№ 133
гр. Велико Търново, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110101852 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Р. срещу М. Д. Р., с която
се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на
ответника. С молбата се претендира упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на ищцата, като за
ответника бъде определен режим на лични отношения и последният да заплаща
издръжка за детето.
Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи и че от брака им е родена
непълнолетната М. М. Р.. Заявява, че страните са във фактическа раздяла от 2015 г.,
когато ответникът е напуснал семейното жилище и се е установил на неизвестен за нея
адрес, като от този момент същият не е търсил контакт с детето си. Сочи, че
понастоящем тя и детето живеят в Република Малта, а ответникът живее в гр. Велико
Търново и работи като брокер на недвижими имоти.
Особеният представител на ответника счита иска за допустим и вероятно
основателен, но и за недоказан на този етап от производството. Оспорва твърдението,
че вина за разстройството на брака има ответникът, както и исковете, свързани с
родителската отговорност. Сочи, че предложеният в исковата молба режим на лични
контакти с неупражняващия правата родител е неприложим и че същият е в колизия
със заявеното обичайно местоживеене на страните.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и
моли за допускане на искания развод.
Особеният представител на ответника приема, че по делото е установена
фактическа обстановка, според която страните са във фактическа раздяла от няколко
години, поради което счита, че между тях е налице отчуждение, което не кореспондира
със смисъла на брачните отношения. Не се противопоставя родителските права да
бъдат предоставени на бащата, но моли да се съобрази възражението относно режима
1
на лични отношения с детето.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им
е сключен на 5.4.2006 г. в гр. Велико Търново.
От брака си страните имат едно дете – непълнолетната М. М. Р..
Според показанията на св. Ц. М. съпрузите са във фактическа раздяла от м. март
2015 г., когато ищцата е напуснала семейното жилище в Република Малта. Заявява, че
след този момент детето е живеело ту при майката, ту при бащата, като това
положение се е запазило до 2018 г., когато ответникът е заминал за Англия. Твърди, че
след заминаването си ответникът не се е връщал в Република Малта, като в първия
месец същият е поддържал контакти с дъщеря си, но впоследствие връзката между тях
е била преустановена. Сочи, че от този момент майката е тази, която осигурява всичко
необходимо за дъщеря си.
В показанията си св. П. Н. потвърждава, че страните са във фактическа раздяла от
2015 г., както и че след 2018 г. майката полага грижи за детето им, тъй като ответникът
е заминал за Англия. Твърди, че не й е известно от този момент насетне ответникът да
е осъществявал контакти с детето, нито да е давал средства за издръжката му.
Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че
предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е
доказан по основание. От показанията на свидетелите може да се направи несъмнен
извод, че в отношенията между страните отдавна липсва взаимна привързаност, че е
налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е
най-вече установената трайна фактическа раздяла, продължила повече от седем
години, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите.
Именно настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят
брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на
брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съобразявайки ангажираните гласни доказателства, съдът не установява
категорично, че вина за настъпилото разстройство на брака има единствено
ответникът. Това е така, доколкото от показанията на св. М. и св. Н. не става ясно по
какви причина в крайна сметка е настъпила фактическата раздяла на страните през
2015 г., когато ищцата е напуснала семейното жилище в Република Малта – дали по
вина на ответника, дали по вина на ищцата, или по вина и на двамата. От своя страна,
заминаването на ответника за Англия през 2018 г., т.е. три години по-късно, има
отношение към моралните и финансови ангажименти на М. Д. Р. към своята дъщеря,
но не и към вече трайно установената фактическа раздяла на съпрузите. С оглед на
горното, съдът няма друга алтернатива, освен да приеме, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.
Съдът намира за основателно искането на ищцата упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете да бъде предоставено на нея, при която
да бъде и неговото местоживеене. Тъй като при възлагане упражняването на
родителските права следва да се вземе предвид възрастта и пола на детето, както и
2
установеното вече фактическо положение, съдът намира, че интересите на детето биха
били защитени пълноценно от майката, при която същото живее и понастоящем и
която е създала за него сигурна и безопасна семейна среда, в която потребностите му
са защитени. Тук не може да не бъде отчетена и липсата на всякаква информация за
местоживеенето на бащата, поради което възлагането родителските права на него е
очевидно невъзможно.
И все пак не може да не се отчете необходимостта от осигуряване на възможност
за контакт с бащата – в случай, че последният все пак прояви желение за такъв, най-
малко с цел да бъде направен опит за преодоляване на синдрома на родителско
отчуждение, който с оглед конкретиката на случая несъмнено вече се е формирал при
детето. В исковата молба се моли за определяне на режим на лични контакти всяка
втора и четвърта седмица за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя,
както и една седмица през лятото, но предвид наличието на данни, че бащата не е
осъществявал контакти с дъщеря си в продължение на няколко години и че същият
живее в различна държава, съдът намира, че по-адекватен се явява режим на лични
контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 до 18:00 часа в
събота, както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск. В случай на промяна в обстоятелствата няма пречка да се инициира
производство по промяна на посочения режим или с майката да се съгласува
евентуална промяна в същия.
Относно дължимата издръжка за детето, съдът съобразява установения в чл. 142
СК минимален размер, както и факта, че претендираната издръжка е именно в този
минимален размер, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Предвид посоченото от процесуалния представител на ищцата, след
прекратяването на брака последната следва да запази брачното си фамилно име.
Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока, като
същите нямат и претенции за ползване на семейното жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът
установи, че вина за разтрогване на брака имат и двамата съпрузи разноските остават в
тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя такса за
допускане на развода в размер на 40.00 лева, която следва да бъде заплатена от
страните по равно, като ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса
върху определената издръжка за детето.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 5.4.2006 г.
в гр. Велико Търново между М. Д. Р., роден на 3.6.1964 г. във Великобритания, и М. Д.
Патрикова (след брака Р.), ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на М. М.
Р., ЕГН ********** на майката М. Д. Р., ЕГН **********, при която определя и
местоживеенето на детето.
3
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между М. М. Р. и М. Д. Р. както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 до 18:00 часа в
събота, както и една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА М. Д. Р. да заплати на дъщеря си М. М. Р. издръжка в размер на 177.50
лева месечно, считано от 22.7.2022 г. до 31.12.2022 г. включително, както и да заплаща
месечна издръжка в размер 195.00 лева, считано от 1.1.2023 г. до настъпването на
законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. Д. Р. да запази
брачното си фамилно име – Р..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ОСЪЖДА М. Д. Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00 (двадесет) лева за
допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Д. Р., гражданин на Руската Федерация, родена на 1.7.1984 г. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико
Търново държавна такса в общ размер от 300.80 (триста лева и осемдесет ст.) лева за
допускане на развода и за дължимата издръжка, както и държавна такса в размер на
5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4