 59 присъди за извършени измами и обсебвания на територията на Р
България. Всички деяния са извършени по идентичен механизъм - сключване
договори за наем на движими вещи /обичайно МПС/, които същият не е връщал на
търговците или собствениците с твърдение, че са станали предмет на кражба. В
ранната си кариера получавал владението на вещта под предлог да използва МПС за
определено време, да работи като шофьор или да го изпита за закупуване.
Превърнал извършването на такива деяния в начин на живот и активен източник на
доходи, като ги извършвал постоянно по времето, докато не бил в затвора.
Подс.Г. е
многократно осъждан като влязло в сила на 16.12.2010 г. определение по ЧНД №
8898/2010 г. по описа на Районен съд град София на Г. били определени на
основание чл.25 вр. чл. 23 от НК общи, най-тежки наказания по две групи
присъди, както следва:
1. Измежду наложените с присъди по НОХД № №
1987/2005 г. на
PC София; 43/2006 г. на PC - Стара Загора; 397/2006 г. на PC - София;
6687/2006 г. на PC - Варна; 6670/2005 г. на PC - Варна; 1645/2006 г. на PC,Пловдив;
14520/2005 г. на PC - София; 485/2006 г. на PC - Варна; 6753/2005 г. на PC -
Варна; 4012/2006 г. на PC - София; 3805/2005 г. на PC -Русе; 1795/2006 г. на PC
- Сливен; 2004/2006 г. на PC - Пловдив; 3030/2006 г. на PC - Бургас; 15263/2005
г. на PC - София; 6469/2006 г. на PC - София; 15538/2006 на PC - София;
5597/2006 г. на Рс - София; 1246/2007 г. на PC - Бургас; 1774/2006 г. на PC -
Враца; 2913/2005 г. на PC - Пазарджик; 493/2007 г. на PC - Благоевград;
17027/2006 г. на PC -София; 4307/2006 г. на PC - Плевен; 11319/2007 г. на PC -
София; 2080/2008 г. на PC - София; 6567/2009 г. на PC - София и 3083/2010 г. на
PC - Пловдив, а именно 4 години и шест месеца лишаване от свобода, увеличено на
основание чл.24 от НК с две години и три месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 23, ал.З от НК към определеното общо наказание било присъединено
и наказание глоба;
2. Измежду наложените по НОХД №№ 690/2008 г. на PC
- Пловдив;
10707/2008 г. на PC - София; 11794/2008 г. на PC София; 420/2008 г. на PC - Ботевград; 3874/2009 г. на PC -
Варна; 4608/2009 г. на PC - Варна; 3041/2009 г. на PC - Русе; 110/2010 - на PC
- Враца; 298/2010 г. на PC -Плевен; 535/2010 г. на PC - Плевен; 3443/2010 г. на
PC - София; 1148/2010 г. на PC - София; 2702/2010 г. на PC - Бургас и 6061/2010
г. на PC - София, а именно лишаване от свобода за срок от две години и
единадесет месеца, увеличено на основание чл. 24 от НК с една година пет месеца
и петнадесет дни, като на основание чл. 23, ал.2 и ал. 3 от НК било
присъединено наказанието конфискация и лишаване от право да управлява МПС.
С влязло в сила
на 29.03.2014 г. определение по ЧНД № 1951/2014 г. по описа на PC София, на
основание чл.25 вр. чл.23 от НК на Г. е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на три години лишаване от свобода, измежду определените му
по НОХД №№ 690/2008 г. на PC - Пловдив; 10707/2008 г. на PC - София; 11794/2008
г. на PC -София; 11319/2007 г. на PC - София; 420/2008 г. на PC - Ботевград;
2080/2008 г. на PC - София; 3874/2009 г. на PC - Варна; 4608/2009 г. на PC -Варна;
3041/2009 г. на PC - Русе; 110/2010 г. на PC - Враца; 298/2010 г. на PC -
Плевен; 535/2010 г. на PC - Плевен; 3443/2010 г. на PC - София; 3083/2010 г. на
PC - Пловдив; 1148/2010 г. на PC София; 2702/2010 г. на PC - Бургас; 9787/2010
г. на PC - София; 2289/2010 г. на PC - София; 7215/2010 г. на PC - София;
325/2010 г. на PC - Костинброд; 15907/2010 г. на PC - София; 1661/2010 г. на PC
- София; 6061/2010 г. на PC - София; 15907/2010 г. на PC-София; 22445/2011 г.
на PC-София; 11217/2012 г. на PC - София; 15310/2009 г. на PC - София. На
основание чл. 24 от НК съдът увеличил общото наказание с 1/2 - до размер от
четири години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал.2
и ал.3 от НК присъединил наказания лишаване от право да управлява МПС и право
да заема или упражнява държавна или обществена отчетническа дейност, както и
конфискация до 1/2 от имуществото на
осъдения. Общото наказание по това определение изтърпял на 09.05.2016 г.
С определение
по ЧНД № 4207/2010г. на РС-Бургас, е определено и наложено за изтърпяване едно
общо наказание от тези наложени на подс.Г. по НОХД № 7009/2008г. на РС.София и
по НОХД № 698/2008г. на РС-Велико Търново, а именно - лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца, при
строг режим. Видно от приложена справка за изтърпени наказание, същото е
изтърпяно от подс.Г. на 02.05.2013г.
С присъда по
НОХД № 2453/2016г. на РС-Плевен, в сила от 14.11.2016г., за извършено на
19-21.06.2016г., престъпление по чл.206, ал.3, пр.2 от НК, на подс.Г. е
наложено наказание - лишаване от свобода за срок от 2 години, при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор.
След
изтърпяването му, подс. Г. *** отново започнал да предприема посещения в
различни градове на територията на Р България за извършване на упражняваните
като занаят деяния.
На 27.07.2016
г. се отправил към гр. Велико Търново, за да получи както обичайно вещи под
наем, които да продаде за своя сметка. За да приспи бдителността на
представителите на търговците, от които ще наеме МПС и техника без намерение да
ги върне, се приготвил с мобилен телефон и сим-карта, които да издиктува в
договорите за наем. Картата активирал малко преди обяд същия ден и използвал
само за намислените деяния. Извикал със себе си и неустановено по делото лице.
Носел и СУМПС и лична карта, за да внушава, че е почтен клиент.
Следобед на
същия ден вече бил в гр. В. Търново и по-късно наел таксиметров автомобил,
управляван от свидетеля Г.И.И. /л. 63 -66, т. 1/. На врата на таксиметровия
автомобил имало изписана фирмата, под която упражнявал дейността си - ЕТ
„Лъчезария". Външният вид и възрастта на подсъдимият внушавали доверие -
бил с дрехи, отговарящи на статуса на работник, който извършва строителна
дейност и търси автомобил под наем за дейността си. Посочил, че очаква приятел
и иска да бъде откаран до адрес, като набрал номера на търговеца, за да посочи
той на таксиметровия водач адреса, където упражнявал дейността си. След като се
качило и неизвестното лице /видимо повлияно от алкохол/, И. потеглил към кв.
„Чолаковци", промишлена зона Юг., ул. „Дълга лъка" № 1, където
развивало търговска дейност „***" ЕООД гр. Велико Търново, включително и
отдаване под наем на МПС. По пътя Г. му казал, че му трябвал автомобил под
наем, защото извършвали ремонтна дейност на един апартамент. На ул. „Н.
Габровски" № 22 внезапно подс.Г. поискал водачът да спре, когато забелязал
реклама на „Бош" на магазина, в който „***" ЕООД гр. В. Търново
развивало дейност за продажба и отдаване под наем на машини за
строително-ремонтна дейност. Там работел единствено св. М. Весков И. . Подсъдимият
се информирал може ли да получи под наем перфоратор марка „Бош" и
продавачът му обяснил, че разполагат с такива. Поинтересувал се от условията и
водили преговори относно изискуемото плащане на депозит за машината, наред с
наема. Споменал, че щял
да прави парно
на някакъв богаташ. Св. И., преценявайки благонадежността
му, обещал да му отдаде под наем перфоратора без да заплаща изискуемия депозит,
след като подсъдимият коментирал, че нямало да става крадец на стари години. Подс.
Г. декларирал намерение да се яви, за да наеме перфоратора и напуснал
помещението. В таксито коментирал, че ще получи къртача без депозит и обсъдил
със спътника си, че ще вземе машината, след като наеме автомобила.
Когато
пристигнали на адреса, подс. Г. помолил св. Г. да го изчака, за да провери има
ли свободни автомобили и да се върнат с него, ако не успее да наемат такъв.
В базата на „***"
ЕООД гр. Велико Търново работела св. ***, упълномощена от управителя да
представлява дружеството. Именно с нея преговарял подсъдимият за условията на
дружеството за отдаване под наем на МПС. Другият пътник не слязъл от таксито.
св. Г. поискал да наеме, какъвто и да е автомобил. Със св. С. се уговорили да
му отдаде под наем лек автомобил „***" с per. № ВТ *** KB. Същият бил
закупен от дружеството с договор от 01.07.2016 г. с „Калиопа-Г" ЕООД с.
Арбанаси при уговаряне на периодично плащане по 1000 лв. месечно и прехвърляне
на собствеността след окончателното издължаване на цената, като рискът от
погиване и кражба преминавал върху купувача със сключването на договора. В
съответствие с практиката на дружеството, св. С. лично попълнила полетата на
бланката на договор за наем на МПС от 27.07.2016 г. с подс. Г., като от
представената от него СУМПС, вписала над оглавяването на документа нейният
номер и ЕГН на подс. Г.. Когато попитала за телефон за връзка, подс. Г. извадил
телефонен апарат, на който била залепена бележка с номера и й го предоставил да
го впише в договора - **********. Срокът за действие на договора бил един ден
от 27.07.2016 г. до 28.07.2016 г. - 18.00 ч. Подс.Г. лично заплатил наемната
цена от 40 лв. Разговаряли, че за удължаване срока на договора, следва да се
яви, за да заплати наема. Подсъдимият подписал договора за наемател и не пожелал
да изпита автомобила. св.С. му го предала в изпълнение на договора ведно с
контактния ключ за него. СРМПС - част Втора и полицата за застраховка се
намирали в автомобила. Подс. Г. и неустановеният мъж се качили в МПС и се
отдалечили в неизвестна посока. Тъй като вече било след 18.00 ч., подс. Г.
оставил планираното вземане на перфоратора за следващия ден.
Още в 08.55 ч.
на следващата сутрин - 28.07.2016 г., подсъдимият влязъл в магазина на „***"
ЕООД гр. В. Търново. Заявил на св. И., че ще наеме перфоратора. Постигнали
съгласие подс. Г. да наеме перфоратор марка „Бош" GBH7-46DE син на цвят, 7 кг., ведно с кутията, в
която имало и бургия. Машината имала два номера - единият фабричен, а другият -
артикулен. Тези номера били на пластмасови табелки на машината. Върху корпуса й
с поялник било гравирано името на дружеството„***" ЕООД. св. И. попълнил
бланка на договор за наем на движими вещи от 28.07.2016 г. и вписал имената,
ЕГН, адреса и номера от предоставената от подс. Г. лична карта, както и
издиктувания телефонен номер за връзка **********. Срокът бил двадесет и четири
часа. Подс. Г. лично подписал договора за наемател и заплатил наемната цена от
40 лв. и св. И. му предал кутията с перфоратора и той подписал за приел
находящия се на същия лист приемо-предавателен протокол. Най-отгоре в бланката св.И.
записал, че перфораторът не е платен, т. е. че за него не е внесен депозит.
Подс. Г. следвало да върне машината в същия час на следващия ден. След това
обвиняемият спокойно напуснал обекта, като излезлия след него продавач видял,
че се качва в таксиметров автомобил, на задната седалка на който седял и мъж
със слънчеви очила.
За да отдалечи
максимално момента, в който наемодателят ще констатира, че е измамен и ще
сигнализира в полицията, на 28.07.2016 г. подс.Г. позвънил на св. С., за да
заяви, че ще дойде да заплати наем за още една седмица, но не се появил. По
това време той вече се бил завърнал на територията на гр. Враца. св. С.
започнала да звъни на този номер след изтичане срока на договора, но той бил
изключен. Продължавал да бъде изключен и през цялата следваща седмица и тя
подала жалба в полицията, тъй като и прочела в интернет, че бил известен като
автоизмамник. И св. И. звънил на посочения телефонен номер след изтичане срока
на договора, но същият бил изключен. Когато изминала една седмица без връзка с
клиента, подал жалба в прокуратурата.
Подс.Г. не
отрекъл, че е получил вещите по двата
договора, които саморъчно подписал, но твърдял, че същите му били откраднати.
От заключението
по извършената графическа експертиза, се
установява, че подписите в договор за наем на движими вещи от 28.07.2016 г.
срещу „наемател" и „приел", са положени от лицето подс. Г.К.Г..
Подписът в договор за наем на МПС от 27.07.2016 г. срещу „наемател" е
положен от подс. Г.К.Г..
От заключението
по извършената оценъчна експертиза се установява, че общата пазарна стойност на вещите е 6 825,00
лева към моментите на извършване на престъпленията.
От приложените
по делото два броя епикризи от Клиника по кардиология и интензивно лечение към
МВР и УНСБАЛ - "Св. Екатерина"ЕАД, се установява, че подс.Г. през
2008г., е прекарал микроинфаркт и е
провеждал лечение. Изписан е в добро общо състояние и стабилна хемодинамика. В
последствие е диагностициран с едноколонова коронарна болест и е планирана
хирургическа интервенция.
С оглед на
установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си подс.Г. е
осъществил състава по чл.211, пр.2, вр.
с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б"а" и б."б", вр. с
чл.26 от НК .
От обективна
страна, подсъдимият е осъществил две
деяния, чрез които възбудил заблуждение в представителите на двете юридически
лица, че желае да наеме автомобил и съответно инструмент, които да върне след
ползване и заплати наемната цена. В
следствие възникналото заблуждение, в служителите/ пълномощника на ощетените юридически лица, са сключени сделките
и подсъдимият е получил във владението
си чуждите вещи, които веднага е
присвоил.
Макар и по всяка една от сделките да се касае
до предоставяне на вещта за временно и възмездно ползване, то от страна на
подсъдимия не е имало изобщо намерение да се задължава, а сключването на
договорите е извършено, само за да си осигури получаваното на фактическата
власт върху предмета. На практика
подсъдимият е използвал договорно правоотношение – получил е вещ по силата на
гражданскоправна сделка – наем. / в този смисъл Решение № 728 ОТ 30.01.2003 Г. ПО Н. Д. № 612/2002
Г., I Н. О. НА ВКС/. Условията които е представил пред наемодателя и които са
ги подтикнали да сключат тази сделка, обаче не са съществували. Деецът е
използвал договорните отношения с измамлива цел, като е нямал изобщо намерение
да изпълни задълженията си.
Обективно това
се проявява в поведението на подс.Г. и последвалото присвояване. Присвояването не е елемент от
фактическия състав на измамата и в случая не е установено последващо
разпореждане. Според съда обаче, подс.Г. е осъществил присвояването още в
момента на получаване на фактическата власт върху вещите, тъй като не е имал
изобщо намерение да ги държи, като чужди. Ето защо, не е налице обсебване,
тъй-като в нито един момент не е било налице намерение в подсъдимия да държи
вещите за друго лице, а е целял единствено получаването на фактическа власт, за
което е ползвал заблуждението в лицата, които са му ги предали. С предаването на вещите, тези лица са
извършили акт на фактическо разпореждане, тъй като при липса на заблуждение
относно действителните намерения на подсъдимия, не биха извършили тези
действия. Имотната вреда и за двете дружества е
настъпила в момента на извършеното предаване на вещите и възлиза на общата сума
от 6 825 лв.
По отношение на
„***" ЕООД, вредата е настъпила в
нейния патримониум независимо от това, че собствеността върху автомобила не е
била преминала. В случая с предаването на автомобила дружеството е останало
задължено по договора за продажба на изплащане, а е било лишено от стойността
на неговия предмет.
Деянието с
оглед размера на причинената обща вреда не разкрива квалифициращи
признаци.
От субективна
страна, всяко едно от деянията е извършено с пряк умисъл и користна ицел.
Подсъдимият е съзнавал, че чрез действията си ще създаде погрешна представа в
наемодателите, че има намерение да се задължи по сделката и по този начин ще ги
подтикне да му предоставят вещите с във
фактическа власт. Съзнавал е също, че няма изобщо намерение да върне вещите и
изпълни задължението като наемател, но
въпреки това е преследвал набелязаната цел – за да придобие всяка от вещите. В
интелектуалният момент на умисъла възникнал в дееца и била налице и представа,
че по този начин ще причини имотна вреда на всяко от дружествата, с цел да
набави за себе си имотна облага - съвпадаща със стойността на вещите.
И двете деяния
са осъществени при една и съща обстановка, през непродължителен период от време
и при еднородност на вината, при което покриват
признаците на продължаваното престъпление по чл.26 от НК.
С оглед субекта на престъплението – деянието
е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, след като подс. Г. е бил осъждан многократно за тежки умишлени престъпления от общ характер на лишаване от
свобода за повече от една година, като
ефективно е изтърпявал наложеното наказание. От изтърпяването на последното
наказание не е бил изминал период повече от 5 години.
При определяне
и индивидуализация на наказанието, съдът се ръководи от предвиденото наказание
за извършеното престъпление по чл.211, пр. 2 от НК, като индивидуализира
наказанието с цел постигане на общата и индивидуална превенция. В конкретния
случай, основната цел на наказанието е да окаже превъзпитателно въздействие на
подсъдимият и да ограничи възможността му да извършва други престъпни прояви.
Това деяние не се явява изолирана проява
за личността на дееца, а напротив е поредно проявление на неговата престъпна
нагласа. Тези обстоятелства, обаче са
отчетени в състава на престъплението и не могат да се вземат предвид при
индивидуализацията му.
Отегчаващо
отговорността обстоятелства се явява сравнително високата стойност на
причинената вреда, а смекчаващо отговорността обстоятелства - здравословните
проблеми на подсъдимия.
Направеното от
подсъдимият признание на фактите е предпоставка за приложение на процедурата
при съкратено съдебно следствие и следващите се последици при
индивидуализацията на наказанието по правилата на чл.58а от НК. Същото не се
явява само по себе си изключително обстоятелство, което да доведе до
приложението на чл.55 от НК. В този
смисъл е и константната практика на ВКС – РЕШЕНИЕ № 271 ОТ 23.06.2014 Г. ПО Н.
Д. № 744/2014 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС, в което се приема : „Правилно при определяне на наказанието на
подсъдимия не е отчетено като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство,
направеното самопризнание, тъй като това е съществена предпоставка за развитие
на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. Именно провеждането
на тази диференцирана процедура е и основанието отмереното по отношение на
подсъдимия наказание да бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК.
Ето защо, съдът счете, че за извършеното
престъпление, следва да се индивидуализира наказание лишаване от свобода при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, в близост до
средния предвиден за престъплението размер, а именно за срок от една ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Проведеното съкратено съдебно следствие, обаче и извършеното признаване на
фактите от страна на подсъдимия, обуславят приложението на разпоредбата на чл.58 а, ал.1, от НК, и съдът наложи наказание -
ЛИШАВАНЕ ОТ СОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, при строг режим - на осн. 57,
ал.2, б."б" от ЗИНЗС.
Настоящото
деяние се явява извършено при условията на реална съвкупност с деянието по НОХД
№ 2453/2016г. на Плевенски районен съд, тъй като при осъществяване на
престъпленията не е била налице влязла в сила присъда за тях. Ето защо на осн.
осн. чл.25, вр. с чл.23 от НК, съдът определи и наложи за изтърпяване на подс. Г.К.Г.,
едно общо наказание, най-тежкото от наложените - по настоящата присъда и по
НОХД № 2453/2016г. на Плевенски районен съд, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване.
По отношение на
предявения граждански иск. По делото
безспорно се установи юридическия състав пораждащ гражданската отговорност и
задължението за заплащане на обезщетение при деликт - факта на извършеното престъпление, причинната
връзка между деянието и настъпилите имуществени вреди. В следствие на деянието
влизащо в състава на продължаваното престъпление на ощетеното юридическо лице е
приченена вреда в размер на 1542 лева. С оглед размера на причинената вреда и
задължението по чл.45, ал.1 от ЗЗД,
основателен се явява иска за присъждане на обезщетение в предявените
размери. Ето защо съдът, уважи гражданския иск,
като осъди подс.Г., ДА ЗАПЛАТИ на "***"ЕООД, ***, със седалище
и адрес на управление в гр.В.Търново, ул.*** ***, представлявано от управителя Е.Г.П.,
СУМАТА от 1542 лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по настоящата присъда имуществени вреди.
При този изход
на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс. Г. да заплати в полза
на Държавата по сметка на Великотърновския районен съд, СУМАТА от 200.31 лева / двеста лева и тридесет и
една стотинки/, представляващи направените в наказателното производство
разноски, както и 5.00 (пет) лева - ДТ, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С оглед
основателността на исковата претенция съдът осъди подс.Г. да заплати по сметка
на ВТРС, СУМАТА от 61,68 лева / шейсет и един лева и шейсет и
осем стотинки/, представляващи ДТ, върху уважения размер на гражданския иск, както
и 5.00 (пет) лева - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В хода на
досъдебната фаза от наказателното производството е предоставена правна помощ от
адв. Б., за която по делото е налице решение на Председателя на НБПП, за заплащане
на възнаграждение в размер на 200 лева. Съдът след като прецени, че заплатеното
възнаграждение се явява разноски по наказателното производство, които на осн.
чл.189, ал.3 от НПК, следва да се възложат на подсъдимия осъди същия да заплати
в полза на Национално бюро за правна помощ, гр. София, ул. “Развигор” № 1,
СУМАТА от 200лв. /двеста лева/, представляваща направените разноски за
възнаграждение за предоставената правна помощ – адвокатска защита в досъдебното
производство, както и 5 лв. – ДТ, за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на ВТРС.
По тези
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :