Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично
заседание на 17.01.2019година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело №6417 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против К.К.Ш. ***, с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр. дело №3479/2018г. по описа на РС - Плевен
е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. Същият е възразил в срока по чл.414 от ГПК, инициирало настоящото
исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен
номер 17777.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на ответника,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Н.“ ЕАД. Сумите за ТЕ за процесния периода за
процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата фирма “Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
201.96 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2015г. – 31.03.2018 г.; 22.77 лв. - лихва върху
главницата за периода от 02.12.2015г. – 14.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
21.05.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №3479/2018г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозирал
писмен отговор ответника, чрез назначения особен представител адв. Н.Т.Я., с
който оспорва иска и твърди следното:
оспорва факта на реално потребление на топлинна енергия от страна на ответника К.К.Ш.
за процесния период. Същият не е участвал в ОС на собствениците и няма сключен
договор с топлинния счетоводител.Твърди се, че К.К.Ш. не е бил обвързан с
облигационни отношения по доставка на топлинна енергия с ищеца по делото. Между
него и Т.П. ЕАД, както и между него и Н. ЕАД, няма сключени договори за
снабдяването му с топлинна енергия, както и извършване на дялово разпределение
и такива не са представени по делото. Посочва като аргумент за твръдението си нормата
на чл.40 ал.1 от НАРЕДБА №16-334 от 6.04.2007год. за топлоснабдяването. В
исковата молба се навеждат доводи, че по смисъла на чл.153 от Закона за
енергетиката К.К.Ш. се явява клиент на ТЕ, коетож според особения представител изцяло
противоречи на цитирания чл.40 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г. Клиент може
да бъде само лице сключило договор с доставчика на ТЕ.
Твърди се, че от съществено значение
за правилното решение в настоящото съдопроизводство, са и въпросите, залегнали
в разпоредбата на чл.153 ал.6 от Закона за енергетиката, която се намира в
дълбоко противоречие с нормите на европейското право. Сочи се, че при наличие
на такова противоречие върховенството на правото на ЕС не е специално
установено в Конституцията, но се приема, че това право има предимство пред
вътрешното право, като съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и
те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
Заявява се, че разпоредбата на
чл.153, ал.6 от Закона за енергетиката е в противоречие с въведената с чл.9 от
ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО на ЕП и на СЪВЕТА от 20 Май 1997 година, относно защитата на
потребителя по отношение на договорите от разстояние, забрана на непоръчани
стоки, а именно: „Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани
стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар; държавите-членки вземат мерки,
необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, в
случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.",
която правна норма на европейското законодателство е транспонирана в
националното такова чрез приемането на нормата на чл.62 от Закона за защита на
потребителите, съгласно която:"Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014г. , в
сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода,
газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова
страна. /2/ При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия,
централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са
поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи
заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
/3/ Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и
услуги по ал.1 не се смята за съгласие."
Твърди се, че разпоредбата на чл.153,
ал.6 от Закона за енергетиката влиза в противоречие с чл.3, б.„н" от
ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 Април 2006год.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги, според която „краен потребител" е „физическо или
юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно
потребление". В случая ответникът изобщо не се е съгласявал със
закупуването на енергия относно отопление на имота, поради което считам, че
съгласно цитираната разпоредба на Директивата той не е потребител и клиент на Т.П.
ЕАД - няма как да бъде потребитетел, ако не купува енергия за крайно потребление
и следователно терминът клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, не може да съществува самостоятелно. Отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е в състояние да го превърне в потребител, тъй
като по силата на цитираната европейска правна норма лицето е потребител, ако
купува енергия за крайно потребление, което не е налице в настоящия случай.
Излага се, че не са представени
доказателства за това, че ищецът е собственик на имота и не е установено дали
ответникът има качеството на клиент и потребител на ТЕ по смисъла на закона. Излага
се, че в тежест на ищеца е и да докаже, че през процесния период операторът на
топлопреносната мрежа е изпълнявал правилно задълженията си, посочени в чл.12
т.1 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г.
Сочи се, че неспазването на тези
разпоредби означава, че към сградата може да е подадена повече киловатчасове
топлинна енергия от заявената необходима такава. Това от своя страна води до
загуби, които се разпределят между живущите в сградата. Изясняването на това
обстоятелство също е от съществено заначение за изхода на настоящия процес.
Също така ако има данни за подадена повече ТЕ от заявената, да се представят и
доказателства, уведомени ли са за това абонатите в сгардата на процесния адрес.
Излага се, че съществуват различни
системи за разплащане на действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител - на равни месечни вноски и изравнителна вноска; на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска или
въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Във всички
посочени хипотези обаче се касае за трайно, периодично изпълнение на
задължението на потребителите на топлинна енергия. В настоящия гражданскоправен
спор при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената
тежест при условията на главно и пълно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането му, че претендираното в исковата
молба вземане съществува в посочения размер, на претендираното договорно
основание и че длъжник по вземането е К.К.Ш., посочен като ответник по исковата
молба. Ищцовото дружество основава вземанията си на представеното извлечение от
сметка на ответника, които са оспорени. Извлечението от сметка представлява
едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата го
страна обстоятелства, поради което и при оспорването на този документ, същият
няма обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него данни.
Представените от ищцовото дружество писмени доказателства представляват
извлечения от счетоводните му книги, които оспорваме. При наличие на възражение
обаче относно редовността на водене на счетоводните книги, страната, която ги представя
и извлича от тях благоприятни за себе си факти, именно ищецът в настоящия спор,
е длъжен да докаже, че същите са били редовно водени.
Твърди се в исковата молба, че
количество потребена топлинна енергия за процесния период се отчита от фирмата
за дялово разпределение. Не са ангажирани доказателства установяващи
начислените от ищцовото дружество суми. Само въз основа на извлечението от
сметка, изготвено от ищцовото дружество не може да се установява количеството
доставена топлинна енергия в имот на К.К.Ш., както и дължимата за всеки месец
сума. Не са ангажирани писмени доказателства, носещи подпис на ответника, за да
бъде създадено сигурно убеждение относно количеството доставена топлинна
енергия. На следващо място - не са представени извлечения от сметки, от които
да се установи, че ищецът е формирал задълженията на ответника, като е взел
предвид периодичните отчети на средствата за търговско измерване, монтирани в
жилището на ответника и на общия топломер в сградата-етажна съсобственост.
Ищецът не ангажира доказателства, от които да се установява как е образувана
стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия по партидата на
ответника както и от какво произлизат - топлинна енергия за реално потребена
енергия или от потребена такава за общи части в режим на етажна собственост.
Неоснователността в случая на
основния иск за главницата според особения представител обосновава
неоснователност и на иска за обезщетение за забава върху същата.
В о.с.з. ищецът се представлява от юркс.В., която поддържа иска.
В о.с.з. ответникът се представлява
от особения представител адв.Н.Я., който поддържа изложеното в отогвора.
В о.с.з представител на конституираното трето лице-помагач на ищеца
не се явява, но са представени изисканите преди това от съда писмени
доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приобщеното по делото ч.гр.д .№ 3479/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото
е образувано на 21.05.2018год. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410
от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжника/сега ответник/ за
сумите, както следва: 201.96лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2015г. – 31.03.2018 г.; 22.77лв. - лихва върху
главницата за периода от 02.12.2015г. – 14.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
21.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски за държавна такса в размер на 25.00лв. и 50.00лв. за
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е
отразено, че вземането на заявителя произтича от доставена, но
незаплатена от него топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. – 31.03.201г.
Съобщението до длъжника за издадената срещу него заповед е извършено по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото исково производство.
По делото са приети като
доказателства Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД
на потребители в гр.Плевен, публикувани във в. Посоки, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
топлинна енергия в града. Като доказателства по делото са
приети/ и същите не са осопрени от ответната страна, чрез особения
представител/ Списък от 11.10.1999год. на живущите в ***- относно заявено
желание за откачане от отоплителната система на радиатори, намиращи се в
стълбището на входа,подписан от ответника; Списък на живущите на посочения
по-горе адрес, в който фигурира
ответникът, с положен от същия подпис и посочен ЕГН. Като доказателство по
делото е приет и препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия, касаеща потребител с аб.№17777 -
К.К.Ш., с вписан адрес: ***; заверени ксерокопия от фактури, издадени от ищеца за просрочени задължения на ответника –
л.60 и сл. от делото. По делото са приети като
доказателства и представените от „Н.“ ЕАД подробни месечни справки за дялово
разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот, находящ се на адрес ***, аб. №17777. От
същите се установява, че помесечно за процесния период от време е начислявана
само сума за отопление-сградна инсталация. В тази връзка по делото не се сопри,
а това се установява и от направеното
уточнение от ищеца с молба, приложена на л.16 от делото,допълнително изяснена в
проведеното по делото о.с.з, че в топлоснабдения имот на ответника няма
монтирани отоплителни тела и начислената сума е само за сградна инсталация.
Въпреки депозирания подробен писмен
отговор от особения представител /и с оглед именно това му процесуално качество
и лепсата на контакт с ответника/, съдът е дал възможност на всяка от страните
да заяви дали поддържа всички твърдения,
респ. оспорвания. Изрично е указано на
ответната страна да заяви дали оспорва вземането на ищеца по размер. Такова
оспорване не е направено в о.с.з. След представяне от страна на доказателства
от третото лице-помагач, ответникът, чрез особения си представител, не е
оспорил правилността на начисляване и разпределение на доставеното в процесната
абонатна станция количество топлинна енергия от страна на топлинния
счетоводител, поради и котео съдът не е
назначил съответните експертизи по делото-съдебно-счетоводна и съдебно-техническа.
По делото се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответника е присъединена към топлопреносната мрежа
на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ -
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36 ал.3 от
ЗЕ. Чл.142 ал.2 от ЗЕ регламентира, че
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съобразно
нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда-етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145 ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните си дължими суми в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение, се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Съдът
намира за установен и факта на публичното оповестяване от страна на ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от гр.Плевен, публикувано във в-к ”Посоки”, бр.
239/ 13.12.2007г. С оглед на това, съдът намира, че ответникът има качеството
на потребител на ТЕ, без да е необходимо сключването на индивидуален договор
между него и ищеца, за услугата доставяне на ТЕ, доколкото Законът за енергетиката /ЗЕ/ не предвижда такъв.
Необходимо е единствено сградата- етажна собственост, да е присъединена към
абонатна станция. По делото безспорно се установи факта на съществуването на
партида, на името на ответника, с аб. № 17777. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.1 ЗЕ /обн. ДВ
74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за
продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и приети
от ответника по делото. В ОУ е уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно:
да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за плащането, на
която не е необходимо изпращането на покана. От представеното препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия се установява какъв е размерът на претендираната
главница по пера и лихвата в посочените от ищеца размери. С оглед изложеното съдът
намира, че между страните по делото съществуват отношения по повод доставянето
и ползването на ТЕ за процесния период в имот с посоче по-горе абонатен номер.
Несъстоятелен
се явява и доводът на ответната страна за това, че ответникът не се е съгласявал със закупуването на
енергия относно отопление на имота, поради което и съгласно Директива
2006/32/ЕО той не
следва да е потребител и
клиент на Т.П. ЕАД. Установява се, че ответникът е подписал лично списък на потребителите на топлинна енергия в
сградата на адрес ***, което е доказателство за това,
че същият е приел,
че е потребител на
топлинна енергия с произтичащите от това задължения за него.
Възражението на ответника, че чл.153
от ЗЕ нарушава регламентираните в чл.62 от ЗЗП права на потребителите, съдът
счита за неоснователни. Спорните разпоредби са разгледани в Тълкувателно
решение №2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че същите не са в
противоречие с нормата на чл.62 от ЗЗП. В тази връзка, тъй като разпоредбата на
закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно
страните, то не е налице противоречие на Общите Условия с този текст на закона.
Следователно възраженията на ответника относно липсата на договор и нищожността
на Общите Условия, от които възниква правоотношението между страните, съдът
приема за неоснователни.
С оглед изложеното, предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
По отношение разноските: вземането,
което е предмет на делото е еднакво по
размер в сравнение с това, предмет на
заповедното производство. В настоящото такова ответинкът следва да бъде осъден
да заплати ан ищеца разноски, както
следва: 75лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнагражедние/преценено
във вр. с предмета на делото, процесуалната активност на представителя и липсата на ангажирано
становище по всички, наведени доводи на
ответника във вр. с оспорването на исковата претенция/; 300лв. внесен депозит
за хонарар на особен представител, или разноски в общ размер 475лв. Следва
да се пирсъдят в цялост и разноските от заповедното производство- в общ размер 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че К.К.Ш.,ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Т.П.“ ЕАД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва: 201,96лв. – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г.
– 31.03.2018 г.; 22,77 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г.
– 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.05.2018год., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело №3479/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К.К.Ш., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по делото за исковото производство в общ размер 475лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 3479/2018год. по описа на плРС –
в общ размер 75лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Н.“ЕАД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: