№ 216 / 24.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
24.06.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2648 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „. И.” ЕАД гр.София, представлявано от Лилия Димитрова, Изпълнителен Директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Теодора Кощрова предявява срещу ответника А.Ц.Н. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД чл.86 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
Поддържа, че на 21.02.2014г. между „Провидент Файненшъл България” ООД гр.София и ответника А.Ц.Н. е сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата, на който на последния е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева, която се задължава да върне съгласно условията на договора.
Ищецът твърди, че кредитополучателят не изпълнява поетите задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата погасителна вноска е настъпил на 04.08.2014г. и считано от следващия ден длъжникът изпада в забава.
Поддържа, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 17.04.2015г., с което става изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение – главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава. Дължимо е и уговореното обезщетение за забава от момента на изпадането в забава.
Ищецът поддържа, че на 21.03.2016г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца „. И.” ЕАД, с който в полза на ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от договор за потребителски кредит от 21.02.2014г.
Заявява, че по силата на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „Провидент Файненшъл България” ООД упълномощава цесионера „. И.” ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията и в изпълнение на задължението си за уведомяване ищецът изпраща уведомително писмо до длъжника, но пратката се връща в цялост като непотърсена от адресата.
Поради изложеното твърди, че е входирано заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч.гр.д.№1912/2019г. на РС Монтана, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 432.24 лева главница и мораторна лихва за забава в размер на 129.56 лева, както и законна лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението, 23.07.2019г., разноските по делото в размер на 25.00 лева държавна такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляваща вземане произтичащо от договор за кредит от 21.02.2014г.
Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което и при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето исково производство.
Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.
От ответникът А.Ц.Н. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения особен представител адв.А.К. е постъпил писмен отговор на исковата молба и е взето становище по предявените искове.
Поддържа, че по делото не били ангажирани доказателства, установяващи надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия съгл. чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Оспорва задължението към кредитора, като твърди, че не дължи търсените суми.
Поддържа, че в качеството си на особен представител на ответника е получила преписи от ИМ и приложенията към нея, вкл. и уведомление за извършената цесия, но намира, че получаването е в нарушение на императивната норма на чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като, за да породи действие цесията е необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника, а тя в качеството си на особен представител на последния заявява, че отказва да получи това уведомление.
На следващо място заявява, че в договора за кредит се съдържат неравноправни клаузи, които са изцяло в интерес на кредитора.
Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани, тъй като прехвърленото задължение на ответника няма действие по отношение на последния, защото и към настоящия момент не му е връчено уведомление за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД и ал.4 ЗЗД.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът „. И.” ЕАД гр.София е подал на 23.07.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А.Ц.Н., която заповед е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след изпратени указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в резултат, на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
По допустимостта на установителния иск, съдът намира следното:
Производството по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иска с оглед на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. В случая указанията до заявителя са получени в неговата канцелария на 19.09.2019г., настоящата искова молба е подадена на 21.10.2019г., видно от товарителница на л.29 от делото, поради което е спазен едномесечния преклузивен срок за предявяване на иска и същият е допустим за разглеждане по същество.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан на 21.02.2014г. между „Провидент Файненшъл България” ООД гр.София и ответника А.Ц.Н. договор за потребителски кредит № *********, по силата, на който на последния е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева, която се задължава да върне съгласно условията на договора, на 60 броя седмични вноски, всяка по 20.94 лева, като първото плащане е на 28.02.2014г. Последната платена седмична вноска е на 04.08.2014г. и след тази дата ответникът е преустановил плащанията, като такива не са извършвани и след Договора за цесия.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба са подадени е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 21.03.2016 година и Приложение № 1 между ,,Провидент Файненшъл България“ ООД и „. И.” ЕАД по силата, на който в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 21.02.2014г. в размер на общо сумата от 776.12 лева, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От заключението на вещото лице Л.З.Ц. се установява, че задължението на ответника по договора възлиза на сумата от 423.01 лева главница, 90.01 лева фиксирана лихва или общо сума в размер на 513.02 лева. Последната частично платена вноска е на 04.08.2014г., след това не са плащани никакви суми, както и след прехвърляне на вземането вещото лице поддържа, че ответникът не е погасявал нищо от задължението си.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че на 21.02.2014 г. между ,,Провидент Файненшъл България“ ООД – град София и ответника А.Ц.Н. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 600.00 лева е получена от ответника с подписването на договора за кредит. Установено е също, че по силата на договор за цесия ,,Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлило на ищеца вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От заключението на вещото лице Л.З. се установява, че ответникът след прехвърляне на вземането не е погасявал никакви суми от задължението си. Няма данни остатъкът от главницата в размер на 423.01 лева да е погасен. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора за кредит срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане на сумата по отпуснатия му паричен заем в размер на остатъка от главницата от 423.01 лева, както и сумата от 126. 79 лева обезщетение за забава върху непогасените вноски за главница за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019г., в каквато и част следва да бъде уважена исковата претенция.
С настоящата искова молба ищецът претендира единствено заплащане на остатъка от главницата и законна лихва за забава върху същата. Не се претендира заплащане на договорна лихва и други такси във връзка с отпуснатия кредит, поради което съдът не следва да обсъжда направеното възражение от особения представител на ответника за наличие на неравноправни клаузи в така сключения договор.
Спорният по делото въпрос е може ли да се счита за надлежно съобщена на длъжника цесията, ако връчването на уведомлението за същата е извършено на особения му представител, назначен в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК. Особеният представител се назначава при изпълнение на предпоставките на чл. 47, apis://Base=NARH&DocCode=2030&ToPar=Al6&Type=201/ал.6 ГПК, с цел охрана интересите на ответника. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. вж. решение на ВКС № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во т. о. /.
С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД на особения представител на ответника, адв.К., същото е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия.
В подкрепа на подобен извод е и разпоредбата на чл.45 ГПК, според която връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят е употребил термина „представител” без да разграничава източника на представителната власт – дали същата произтича от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия.
В съдебната практика безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по Г. д. № 867/2011 г., ІV г. о.).
Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба, а от друга страна по делото е установено с представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че след прехвърляне на вземането ответникът не е извършвал никакви плащания. При тези доводи, възражението за неуведомяването на ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД не притежава правното значение, придавано му от ответната страна.
Изложеното обосновава извода на настоящия съдебен състав в посока, че цесията на вземането е породила действието си, поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, по смисъла на чл.99, ал.3, предл.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т. см. решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по Г. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др. /.
При този анализ на доказателствата съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена в посочените по-горе размери, като доказана и основателна.
Съобразно този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца реализираните разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на 725.00 лева, включващи държавна такса, разноски за особен представител, за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.81 от делото.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. И.” ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Хенрик Ибсен” №15 ет.6, представлявано от Лилия Димитрова – Изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Теодора Кощрова към А.Ц.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 423.01 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********* от 21.02.2014 година, както и сумата от 126.79 лева лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 23.07.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1145 от 24.07.2019г. по ч.гр.д.№ 1912/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА А.Ц.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. И.” ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Хенрик Ибсен” №15 ет.6, разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева, както и сумата от 725.00 лева – разноски реализирани в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :