Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1192 от 24.09.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
Членове: 1.Диана Ганева
2. Галя Русева
при
секретаря В. С. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 1773 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“, против Решение № 897 от 16.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 1555 по
описа за 2020 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено НП № 20-0769-000335/25.02.2020 г., издадено от началник група при
ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Д.Т.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца.
Касаторът оспорва съдебно
решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и иска отмяната му и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание не изпраща представител, редовно
уведомен.
Ответникът Д.Т.И., редовно
призован, изпраща представител в с.з. и изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас,
ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на ответника по касация Д.Т.И.
е ангажирана за това, че на 13.12.2019 г. около 09.55 ч. в гр.Бургас, на ул. „Янко
Комитов“, като водач на товарен автомобил – Пежо Боксер с рег.№ А3702ВК,
управлявал собственото си МПС, за което било установено, че е с прекратена регистрация
служебно на 26.11.2019 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нарушението е
квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, и за извършването му касаторът е санкциониран на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
За
да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел за установено
по несъмнен начин, че към датата на проверката Д.Т.И. не е бил уведомен от
сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас, че управляваното от него МПС е със служебно
прекратена регистрация на 26.11.2019 г., поради което е обосновал извод, че И.
не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му нарушение, за
което е била ангажирана отговорността му на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.173, ал.10 от ЗДвП изрично вменява задължение на контролните
органи /сектор „ПП При ОД МВР/ да уведомяват собственика на ППС за това, че
служебно е прекратена неговата регистрацията вследствие уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ за липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Задължението на
контролните органи за уведомяване на собственика на ППС за служебно
прекратената регистрация налага извод, че съставомерно може да бъде само това
деяние, изразяващо се в управление на ППС със служебно прекратена поради липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
регистрация, при което водачът е наясно с прекратената по служебен път
регистрация. Липсата на уведомяване на собственика на управляваното ППС за
служебно прекратената регистрация води до липса на вина у санкционираното лице,
което не може в този случай да отговаря за нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Доколкото в случая няма спор, че сектор „ПП“ при ОД МВР Бургас не са
уведомили собственика на ППС за служебно прекратената регистрация поради липса
на застраховка, се явява законосъобразен изводът на РС, че Д.Т.И. неправилно е
санкциониран с процесното НП и че последното се явява незакосъобразно.
По
изложените съображения настоящият касационен състав приема, че оспореното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха
касационни основания за неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и претенцията на
ответника по касация за разноски, на осн.чл.221, ал.2, предл.1 АПК вр.чл.143, ал.1 АПК, на Д.Т.И.
следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, които са в размер
на 200 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – Бургас, петнадесети състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 897 от 16.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 1555 по
описа за 2020 г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Д.Т.И. ***, направените
пред касационната инстанция разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.