Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. В., ……………2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., ХХV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1839 по
описа за 2018 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „** *“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **,
община Р., област Р., ул. „** **“ № 22, уточнена в открито съдебно заседание,
проведено на 22.01.2019 г. като частично оспорване срещу Ревизионен акт /РА/ №
Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В., потвърден с Решение № 419/28.02.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – В. при ЦУ на НАП, в частта, с която
в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за:
І. данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ по данъчни периоди както следва:
м.01.2015 г. в размер на 2 200,86 лева –
главница, и 562,90 лева – лихви;
м.02.2015 г. в размер на 2 083,68 лева –
главница, и 516,70 лева – лихви;
м.03.2015 г. в размер на 1 633,60 лева –
главница, и 391,62 лева – лихви;
м.04.2015 г. в размер на 1 803,83 лева – главница, и
417,71 лева – лихви;
м.05.2015 г. в размер на 2 889,16 лева –
главница, и 643,33 лева – лихви;
м.06.2015 г. в размер на 3 815,72 лева –
главница, и 818,86 лева – лихви;
м.07.2015 г. в размер на 4 182,52 лева –
главница, и 859,16 лева – лихви;
м.08.2015 г. в размер на 4 295,98 лева –
главница, и 847,80 лева – лихви;
м.09.2015 г. в размер на 3 985,84 лева –
главница, и 717,82 лева – лихви;
м.10.2015 г. в размер на 3 789,31 лева –
главница, и 681,37 лева – лихви;
м.11.2015 г. в размер на 3 286,30 лева –
главница, и 565,31 лева – лихви;
м.12.2015 г. в размер на 3 849,69 лева –
главница, и 629,03 лева – лихви;
м.01.2016 г. в размер на 6 926,85 лева –
главница, и 1 070,18 лева – лихви;
м.02.2016 г. в размер на 6 248,24 лева –
главница, и 916,69 лева – лихви;
м.03.2016 г. в размер на 7 368,12 лева –
главница, и 1 017,46 лева – лихви;
м.04.2016 г. в размер на 4 035,77 лева –
главница, и 521,39 лева – лихви;
м.05.2016 г. в размер на 5 579,68 лева –
главница, и 675,84 лева – лихви;
м.06.2016 г. в размер на 6 509,76 лева –
главница, и 734,21 лева – лихви;
м.07.2016 г. в размер на 5 927,92 лева –
главница, и 615,90 лева – лихви;
м.08.2016 г. в размер на 5 279,47 лева –
главница, и 504,52 лева – лихви;
м.09.2016 г. в размер на 6 527,15 лева –
главница, и 565,73 лева – лихви;
м.10.2016 г. в размер на 5 316,15 лева –
главница, и 417,94 лева – лихви;
м.11.2016 г. в размер на 4 548,73 лева –
главница, и 319,70 лева – лихви
ІІ. корпоративен данък по Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п. 2015 г. в размер на 880,20 лева – главница, и
154,70 лева – лихви.
С жалбата се настоява, че РА, в обжалваната част, е
незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
констатациите в акта, на които се базират изводите на приходните органи, не
почиват на доказани по безспорен начин факти и обстоятелства, като облагането е
извършено по аналогия. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за
действителното постъпване на стоките по процесните фактури в търговските обекти
на дружеството, а ревизиращите органи по приходите са се позовА. единствено на
самите фактури, голяма част от които не са подписани за получател, на писмените
обяснения на доставчиците и на извлеченията от счетоводните сметки. Цитира се
практика на административните съдилища в Република България и на Върховния
административен съд. С тези аргументи се настоява за отмяна на РА в обжалваната
част. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“
– В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, отправя искане съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди в полза на Дирекция „ОДОП“ – В.
при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
в размер 4 003,26 лева. В депозирани чрез процесуален представител писмени
бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на РА в обжалваната част.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
фактите, които се извеждат установяват от доказателствата по делото (разгледани
поотделно и в съвкупност), становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предвид изричното волеизявление на процесуалния
представител на оспорващия, направено в проведеното на 22.01.2019 г. открито
съдебно заседание, във връзка с отстраняване нередовността на жалбата, че не
оспорва РА в частта на установените допълнителни задължения за ДДС относно установените
липси за д.п.м.01.2016 г. – д.п.м.11.2016 г. в общ размер на 14 534,83
лева, както и в частта на определените допълнителни задължения за ДДС относно
отписани ДМА – два магазина и МПС, за д.п.м.10.2016 г. в общ размер на
12 048,67 лева, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото
производство е законосъобразността на РА само в частта, с която са установени
допълнителни задължения за ДДС във връзка с неотчетени приходи от продажби на
стоки, подробно описани по периоди и размери в първия абзац на настоящото
решение, както и в частта на допълнително установените задължения за
корпоративен данък по ЗКПО.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена чрез куриер на 18.06.2018 г. /л. 6
от делото/, т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ В.
– 04.06.2018 г., според разписката за извършено връчване – л. 8 от делото. Същата
изхожда от адресата на акта, при нА.чие на правен интерес от обжалване, доколкото
се оспорва неотменена част от РА, поради което е допустима.
По вА.дността на РА:
РА е издаден от компетентни органи. Ревизионното
производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002717000558-020-001/01.02.2017
г., издадена от Ш. А. СА. – началник сектор в ТД на НАП В. /л. 6/, според която
ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и за ДДС за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2016 г., и следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчването
на ЗВР – 13.02.2017 година /л. 3/. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №
Р-03002717000558-020-002/11.05.2017 г. /л. 16/ и ЗИЗВР №
Р-03002717000558-020-003/15.06.2017 г. /л. 20/ е продължен срокът за завършване
на ревизията съответно до 15.06.2017 г. и до 13.07.2017 година. Всички посочени
заповеди са издадени отново от Ш. А. СА., което лице е сред надлежно определени
от Директора на ТД на НАП В. да издава заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл. 112 от ДОПК и с правомощията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Заповед №
Д-14/03.01.2017 г. /л. 38 от делото/ и Заповед № Д-604/28.04.2016 г. /л. 12/.
Заедно с определения с последната ЗИЗВР /тази от 15.06.2017 г./ ръководител на
ревизията, именно органът, възложил ревизията, е и един от издателите на РА,
съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Предвид гореизложеното и с оглед Тълкувателно решение
№ 5 от 13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ВАС, РА, издаден с участието на
орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен.
От представените по делото електронни документи – ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА, съдът установява, че същите са подписани с квА.фициран
електронен подпис /КЕП/ от лицата, посочени в тях. /Съдът извърши визуА.зация
на документите, представени на оптичен носител по делото, като констатира нА.чието
на КЕП на лицата, подписА. посочените електронни документи, доставчика на
услугата КЕП, както и нА.чието на вА.ден сертификат към момента на подписването
на документите/.
С оглед изложеното обжалваният РА е издаден от
компетентни органи и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
По отношение спазването на установената форма:
От посочените в РА фактически и правни основания,
стават ясни юридическите факти, от които органите по приходите черпят
упражненото от тях публично субективно право. Съдържанието на РА е в
съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са
обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването
на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Предвид липсата на възражение
срещу ревизионния доклад органите по приходите не са обсъждА. в съответствие с
чл. 120, ал. 2 от ДОПК конкретни възражения на ревизираното лице срещу
констатациите в ревизионния доклад.
По отношение
спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на
РА:
При възлагането на ревизията са спазени
регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове, които според
константната практика на ВАС имат инструктивен характер и несъблюдаването им не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1
от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002717000558-092-001/27.07.2017
г. /л. 2235 – л. 2269/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.07.2017
година /л. 2233/. В законоустановения срок, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК,
не е постъпило възражение срещу РД.
В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е
издаден РА № Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г. /л. 2286 – л. 2294/.
Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен
орган и определя данъчни задължения за периодите, за които е възложена
ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 18.09.2017 г. /л. 2281/, е
обжалван по административен ред с жалба вх. № 7475/29.09.2017 година /л. 2295 –
л. 2297/.
С Решение № 419/28.02.2018 г., постановено в срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП е
потвърдил изцяло РА.
Не са нА.це съществени нарушения от
страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по
ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават
отмяна на РА на самостоятелно основание.
В хода на
ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на
делото, фактически констатации:
За обективното установяване на
обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са
извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на
изготвения РД /стр. 2 – стр. 15/, неразделна част от ревизионния акт, по
смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Констатирано е, че през
ревизирания период /01.01.2015 г. – 31.12.2016 г./ „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/
е извършвало основно търговия на едро с тютюневи изделия, като е осъществявало
дейността си в следните обекти: магазин в гр. Ш., ул. „КА.акра“ № 2; павилион №
363 в гр. Ш., бул. „П.“; магазин № 8 в гр. Ш., ул. „П. Х.“ № 4; разносна
търговия с автомобил И., рег. № Н хххх АХ. Дружеството е регистрирано по ЗДДС,
считано от 05.06.1997 година.
При съпоставка на декларираните
от ревизираното лице в дневниците за покупки фактури за покупка на тютюневи
изделия и декларираните в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС
доставчици на стоки с получател „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ е установено, че
в счетоводството на дружеството не са отчетени покупки на стоки – цигари, от
следните основни доставчици:
-
„**“ ЕООД –
неотразени покупки по 216 броя фактури на обща стойност 243 264,03 лева и
ДДС – 48 652,09 лева /л. 515 – л. 603 и л. 974 – л. 1353/;
-
„** ** **“ ООД – неотразени
покупки по 43 броя фактури на обща стойност 36 942,56 лева и ДДС – 7 388,50
лева /л. 369 – л. 383 и л. 1573 – л. 1972/;
-
„* **“ ООД – неотразени
покупки по 150 броя фактури на обща стойност 99 622,93 лева и ДДС –
19 924,60 лева /л. 618 – л. 691 и л. 809 – л. 955/;
-
„* **“ ООД – неотразени
покупки по 209 броя фактури на обща стойност 106 903,42 лева и ДДС –
21 380,74 лева /л. 423 – л. 471 и л. 754 – л. 782/.
Общо неотразени в счетоводството
на „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ са 618 броя фактури на обща отчетна стойност
486 732,95 лева, в т.ч. за 2015 г. – с отчетна стойност в размер на 180 280,89
лева, и за 2016 г. – с отчетна стойност в размер на 306 452,10 лева.
На л. 348 – л. 362 от административната преписка е приложен
опис на издадените от посочените доставчици фактури за продажба на цигари,
които не са отразени от „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/, от м.01.2015 г.
до м.12.2016 година. От всички 618 броя фактури, подписани за получател са само
14 броя фактури, издадени от „* **“ ООД, а именно: фактура № **********/29.12.2016 г.; фактура №
**********/20.12.2016 г.; фактура № **********/19.12.2016 г.; фактура №
**********/22.12.2016 г.; фактура № **********/16.11.2016 г.; фактура №
**********/22.11.2016 г.; фактура № **********/24.11.2016 г.; фактура №
**********/18.11.2016 г.; фактура № **********/221.11.2016 г.; фактура №
**********/12.11.2016 г., фактура № **********/19.10.2016 г.; фактура
№ **********/13.10.2016 г.; фактура № **********/11.10.2016 г.; фактура №
**********/12.10.2016 г.; фактура № **********/12.11.2016 година. Посочените
фактури, ведно с представени към тях приемо-предавателни протоколи, са
приложени на л. 440 – л. 453 от административната преписка.
От доставчиците са представени
писмени обяснения, в които подробно е описан механизмът на доставките на стоките.
В писмените си обяснения /л. 410
и л. 2019/ счетоводителят на „** ** **“ ООД сочи, че стоките са транспортирани до
обектите на „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ за сметка на дружеството доставчик, и че автомобилите
са управлявани от водачи, наети от дружеството доставчик, назначени на длъжност
„снабдител, доставчик-търговски представител“. Посочено е, че всички доставки
са платени в брой на търговските представители. За плащанията по фактурите са
издадени касови бонове, като фактурите се съставят на място, чрез мобилно
устройство за продажба, където е и приемането-предаването на стоката. Посочено
е, че удостоверяването на предаването на стоките става чрез заплащането им от
клиента.
Според дадените писмени обяснения
от управителя на „**“ ЕООД /л. 612 – л. 613/ стоките се товарят от склада на
фирмата и се транспортират до обекта на клиента със собствен транспорт. Стоките
се получават от управителя на дружеството и се заплащат в брой в момента на
доставката, за което се издава фактура, а в момента на плащането – касов бон.
Отчитането на паричните средства от разносвачите на стока се извършва ежедневно
в края на работния ден. Посочени са марката и регистрационните номера на
автомобилите, с които са транспортирани стоките.
Доставчикът „* **“ ООД дава
обяснения /л. 497 и л. 805/, че реА.зацията на тютюневите изделия се
осъществява от мобилно устройство – PDA, и фискален
принтер, свързан с него. Продажбите се извършват от микробус, оборудван с
мобилно устройство. Предаването на стоките се извършва в търговския обект на
клиента. Фактурата се издава на място и стоката се предава на материалноотговорно
лице срещу подпис.
Аналогични са писмените обяснения
и на доставчика „* **“ ООД /л. 416 и л. 970/, съгласно които стоката по
издадените на „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ фактури е получена в складовата база на дружеството, находяща се в гр. Ш.,
ул. „КА.акра“ № 2, като представител на ревизираното лице получава стоката и я
транспортира към обекта на клиента.
Освен копия на фактурите,
доставчиците са представили данни от дневниците си за продажби и счетоводни
документи – главни книги, извлечения на счетоводна сметка „Клиенти“.
От доставчика „** ** **“ ООД са
представени разпечатки от DGP системата на дружеството относно посетените
обекти от техните снабдители във връзка с процесните доставки /прилож. диск/.
Представени са писмени обяснения
от следните физически лица: Р.П.П. – продавач разносвач в „* **“ ООД /л. 723/; А.
Н. Ч. – продавач разносвач в „* **“ ООД /л. 719/; И.В.И. – снабдител в „** **
**“ ООД /л. 715/; А.М. М. – снабдител в „** ** **“ ООД /л. 711/; В.Р.Ц. –
снабдител в „** ** **“ ООД /л. 701/; Б.П.Б. – продавач разносна търговия в „**“ ЕООД /л. 697/. В писмените
си обяснения лицата сочат, че в качеството си на служители на посочените
по-горе дружества-доставчици са доставяли стоки от вида на процесните в
търговски обекти на ревизираното лице, за което са издавани фактура и фискален
бон, удостоверяващ плащането, а Р.П. и А.Ч. посочват, че е съставян и
приемо-предавателен протокол, като стоките са транспортирани със служебни
автомобили, собственост на техните работодатели.
От ревизираното лице са
представени счетоводни документи, в т.ч. инвентаризационни описи към 31.12.2015
г. и към 31.12.2014 г., рекапитулации продажби за процесните данъчни периоди
/01.01.2015 г. – 31.12.2016 г./, дневници за продажби на стоки, справки за нА.чностите
на стоките по обекти към дата 01.12.2016 г., извлечение от движението по сч.
с-ка 304 Стоки за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. /л. 2027 – л.
2127/.
За 2016 г. дружеството е представило
две оборотни ведомости /л. 2221 и л. 2128/, в които по сч. с-ка 501 Каса са
записани различни суми – в едната оборотна ведомост за периода 01.01.2016 г. –
01.12.2016 г. /л. 2221/ с-ка 501 Каса е с кредитен остатък в размер на 42 145,40
лева, а в другата оборотна ведомост за същия период /л. 2128/ с-ка 501 Каса е с
дебитно салдо в размер на 293 116,89 лева. Установени се разминавания в
остатъците и на други счетоводни сметки, например с-ка 702 Приходи от продажби
на стоки. По данни от оборотната ведомост на л. 2221 е отразена загуба от
текущата година в размер на 46 435,00 лева, а според оборотната ведомост
на л. 2128 дружеството е реА.зирало печалба в размер на 6 446,90 лева.
Видно от съдържанието на протокол
№ 1217200/20.04.2017 г. /л. 2180/, в който са обективирани резултатите от
проведена среща с Л.П. – счетоводител на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ за ревизирания
период, същата е уведомена за установените по време на ревизията множество
неотразени в счетоводството на дружеството фактури за покупки на цигари от
посочените по-горе доставчици, като е заявила, че лицата, които са били
управители на ревизирания търговец през процесния период, са запознати с нА.чието
на фактури за покупка от тези контрагенти, които не са осчетоводени в
счетоводството на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/, тъй като управителят С.Х.
е получил е получил протокола за извършената проверка.
На 01.12.2016 г. е извършена инвентаризация
на стоките, нА.чни в търговските обекти на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/, във връзка с
която са съставени инвентаризационни описи и сравнителна ведомост /л. 2298 – л.
2334/, обективиращи резултатите от фактическото изброяване на стоките. При извършено
сравнение на намерените стоки и стоките, отчитани по счетоводната сметка на
ревизираното лице, са установени разлики – липса на стоки в размер на
69 299,26 лева /таблицата на л. 2264/. За резултатите от проверката са
съставени протоколи № 0219881/01.12.2016 г. /л. 2298 – л. 2302/, №
0261043/01.12.2016 г. /л. 2308 – л. 2312/ и № 0260924/01.12.2016 г. /л. 2331 –
л. 2334/.
При така установените факти и
обстоятелства и събраните доказателства относно неотчетените покупки по
фактурите, издадени от доставчиците, описани по-горе, ревизиращите са приели, че
„** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ е получило стоките, описани в предмета на фактурите, издадени от
доставчиците „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД,
„* **“ ООД и „* **“ ООД, и че същите стоки са реА.зирани, но ревизираното лице
не е отчело извършените доставки и реА.зираните приходи от продажбата на
стоките.
Поради това, че тези доставки не
са намерили отражение в счетоводството на дружеството и не са осчетоводени
приходите от реА.зация на стоките по тях, ревизиращите органи са приели, че са
нА.це обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – нА.це са данни за
укрити приходи или доходи и липсва или не е
представена счетоводна отчетност по ЗСч или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Във връзка с това,
на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-03002717000558-113-001/23.05.2017 г. /л. 728 – л. 732/, с което е уведомено,
че данъчната основа за ДДС за периода 01.01.2015 г. 31.12.2016 г. и с
корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. ще бъде определена
по реда на чл. 122 от ДОПК, като му е определен срок за представяне на
доказателства и вземане на становище, но такива не са представени. Връчено е и
Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №
Р-03002717000558-139-001/23.05.2017 година /л. 735 –л. 737/.
При определяне на основата за
облагане с ДДС и корпоративен данък, органите по приходите са направили анА.з
по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на относимите към ревизираното лице
обстоятелства.
Предвид вида на стоката –
тютюневи изделия, при определяне на данъчната основа органите по приходите са
съобразили влиянието на средната надценка/отстъпка за реА.зираните през 2015 г.
и 2016 г. стоки по неотчетените фактури върху данъчната основа. Извършен е анА.з
на сч. с-ка 304 Стоки и на данните от събраните фактури за доставките от съответните
контрагенти, в резултат на което е констатирано, че отстъпката по фиксирани
цени, предоставена от „**“ ЕООД е в размер на
5 %; от „** ** **“ ООД – 5,25 %; от „* **“ ООД – 4 % и от „* **“ ООД – 5,24 %. При
тези данни ревизиращите органи са приели, че средната надценка/отстъпка на реА.зираните
стоки през 2015 г. и 2016 г. е в размер на 4,8 %, като този размер на
надценката е взет предвид при установяване размера на неотчетените нетни
приходи, като е съобразена и надценката 104,8%, с която е увеличена отчетната
стойност на процесните стоки, респ. данъчната основа на реА.зираните стоки,
които не са отразени в счетоводството на ревизирания търговец.
В резултат на установените факти
и обстоятелства, е определена данъчна основа за всеки един от ревизираните данъчни
периоди по ЗДДС, като резултатите са обобщени в нарочно изготвени таблици на
стр. 7 – стр. 8 от РД /л. 2262 – л. 2263/, в които са описани конкретните
размери на неотчетените приходи от продажби и дължимият ДДС за всеки данъчен
период поотделно. С издадения РА на дружеството са установени допълнителни
задължения за ДДС общо в размер на 102 084,33 лева, от които
37 816,49 лева за д.п.01.2015 г. – д.п.12.2015 г. /последната колона на
таблицата на стр. 7 от РД – горе (л. 2263)/, и 64 267,84 лева за
д.п.01.2016 г. – д.п.11.2006 г. /колона 3 от таблицата на стр. 8 от РД (л.
2262)/.
При определяне на данъчната
основа за установяване на дължимия корпоративен
данък за 2015 г., ревизиращите органи са включили разликата между
размера на неотчетените приходи от продажби на стоки – 189 082,87 лева, и
съответстващите им разходи /отчетна стойност на продадените стоки/ – 180 280,90
лева, която разлика възлиза на 8 801,97 лева. Върху така опредената данъчна
основа в размер на 8 801,97 лева с РА е начислен корпоративен данък по
ЗКПО за д.п.2015 година в размер на 880,20 лева.
Върху установените с РА
допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, са начислени съответните мораторни
лихви.
В хода на административния
контрол решаващият орган - Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. при ЦУ на НАП е
възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи
от органите по приходите и е потвърдил издадения РА.
В хода на
настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, по която вещото лице Е.А. е изследвало свободни
образци от почерка на лицата Г. П. Х.; Н. В. Р.; К И. К; К. а а; В.Е.В.; С.Г.Х.; Д.
С. И.; Г. Ф. Е. и Л.К.Х. под формата на подписи, положени в заявления за
издаване на документи за самоличност и подписите, положени в подписаните за
получател на доставката фактури. Вещото лице дава заключение /л. 147 – л. 154 от
делото/, че подписите, положени за „получател“ във фактури и
приемо-предавателни протоколи с номера: № **********/29.12.2016 г.; №
**********/20.12.2016 г.; № **********/19.12.2016 г.; № **********/22.12.2016
г.; № **********/16.11.2016 г.; № **********/22.11.2016 г.; №
**********/24.11.2016 г.; № **********/18.11.2016 г.; № **********/221.11.2016
г.; № **********/12.11.2016 г., не са изпълнени от Г. П. Х.; Н. В.
Р.; К И. К; К. а а; В.Е.В.; С.Г.Х.; Д. С. И.; Г. Ф. Е.; Л.К.Х.. Според
заключението на вещото лице подписите, положени за „получател“ във фактури и
приемо-предавателни протоколи с номера: № **********/19.10.2016 г.; №
**********/13.10.2016 г.; № **********/11.10.2016 г.; № **********/12.10.2016
г.; № **********/12.11.2016 г., са изпълнени от К. а а.
Към доказателствения материал по
делото са приобщени заявленията за издаване на документ за самоличност на
български граждани на лицата, чиито подписи са обект на изследване от СПЕ /л.
116 – л. 145 от делото/.
По искане на жалбоподателя по
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която е
приложено на л. 216 – л. 220 от делото, ведно с извършена от вещото лице М.С.
корекция на ССЕ /л. 242 – л. 243 от делото/. Съгласно експертното заключение,
извършената корекция и предвид уточнението, направено от експерта в открито
съдебно заседание по приемане на заключението, проведено на 24.09.2019 г.,
както и с оглед поставената задача за изготвяне на заключението във варианти,
вещото лице С. е посочила размера на задълженията за данъци и лихви в
обжалваната част на РА, като е изчислила дължимите задължения за ДДС и
корпоративен данък по години, както следва:
Вариант I: Ако се вземат предвид само подписаните от К. а а фактури, според
заключението по съдебно-почерковата експертиза, по които според РА са
неотчетени доставките и последващите продажби – задължения за ДДС по ЗДДС за
2015 г. – 0,00 лева; задължения за ДДС по ЗДДС за 2016 г. в размер на 516,96
лева – главница, и 132,23 лева – лихви; задължения за корпоративен данък по
ЗКПО – 0,00 лева.
Вариант II: Ако от разпечатката от DGP системата на „**
** **“ ООД се установява, че на датите на издаване на неосчетоводените от
жалбоподателя фактури по РА са посетени именно обекти на оспорващото дружество,
и се вземат предвид като неотчетени доставките по тези фактури и последващите
продажби по тях, както и подписаните от К.
а а фактури, според заключението по съдебно-почерковата експертиза, по които
според РА са неотчетени доставките и последващите продажби – задължения за ДДС
по ЗДДС за 2015 г. в размер на 6 678,22 лева – главница, и 1 554,30
лева – лихви; задължения за ДДС по ЗДДС за 2016 г. в размер на 1 451,29
лева – главница, и 138,64 лева – лихви; задължения за корпоративен данък по
ЗКПО в размер на 152,94 лева – главница, и 21,71 лева – лихви.
Вариант III: Ако се вземат
предвид само подписаните от К. а а фактури, според заключението по
съдебно-почерковата експертиза и фактурите, представени от счетоводителката с
Протокол за предаване от 21.04.2017 г. /л. 329 – л. 334 от адм. преписка/, по
които според РА са неотчетени доставките и последващите продажби – задължения за
ДДС по ЗДДС за 2015 г. – 0,00 лева; задължения за ДДС по ЗДДС за 2016 г. в
размер на 11 200,13 лева – главница, и 1 353,79 лева – лихви;
задължения за корпоративен данък по ЗКПО – 0,00 лева.
Вариант IV: Ако се вземат предвид
всички подписани фактури, по които според РА са неотчетени доставките и последващите
продажби /а не само тези, които според заключението по съдебно-почерковата
експертиза са подписани от К. а а/ – задължения за ДДС по ЗДДС за 2015 г. –
0,00 лева; задължения за ДДС по ЗДДС за 2016 г. в размер на 897,62 лева –
главница, и 65,56 лева – лихви; задължения за корпоративен данък по ЗКПО – 0,00
лева.
Вариант V: Ако се вземат предвид
всички фактури, по които според РА са неотчетени доставките и последващите
продажби – задължения за ДДС по ЗДДС за 2015 г. общо в размер на 37 786,89
лева – главница, и 7 645,63 лева – лихви; задължения за ДДС по ЗДДС за
2016 г. общо в размер на 90 815,86 лева – главница, и 9 757,30 лева –
лихви; задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 865,35 лева –
главница, и 122,86 лева – лихви.
Съдът констатира, че в
заключението вещото лице при посочване на обжалваната част от РА за
определените задължения за ДДС за 2015 г. неправилно е посочила задълженията за
лихви, различни от установените с РА. Предмет на оспорване е РА, поради което
релевантни за определяне на обжалваната част от задълженията и за лихви е
именно установените такива с РА. Предвид изложеното съдът приема, че
задълженията за ДДС – главница и лихви за 2015 г. по
обжалваната част на РА са както са посочени в Решението Директора на „ОДОП“ В.
и РА, а не посочените от вещото лице (табл. на л. 218 от делото, т.е. по
първата колона „по Решение“, а не по втората колона „РД-обжалв. част“). Така
сборът на задълженията за ДДС за 2005 г., установени с РА в оспорваната му част
са 37 816,49 лв. главница и 7 651,61 лихви. За 2016 г. задълженията
за ДДС, установени с РА в оспорваната му част са 64 267,84 лв. главница и
7 359,56 лв. – лихви, както е изчислило и вещото лице по ССчЕ (табл. на л.
218 от делото). Т.е. сборът на оспорените горепосочени задължения за ДДС за
2015 г. и 2016 г., заедно с оспореното установено задължение с РА за
корпоративен данък за 2015 г. (в размер на 880,20 лв. главница и 154,70 лв.
лихва) формират общия размер на оспорените задълженията по обжалваната част на
РА – 118 130,40 лева, респ. такъв е и материалният интерес по спора.
Експертните заключения на вещите
лица по СПЕ и ССЕ не са оспорени от страните и съдът ги възприема като
обективно и компетентно дадени и безпристрастно изготвени, кореспондиращи с
останА.я доказателствен материал, нА.чен по делото, с уточнението на съда по
ССчЕ, направено в горния абзац.
В хода на съдебното производство
са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите С.Г.Х., Р.П.П., А. Н.
Ч., Б.П.Б., В.Р.Ц., А.М. М. и И.В.И..
Свид. Х. заявява, че от 1997 г.
до 2016 г. е бил управител на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/, като през 2016 г., по повод извършена
ревизия на дружеството, счетоводителката на фирмата го е уведомила, че от
приходните органи е установено разминаване със заприхождаването на 618 броя
фактури, като от данъчното й казА. да осчетоводи фактурите. Една част от тези
фактури от данъчното й дА. на счетоводителката, а друга част свидетелят взел от
фирмата-доставчик. Счетоводителката се обадила на свидетеля и започнала да
осчетоводява една част от фактурите, но по негово нареждане е прекратила осчетоводяването,
тъй като стоки по тези фактури не са получени и не са нА.це обороти, с които да
се заплатят стоките по доставките. Свидетелят посочва, че при доставката на
стока се съставят фактура и приемо-предавателен протокол, които се подписват от
представител на жалбоподателя, който е съответното лице, работещо в конкретния
обект, както и че транспортът е за сметка на доставчиците.
Съгласно показанията на свид. П.,
свид. Ч., свид. Б., свид. Ц., свид. М. и свид. И. същите са служители на
доставчиците /свид. П. и свид. Ч. – на „* **“ ООД, свид. Б. – на „**“ ЕООД, а свидетелите
Ц., М. и И. – на „** ** **“ ООД/ и са доставяли по принцип стоки в търговските
обекти на „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/. Показанията на тези свидетели са идентични и според
тях при предаването на стоката винаги се издава фактура на място от мобилно
устройство с касов апарат, която се подписва от служител на фирмата-получател,
който приема стоката, като плащанията са извършвани в брой. Посочените
свидетели заявяват, че дадените от тях писмените обяснения до органите по
приходите в хода на ревизионното производство са общи и не се отнасят до
конкретни фактури по опис, свързани с конкретни доставки.
Съдът кредитира свидетелските
показания, доколкото същите отразяват личните възприятия на лицата относно механизма
на осъществяване на доставките на тютюневи изделия, както и начина и вида на документите,
съставяни при тези доставки.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните по делото няма
спор, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с ДДС по ЗДДС и с корпоративен данък по ЗКПО е
определена въз основа на анА.з на относимите към ревизирания данъчен субект
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
За да преминат към извършване на
ревизията по особения ред, органите по приходите са приели, че са нА.це
основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи и по чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност по
ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане. С Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-03002717000558-113-001/23.05.2017 г. ревизираното лице е известено, че
данъчната основа за ДДС за периода 01.01.2015 г. 31.12.2016 г. и с корпоративен
данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. ще бъде определена по реда на
чл. 122 от ДОПК, като му е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК
№ Р-03002717000558-139-001/23.05.2017 година.
С оглед горното процедурата по
чл. 124 във връзка с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог
формално се явява спазена.
Определянето на данъчната основа
за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при нА.чие на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка, към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В контекста на настоящия казус,
за да обосноват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и нА.чието
на неотчетени приходи от продажби, в тежест на органите по приходите е да
установят по безспорен начин два факта: първо,
че „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ в действителност е получило процесните фактури и
стоките по тях и в частност предаването и приемането на стоките от търговеца, и
второ, че дружеството е реА.зирало
приходи/обороти от тези стоки, които не са отчетени. Във връзка с това, с протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2018 г. – л. 33-гръб
от делото, съдът е указал на ответната страна процесната доказателствена
тежест.
Основният спорен въпрос между
страните по делото е нА.це ли са реални доставки на стоки /тютюневи изделия/ по
процесните неосчетоводени от „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ общо 618 броя фактури, издадени от доставчиците „**“
ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“ ООД, описани на л. 348 – л. 362 от административната
преписка.
Настоящият съдебен състав
преценява, че от фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, не се установява безспорно,
че „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ е получило доставки на всички стоки по въпросните фактури,
издадени от четирите дружества-доставчици, посочени в РА. Не е доказана и
констатацията в РА, че стоките по всички процесни фактури са станА. предмет на
последващи продажби, приходите и оборотите от които не са отчетени.
Спорните фактури имат за предмет
родово определени вещи, респ. с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, за да се докаже реалността на доставката,
следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното
индивидуА.зиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице,
което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставка, които
подлежат на облагане с ДДС, а приходите от които доставки влияят на облагането
с корпоративен данък по ЗКПО.
В случая, извън фактурите,
липсват доказателства за придружаващи процесните доставки документи във връзка
с реалното предаване/приемане на стоките по спорните, неосчетоводени от търговското
дружество фактури. (Съдът съобрази, че към част от фактурите, издадени от доставчика
„* **“ ООД са приложени приемо-предавателни протоколи, част от които протоколи
само са подписани за „приел“, което ще бъде обсъдено и по-надолу.)
Същевременно се установява, че с
изключение на 14 броя фактури, издадени от доставчика „* **“ ООД, останА.те процесни
неосчетоводени от ревизираното лице фактури за доставки на цигари не са
подписани за „получател“.
Действително, както твърдят
органите на приходната администрация, фактът на липсата на подпис за получател
във фактурата като данъчен документ, доколкото подписът за получател не е
задължителен реквизит по чл. 7 от ЗСч, сам по себе си не е обстоятелство,
изключващо осъществяването на сделките. Фактурата обаче като първичен
счетоводен документ е носител на информация за регистрираната с нея стопанска
операция, поради което реквизитите на фактурите не следва да се възприемат
изолирано. При преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, следва да
се изхожда от обстоятелството дА. има достатъчно данни за осъществена стопанска
операция. След като в случая жалбоподателят оспорва факта на получаване на
фактурите и на стоките по тях, нА.чието или липсата на подпис за „получател“ се
явява от съществено значение за установяването именно на факта, дА. в случая
стопанската операция е реално осъществена.
В преобладаващата съдебна
практика се приема, че подписването на фактурата за получател, в случаи като
процесния, представлява признание на неизгодния за получателя по фактурите факт
на получаване на стоката и това признание следва да се преценява заедно с
всички останА. събрани доказателства за доставката. От приетото, неоспорено
от страните по делото, заключение по
съдебно-почерковата експертиза се установява нА.чието на подписване за
„получател“ на 5 броя фактури, издадени от доставчика „* **“ ООД, от служител
на „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/, а именно: фактура № **********/11.10.2016
г., с данъчна основа в размер на 731,35 лева и ДДС в размер на 146,27 лева /л. 448/;
фактура № **********/12.10.2016 г., с данъчна основа в размер на 268,34 и ДДС в
размер на 53,67 лева /л. 443/; фактура № **********/13.10.2016 г., с данъчна
основа в размер на 222,27 лева и ДДС в размер на 44,45 лева /л. 449/; фактура № **********/19.10.2016 г.,
с данъчна основа в размер на 190,53 лева и ДДС в размер на 38,11 лева /л. 449/;
фактура № **********/12.11.2016 г., с данъчна основа в размер на 1 053,91
лева и ДДС в размер на 210,78 лева /л. 440/.
Съдът намира, че автентичността
на подписите на оспорените фактури е доказана по отношение на фактурите, за
които вещото лице А. е посочил в заключението си, че са подписани от К. а а –
лице, работещо в обектите на ревизираното дружество, и същите следва да се
ценят заедно с всички останА. доказателства по делото. По отношение на останА.те
фактури, издадени от доставчиците „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“
ООД, описани на
л. 348 – л. 362 от административната преписка, за които вещото лице е
посочило, че не се установява подписът да е положен от представител на
жалбоподателя или от лицата, работещи в четирите му обекта, както и несъдържащи
подпис за „получател“, съдът приема, че не е доказана автентичността на тези
доказателства.
Фактът на нА.чие на подпис на
процесните фактури от лицето К. а а, служител на ревизирания данъчен субект, за
част от доставките по неосчетоводените от дружеството фактури, разгледан в
съвкупност с обясненията на доставчика „* **“ ООД с представените от него
доказателства от счетоводните му регистри и с механизма на доставките /разносна
търговия/, както и в съвкупност с обстоятелството, че въпросният доставчик /по
подписаните фактури/ е и обичаен доставчик на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/, с който са нА.це
трайни търговски отношения, сочи на извод, че следва да се приеме, че е
доказана реалността на доставките по неосчетоводените 5 броя фактури, за които
съдебно-почерковата експертиза установява нА.чие на подпис на лице, работило в
обектите на ревизирания търговец. Следва да се посочи, че установените от съда
факти, разгледани самостоятелно, не сочат на реалност на доставките, като
единствено анА.зирани в съвкупност с признанието, посредством подписването на
фактурите, обосновават обратен извод.
Съдът съобрази, че съгласно
диспозитива на съдебното решение на Съда на ЕС по дело С-576/15, член 2,
параграф 1, буква a), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутрА.тет
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази
на чл. 122 и следващите от ДОПК, по силата на която, когато в склада на
данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с
тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото
лице, данъчната администрация може да презумира, че данъчнозадълженото лице
впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната
основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са
известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената
директива. Видно от т. 37 на мотивите на това решение, в случая по настоящото
производство следва да се приеме, че по фактура № **********/11.10.2016 г.,
фактура № **********/12.10.2016 г., фактура № **********/13.10.2016 г., фактура
№ **********/19.10.2016 г. и фактура № **********/12.11.2016 г., издадени от
доставчика „* **“ ООД, е доказан фактът на получаване на стоката в обектите на оспорващия
търговец.
Изложеното обосновава извод, че
доколкото съдът приема, че стоките по неосчетоводените фактури, които са подписани
от работещи в обектите на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ лица, са постъпили в обектите на
търговеца, то следва да се приеме, че процесните стоки са реА.зирани –
продадени и респективно са нА.це укрити приходи/доходи. В този смисъл по отношение
на доставките по посочените 5 броя фактури е доказано основанието по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК – нА.це са данни за укрити приходи или доходи.
Вещото лице С. в заключението по
ССЕ е приела, че средната надценка на реА.зираните стоки през 2015 г. и 2016 г.
е в размер на 104,8%, който размер на надценката и съответно ползваната
отстъпка от доставчика е взет предвид и при установяване размера на
неотчетените нетни приходи, респ. данъчната основа на реА.зираните стоки, които
не са отразени в счетоводството на ревизирания търговец, и от органите по приходите
в оспорения РА.
Неотчетените приходи, респ.
данъчната основа за облагане с ДДС за всеки един от ревизираните данъчни
периоди, са установени от вещото лице като тази надценка е начислена върху съответната
отчетна стойност на стоките по фактурите, съдържащи подпис на служител на
ревизираното лице, като съдът напълно възприема подхода при изчисленията на
вещото лице /който следва и подхода на органите по приходите, отразен в РД – л.
2262 – л. 2265/.
Следователно, в частта, с която в
тежест на жалбоподателя за д.п.10.2016 г. и д.п.11.2016 г. са определени
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС във връзка с фактура №
**********/11.10.2016 г., фактура № **********/12.10.2016 г., фактура №
**********/13.10.2016 г., фактура № **********/19.10.2016 г. и фактура №
**********/12.11.2016 г., издадени от доставчика „* **“ ООД, по които се доказа
фактът на получаване на стоката в обектите на оспорващия търговец, РА е
правилен и законосъобразен.
Според заключението на вещото
лице, задълженията за ДДС по процесните фактури са както следва:
По отношение на останА.те
фактури, издадени от „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“ ООД, описани на л. 348 – л. 362 от
административната преписка /извън тези, за които съдът приема, че е нА.це реална
доставка и реА.зиране на укрити приходи/, за които органите по приходите са
приели, че „** *“ ООД
/понастоящем „** *“ ЕООД/ реално е получило доставките на стоки и материА. и впоследствие ги е реА.зирало,
като е формирало укрити приходи, съдът намира, че неправилно са установени
задължения на дружеството за ДДС по ЗДДС и за корпоративен данък по ЗКПО, респ.
жалбата е основателна. Този извод се обосновава от следните съображения:
За определянето на основата за
облагане с ДДС за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и с корпоративен
данък по ЗКПО за д.п.2015 г. в хода на ревизията е извършен анА.з по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК по отношение на издадените на ревизираното лице фактури
от регистрирани по ЗДДС лица с предмет стоки, които не са намерили отражение в
счетоводството на ревизираното лице в сч. с-ка 304 Стоки и справки-декларации
за ДДС като покупки и продажби, които са посочени в изготвени описи на
издадените от „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“ ООД фактури за
продажба на цигари, които не са отразени от „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/ от м.01.2015 г.
до м.12.2016 година /л. 348 – л. 362/.
Извън доставките по подписаните 5
броя фактури от работещо в обектите на ревизирания данъчен субект лице,
посочени по-горе в настоящото изложение, данните, въз основа на които е
извършено облагането, са получени изцяло от ИМ на НАП и от трети лица. От
страна на органите по приходите не са установени никакви обективни данни, нито
дори индиции, които да сочат на вероятен извод, че фактурите и стоките по тях
са получени от оспорващото дружество. Изводът за извършени и получени доставки
е изведен единствено по данни на издателите на фактурите, които обаче не са
представили доказателства, от които да се установява по категоричен начин, че
фактурите и стоките в действителност са получени от представител на
жалбоподателя.
Освен че не е доказано получаването
на процесните фактури, ответната страна не е ангажирала доказателства за
настъпване на данъчно събитие по процесните фактури, както и че стоките по тях
са станА. предмет на последващи продажби.
Само по себе си обстоятелството,
че доставчиците са издА. фактури, които са включени в справките-декларации по
ЗДДС и дневниците за продажби, може и да е индиция за нА.чие на основание за
облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност
са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на
процесните сделки, както се посочи по-горе в настоящото изложение, са родово
определени вещи /цигари/, собствеността върху които се прехвърля едва в момента
на индивидуА.зацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който
стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – арг. от
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
Не са нА.це категорични данни
процесните фактури да се намират в счетоводството на жалбоподателя, както и че
стоките по тях са заприходени. Изводът, че плащанията по процесните фактури са
извършени в брой е изведен само по данни от издателите на фактурите. Отчитането
обаче на оборота чрез фискално устройство /ФУ/ удостоверява само факта на
получено плащане в брой, но не и от кого е извършено плащането, т.е. отчитането
на оборота по ФУ не може да се приеме за безспорно доказателство, че именно
жалбоподателят е извършил плащането в брой. Още повече в случая жалбоподателят
категорично оспорва както получаването на фактурите, така и получаването на
стоките, и в неговото счетоводство не са установени данни за извършване на
плащане по процесните фактури, а и се заявява от управителя на дружеството, че
оборотите на търговеца не предполагат обективна възможност за заплащане на
процесните стоки.
Липсват и доказателства за
предаването, съответно приемането на стоките от страна на жалбоподателя. Не се
установява по делото във връзка с доставките по процесните, неосчетоводени от дружеството,
фактури да са нА.це въобще някакви придружаващи документи. Единствено по
фактурите с издател „* **“ ООД са представени приемо-предавателни протоколи,
повечето от които въобще не са подписани от лицата, приели и предА. стоката,
т.е. не установяват преминаването им в патримониума на ревизираното лице. Предвид
заключението по СПЕ следва да се приеме, че от 14-те подписани за получил
стоката фактури с издател „* **“ ООД, единствено по посочените от вещото лице 5
бр. фактури и приемо-предавателни протоколи са нА.це данни за преминаване на
стоката от доставчика към получателя.
Прехвърлянето на стоките по
спорните фактури не се установява и от ангажираните по делото гласни
доказателства. Свидетелите П., Ч., Б., Ц., М. и И. посочват, че са били
служители на дружествата-доставчици, както и че са доставяли стоки от вида на
процесните в обектите на жалбоподателя, като същевременно заявяват, че както
показанията им, дадени в процесуалното качество на свидетели пред настоящата
съдебна инстанция, така и писмените им обяснения в хода на ревизията, не се
отнасят до конкретните доставки по процесните фактури, а визират общия принцип,
по който се извършват доставките на тютюневи изделия и факта по принцип, че са
доставяли стоки на оспорващото дружество. Във връзка с последното обстоятелство
свидетелите изрично заявяват, че при даване на писмените си обяснения не са им
предявявани конкретните исканията за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица, нито им е представян опис на конкретни
доставки по конкретни фактури, за които да дадат обяснение. Посочените лица,
както и свид. Х. – управител на ревизираното дружество по време на ревизираните
данъчни периоди, свидетелстват, че при предаването на стоката винаги се издава
фактура на място от мобилно устройство с касов апарат, която се подписва от
служител на фирмата-получател, който приема стоката, което обстоятелство не
кореспондира с установения по делото факт, че преобладаващата част от
издадените от „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“ ООД не носят
подпис за „получател“.
Представените от доставчика „**
** **“ ООД разпечатки от DGP системата на дружеството относно посетените обекти
от снабдителите също не доказват твърденията в писмените обяснения на този
доставчик, че стоките са предадени в обекта на ревизираното лице. От същите се
установява само, че на посочените в тях дати автомобили на този доставчик са
били в населените места, където се намират обектите на „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/,
но не и че е разтоварвана стока именно в тези обекти. Конкретните
административни адреси и наименования на обектите не се съдържат в процесната
предоставена от доставчика информация за отразяване на посетените адреси по
дати и водачи на МПС.
Неправилно органите по приходите
са се позовА. на трайните търговски отношения на жалбоподателя с издателите на
процесните фактури. От този факт, не следва автоматично извод, че ревизираният
търговец е закупил и стоките по въпросните фактури, които са били издадени на
негово име, но не са осчетоводени. Доколкото получаването на стоката по
процесните фактури е факт от обективната действителност, то в тежест на
приходните органи е да докажат този факт, като в случая важат всички онези
доводи на самия орган в хипотези на отказ на право на данъчен кредит поради
липса на реална доставка.
За да се обоснове правилното или
не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и за да се определи основа
за облагане по особения ред, следва да бъде установено по категоричен начин
реалното осъществяване на спорните доставки, а именно предаването и приемането
на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начинът
на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните
органи приемат, че са получени от „** *“ ООД /понастоящем „** *“ ЕООД/.
В тежест на органите по приходите
е да установят всички тези обстоятелства с надлежни доказателства, което в
случая не е сторено. Позоваването само на документите, представени в случая от
издателите на фактурите, не е достатъчно. Освен това органите по приходите не
са направили експертно изследване на счетоводните записвания при доставчиците относно
тяхната редовност, за да се ползват от удостоверителната им сила, а без
надлежно обоснован извод за редовност на счетоводните записвания, същите не
могат да се ползват като доказателства за осъществени доставки – арг. от чл.
55, ал. 1 от Търговския закон, и в този смисъл неправилно в мотивите на РА е
извършено позоваване на счетоводната отчетност на издателите на фактурите.
Както вече се посочи, липсват и
първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването на стоките и
изписването им от доставчиците, като стокови разписки, складови разписки,
искания за изписване на СМЦ и др. подобни.
Обстоятелството, че издателите на
фактурите са отчели приход по тях и са начислили ДДС е ирелевантно в случая към
предмета на спора. Отчитането на приход от продажбата на стоки в съответствие с
принципа на съпоставимост на приходи и разходи означава, че неминуемо е
свързано с отчитането и на разход с изписването на отчетната стойност на
стоките. По същия начин начисляването на ДДС не е индикатор за достоверност на
счетоводните документи на цитираните лица, поради което без да е извършена
проверка относно редовното отчитане на складовите нА.чности на доставчиците на
оспорващия не може да се твърди, че приходите са коректно отчетени и че ДДС е
правомерно начислен.
Следва да се има предвид и това,
че издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало
предпоставка за укрити приходи, само ако за жалбоподателя е било възникнало
задължение да ги осчетоводи, т.е. ако са били нА.це предпоставките по чл. 6,
ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. В
данъчната и съдебната практика е константно разбирането, че под доставка на
стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира прехвърлянето на
право на разпореждане със стоката като собственик срещу насрещна престация и
именно този факт не е доказан в настоящото производство.
Единственото доказателство за
извършването на доставка по процесните фактури са самите фактури, които не са
достатъчни да се приеме, че доставката е реална. Да се възприеме за вярна
логиката на органите по приходите означава фактурата и счетоводните регистри на
доставчика да се приемат за достатъчно доказателство за настъпване на данъчно
събитие, което е недопустимо и неправилно.
Както многократно органите по
приходите са приемА. в ревизиите по прилагането на ЗДДС и конкретно при
преценката за правомерното упражняване на правото на приспадане, нА.чието на
фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие.
В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз в Л., изразена в
Решение от 13 декември 1989 г., G Hg BV срещу S van F (C-342/87, R), Решение от
19 септември 2000 г. S& C AG & Co. KG срещу FB и M S срещу FE (C -
454/98) и Решение от 31 януари 2013 г. по дело LVK (С-643/11).
Обстоятелството, че ревизията се
е развила по особения ред, не може да се счита за основание за отклонение от
тези принципни положения.
Тъй като ЗДДС и ДОПК не въвеждат
презумпции относно настъпването на данъчно събитие, не следва да се приема за
допустимо в ревизиите, в които се проверява правилното упражняване на правото
на приспадане, органите по приходите да проверяват прецизно всички обективни
данни и обстоятелства имащи отношение към проверката дА. в действителност е
настъпило данъчно събитие – например осчетоводени ли са доставките, кои са
предходните доставчици, разполагал ли е доставчикът с достатъчно количество
стока, за да извърши доставката, къде е съхранявал стоката, как, къде и от кого
е извършено предаването, с какъв транспорт, има ли товарителници, пътни листове
и т.н., които безспорно да се обвържат с фактурите, а в случаи, като настоящия,
да приемат, че доставката е извършена само на база на издадените от доставчика
фактури, касови бонове и дневниците за продажби. Преценката за това дА. е
настъпило данъчно събитие или не, следва да се извършва по непротиворечив начин
спрямо доставчика и получателя, т.е. както при проверката за изискуемост на
данъка, така и при проверката за възникването на правото на приспадане, защото
само така може да се гарантира точността на събирането на ДДС и принципът на
данъчен неутрА.тет – арг. от Решение на СЕС от 26 януари 2012 г. по дело ADV Allround, С-218/10, точки 42-45.
Освен липсата на данни за реално
извършени доставки, липсват доказателства и за последваща реА.зация на стоките
по процесните фактури. При положение че стоките по процесните фактури никога не
са били осчетоводявани, записванията по сч. с/ка 304 няма как да служат като
основа за преценка дА. стоките са нА.чни или не, още повече, че самите органи
по приходите се позовават на разминавания в представените от ревизираното лице счетоводни
документи, поради което няма как изобщо да се извърши обосновка за нА.чните
количества към минал момент.
По така изложените съображения
съдът приема, че не е доказано действителното получаване на процесните фактури
и на стоките по тях /с изключение на фактура № **********/11.10.2016 г.,
фактура № **********/12.10.2016 г., фактура № **********/13.10.2016 г., фактура
№ **********/19.10.2016 г. и фактура № **********/12.11.2016 г., издадени от
доставчика „* **“ ООД, които са подписани от лице, работещо в обект на
ревизирания търговец/, съответно не е доказана последващата им реА.зация,
поради което изводите на приходните органи, че са нА.це основанията по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, както и че са нА.це неотчетени приходи/обороти по
отношение на тези фактури, са необосновани и недоказани. В този смисъл е и
практиката на ВАС, изразена в Решение № 2184/21.02.2017 г. по адм. дело № 5419/2016
г.; Решение № 5018/21.04.2017 г. по адм. дело № 1237/2016 г., Решение №
7784/20.06.2017 г. по адм. дело № 7910/2016 г; Решение № 14316/24.11.2017 г. по
адм. дело № 9101/2017 г.; Решение № 2709/01.03.2018 г. по адм. дело № 8814/2016
г.; Решение № 3465/20.03.2018 г. по адм. дело № 6975/2017 г.; Решение №
4245/02.04.2018 г. по адм. дело № 11182/2017 г; Решение № 4414/03.04.2018 г. по
адм. дело № 11869/2017 г., Решение № 2811/26.02.2019 г. по адм. дело №
7226/2018 г.; Решение № 9943/19.07.2018 г. по адм. дело № 1332/2018 г.; Решение
№ 10575/08.07.2019 г. по адм. дело № 3006/2019 г.; Решение № 6925/09.05.2019 г.
по адм. дело № 2083.2018 г.; Решение № 1355/01.02.2019 г. по адм. дело №
5803/2018 година.
В заключение съдът приема, че по
отношение на описаните на
л. 348 – л. 362 от административната преписка фактури 618 броя
фактури, издадени от
доставчиците „**“ ЕООД, „** ** **“ ООД, „* **“ ООД и „* **“ ООД, извън посочените от съда по-горе 5
броя фактури, издадени от доставчика „* **“ ООД, а именно: фактура №
**********/11.10.2016 г., фактура № **********/12.10.2016 г., фактура №
**********/13.10.2016 г., фактура № **********/19.10.2016 г. и фактура №
**********/12.11.2016 г., в хода на процесната ревизия, а и в съдебното
производство, не се събраха доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя
доставки на стоки, респ. укрити приходи/обороти. Такива доказателства не могат
да бъдат базата данни от информационния масив на НАП за декларирани доставки от
преките доставчици и отразените от тях в справка-декларациите и в дневниците за
продажби фактури. РеА.зираният оборот от получени доставки се доказва с
представянето на доказателства за нА.чието на реални доставки по смисъла на чл.
6 от ЗДДС, каквито в случая не са представени.
Доколкото по делото не се установиха
неосчетоводени от ревизираното лице доставки, по които да са нА.це неотчетени
приходи от продажби за 2015 г., за тази данъчна година не се формира данъчна
основа във връзка с процесните фактури, върху която да се начислят допълнителни
задължения за корпоративен данък по ЗКПО.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав приема, че данъчните задължения на „** *“ ЕООД следва да бъдат
определени съобразно Вариант I от заключението на ССЕ, при който
вещото лице С. е взела предвид само подписаните от К. а а фактури, според
заключението по съдебно-почерковата експертиза, по които според РА са
неотчетени доставките и последващите продажби, и съобразно който задълженията
на жалбоподателя са следните: ДДС по ЗДДС за 2015 г. – 0,00 лева; ДДС по ЗДДС
за 2016 г. – 516,96 лева – главница, и 132,23 лева – лихви, от които за
д.п.м.10.2016 г. – 296,06 лева – главница, и 75,73 лева – лихви, и за
д.п.м.11.2016 г. – 220,90 лева – главница, и 56,40 лева – лихви /вж. таблицата,
представляваща Прил. 3-1 от заключението по ССЕ на л. 233 от делото/;
корпоративен данък по ЗКПО – 0,00 лева.
По така изложените съображения,
РА, в оспорената част, с която на жалбоподателя са установени допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.10.2016 г. в размер на 296,06 лева –
главница, и 75,73 лева – лихви, и за д.п.м.11.2016 г. в размер на 220,90 лева –
главница, и 56,40 лева – лихви, е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу
тази негова част е неоснователна и следва да се отхвърли. В останалата оспорена
част на РА, с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за
ДДС по ЗДДС и за корпоративен данък по ЗКПО, РА е незаконосъобразен и следва да
се отмени. (РА, в частта на установените допълнителни задължения за ДДС относно
установените липси за д.п.м.01.2016 г. – д.п.м.11.2016 г. в общ размер на 14
534,83 лева, както и в частта на определените допълнителни задължения за ДДС
относно отписани ДМА – два магазина и МПС, за д.п.м.10.2016 г. в общ размер на
12 048,67 лв като необжалван е влязъл в сила.)
С оглед изхода на правния спор,
предвид направените своевременни искания, и като съобрази изложеното в
предходния абзац, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В
конкретния случай общият размер на задълженията по оспорената част от ревизионния
акт е 118 130,40 лева /главница и лихви/. С настоящото решение оспореният следва
частично РА да се отмени в частта, с която на жалбоподателя са определени
данъчни задължения в общ размер над 649,19 лева /главница и лихви/, тоест за 117 481,21
лева /главница и лихви/.
От страна на жалбоподателя се
претендират доказани разноски общ в размер на 3 700,00 лева, в т. ч. 700,00
лева – заплатен депозит за вещи лица /л. 108, л. 169 и л. 248 от делото/, и 3 000,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представена разписка за
заплащане в брой /л. 250 от делото/. Дължимите разноски за жалбоподателя
/адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица/ съобразно така уважената
част от жалбата /117 481,21 лева/ са в размер на 3 679,67 лева.
В молба С.д. № 10672/03.07.2019
г. /л. 208 – л. 209 от делото/ ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4 003,26 лева. По аргумент от чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК дължимият
размер на юрисконсултско
възнаграждение се определя по правилата
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. в конкретния случай съобразно материалния интерес,
обусловен от спора по настоящото дело /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Последният се
формира от сбора на определените с обжалваната част от РА публични задължения –
главница и лихви, и, както бе посочено по-горе, е в размер на 118 130,40
лева. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение, изчислено върху така определения материален интерес по делото /118 130,40
лева/, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 3 711,30 лева.
Именно последната сума е отправната точка, от която следва да бъде изчислено по
съразмерност дължимото юрисконсултско възнаграждение спрямо отхвърлената част
от жалбата /чл. 161, ал. 1, изречение второ от ДОПК/, а не претендираната от
страна на ответника сума. Налага се извод, че дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение за ответната страна съобразно отхвърлената част
от жалбата /за сумата от 649,19 лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, са в размер на 20,40 лева.
Процесният РА №
Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В., потвърден с Решение № 419/28.02.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП, в частта на
установените допълнителни задължения за ДДС относно установените липси за
д.п.м.01.2016 г. – д.п.м.11.2016 г. в общ размер на 14 534,83 лева, както и в
частта на определените допълнителни задължения за ДДС относно отписани ДМА –
два магазина и МПС, за д.п.м.10.2016 г. в общ размер на 12 048,67 лв. като
необжалван, е влязъл в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ частично оспорения Ревизионен акт №
Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В., потвърден с Решение № 419/28.02.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която в тежест на „** *“
ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **, община Р., област
Р., ул. „** **“ № 22, са установени допълнителни задължения за:
I.
ДДС по ЗДДС,
както следва:
за д.п.м.01.2015 г. в размер на
2 200,86 лева – главница, и 562,90 лева – лихви;
за д.п.м.02.2015 г. в размер на
2 083,68 лева – главница, и 516,70 лева – лихви;
за д.п.м.03.2015 г. в размер на
1 633,60 лева – главница, и 391,62 лева – лихви;
за д.п.м.04.2015 г. в размер на 1 803,83
лева – главница, и 417,71 лева – лихви;
за д.п.м.05.2015 г. в размер на
2 889,16 лева – главница, и 643,33 лева – лихви;
за д.п.м.06.2015 г. в размер на
3 815,72 лева – главница, и 818,86 лева – лихви;
за д.п.м.07.2015 г. в размер на
4 182,52 лева – главница, и 859,16 лева – лихви;
за д.п.м.08.2015 г. в размер на
4 295,98 лева – главница, и 847,80 лева – лихви;
за д.п.м.09.2015 г. в размер на
3 985,84 лева – главница, и 717,82 лева – лихви;
за д.п.м.10.2015 г. в размер на
3 789,31 лева – главница, и 681,37 лева – лихви;
за д.п.м.11.2015 г. в размер на
3 286,30 лева – главница, и 565,31 лева – лихви;
за д.п.м.12.2015 г. в размер на
3 849,69 лева – главница, и 629,03 лева – лихви;
за д.п.м.01.2016 г. в размер на
6 926,85 лева – главница, и 1 070,18 лева – лихви;
за д.п.м.02.2016 г. в размер на
6 248,24 лева – главница, и 916,69 лева – лихви;
за д.п.м.03.2016 г. в размер на
7 368,12 лева – главница, и 1 017,46 лева – лихви;
за д.п.м.04.2016 г. в размер на
4 035,77 лева – главница, и 521,39 лева – лихви;
за д.п.м.05.2016 г. в размер на
5 579,68 лева – главница, и 675,84 лева – лихви;
за д.п.м.06.2016 г. в размер на
6 509,76 лева – главница, и 734,21 лева – лихви;
за д.п.м.07.2016 г. в размер на
5 927,92 лева – главница, и 615,90 лева – лихви;
за д.п.м.08.2016 г. в размер на
5 279,47 лева – главница, и 504,52 лева – лихви;
за д.п.м.09.2016 г. в размер на
6 527,15 лева – главница, и 565,73 лева – лихви;
за д.п.м.10.2016 г. в размер на 5 020,09
лева – главница, и 342,21 лева – лихви;
за д.п.м.11.2016 г. в размер на 4 327,83
лева – главница, и 263,20 лева – лихви.
II.
корпоративен
данък по ЗКПО за д.п.2015 г. в размер на 880,20 лева – главница, и 154,70 лева
– лихви.
ОТХВЪРЛЯ частичното оспорване по жалбата на „**
*“ ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **, община Р.,
област Р., ул. „** **“ № 22, срещу Ревизионен акт №
Р-03002717000558-091-001/24.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В., потвърден с Решение № 419/28.02.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на оспорващото
дружество са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС, както следва:
за д.п.м.10.2016 г. в размер на 296,06 лева –
главница, и 75,73 лева – лихви;
за д.п.м.11.2016 г. в размер на 220,90 лева –
главница, и 56,50 лева – лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП,
да заплати в полза на „** *“ ЕООД,
ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **, община Р., област Р.,
ул. „** **“ № 22, сумата в размер на 3 679,67 лева /Три хиляди шестстотин седемдесет и
девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски по
адм. дело № 1839/2018 г. по описа на Административен съд – В..
ОСЪЖДА „** *“ ЕООД,
ЕИК ххххххххх, със седА.ще и адрес на управление с. **, община Р., област Р.,
ул. „** **“ № 22, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП, сумата в размер на 20,40
лева /Двадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по адм. дело № 1839/2018 г. по описа на Административен съд – В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България по реда на АПК, в 14-дневен срок от деня на
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: