Определение по дело №541/2019 на Административен съд - Кюстендил

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 849 от 06.12.2019 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

  

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 541 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искане с вх. № 5621/07.11.2019 г. от М.С.П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора – Бобов дол, чрез пълномощника му адвокат Е.Я., с правно основание чл. 276, ал. 1 от за задължаване на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) да преустанови незаконното си бездействие и да издаде заповед, с която да премести П. *** в Затвора – София.

В искането се твърди, че със Заповед № Д-****/18.04.2018 г. на директора на ГДИН М.П. е преместен от Затвора – София в Затвора – Бобов дол. На 28.10.2019 г. последният е подал молба до главния директор на ГДИН за преместването му в Затвора – София, тъй като страда от сърдечносъдово заболяване и пребиваването му в Затвора – Бобов дол препятства адекватното му лечение. Главният директор на ГДИН не е издал заповед за преместване, поради което се твърди, че е налице противоправно бездействие от негова страна.

Ответникът е представил по делото писмо с рег. № *****/12.11.2019 г. до адвокат Я., с което я е уведомил, че администрацията на Затвора – Бобов дол следи за здравословното състояние на М.П. и при нужда взема мерки за адекватното му консултиране и лечение.

Съдът намира, че предявеното искане е недопустимо, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, а искането – да бъде върнато на ищеца на основание чл. 130, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съображенията за този извод са следните:

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, на която е основано процесното искане, предвижда, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 (т. 1), и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 (т. 2). Според ал. 2 на чл. 276 от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3. С нормата на чл. 3 от ЗИНЗС е въведена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (ал. 1), като за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (ал. 2). В чл. 277 – 283 от ЗИНЗС е регламентиран редът за разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, като разпоредба на чл. 283 предвижда, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от АПК – „Защита срещу неоснователни действия”.

За да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, то трябва да е насочено срещу фактическо действие/бездействие на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, което представлява нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на лицето, търсещо защита. Видно от петитума на процесното искане, същото е за извършване на правно действие – издаването на заповед по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а не за фактическо действие, респ. преустановяване на фактическо бездействие, поради което редът за защита, предвиден в чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, е неприложим.

С оглед характера на производството настоящото определение подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил (вж. в т. см. и Определение № 14969/06.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12651/2019 г., III о.).

Воден от гореизложеното, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 541/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и ВРЪЩА искането с вх. №5621/07.11.2019 г. на М.С.П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора – Бобов дол.

Определението може да се обжалва от М.П. с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: