О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. Варна, 30.08.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на
30 август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и
секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Светослава
Колева ВЧНД №
231 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила
е частна въззивна жалба от адв.С.Н. – в качеството й на
пълномощник на осъденото лице В.П.Ф., срещу определение
№ 453 на състав
на ВОС, постановено на 29.05.2019 г. по
ЧНД № 573/19 г. по описа на същия съд, с което е оставил без уважение молбата на л. св. Ф. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване
на останалата част от определеното му с определение № 495/2017 г. на Окръжен съд - Варна наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от
ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на изводите на ВОС, че осъденото лице не е дало
доказателства за своето поправяне и превъзпитание, т.е, че към момента на
постановяване на атакуваното определение е налице само една от кумулативно
предвидените предпоставки, съгласно чл.70, ал.1 от НК. Според защитата в
хода на пенитенциарното третиране е била проведена успешна корекционна дейност
с осъденото лице, тъй като последната и актуална оценка на риск от рецидив
продължава да бележи спад в зоните на дефицит и вече е в крайно ниския регистър
- 15 точки; отчетени са от затворническата администрация и други положителни
промени като - предвиждане на резултата от собствените действия, осъзнаване на
допуснатите грешки и отрицателните фактори провокирали извършването на
деянието. У лишения от свобода са развити умения за мислене , подпомагащи и
съпътстващи процеса на ресоциализация , като същият е мотивиран и полага усилия
за реализирането им. Защитата акцентира върху обстоятелството, че л.св.Ф.
поддържа близки контакти с брат си и неговото семейство, което според
затворническата администрация сериозно е повлияло върху ревизията на житейските
му грешки и плановете му занапред. От представените становища се установява, че
В.Ф. разбира и оценява факторите, които са допринесли за влизането му в
затвора. В зоната на взаимоотношенията продължава стабилна тенденция на
осмислени, позитивни действия, подпомага дейностите на администрацията за
поддържане на адекватна атмосфера на съжителство, включва се в дейности от
режимо-възпитателен характер. От друга страна, В.Ф. е многократно награждаван -
общо 31 на брой, и никога не е бил санкциониран за допуснато нарушение на
вътрешния ред.
В пледоарията си, представителят на ВАпП изразява
виждането си, че възможните положителни промени по отношение личността на
осъденото лице Ф. са настъпили, макар и целите по чл.36 от НК да не напълно
реализирани. Затова и жалбата на осъденото лице може да бъде приета и основателна.
Началникът на Затвора Варна счита, че
периода на изтърпяване на срочното наказание „Лишаване от свобода” не е
достатъчен, за да се направи обосновано заключение, изключващо „имитация” на
социално приемливо поведение, на каквото осъдените на дългосрочно „лишаване от
свобода” лица се приучават в контролираната среда на пенитенциарното третиране.
Моли определението на ВОС да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и
чрез защитника си поддържа въззивната си жалба, поради изложените в нея
основания. Моли да бъде условно предсрочно освободен.
Варненският апелативен
съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на
атакуваното определение, намери следното:
Частната въззивна жалба, по който е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима,
с оглед процесуална легитимация, придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледана по същество се преценява и като основателна.
От фактическа страна въззивната инстанция
приема за установено следното:
С
присъда по НОХД № 1242/1995 г. на РС Варна В.Ф. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.297 от НК, за което му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален общ
режим;
С
присъда по НОХД № 64/1996 г., Окръжен съд - Добрич
е наложил по отношение на жалбоподателя В.П.Ф. наказание „Доживотен затвор” за
две деяния, наказуеми по чл.116 от НК;
С
определение по ЧНД № 458/2010 г. на ОС Добрич е било извършено групиране по
реда на чл.25, вр.чл.23 от НК на наказанията, наложени на осъденото лице Ф. по
горните дела, като за изтърпяване му е било определено наказанието „Доживотен
затвор”.
С
определение № 495/15.05.2017 г., постановено по ЧНД № 439/2017 г. , влязло в сила
на 23.05.2017 г., състав на ВОС е заменил наказанието „Доживотен затвор”,
наложено на В.Ф. с наказание „Лишаване от свобода” за срок от 30 години; по
реда на чл.38а ал.5 от НК съдът е зачел изтърпяното наказание „Доживотен
затвор” за „Лишаване от свобода”.
Изтърпяване на наказанието е започнало на 13.06.1998 г.,
а към датата на постановяване на атакуваното определение, размера на остатъка
е възлизал на 1 година, 3 месеца и 21 дни.
По
делото е безспорно, че л.св. Ф. е изтърпял към момента на разглеждане на делото
пред Апелативен съд – Варна - 29 години и 18 дни, от които 21 години, 2 месеца
и 17 дни са изтърпени фактически, 6 години, 11 месеца и 8 дни са от зачетен
арест, 4 дни се начисляват от „отклонение“, а 10 месеца и 27 дни са от положен
труд, което е повече от изискуемата от закона една втора.
Безспорно
е, че В.Ф. се е включвал в реалния трудов процес в Затвора Варна.
Първоначалната
оценка на риска на правонарушителя е диагностицирала вероятност от рецидив на
средно ниво - 51 точки от 2002 г. Последващите оценка, направена за периода 2004-2015г.
бележи прогресивен спад от 47т. (2004), 41т., (2009), 35 т. (2011), 32 т.
(2013), 28 т. (2014) и 15 т. към настоящия момент, което отразява постигнатите
в дългосрочен период от време положителни промени в резултат на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
В
следствие на корекционната работа се наблюдават положителни промени, като
дефицитите в динамичните показатели са сведени до минимум – взаимоотношения,
злоупотреба с алкохол. Значителният напредък в начина на мислене води до
самокритично отношение към извършеното престъпление и предишния начин на
поведение. Трайното и стабилно положително представяне на осъдения, показва
реално развитие
по отношение на нагласите за законосъобразно и отговорно поведение в
обществото. Лишеният от свобода Ф. е работил през периода м.Септември 2012 до
м.януари 2014 г. на доброволни начала като хигиенист и коридорен отговорник на
2-ра група в Затвора Варна.
Със
Заповед № Д-17/31.01.2014 г. е изведен на работа по домакински щат като
„клисар” в параклиса към Затвора Варна, поради дългогодишната му ангажираност с
религиозната подкрепа на лишените от свобода. Същият успешно е преминал двете
фази на психо-социален тренинг „Изграждане на личностни умения за овладяване на
емоциите у пълнолетни правонарушители с наложено ефективно наказание”, проведен
от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Алтруист”. Л. св. Ф. е награждаван общо 31 пъти,
включително с домашни отпуски. Завръщал се е в срок и без произшествия. Не е
нарушавал ПВР, както и ЗИНЗС от 2002 г.
Към
настоящия момент продължава да се работи по плана на присъдата с л.св.Ф. чрез
включването му в спортни мероприятия за осмисляне на свободното време по
пълноценен начин, както и в групово-корекционни дейности, целящи развиване на
социалните умения и преодоляване на отчетени дефицити.
Въпреки
гореизложеното становището на Началника на Затвора Варна е, че е нужен
по-продължителен период от време, за да се гарантира убедителност на данните за
поведението на осъдения и да се изключи рисковете от „имитиране” на поправяне.
За нуждите на доказването в текущото
производство, настоящият въззивен състав намери, че е необходимо ползването на
специални знания в областта на психологията и да бъде назначена психологическа
експертиза, която да изготви актуален психологически портрет на осъденото лице Ф..
Видно от приобщеното по делото заключение
на съдебно-психологическото изследване, прието от съда и страните като
обективно и компетентно изготвено, осъденото лице Ф. е с добро психично здраве
в психиатричния смисъл на понятието. По характер е егоцентричен, чувствителен и
честолюбив. Затворен, недоверчив, старае се да не показва своята ранимост,
което поражда вътрешно напрежение и на моменти намира израз в раздразнителност
и нетърпелив импулс да се избави от конкретните, неблагоприятни за него
обстоятелства. В резултат от продължителната социална изолация в условията на
затвора е развил адаптивните си способности и е усвоил поведенчески модел на
сдържаност, непретенциозност и конформност. Налице е силна потребност от
внимание и постигане на авторитет, от самоутвърждаване, която в настоящия
момент удовлетворява чрез ангажиране с религиозна дейност, в която декларира,
че е намерил смисъл и мотивация за кардинална промяна в начина си на живот.
Консервативен и по-ригиден по отношение на веднъж възприети идеи и разбирания,
склонен да се придържа към определени социални стереотипи, има нагласа да
следва авторитети и доктрини и известно дискриминационно отношение към по-ниско
статусни социални групи. Избягва създаване и подържане на близки връзки поради
загриженост да не бъде смутен, осмиван или отхвърлен. Манипулативен, способен
да играе различни социални роли, с нагласа да усвоява поведенчески репертоар,
насочен към получаване на позитивен резонанс в социалното обкръжение. Представя
себе си така, че да изглежда честен, сензитивен и благоразумен. На практика
възприема себе си в черно-бял спектър, като категорично разделя и противопоставя
Аз-образа от миналото и настоящето. Самооценката му е бедна откъм съдържание и
смисъл, по-скоро занижена.
В емоционален план е неустойчив, но
свръхконтролиран и защитен. Преобладават негативните преживявания - резултат от
дългия период в състояние на фрустрация. Не позволява, обаче, на опустошението
и угнетеността да го завладеят чрез ангажирането с различни активности.
Чувствителен и сантиментален, но не желае другите да подозират това.
Емоционалната неудовлетвореност поражда силно желание за независимост, което го
прави ситуативно спонтанен, раздразнителен и нетърпелив.
Във взаимоотношенията се ръководи от
потребност от самоутвърждаване, често съчетано с чувство за превъзходство над
останалите. Критичен, морализаторски настроен, демонстративен. Същевременно
отрича, че изпитва негативни чувства, агресивни или враждебни импулси към
другите. Насочен към себе си, защото не вярва, че има човек, от когото може да
получи съчувствие и разбиране. Избягва да споделя чувствата и преживяванията си
- за да не компрометира изграждания образ, от една страна, и да не бъде
отхвърлен - от друга. Като цяло избягва социалните взаимодействия, няма интерес
да създава и подържа близки взаимоотношения. Същевременно за него е важно
личността му да бъде зачитана от другите, поради което се придържа към
изградена стратегия на избягване на конфликти. В ситуации, които са силно
емоционално натоварени за него, се допускат импулсивни и необмислени реакции,
тъй като има тестови индикации за известна ненадеждност и неспособност да проявява
емпатия. Очертават се проблемни и амбивалентни отношения с авторитети.
Представя сравнително добри умения за
комуникация. Бързо се ориентира в ситуативния контекст и умее да се възползва
от възможностите, които му се предоставят.
Интелектуалните потенциали са на средно
ниво. Нормално развити възприятия, внимание, памет, мислене. Наблюдателен, с
логични и добре структурирани съждения. Пасивен, проявява познавателен интерес,
но само по теми, които са му интересни или счита за полезни и тогава, когато пожелае.
Стреми се това, с което се занимава, да му доставя удоволствие.
Използваните за експертното изследване
методи са: матрици на Рейвън; MMPI – 2 въпросник; личностен
въпросник OMNI; цветова проба на Люшер;
вербална проективна техника за изследване на самооценката; психодиагностично
интервю; контент анализ.
Изложеното по-горе дава основание на
въззивната инстанция да приеме, че личността на ос.л.В.Ф. е претърпяла значителни
положителни промени и разполага с нужния ресурс за успешно интегриране в
обществото и водене на социално приемлив начин на живот.
Единственият спор по
делото е дали по отношение на Ф. може да се направи извод, че е „осъден, който е дал
доказателства за своето поправяне”. Тук следва да се отбележи, че според
настоящия състав на ВАпС вложеният от законодателя смисъл е различен от този,
придаден му от първата инстанция. В Решението си по делото „Винтер и други
срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания
едно лишено от свобода лице да бъде държано в изолация включват наказание,
възпиране, защита на обществото и рехабилитация. Тези основания следва да са
налице при постановяване на присъдата. От друга страна балансът между тях не е
непременно статичен и може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието.
Това, което може да е първично основание за лишаване от свобода в началото на
изпълнението на присъдата, може да престане да съществува в процеса на
пенитенциарното третиране, особено след известен период на излежаване на
наказанието. В същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава
една от целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в края
на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United
Kingdom [GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v.
Luxembourg [GC], № 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в
тях). В правните документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в
чл. 6 от Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко
задържане следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в
свободното общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е
предвидено, че затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде
структуриран така, че да им дава възможност да водят отговорен живот без
престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице
надделее над интересите от публична защита и възпиране, то тогава може да се
приеме, че са налице и основанията за предсрочно освобождаване. Затова и
изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно
проявявана в един продължителен период време, за да се приеме, че е и
необратима, т.е. ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в
семейното обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне
до извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.
Подобен извод спрямо В.Ф. може да бъде направен,
най-малкото защото в продължение на 21/30 от наложеното му наказание „Лишаване
от свобода” се наблюдава стабилна положителна тенденция в неговото поведение. Срокът на неговото пребиваване в затвора е
продължителен и това гарантира проследяване на поведението на осъденото лице през
годините и изключва възможността за някаква превратна преценка или „имитация”
на социално желано поведение от страна на лишения от свобода. В продължение на вече
повече от 21 години спрямо осъденото лице е било осъществявано корекционно
въздействие, което е отчело настъпването на положителни промени. В останалите
неизтърпяни от ос.лице Ф. 11 месеца и 12 дни не може обосновано да се очаква
настъпване на някакви значими за личността и обществото ефекти. Напротив би
засилило единствено доминиращите негативни настроения и изживявания у осъденото
лице. В чл.18 от Препоръка Rec (2003) 22 на Комитета на министрите на
държавите-членки относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция)
на Съвета на Европа изрично е посочено, че критериите, които лишените от свобода лица трябва
да изпълнят, за да бъдат освободени условно, трябва да бъдат ясни и
категорични. Те също трябва да бъдат реалистични, в смисъл, че те трябва да
вземат под внимание личността на задържаните и социалните и икономически
обстоятелства, както и наличието на програми за възстановяване. В конкретния
случай въззивната инстанция намира, че л.св.В.Ф. е постигнал значителна
корекция в онези зони на дефицити, които подлежат на промяна и в този смисъл са
реалистични. Обстоятелството, че е рецидивист не може да бъде заличено, нито
променено, тъй като то е факт от миналото на л.св. Видно от заявеното в съдебно
заседание от вещите лица неговата личностова структура не може да бъде променена,
единствената възможност за корекция е чрез изграждане на поведенченски модели,
които да контролират нейните негативни прояви. Това В.Ф. е постигнал – изключил
е употребата на алкохол от начина си на живот, изградил е свръхконтрол над поведението
си, има мотивация да води социално приемлив начин на живот. Ф. разполага и с
нужния за това ресурс – интелектуален, поведенчески и социален – поддържа
връзки с брат си, осигурил си е подкрепа на религиозна основа и работа в
условията на свобода. Затова въззивната инстанция намира, че възможните
положителни промени за личността на осъденото лице В.Ф. са настъпили и нуждата от продължаване на
пенитенциарното третиране е отпаднала.
Въз
основа на изложеното по-горе въззивната инстанция не споделя извода на първата
инстанция за липса на реални доказателства за поправяне и превъзпитаване на
осъдения, което от своя страна сочи, че са изпълнени законовите критерии за
допускането на условно предсрочно освобождаване по чл. 70, ал.1 от НК. Видно от
писмо на Началника на ОЗ Варна остатъка от наложеното на л.св. В.П.Ф. „Лишаване
от свобода” към 30.08.2019 г. възлиза на 11 месеца и 12 дни. В рамките на
изпитателния срок, въззивната инстанция намира, че корекционното наблюдение следва
да бъде продължено по отношение на осъдения Ф., чрез налагане на пробационна
мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Водим
от горните съображения настоящата инстанция намира определението на решаващия
съд за незаконосъобразно и неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 453 на състав
на ВОС, постановено на 29.05.2019 г. по
ЧНД № 573/19 г по описа на същия съд.
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св.В.П.Ф. от изтърпяване на останалата част в размер на
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДВАНАДЕСЕТ ДНИ от определеното му с определение № 495/2017 г. на Окръжен съд - Варна наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като установява
изпитателен срок на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и
ДВАНАДЕСЕТ ДНИ.
На
основание чл.70, ал.6 от НК, ПОСТАНОВЯВА в рамките на изпитателния срок
пробационна мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични
срещи с пробационен служител.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.