Р Е Ш Е Н И Е
№ 224/10.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание
на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Нанев касационно
административно-наказателно дело № 141 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с глава ХII от АПК.
С Решение № 197/27.12.2019 г., постановено по АНД № 415
по описа за 2019 г., Районен съд – Велинград е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0367-001260 от
10.09.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на М.В.А.
***, са наложени административни наказания: на основание чл. 185 от ЗДвП глоба
20 (двадесет) лева, за нарушение на чл. 20,ал.1 от ЗДвП;на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП – глоба 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение, М.В.А. е
подал касационна жалба чрез процесуалния си представител адв. Х.. В жалбата се
твърди, че решението е постановено в противоречие с материалноправните норми,
както и че наложените наказания са очевидно несправедливи. Излагат се
съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да постанови
ново, с което да отмени първоначално обжалваното пред районния съд НП.
Ответникът по касационната жалба – РУ Велинград към ОД
на МВР Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител, не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните пред въззивната инстанция доказателства
безспорно е доказано, че касационният жалбоподател е извършил нарушения на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съответно на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
същия закон, за което намира, че съдът правилно е потвърдил издаденото НП. Предлага решението на Районен съд – Велинград, като
законосъобразно и обосновано, да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл.
218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За да потвърди с решението си първоначално обжалваното
наказателно постановление, Районен съд – Велинград е приел в мотивите си
следното:
На 24.08.2019 г. на жалбоподателя М.В.А. *** е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в 4:49
часа, в гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“, управлява лек автомобил „Мерцедес
С 320 ЦДИ“, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не контролира личното
си МПС след употреба на алкохол и несъобразена дистанция, като блъска паркираното
МПС, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети и по двете МПС, след
което напуска мястото на произшествието; 2. Не спира и не установява
последиците от ПТП. Посочено е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и чл.123, ал. 1,т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без
възражение. В обжалваното НП на Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ
Велинград, нарушенията са описани по идентичен начин с описанието в акта,
посочени са като нарушени същите разпоредби на ЗДвП и са наложени
административни наказания по чл. 185 от ЗДвП – глоба 20 лева, и по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП – глоба 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Съдът е приел за доказан факта на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а
именно че по време, когато е управлявал автомобила си, жалбоподателят не е
контролирал управляваното от него МПС и е предизвикал ПТП. Поради това правилно
му е наложено посоченото административно наказание за нарушаване на правилата
за движение по пътищата. Съдът е изложил мотиви, че в случая деянието му може
да се квалифицира и по по-тежко наказуем състав на административно нарушение,
но в настоящия процес съдът не е оправомощен да променя квалификацията на
деянието. Приел е за установен и фактът на нарушение по чл. 175, ал. 1, т .5 от ЗДвП. Безспорно е, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, като не е
изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Дори и в действителност да е спрял на мястото на
ПТП, то жалбоподателят не е изпълнил една част от задълженията си като участник
в ПТП – да установи какви са последиците от него. При определяне на
наказанието, АНО се е съобразил с тежестта на нарушението, обусловена от
времето и мястото на настъпване на ПТП, както и с личността на нарушителя.
Съдът е намерил, че при издаването на НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП, са съставени в
изискуемата от закона форма, от оправомощени органи, в рамките на тяхната
компетентност и съдържат необходимите реквизити, относно посоченото нарушение,
изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Индивидуализиран е нарушителят.
След като е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства, съдът е
установил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на нарушение по чл. 20, ал. 1 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът
е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, вследствие на което е
стигнал до извода, че презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно становището на районния съд,
че е доказан фактът на извършените нарушения, както и че в хода на проведеното
съдебно производство пред първата контролна съдебна инстанция не е оборена
презумптивната доказателствена сила на АУАН.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на
подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите
на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и
релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Х състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 197/27.12.2019 г., постановено
по АНД № 415 по описа за 2019 г. на Районен съд – Велинград.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/