№ 526
гр. Варна, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500204 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 119/12.05.2023 год., постановено по гр. дело №
20223130100589 по описа на РС-Провадия за 2022 год., допълнено по реда на
чл. 250 ГПК с Решение № 290/30.10.2023 год., постановено по същото
гражданско дело, са уважени, предявени от В. Й. Д. от гр. Варна срещу Й. А.
В. от с. Сава, общ. Дългопол, Варненска област, обективно кумулативно
съединени ревандикационни искове, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата В. Й. Д. от гр. Варна е собственик по
давност въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1967
год. – 2016 год. на следните недвижими имоти, находящи се в село Сава,
община Дългопол, област Варна, а именно: на дворно място с площ 990 кв. м,
съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана на
селото, при граници: улица; УПИ VI-212; УПИ XV-219 и УПИ VII-213, ведно
с построената в това дворно място жилищна сграда, както и на дворно място с
площ 1000 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал
24 по плана на селото, при граници: улица; УПИ VII-213; УПИ XIV-219; УПИ
XII-218; УПИ XI-217 и УПИ IX-214,215, и ответникът Й. А. В. е осъден да
предане на ищцата В. Й. Д. владението върху гореописаните два имота, като
са отхвърлени предявените от Й. А. В. против В. Й. Д. насрещни искове за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът по насрещните искове е собственик на гореописаните два недвижими
имота по давност, въз основа на осъществявано владение в периода от 2007
год. до предявяване на насрещните искове на дата 23.08.2022 год.
Срещу основното и допълнително решения са подадени въззивни
жалби от Й. А. В. – ответник по първоначалните и ищец по насрещните
искове, в които са наведени оплаквания, че решенията са неправилни и
1
незаконосъобразни, постановени са в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка и анализ на събраните доказателства. Безкритично са възприети за
достоверни показанията на ангажираните от ищцата по първоначалните
искове и настоящ въззиваем В. Д. свидетели, без да са отчетени
противоречията в тях. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила
доказателствата не са обсъдени във връзка едно с друго и в съвкупност, в
резултат на което и изводите на първоинстанционния съд, че през 2014 год.
ищцата В. Д. е живяла в жилищната сграда /къща/, построена в УПИ VII-213
в квартал 24 по плана на с. Сава, общ. Дългопол, са неправилни, без да е
съобразено, че от други, събрани по делото доказателства, е установено, че
през този период къщата не е била изобщо годна за обитаване; в тази връзка
не са съобразени и показанията на ангажиран от самата ищца свидетел,
според които от 1985/1987 год. до настоящия момент къщата е ползвана за
склад и не е годна за живеене.
Въззивникът навежда още, че изтичането на давностния срок по чл. 79
ЗС не е достатъчно условие за настъпването на вещноправния ефект на
придобивната давност, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което е
спорил и въззивникът – ответник по първоначалните искове и ищец по
насрещните – като е предприел процедура по снабдяване с нот. акт за
собственост по давност върху процесните два имота. Счита, че анализът на
доказателствата дава основание за извод, че от 2007 год. ищцата изцяло се е
дезинтересирала от имотите, а през същата 2007 година въззивникът е
установил свое владение върху процесните два имота, в продължение на 15
години /2007 год. – 2022 год./ е осъществявал владение върху тях и ги е
придобил по давност.
Въз основа на изложеното въззивникът счита, че основното и
допълнително решения са неправилни и незаконосъобразни, като се настоява
за отмяната им и за постановяване на друго, с което ревандикационните
искове на ищцата да бъдат отхвърлени и да бъдат уважени предявените от
него насрещни искове за собственост върху процесните два имота, ведно с
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата В. Д. – ищец по първоначалните искове и ответник по
насрещните – чрез процесуален представител, оспорва жалбите. Счита
обжалваните решения за правилни и настоява да бъдат потвърдени.
Претендира присъждане на разноски.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от Й. А. В. от с. Сава, общ.
Дългопол, Варненска област, въззивни жалби против Решение №
119/12.05.2023 год., постановено по гр. дело № 20223130100589 по описа на
РС-Провадия за 2022 год. и против допълнителното Решение №
290/30.10.2023 год., постановено по същото гражданско дело;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.03.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3