Мотиви към присъда №
260017/19.04.2021 година по НОХД № 01870 по описа на Пернишки районен съд за
2019 година.
С обвинителен акт Районна прокуратура-гр. Перник е повдигнала обвинение срещу Х.В.Х. за престъпление по чл. 343 „в“, ал. 2 НК, за това, че на 08.03.2019 година
в гр. Перник по път I-6 при км.78+600
/непосредсвено преди ПП „Марина бара“/ без съответно свидетелство за управление
на моторно превозно средство е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „С 320“, с рег. № ** **** **в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, а именно наказан с
Наказателно постановление № ********година, издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник, влязло в законна сила на 25.01.2019 година.
Производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл.269
ал.3 т.3 от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия за престъпление по чл. 343 „в“, ал. 2 НК като счита, че фактите по делото
са били безспорно доказани от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели /З.З. и П.П./,
както и от прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК показания на свидетеля
Р.А., ведно с останалите приети по делото доказателства. Поради това счита, че
подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна признаците на престъплението, за което е
предаден на съд. В хода на съдебните прения моли съда, да се произнесе с
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
С оглед на това и отгечаващите отговорността обстоятелства предлага да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде
изртърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Назначената като служебен защитник на
подсъдимия адв. Б. ,за което съдът е изложил подробни мотиви в съдебно
заседание,проведено на 08.02.2021 година намира,че обвинение не е доказано по безспорен
и категоричен начин като посочва, че в хода на съдебото следствие събраните гласни
доказателствени средства са противоречиви от гледна точка на фактическата обстановка,
поради което не може да се направи обосбован извод за авторството на деянието.
С оглед на това, ведно с неявяването в съдебното заседание на подсъдимия адв. Б.,
счита, че обвинението не е доказано в пълен обем както по отношение на
фактическата обстановка, така и относно съставомерсността на деянието.
Пернишкият Районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК намира за установено следното:
Подсъдимият Х.В.Х. е роден на *** ***, българин с българско гражданство, с
ЕГН ********** със средно специално образование, неженен. Към момента е
безработен. Осъждан е за извършени от него престъпления от общ характер.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Подсъдимият Х.В.Х. е неправоспособен по смисъла на чл. 150 от ЗДвП водач на моторни
превозни средства и видно от справка за нарушител/водач (л. 29 от д.п) многократно
е наказван за нарушения по ЗДвП. С влязло в законна сила на 25.01.2019 година
на Наказателно постановление № ********година, издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ Перник, подсъдимият е бил санкциониран с наложено
административно накзание за управление на МПС без същия да е притежавал
съответно свидетелство за управление. Независимо от това обстоятелство на
08.03.2019 г. в град Перник, около 01.25 ч. на път I-6 при км.78+600 в посока от град
Радомир към град Перник, непосредсвено преди ПВ „Марина бара“ автопатрул ,в
чиито състав са били св. П.П., св. Р.А.
и св. З.З. спрял за проверка лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „С 320“ и
с рег. № ** **** **, който бил управляван от подсъдмимия Х.. С оглед изпълнение
на служебните си задължения била извършена проверка за редовността на
документите на водача и на автомобила, при което било констатирано, че
подсъдимият Х. управлява без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство като същото е било иззето. За констатираното нарушение от св.А.
на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
„Д“ с бланков номер 643228/08.03.2019 г.. Като свидетели по акта били посочени св.
З. и св. П.. Подсъдимият подписал съставения АУАН без да е
изложил възражения и дал обяснения по описаното в неговата
обстоятелствена част административно нарушение.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, като взе предвид събраните в хода на досъдебно производство №
333/2019 година по описа на 02 РУ „Полиция“ Перник писмени доказателства, а
именно справка за съдимост (л.5-9 д.п); Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 643228/08.03.2019 година (л.20 д.п); Наказателно
постановление № ********година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
Перник (л.18 д.п); Справка от Началник сектор „Пътна полиция“ Перник относно
правното положение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство (л.21-
23 д.п); Протокол за разпит на обвиняемия (л.13д.п); Протокол за разпит на св. З.З.
(л. 14 д.п); Протокол за разпит на св. П.П. (л.15 д.п); Протокол за разпит на
св. Р.А. (л.16 д.п) приети, приложени и прочетени в хода на съдебното
следствие, както и събраните гласни доказателсва в хода на съдебното следствие.
В показанията, дадени в качеството на свидетел в съдебно заседание на 08.02.
2021 година З.Р. Здарвков след като е бил предупреден за наказателната
отговорност, която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване твърди,че: „ имам
спомен, че спряхме подсъдимия на пътен възел „Марина бара“. Водачът-подсъдимият
беше без свидетелство за управление на МПС“. Свидетелят в съдебно заседание е
потвърдил прочетените по реда на чл. 281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК дадени в
досъдебна фаза показания, където е посочил, че „...на 08.03.2019 г., около
01.25 ч. на път I-6 при
78км+600 в посока от град Радомир към град Перник, спряхме за проверка лек
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „С 320“ и с рег. № ** **** **с водач Х.
Венечеславов Х.“.
В същата насока са и показанията на свидетеля П.Е.П. дадени в същото съдебно
заседание. В показанията си свидетелят категорично заявява, че именно
подсъдимия е управлявал посочения автомобил. Той също в съдено заседание е
потвърдил прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания,дадени
в досъдебна фаза на процеса, където подробно интерпретира възприятията си относно датата,
часа, посоката на движение, марката, модела и номера на автомобила. Следва да
се посочи, че те изцяло кореспондират с показанията на св. З..
Прочетените на основание чл. 281, ал.1, т. 5 НПК свидетелски показания на
св. Р.Р.А. също потвърждават изложената и приета от съда фактическа обстановка.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на горепосочените свидетели
си кореспондират. Показанията им са категорични, логични и последователни по
отношение на начина на осъществяване на инкриминираното деяние, както и по
отношение на причините за неговото извършване. Посредством тях се доказва по
безспорен начин, че подсъдимият на процесната дата и час в гр. Перник по път I-6 при 78+600 /непосредсвено
преди ПВ „Марина бара“/ без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ С 320“, с рег. № ** **** **в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление.
От правна страна съдът намира за
установено следното:
С оглед доказаната фактическа обстановка от правна страна настоящия съдебен
състав приема, че подсъдимият е осъществил съставомерните признаци от обективна
и от субективна страна на състава на престъпление по чл. 343 „в“ ал. 2 НК, тъй като на 08.03.2019 година в
гр. Перник по път I-6
при 78+600 /непосредсвено преди ПВ „Марина бара“/ без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство е управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ С 320“, с рег. № ** **** **в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, а именно
наказван с Наказателно постановление № ********година, издадено от Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Перник, влязло в законна сила на 25.01.2019
година.
На първо място с оглед обективните признаци на коментирания състав съдът
намира, че систематичното място на престъплението по чл. 343„в“ НК в Глава ХІ
„Общоопасни престъпления“, Раздел II-ри назован „Престъпления против транспорта“ определя и
обществените отношения, които са непосредствен обект на защита, а именно тези обществени
отношения, които са свързани с безопасността на движение, осъществявано по
пътищата на страната с моторни превозни средства. В случая засягането става
като се нарушава забраната за управление на МПС след като деецът вече е
извършил административно нарушение, за което е наказан. В съдебната практика се
приема, че управлението без свидетелство за управление „съставлява престъпление
с висока степен на обществено опасност“ (в
този смисъл Решение № 707 от 2004 на
ВКС). Ето защо не е нужно деецът да е нарушил други правила, свързани с
транспортната безопасност, за да е осъществен съставът по чл. 343в от НК. С оглед на приетата фактическа
обстановка следва да се приеме, че извършеното деяние изцяло посяга върху
посочените обществените отношения.
На следващо място с оглед обективната страна на престъплението не се спори в правната теория и съдебна практика, че за съставомерността
на престъплението по чл. 343 „в“, ал. 2 НК, престъпно управление на МПС, законодателят
изисква кумулативното наличие на две обективни предпоставки: първо, деецът да е бил санкциониран с влазло
в сила наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление /в процесния случай това се установи с Наказателно
постановление № ********година, издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
Перник (л.18 д.п)/ и второ, това да се е случило преди изтичането на една
година, след като деецът е бил санкциониран по този ред с влязло в сила
наказателно постановление. Видно от посоченото НП същото е влязло в законна
сила на на 25.01.2019 година, а констатираното деяние от страна на подсъдимия-
управление на МПС, без съответното свидетелство за управление на 08.03.2019 г. От
обективна страна формата на изпълнителното деяние,описана в съставите на чл.
343 „в“ НК е посочена чрез глаголната форма „управлява“,
която насочва, че деянието може да бъде осъществено само чрез действие. Подсъдимият
Х. е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ С 320“, с рег. № ** **** **в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. Тези обстоятелства се установиха от коментираните
вече свидетелски показания и писмени доказателва приложени по делото.
За пълнота настоящия състав намира, че е необходимо да обсъди твърденията на
защитника на подсъдимия, адв. Б. касаещи съставомерснотта и авторството на
деянието. На първо място не се споделя мнението, че липсва непоследователност и
противоречивост на събраните и прочетени в хода на съдебното следствие свидетелски
показания относно фактическата обстановка. Напротив в тази част те си
кореспондират изцяло. На следващо място с оглед на твърдението за липса на съставомерност
на процесното деяние, съдът вече изложи виждане, за описаните в закона обективни
признаци и тяхното фактическо реализиране. По- нататък с оглед на твърдението
на адв. Б., че обвинението не е доказано в пълен обем поради неявяването в
съденото заседание на подсъдимия, настоящият състав счита, че на първо място с
оглед предвидената в закона санкция за престъпление по чл. 343 „в“, ал. 2 НК, а
именно: наказание „лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева“,
то същото по смисъла на чл. 93, т. 7 НК няма характер на „тежко престъпление“,
каквото е изискването на чл. 269, ал. 1 НПК, касаеща задължителното присъствие
на подсъдимия в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че видно от
приложените по делото документи, подсъдимият е бил редовно призован за датата и
часа на съдебното заседание, като същият не е посочил уважителни причини за
неявяването си и е била изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК. На
следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на
наказателното производство съдебният състав в изпълнение на безусловното си
задължение уредено императивно в чл. 15, ал. 3 НПК е разяснил на подсъдимия процесуалните му права и е осигурил
възможността да ги упражни. В тази връзка съдът е положил максимални усилия да
осигури и гарантира в пълен обем правото на доброволна защита на подсъдимия по
реда на чл. 91, ал. 1 НПК. Действително приоритетно право на подсъдимия е да
има защитник по свой избор. Затова, единодушно е прието в теорията и
практиката, че когато подсъдимият не е имал възможност да упълномощи защитник и
откаже защита от защитник, ангажиран от негови близки трябва да му се осигури
възможност да упълномощи предпочитан от него защитник в наказателното
производство. Макар доброволната защита да е най-силното основание за участието
на защитник в наказателното производство и дори да е налице някоя от хипотезите
на задължителна защита (по чл. 94, ал. 1 НПК), когато подсъдимият заяви, че е
ангажирал защитник, да не се назначава служебен такъв, все пак доброволната
защита не следва да се приема като приоритет пред осигуряване на правото на
защита на подсъдимия изобщо в наказателния процес. В този ред на мисли настоящият
състав в хода на производството е положил максимални усилия насочени към
осигуряване и гарантиране правото на доброволна защита на подсъдимия,
независимо от обстоятелството, че в случая не са налице предпоставките на
абсолютно задължителната защита по реда на чл. 94, ал. 1 НПК и невъзможността
от явяването на предпочетения защитник. Поради това многократно даването на ход
на делото е било отлагано именно поради желанието на състава са осигури
възможността на подсъдимия да бъде предствляван от посочения от него защитник.
Все пак поради няколкократното неявяване на предпочетения защитник от една
страна съдът е счел, че липсата на тази задължителна страна в съдебното
производство по чл. 253, ал. 1, т. 2 НПК е в ущърб на подсъдимия и на неговите
процесулани права поради, което е присъпил към обезпечаването им с доброволна
защита по назначение по реда на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК. От друга страна по
този начин е обезпечено и спазването на основния пинцип на наказателния процес
уреден в чл. 22 НПК, а именно разглеждането и решаването на делата в разумен
срок, което е пряко свързано с обезпечаване на правото на справедлив съдебен
процес по чл. 6 от Европейкста конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Ето защо не следва да се кредитира твърдението, че
настоящото дело не е изяснено и доказано в пълен обем.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма и вид на вината. С оглед на възрастта и
съдебното си минало Х. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. Съзнавал е,
че управлява МПС без да има съответното свидетелство за това, както и, че
осъществява деянието в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Настоящия състав намира за уместно да посочи, че в дадените
обяснения на досъдебното производсво подсъдимият не само не е оспорил
съставомерността и авторството на деянието, а дори е признал вината си по така
повдигнатото обвинение /л.13 д.п./. Изложеното взето в своята съвкупност ясно
подчертава съзнаването на субективните обстоятелсва от страна на дееца, касаещи
субективната съставомерност на неговото деяние.
Като причини за извършване на престъплението, съдът приема ниското правно
съзнание на подсъдимия .
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се посочат липсата на
предишни осъждания, множеството налагани административни наказания за извършени
административни нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата, както
и недобросъвестното му процесуално
поведение в хода на развитие на производството по делото.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства- няма.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че за престъплението по чл. 343 „в“, ал. 2 НК,
което е умишлено се предвижда наказание „лишаване
от свобода от една до три години“ и „глоба“
от 500 до 1200 лева. Подсъдимия е осъждан за извършени от него престъпления от
общ характер. Спрямо същия не са налице предпоставките за приложение на
правилата за освобождаване от наказателна отговорност по реда на глава
28-ма от НПК, нито други касаещи диференцирани процедури. Следвайки горното
съдът призна подсъдимия за виновен за осъществен състав на престъпление по чл. 343 „в“, ал. 2 НК и му определи като най-подходящо
по вид и размер наказание „лишаване от
свобода за срок от една година“, както и глоба в размер на 500
лв.Наказанието „лишаване от свобода“ съдът определи подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим.При определяне на режима на наказанието съдът съобрази
факта,че до настоящия момент подсъдимият не е постъпвал в местата за лишаване
от свобода.
При определяне на размера на наказанието, което подсъдимия следва да понесе
съдът се съобрази с трудовата му заетост и процесуално поведение, което по
разбиране на същия повторно подчертава в настоящите мотиви ,че може да бъде
отчетено като добросъвестно.
Съдът намира,че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл. 36 НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
ВС