РЕШЕНИЕ
№ 1566
гр. Пловдив, 03.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1890 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 84, ал.3, вр чл.34, ал.3 от Закона за
убежището и бежанците /ЗУБ/.
2. Образувано е по жалба на А.А.М.,
гражданин на Сирия, роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч., срещу Решение №
10986/05.07.2023 г., постановено от заместник - председател на Държавната
агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано на
оспорващия да се събере на територията на Република България с майка си Х. А.
Х. и със сестра си А. И. М.. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното
решение и се иска неговата отмяна. Чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание жалбоподателят оттегля оспорването срещу административния акт в
частта, с която
му е отказано
да се събере на територията на Република България със сестра си. Заявява се, че
А. И. М. не желае да напуска Сирия, тъй като е в процедура по сключване на
брак. Относно останалата част на оспорването се поддържа, че административният
орган въпреки наличието на всички законоустановен предпоставки по пар. 1, т. 3, б. „в“ ЗУБ е отказал събиране на
жалбоподателя с майка му, която е в напреднала възраст и не може да се грижи за
себе си поради онкологично заболяване.
3. Ответникът – заместник - председател на Държавната
агенция за бежанците, поддържа становище за неоснователността на жалбата. Възразява
се срещу претенцията на оспорващия за присъждане на съдебни разноски.
4. Представителят
на Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде отхвърлена.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата, срещу Решение №
10986/05.07.2023г., постановено от заместник - председател на ДАБ - МС, в
частта, с което е отказано на оспорващия да се събере на територията на
Република България с майка си Х. А. Х. , е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
Жалбата, срещу
Решение № 10986/05.07.2023г., постановено от заместник - председател на ДАБ -
МС, в частта, с което е отказано на оспорващия да се събере на територията на
Република България със сестра си А. И. М., предвид разпоредбата на чл. 159, т.
8 вр. чл. 155, ал. 1 АПК и редовно извършеното в
съдебно заседание процесуално действие от страна на оспорващия, се явява
НЕДОПУСТИМА и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство
да бъде прекратено.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. С Решение №
2272/05.02.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ - МС е предоставен
хуманитарен статут на А.А.М.. В тази връзка същият подал молба до ДАБ – МС за разрешение да се
събере на територията на Република България със своята съпруга, със своята майка и
със своята сестра.
7. За нуждите на
производството е проведени интервю с М., отразено в протокол от 05.05.2023г., в което същият заявява, че майка му е вдовица и е
болна от рак и няма кой да се грижи за нея. В подкрепа на това е представил
медицинска справка, издадена от болница Ал Байруни в
Дамаска.
8. Според представените в превод сирийски
документи за самоличност, семейно състояние и родствени връзки, Х. А. Х. е вдовица,
родена е на *** г. и е майка на А.А.М. - син, А. И. М. – дъщеря, родена 1987г., А. И. М. –
дъщеря, родена 1989г. и Х. И. М. –
дъщеря, родена 1994г.
9. Видно от удостоверение,
издадено от др. Мудар Таха Бакур с дата 08.03.2023г., г-жа Х. , на 62 г., се е лекувала
в Университетска болница AI – Bayrouni с история на
злокачествени тумори във вулвата от типа плоскоклетъчен карцином, хирургично отстранени от 2019г. След това е получила лъчетерапия и от 2019г. е
под периодично наблюдение.
10. На основание
чл. 48, ал. 1, т. 3, вр. чл. 34, ал. 2 от ЗУБ, заместник
- председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, се
произнесъл Решение № 10986/05.07.2023г., с което отказал на оспорващия да се
събере на територията на Република България с майка си Х. А. Х. .
11. За удостоверяване компетентността си
за издаване на актове от категорията на процесния, ответникът представя заповед
№ ЦУ РД 05-272/12.06.2023 г. председателя на ДАБ-МС, с която на основание чл.52
ЗУБ е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.2 и т.3 ЗУБ на Димитър Киров -
зам. председател на ДАБ-МС.
12. В хода на
съдебното дирене от жалбоподателя бе представено удостоверение, издадено от др. Модар Тер
Бокур – Перонистка
университетска болница, с дата 23.08.2023г., г-жа Х. О. , на 62 г. е диагностицирана с тумори на вулвата.
През 2019г. е оперирана и карциномът е отстранен. В последствие мястото на
отстранения тумор и тазовите ганглии са лекувани с
лъчетерапия. В момента г-жа Х. О. страда
от тумор на място без възможност за хирургическа намеса и се лекува с химеотерапия под постоянно наблюдение.
IV. От правна
страна:
13. Според правилото на чл. 52 ЗУБ,
председателят на Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията
си по чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл. 53, т. 12, с
изключение на правомощието да отнема международна закрила, на
заместник-председателите на Държавната агенция за бежанците.
Нормата на
чл. 34, ал. 1 от ЗУБ предвижда, че чужденец с предоставена международна закрила
има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република
България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на
територията на страната.
Решения по
молби за събиране на семейства, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, се вземат
от председателят на ДАБ-МС.
Легалното
определение на понятието "членове на семейство", за целите на ЗУБ, е
дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгласно б. „в" на
същата разпоредба, членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите,
които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст
или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.
При тази
фактическа и паравана обстановка съдът намира, че оспорения административен акт
е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения.
Не могат да
се споделят доводите, релевиран от жалбоподателя, че
ответникът е допуснал процесуални нарушения като не е изследвал всички релевантни
за случая факти и обстоятелства. Същият е разяснил на оспорващия процедурата,
по която се подават и разглеждат молби за международна закрила и събиране със
семейство на територията на Република България. Проведено е интервю с
жалбоподателя на езика който говори - арабски, с участието на преводач и той е
заявил, че разбира превода, с което му е дадена възможност да изложи ясно фактите,
относими към искането му.
Предвид
характера на производството върху оспорващия се поставя доказателствената
тежест да удостовери, че Х. А. Х. е член на семейството му по смисъла на
цитираната легална дефиниция. Тоест следва да установи съществуването на една
от предвидените в тази разпоредба хипотези: 1) че родителят му, с които иска
събиране не е в състояние сам да се грижи за себе си поради напреднала възраст;
2) че родителят му, с които иска събиране не е в състояние да се грижат за себе
си поради тежко заболяване, поради които причини да се налага да живеят в едно
домакинство. Предвидените във всяка от тези две хипотези предпоставки следва да
са налице кумулативно. Тоест, наличието на напреднала възраст на лицето или
наличието на тежко заболяване сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме
наличие на предпоставка за издаване на положително решение, ако не се установи
и докаже невъзможността на лицето само да се грижи за себе си, респ. че не е
осигурен друг кръг от роднини, който да полага грижи за него.
В случая
съдът намира, че от страна на оспорващия не се ангажират доказателства, които
безспорно да сочат невъзможност на родителя му да се грижи за себе си.
Безспорно е, че към настоящия момент г-жа Х. е на възраст 62 години. Доколкото в ЗУБ липсва
дефиниция каква е границата на възрастта, след която тя се приема за
напреднела, за нуждите на съдебния контрол и с оглед спецификите на
националните обществени отношения съдът
взе предвид правилото на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
според което право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете. Посочената възрастова
граница е регламентирана от законодателя с оглед презумпцията, че след тази
възраст работоспособността на жените и мъжете намалява. При това положение не
ще бъде в противоречие със смисъла и целта на специалния закон да се приеме, че
възраст от 62 години за жените се явява напреднала. Тоест, в случая за лицето е удовлетворена
първата предпоставка по § 1, т. 3, б. „в“ като част от състава на първата
хипотеза.
По делото са
ангажирани доказателства, неоспорени от страните, според които г-жа Х. страда от онкологично заболяване. Относно позицията на оспорващия, че това
заболяване по презумпция следва да се счита за тежко, трябва да се отбележи, че
в националното ни законодателство липсва легална дефиниция за тежко заболяване.
Подходът на законодателя е тежестта на съответното заболяване да се преценя с
оглед конкретни социални аспекти и обществени отношения -
работоспособност, социално осигуряване, пенсии и др. Така според чл. 37,
ал. 4 ЗЗО, от заплащане на здравни осигуровки се освобождават лица със
заболявания, определени по списък към НРД. Според чл. 314 от КТ, работник или
служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява
възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга
подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на
друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на
здравните органи. Съгласно чл. 74 ЗСО, осигурените придобиват право на пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и
имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането.
Във всички разгледани случаи тежестта на заболяването подлежи на установяване
чрез преценка от компетентен национален орган. Иначе казано наличието само на
диагноза не може да обосновава винаги извод за тежко заболяване. В случая
тежестта на заболяването през призмата на ЗУБ следва да се разглежда в
корелация с необходимостта за лицето да бъдат полагани постоянни грижи от
другите членове на семейството му. Тази необходимост би се яви поради наличието
на съответна степен на инвалидизация, която отново
подлежи на установяване от съответни здравни и административни органи.
Жалбоподателят, въпреки изричните указания на съда и предоставената му
възможност да ангажира актуални към момента доказателства, не удостоверява по
отношение на родителя му - г-жа Х. , да е установена по съответния ред степен
на инвалидност, която да налага оказването на непрекъсната грижа от семейството
й. При липсата на безспорни доказателства за обективното здравословно състояние
на г-жа Х. съдът е следва да приеме за
недоказано твърдението, че същата страда от тежко заболяване, което не и
позволява да се грижи сама за себе си. Респективно не се доказва такова
ограничение да се налага обективно и от напредналата й възраст. Тоест, в
конкретния случай правилен се явява изводът на административния орган за
липсата на материалните предпоставки на
чл. 34, ал. 1 ЗУБ.
Отделно от
горното следва да се посочи, че с оглед заявените пред съда обстоятелства за
местонахождението на А. И. М. -
дъщеря на г-жа Х. , както и данните за родствените връзки на г-жа Х. с още две пълнолетни деца,
се установява и семейна среда, което би могло да и оказва подкрепа в Сирия.
Извън
релевантните за процесния спор обстоятелства се явява претенцията на
жалбоподателя, че в Република България родителят му би получил по – адекватна и
качествена здравна помощ. Този преценка, от една страна се явява субективна, а
от друга като фактор не се припознава във фактическия състав на правната норма като основание за
събиране на семейството на бежанеца.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
14. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., гражданин на Сирия,
роден на ***г., ЛНЧ **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч., срещу Решение
№
10986/05.07.2023г., постановено от заместник - председател на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с което е отказано на
оспорващия да се събере на територията на Република България с майка си Х. А.
Х. .
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.А.М., гражданин на Сирия, роден на ***г., ЛНЧ **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Т.Ч., срещу
Решение №
10986/05.07.2023г., постановено от заместник - председател на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с което е отказано на
оспорващия да се събере на територията на Република България със сестра си А. И.
М..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1890 по описа за 2023 г. на Административен съд
– Пловдив, в частта, с която се оспорва Решение № 10986/05.07.2023г., постановено
от заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет, с което е отказано на оспорващия да се събере на територията на
Република България със сестра си А. И. М..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
В частта, с
която производството е прекратено, решението с характер на определение подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението пред
Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: