№ 315
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502343 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 57648/16.07.2024г. от Г. Г. В. -
Д.а, ЕГН **********, град ****, срещу Решение № 2346 от 20.06.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 20223110115468 по описа за 2022г. на Районен съд –
Варна, В ЧАСТТА, с която съдът:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. Д. Д., ЕГН
********** с детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., ... един месец
непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, както и всяка четна година на рождения ден на детето с преспИ.е до
10.00часа на следващия ден.
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в полза на
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 350лева, /в частта/ считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение и в частта, с която ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. В. - Д.а,
1
ЕГН ********** против И. Д. Д., ЕГН ********** за осъждане на ответника
да заплаща в полза на детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща
чрез своята майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 50
лв., представляваща разликата между претендираните 400лева и присъдените
350 лв., на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята
майка и законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, издръжка за
минало време в за шест месеца, считано от месец 2022год. до датата на
предявяване на иска в размер от 2400лева, на основание чл.149 от СК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС е
следвало да постанови режим на личен контакт, който да не позволи
отделянето на детето за дълъг период от време от единия му родител през
време на лятната ваканция, както и такъв, който да гарантира празника на
детето за рождения му ден да бъде празнуван и с двамата му родители. Счита,
че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличие на възможност у
ответника да заплаща поисканата издръжка за детето, а към момента нуждите
на детето непрекъснато нарастват, считано от датата на завеждането на иска в
съда през 2022г. По въпроса за издръжката за минало време счита, че
доколкото майката упражнява преимуществено издръжката и гледането на
детето, считано от фактическата раздяла между страните през месец май
2022г. и бащата не е представил доказателства за заплащане на издръжка за
този период, то той дължи такава за минало време.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочените части и да постанови ново, с което:
1.Да бъде определен режим на личен контакт на бащата И. Д. Д., ЕГН
**********, с детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г., по
повод лятото и рождения ден на детето, бащата и майката, в следния смисъл:
- 30 дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен
отпуск, както следва – от 1.07 (първи юли) до 15.07 (петнадесети юли) и от
15.08 (петнадесети август) до 30.08 (тридесети август) на съответната година,
като бащата ще взема детето в 10:00 часа сутринта на първия ден, от който ще
се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще връща
2
детето в 17:00 часа на последния ден, в дома на майката.
- на рождения ден на детето 06.08 (шести август), бащата ще прекара 4
(четири) часа с детето от 09:00 часа до 13:00 часа, като бащата взема детето от
дома на майката и връща детето до дома на майката.
- бащата ще вижда и взима детето за рождения си ден – 11.06.
(единадесети юни), когато датата се пада делничен ден, бащата взема детето от
дома на майката или от учебното заведение, което посещава в 17:00 часа с
преспИ.е и ще го оставя до учебното заведение, което посещава или до дома
на майката в 10:00 часа, а когато рождения ден на бащата се пада в почвен ден,
независимо от определения основен режим на лични отношения, бащата взема
детето от дома на майката в 10:00 часа с преспИ.е и връща детето на
следващия ден до учебното заведение, което посещава или до дома на майката
в 10:00 часа.
- на рождения ден на майката – 01.10 (първи октомври) детето ще бъде
целия ден с майка си, като в случай че съвпадне с определения обичаен
режим, бащата има право да вземе детето на следващия ден от дома на
майката.
2. Да бъде осъден бащата И. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща в полза
на детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г., чрез нейната
майка и законна представителка Г. Г. В., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 350лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда, както и Да бъде осъден бащата И. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща в
полза на детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г., чрез
нейната майка и законна представителка Г. Г. В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на още 50лв., представляваща разликата между
претендираните 400 лв. и присъдените 350 лв.
3. Да бъде осъден бащата И. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза
на детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г., чрез нейната
майка и законна представителка Г. Г. В., ЕГН **********, издръжка за минал
период, а имено от 6 месеца, считано от май 2022 г. до предявяване на
исковата молба, в общ размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева .
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага следното становище:
3
Не се противопоставя на предложения вариант от насрещната страна да
бъде изменен режима на лични контакти на бащата с детето през лятото, както
и допълнен по повод рождените дни на бащата и майката, по начина по който е
посочено във въззивната жалба.
Противопоставя се на предложения вариант във въззивната жалба за
режим на лични контакти на бащата с детето по повод рождения ден на детето
и счита, че посоченият в Решение №2346/20.06.2024г. по гр. д. №15468/2022г.
на 16 с-в при Районен съд — Варна е правилен и в най-пълна степен отговаря
на интересите на детето. Сочи, че режимът, предложен от майката, е неудобен,
доколкото детето следва да пътува от местоживеенето си в с. Оброчище до гр.
Добрич и обратно в границите на предложените четири часа.
В допълнение счита, че промяна следва да бъде въведена и по повод на
определения режим на лични контакти на бащата с детето по повод на
Великденските и Коледните празници, което да бъде в следния смисъл:
Всяка четна година по време на Великденските празници детето Д. И.ова
Д.а, родена на 06.08.2019г. да бъде при баща си И. Д. Д. с ЕГН ********** с
преспИ.е, а по време на Коледните празници всяка нечетна година.
Счита, че решението в частта за издръжката, както за бъдеще, така и за
минало време, е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба в тази й
част следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че определеният от съда
размер на месечната издръжка отговаря както на нуждите на детето,
съобразени с неговата възраст, така и на възможностите на бащата, чиито
доходи като едноличен собственик на капитала в посоченото от въззивницата
дружество се определят от осигурителния му доход, който той декларира в
качеството му на самоосигуряващо се лице, който е в минимален размер.
Твърди, че независимо от фактическата раздяла между родителите, детето
периодично е било при баща си, за продължителен период от време и при
родителите на ищцата — през лятото на 2022г. Сочи, че са налице гласни
доказателства чрез разпит на майката на въззиваемата страна, които
установяват, че бащата е гледал и издържал детето за периода след
фактическата раздяла наравно с майката.
С оглед на гореизложеното, моли да бъде постановен съдебен акт в
следния смисъл:
1. Да бъде отменено Решение №2346/20.06.2024г. но гр. д.
4
№15468/2022г. на 16 с-в при Районен съд - Варна в частта, в която се определя
режим на личен контакт на бащата И. Д. Д. с ЕГН ********** с детето Д.
И.ова Д.а, родена на 06.08.2019г., както следва: един месец непрекъснато през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде
определен режим на личен контакт на бащата И. Д. Д. с ЕГН ********** с
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019 год. по повод лятото, в следния
смисъл:
- 30 дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен
отпуск, както следва — от 1.07 (първи юли) до 15.07 (петнадесети юли) и от
15.08 (петнадесети август) до 30.08 (тридесети август) на съответната година,
като бащата ще взема детето в 10:00 часа сутринта на първия ден, от който ще
се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще връща
детето в 17:00 часа на последния ден, в дома на майката.
2. Да бъде допълнен режима на личен контакт на бащата И. Д. Д. с
ЕГН ********** с детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019г. по повод
рождените дни на бащата и майката в следния смисъл:
- бащата ще вижда и взима детето за рождения си ден - 11.06
(единадесети юни), когато датата се пада делничен ден, бащата взема детето от
дома на майката или от учебното заведение, което посещава в 17:00 часа с
преспИ.е и ще го оставя до учебното заведение, което посещава или до дома
на майката на следващия ден в 10:00 часа, а когато рождения ден на бащата се
пада в почивен ден, независимо от определения основен режим на лични
отношения, бащата взема детето от дома на майката в 10:00 часа с преспИ.е и
връща детето на следващия ден до учебното заведение, което посещава или до
дома на майката в 10:00 часа.
- на рождения ден на майката - 01.10 (първи октомври) детето ще бъде
целия ден с майка си, като в случай че съвпадне с определения обичаен
режим, бащата има право да вземе детето на следващия ден от дома на
майката.
3. Да бъде оставена без уважение въззивната жалба в частта да бъде
отменен определения от пьрвоинстанционния съд режим на лични контакти
на бащата с детето по повод рождения ден на детето и да бъде оставено в сила
Решение №2346/20.06.2024г. но гр. д. №15468/2022г. на 16 с-в при Районен
5
съд - Варна в тази му част.
4. Да бъде оставено в сила Решение №2346/20.06.2024г. по гp. д.
№15468/2022г. на 16 с-в при Районен съд — Варна в частта, е ОТХВЪРЛЕН
иска на Г. Г. В. - Д.а, ЕГН ********** против И. Д. Д., ЕГН ********** за
осъждане на ответника да заплаща в полза на детето Д. И.ова Д.а, родена на
06.08.2019год., действаща чрез своята майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 50 лв., представляваща разликата между
претендираните 400лева и присъдените 350 лв., на основание чл.143,ал.2 от
СК.
5. Да бъде оставено в сила Решение №2346/20.06.2024г. но гр. д.
№15468/2022г. на 16 с-в при Районен съд — Варна в частта, с която е
отхвърлен иска за осъждане на И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в полза
на детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка
и законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, издръжка за минало
време за шест месеца, считано от месец май 2022год. до датата на предявяване
на иска в размер от 2400лева, на основание чл.149 от СК.
Подадена е и НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, инкорпорирана в
отговора на въззивна жалба вх. № 57648/16.07.2024г., входирана
самостоятелно под № 79448/04.10.2024г. от И. Д. Д., ЕГН **********, срещу
Решение № 2346 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 20223110115468 по
описа за 2022г. на Районен съд – Варна, с която се иска:
6. ДА БЪДЕ ОТМЕНЕНО Решение №2346/20.06.2024г. по гр. д.
№15468/2022г. на 16 с-в при Районен съд — Варна в частта, в която се
определя режим на личен контакт на бащата И. Д. Д. с ЕГН ********** с
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019г., както следва: първата половина на
Великденските празници, втората половина на Коледните празници и вместо
него да бъде постановено друго решение, с което да бъде определен режим на
личен контакт на бащата И. Д. Д. с ЕГН ********** с детето Д. И.ова Д.а,
родена на 06.08.2019 год. по повод Великденските и Коледните празници в
следния смисъл:
Всяка четна година по време на Великденските празници детето Д. И.ова
Д.а, родена на 06.08.2019г. да бъде при баща си И. Д. Д. с ЕГН ********** с
преспИ.е, а по време на Коледните празници всяка нечетна година.
В отговора на НАСРЕЩНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА се оспорва
6
искането като неоснователно. Ответникът по НВЖ счита, че е важно и в
интерес на детето, то да прекарва християнските празници поравно и с
двамата си родители, поради което моли съда да постанови решение, с което
всяка година всички празници да са поделени между родителите.
В о.с.з. от 24.02.2025г. страните излагат параметрите на постигнато
между тях споразумение по отношение на режима на личен контакт.
Съгласно чл. 269 от ГПК, Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с исковете на Г. Г. В. - Д.а, ЕГН
**********, град ****; срещу И. Д. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес град
****: 1. за прекратяване на сключения между страните граждански брак 2. за
предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете -
Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г.. 3. за определяне
местоживеенето на детето - Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на
06.08.2019г.; 4. за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в град ****; 5.за определяне на режим на личен контакт на бащата И. Д. Д.,
ЕГН **********, с детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на
06.08.2019г, 6. за осъждане на бащата И. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща в
полза на детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********, родена на 06.08.2019г., чрез
нейната майка и законна представителка Г. Г. В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400лв. (четиристотин лева), 8. за осъждане на И. Д. Д.,
ЕГН **********, да заплати в полза на детето Д. И.ова Д.а, ЕГН **********,
родена на 06.08.2019г., чрез нейната майка и законна представителка Г. Г. В.,
ЕГН **********, издръжка за минал период, а имено от 6 месеца, считано от
май 2022г. до предявяване на исковата молба, в общ размер на 2400 (две
хиляди и четиристотин) лева. 9. и за постановяване след развода молителката
да носи предбрачното си фамилно име - В..
С Решение № 2346 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№
20223110115468 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, съдът в
обжалваната част постановява следното:
7
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. Д. Д., ЕГН
********** с детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год. , когато баща ще
може да вижда и взема детето при себе си, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18.00часа в петък до 18.00часа в неделя, първата
половина на Великденските празници, втората половина на Коледните
празници и един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката,както и всяка четна година на рождения
ден на детето с преспИ.е до 10.00часа на следващия ден.
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в полза на
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 350лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, с падеж на плащане двадесет и пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, платима по
следната банкова сметка разкрита в лева в Банка ДСК, IBAN
BG09STSA93000021061247, като отхвърля за разликата до претендираните
400лева, на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята
майка и законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, издръжка за
минало време за шест месеца, считано от месец 2022год. до датата на
предявяване на иска в размер от 2400лева, на основание чл.149 от СК.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на
чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По възраженията във въззивната жалба:
Относно режима на личен контакт:
Между страните към настоящия момент липсва спор относно
параметрите на режима на личен контакт, като страните в о.с.з. от 24.02.2025г.
са постигнали споразумение, което е в най-добър интерес на детето. В този
смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че следва да постанови личен
контакт в съответствие с волята и желанието на страните, както следва: - 30
8
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както следва: от
1.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08 бащата ще взема детето в 10:00 ч. през
първия ден от дома на майката и ще връща детето в 17:00 часа на последния
ден в дома на майката. - всяка четна година на рождения ден на детето 6.08.,
бащата ще взема детето от дома на майката в 10:00 часа с преспИ.е и ще го
връща на следващия ден в 10:00 часа в дома на майката; - бащата ще вижда
детето на рождения си ден – 11.06., когато денят е делничен ще го взема от
дома на майката или от учебното заведение в 17:00 часа или в края на
учебните занятия с преспИ.е и ще го оставя в учебното заведение или в дома
на майката в 10:00 часа, а когато рожденият ден на бащата се пада в почивен
ден, независимо от определения основен режим на лични отношения, бащата
взема детето от дома на майката в 10:00 часа с преспИ.е и връща детето на
следващия ден до учебното заведение или в дома на майката в 10:00 часа. - на
рождения ден на майката – 01.10., детето ще бъде целия ден с майка си, като в
случай, че съвпадне с определения обичаен режим, бащата има право да вземе
детето на следващия ден от дома на майката; - всяка четна година на
Великденските празници бащата ще взема детето от дома на майката в 10:00
часа на Разпети петък и ще го връща в дома на майката в 17:00 часа на Велики
понеделник като конкретните дати се определят всяка година от Българската
православна църква; - всяка нечетна година на Коледните празници бащата ще
взема детето от дома на майката в 10:00 часа на 24.12. /Бъдни вечер/ и ще го
връща в дома на майката в 17:00 часа на 26.12. - всяка четна Нова година
бащата ще взема детето на 31.12. в 10:00 часа и ще го връща в дома на майката
на 02.01. в 10:00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен – на 01.01. в 18:00
часа.
Относно издръжката:
Първото наведено от въззивника възражение е по въпроса за датата, от
която следва да бъде постановено бащата да заплаща издръжка в размер на
350 лв., на основание чл. 143 от СК /считано занапред/ в полза на детето.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално съС.ие да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Задължението за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца е безусловно - съгласно ал. 2 на същия член
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
9
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Когато детето живее само при единия си родител, то другият
не може да се освободи от задължението си да дава издръжка в полза на
детето си. Даването на издръжка е в доказателствена тежест на онзи родител,
при когото детето не пребивава.
В исковата молба, предявена на 22.11.2022г. се сочи, че след раздялата
между страните детето Д. живее в гр. Варна при своята майка Г. Г. В. – Д.а,
която осигурява и непосредствената й издръжка.
С уточняваща молба от 07.12.2022г. ищцата навежда нови твърдения, а
именно, че на 23.11.2022г. бащата И. Д. Д. е взел детето от детска градина без
нейно знание и съгласие, както и че отказва да й го върне или да го види. Този
факт се потвърждава от ответника в отговора на исковата молба /“на
23.11.2022г. аз взех Д. от детската градина да живее при мен, в моя
апартамент, находящ се в гр. Добрич“ /.
По откритото по делото производство по чл. 323 от ГПК за
постановяване на привременни мерки, е постановено протоколно определение
от 11.01.2023год., с което упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. са предоставени на майката, при която е определено и
местоживеенето на детето, на бащата е определен режим на личен контакт,
както и е осъден И. Д. да заплаща в полза на детето Д., чрез нейната майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева,
считано от деня на съдебното заседание - 11.01.2023год. до влизане в сила на
решение по гр.д. № 15468/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 16 състав.
По делото са събрани непротиворечиви доказателства чрез изготвените
по делото два социални доклада и разпитаните по делото свидетели и на двете
страни в производството, от които се установява еднозначно, че детето Д. след
раздялата между страните е живеело в гр. Варна при своята майка Г. Г. В. –
Д.а, до датата 23.11.2022г., когато бащата И. Д. Д. отвежда детето в своя дом в
гр. Добрич и отглежда същото там до постановяване на привременните мерки
на 11.01.2023год. /единствено доклада на ДСП – Добрич инкорпорира в себе
си променените твърдения на бащата, че детето до 23.11.2022г. се е
отглеждало и от двамата родители, без да се сочи на кой адрес, което
противоречи на собствените му твърдения в отговора на исковата молба/. По
силата на постановеното определение на съда по привременните мерки,
10
фактическото местоживеене на детето отново е променено и същото е при
майката, като детето се отглежда от нея.
Дори и в исковата си молба ищцата да не е посочила начална дата, от
която претендира издръжка, то исковата молба служи за покана за плащане на
издръжка, поради което решението на съда в общия случай се постановява,
считано от датата на завеждане на иска в съда. Фактическото основание за
заплащане на издръжка обаче е отглеждането на детето самостоятелно от
единия родител, поради което в случай, че се установи, че детето се отглежда
не от този родител, който претендира издръжката, няма да е налице основание
за присъждане на такава. В конкретния случай се установява, че един ден след
датата на завеждане на иска в съда, детето е отведено по волята на другия
родител в неговия дом, където детето е отглеждано за периода до
11.01.2023год. Поради това липсва основание за присъждане на издръжка в
полза на ищцата за периода от 23.11.2022г. до 11.01.2023год. След датата
11.01.2023год. по делото са били постановени привременни мерки, съгласно
които детето фактически е отглеждано от ищцата.
Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977
г., на Пленума на ВС, привременните мерки се ползват с изпълнителна сила. С
приключване на брачния процес изпълнението им отпада.
Така и в Определение № 2 от 18.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 4/2002 г.,
II г. о., докладчик председателят К.Ю., е посочено, че привременните мерки,
постановени по реда на чл. 261 от ГПК, имат временен характер. Те важат,
докато трае брачният процес, и могат да бъдат изменявани или отменявани от
съда, който ги е постановил. След приключване на брачния процес те или
отпадат, или се заменят от трайната уредба на отношенията относно мерките
по упражняването на родителските права и ползването на семейното жилище.
Определението по привременните мерки има временен характер и
временна изпълнителна сила. Привременните мерки не се ползват със сила на
пресъдено нещо. С постановяване на решението по делото, както действието
на привременните мерки, така и правната им /изпълнителна/ сила отпадат.
Това означава, че в случай, че в решението по делото бъде постановено
издръжката да е дължима, считано от влизане в сила на решението, то за
времето от постановяване на привременните мерки до влизане в сила на
решението /в който период привременните мерки са имали само временна
11
изпълнителна сила, която вече е преустановила действието си/, няма да е
налице основание за плащане на суми за издръжка. За да се обезпечи
плащането на издръжка за посочения период със сила на пресъдено нещо,
следва решението по делото да обхваща и периода на действие на
привременните мерки. В противен случай вече платените суми по мерките ще
се окажат платени без правно основание /след отпадане на ефекта на мерките
по чл. 323 от ГПК/ и ще подлежат на връщане.
Поради това определената с настоящото решение издръжка е дължима,
не считано от датата на влизане в сила на решението, а считано от датата на
постановяване на привременните мерки, а заплатените по привременните
мерки суми за издръжка следва да бъдат съобразени от съдия изпълнителя в
евентуален бъдещ изпълнителен процес.
По отношение на размера на издръжката:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато
правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл.
чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите
умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2025г. е
в размер на 1077лв., т.е. минималната издръжка към настоящия момент е
равна на 269.25лв. месечно.
Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката
12
посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо
от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без
оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се
съобразява едва при размер над посочения минимум.
Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и
останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката
е за всеки конкретен случай.
Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно
дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство
/съгласно статистическите данни на НСИ/, като изключва разходите,
нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и
тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог,
изплатен дълг и даден заем/. С оглед на посоченото средният разход за
малолетно или непълнолетно лице за 2023г., съгласно статистическите данни
на НСИ /все още не са налични данни за 2024г. на сайта на НСИ/, е в размер
на 7951лв. на година или 662.58лв. на месец /храна и безалкохолни напитки –
2987лв., облекло и обувки – 390лв., жилища, вода, електроенергия и горива –
348лв., здравеопазване - 1211лв., транспорт – 474лв., съобщения – 610лв.,
свободно време, културен отдих и образование – 744лв., разнообразни стоки и
услуги – 415лв., други разходи - 772лв./
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото, детето да
има особени нужди или свързани с тях допълнителни разходи с извънреден
характер. Поради това съдът намира, че необходимата за детето издръжка е в
рамките на 662.58лв. на месец.
С оглед факта, че майката упражнява непосредствената грижа за детето,
в практиката на съдилищата се приема, че бащата следва да поеме по-големия
дял от издръжката на детето. Съгласно т. 7. от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС, „двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
13
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Равностойността на грижите е основанието за заплащане на
по-голям размер от дължимата в полза на детето издръжка от неотглеждащия
родител.“
Преценката за точното съотношение между дължимата от двете страни
издръжка зависи от обстоятелствата по делото за всеки конкретен случай.
С оглед на горното съдът намира, че на бащата следва да бъде
определена частта от издръжката в размер на 400лв., а за майката, полагаща
непосредствените грижи – сумата от 262.58лв.
Съдът намира, че ответникът има възможност да заплаща определената
му издръжка в размер на 400лв.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че е финансово и
имуществено обезпечен, че развива търговска дейност чрез фирма „СПРИНТ
ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК: *********, че съгласно годишните финансови отчети
на дружеството, приходите на компанията за 2021г. са 231 000 лева, за 2020 г. –
147 000 лева, за 2019г. – 199 000 лева, за 2018г. – 208 000 лева, за 2017г. – 201
000 лева, а за 2016г. – 185 000 лева, че е собственик на апартамент със
застроена площ от 95,56 кв. м., изба с площ от 15,52 кв. м., таванско
помещение с площ 11,72 кв.м., гараж с площ от 23.79 кв.м., находящи се в. гр.
****, както и на гараж с площ от 18,78 кв.м., находящ се на адрес гр. ****.
Тези факти се доказват от представените по делото писмени доказателства.
Макар че приходите на фирма „СПРИНТ ПЛАСТ“ ЕООД не са приходи
на собственика на юридическото лице - И. Д. Д., то съдът приема направеното
по делото признание, че бащата получава достатъчно доходи, за да издържа и
сам дъщеря си. Отделно в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване размера на собствените си доходи, като
неизпълнението на това задължение може да се цени от съда при условията на
чл. 161 от ГПК. Не на последно място бащата е обезпечен със собствено
жилище и притежава два гаража. Вторият гараж съдът приема за имущество
над необходимото за собствените му нужди, от което той има възможност да
придобива допълнителни доходи или при нужда да отчужди за покрИ.е на
определения размер на издръжката.
По отношение на иска за издръжка за минало време, съдът приема, че за
14
периода от фактическата раздяла между страните през месец май 2022год. /и
релевантния период от 22.05.2022г./ до завеждане на исковата молба в съда на
22.11.2022г., детето е отглеждано от майката в жилището й в гр. Варна, докато
бащата обитава жилище в гр. Добрич. Това следва от непротиворечивите
твърдения на страните в исковата молба и отговора, както и от събраните по
делото доказателства /гласни доказателства от страна на двете групи
свидетели/.
С оглед на това в тежест на ответника е било да установи, че е заплащал
издръжка за релевантния период. Като не е представил доказателства за този
факт, съдът следва да приеме, че не е налице изпълнение на задължението му
да заплаща издръжка за дъщеря си за посочения период и същият следва да
бъде осъден за издръжка за минало време.
Предвид разминаването в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части
и да бъде постановено друго, с което да се постанови режим на личен контакт
съгласно изложеното по-горе, както и да бъдат уважени изцяло исковете за
издръжка по чл. 143 и чл. 149 от СК.
По искането за разноски:
В първата инстанция съдът не се е произнесъл по дължимостта на
разноските, като страните не са поискали допълване на решението в частта за
разноските в срока по чл. 248 от ГПК. В този случай дължими се явяват само
разноските за настоящата инстанция.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС,
ОСГК, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника,
разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските
остават в тежест на страните така, както са направени от тях.
Предвид частичното съвпадане на определения от съда режим на личен
контакт, както с въззивната жалба вх. № 57648/16.07.2024г. на Г. Г. В. – Д.а,
15
така и с насрещната въззивна жалба, инкорпорирана в отговора на въззивна
жалба вх. № 57648/16.07.2024г., на И. Д. Д., ЕГН **********, е налице третото
предложение на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС
и на страните не се дължат разноски по спорната съдебна администрация.
Разноски се дължат само на основание уважената въззивна жалба вх. №
57648/16.07.2024г. в частта по издръжката, т.е. само в полза на Г. Г. В. - Д.а,
ЕГН ********** по исковете за издръжка, разгледани от въззивната
инстанция.
Съгласно списъка за разноски на Г. Г. В. - Д.а и представения по делото
договор за правна защита и съдействие, заплатеното от страната в полза на
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение е в размер на
1800лв., като то е посочено общо и не е конкретизирано по колко лева се
дължат за всеки един от исковете. Доколкото в настоящото въззивно
производство са разгледани едно искане за постановяване на режим за личен
контакт /спорна съдебна администрация/ и два иска за издръжка – иск по чл.
143 СК и иск по чл. 149 вр. с чл. 143 от СК, то съдът намира, че дължимото
възнаграждение за двата иска за издръжка е в размер на 1200лв. /дължимият
размер по всеки един от исковете съдът изчислява средноаритметично поради
липсата на друга уговорка между страната и нейния процесуален
представител/.
Доколкото по исковете за издръжка ищецът е освободен от д.т., същата
следва да бъде заплатена от ответника след постановяване на решението, с
което е осъден на издръжка. С въззивното решение ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка от още по 50 лв. месечно, както и сумата от
2400лв. – издръжка за минало време. Поради това дължи държавна такса от
още 72лв. по иска за издръжка за бъдеще време и още 96 лв. по иска за
издръжка за минало време, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Държавната такса за въззивното обжалване по исковете за издръжка в
размер на 84 лв. е заплатена предварително от въззивника-ищец, съгласно
неправилните указания на първоинстанционния съд, поради което към
настоящия момент въззиваемата страна следва да бъде осъдена да възстанови
посочените суми на въззивника.
Воден от горното, съдът
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2346 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№
20223110115468 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с
която съдът:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. Д. Д., ЕГН
********** с детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., ... първата
половина на Великденските празници, втората половина на Коледните
празници и един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година на рождения
ден на детето с преспИ.е до 10.00часа на следващия ден,
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в полза на
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 350лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, с падеж на плащане двадесет и пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, платима по
следната банкова сметка разкрита в лева в Банка ДСК, IBAN
BG09STSA93000021061247, като отхвърля за разликата до претендираните
400лева, на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на И. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята
майка и законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, издръжка за
минало време за шест месеца, считано от месец /май/ 2022год. до датата на
предявяване на иска в размер от 2400лева, на основание чл.149 от СК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. Д. Д., ЕГН
********** с детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., както следва:
- 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както
следва: от 1.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08 бащата ще взема детето в 10:00 ч.
17
през първия ден от дома на майката и ще връща детето в 17:00 часа на
последния ден в дома на майката.
- всяка четна година на рождения ден на детето 6.08., бащата ще взема
детето от дома на майката в 10:00 часа с преспИ.е и ще го връща на следващия
ден в 10:00 часа в дома на майката;
- бащата ще вижда детето на рождения си ден – 11.06., когато денят е
делничен ще го взема от дома на майката или от учебното заведение в 17:00
часа или в края на учебните занятия с преспИ.е и ще го оставя в учебното
заведение или в дома на майката в 10:00 часа, а когато рожденият ден на
бащата се пада в почивен ден, независимо от определения основен режим на
лични отношения, бащата взема детето от дома на майката в 10:00 часа с
преспИ.е и връща детето на следващия ден до учебното заведение или в дома
на майката в 10:00 часа.
- на рождения ден на майката – 01.10., детето ще бъде целия ден с майка
си, като в случай, че съвпадне с определения обичаен режим, бащата има
право да вземе детето на следващия ден от дома на майката;
- всяка четна година на Великденските празници бащата ще взема детето
от дома на майката в 10:00 часа на Разпети петък и ще го връща в дома на
майката в 17:00 часа на Велики понеделник като конкретните дати се
определят всяка година от Българската православна църква;
- всяка нечетна година на Коледните празници бащата ще взема детето
от дома на майката в 10:00 часа на 24.12. /Бъдни вечер/ и ще го връща в дома
на майката в 17:00 часа на 26.12.
- всяка четна Нова година бащата ще взема детето на 31.12. в 10:00 часа
и ще го връща в дома на майката на 02.01. в 10:00 часа ако е неучебен ден, а
ако е учебен – на 01.01. в 18:00 часа.
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 400 /четиристотин/ лева, считано за периода от 22.11.2022г. до
23.11.2022г. и от датата на постановяване на привременните мерки -
11.01.2023г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
18
прекратяване, с падеж на плащане двадесет и пето число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по
следната банкова сметка, разкрита в лева в Банка ДСК: IBAN
BG09STSA93000021061247, на основание чл.143, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА бащата И. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
детето Д. И.ова Д.а, родена на 06.08.2019год., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. Г. В. - Д.а, ЕГН **********, сумата от 2400 /две
хиляди и четиристотин/ лева, представляваща издръжка за минало време за
шест месеца, за периода от 22.05.2022г. до завеждане на исковата молба в съда
на 22.11.2022г., на основание чл.149 във вр. с чл. 143 от СК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. В. - Д.а,
ЕГН **********, сумата от 1284лв. /хиляда двеста осемдесет и четири
лева/, представляваща разноски по делото за въззивна инстанция по исковете
за издръжка, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 72лв.
/седемдесет и два лева/ по иска с правно основание чл. 143 от СК и в размер
на 96 лв. /деветдесет и шест лева/ по иска с правно основание чл. 149 във вр.
с чл.143 от СК, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19