№ 7
гр. Велико Търново, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20224110102135
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Я. П. С. срещу Г. П. С., с която
се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че от самото начало на брака са
имали проблеми в отношенията си, включително актове на домашно насилие. Заявява,
че през м. юли 2022 г. отношенията им са ескалирали, което е довело до настаняването
й в кризисен център. Сочи, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и
че нейното формално запазване не е оправдано.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и
моли за допускане на искания развод.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 6.10.2021 г. в гр. Велико Търново.
От брака си страните нямат деца.
От показанията на св. И. А. – психолог при ЦОП, гр. Велико Търново, се
установява, че на 4.7.2022 г. ищцата я е потърсила, тъй като е искала да бъде настанена
в кризисен център. Свидетелката заявява, че причината за настаняването на ищцата е
системното психическо и физическо насилие от страна на ответника, като твърди, че в
разговор с последния той й е споделил, че към онзи момент се среща с друга жена.
От показанията на св. С. Б. – понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“, става ясно, че между страните е имало караници, но че ответникът обича
1
ищцата и иска след излизането си от затвора двамата да се съберат.
Съобразявайки показанията на св. И. А., съдът намира предявеният иск за развод,
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за доказан по основание. От
показанията на свидетелката може да се направи несъмнен извод, че в отношенията
между страните липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство
на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й
съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа
раздяла, продължила вече половин година, с което е нарушен принципът за съвместно
съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално
отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й
функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е
несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Показанията на св. Б., че ответникът все още обича свидетелката и иска след
излизането си от затвора двама да се съберат отново са ирелевантни и не могат да
променят извода на съда в горната насока. Освен изложеното, на съда е служебно
известен фактът, че срещу ответника по искане на ищцата е издадена заповед за
защита, с която Г. П. С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Я. П. С., като на същият е забранено да приближава пострадалата, нейното,
жилище, месторабота, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца, с което е допълнително потвърждение за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искане в тази
насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството
на брачната връзка.
След прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име – С.
предвид искането в тази насока.
Страните нямат семейно жилище, чието ползване да претендират в настоящото
производство, като нямат и претенции за издръжка един спрямо друг.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по
въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер
на 40.00 лева, половината от която следва да бъде заплатена от ответника, а другата
половина да остане в тежест на бюджета на съдебната власт, доколкото ищцата е
освободена от внасянето на държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 6.10.2021 г.
в гр. Велико Търново между Г. П. С., ЕГН ********** и Я. П. С., ЕГН **********,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Я. П. С. да запази
брачното си фамилно име – С..
В настоящото производство страните нямат претенции за ползването на семейното
2
жилище, както и претенции за издръжка един спрямо друг.
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00
(двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет)
лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3