ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260001
гр. Пловдив, 21.08. 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Велина Антонова ВЧНД № 393 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК. С протоколно определение от 21.07.2020 г., постановено по НОХД № 28/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в разпоредително заседание е било прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Хасково за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Срещу определението е постъпил частен протест от Окръжна прокуратура - Хасково с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за разглеждане на окръжния съд. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста и в атакуваното с него определение прие, че протестът е процесуално допустим, но разгледан по същество - неоснователен. За да постанови протестираното определение, окръжният съд е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на обвиняемите съпроцеснии. Този краен извод се споделя от въззивния съд, но не по изложените в съдебния акт съображения. ВНОХД № 28/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е било образувано по внесен за пореден път обвинителен акт срещу съпроцесниците Д.Х.Х., В.А.В., Д.М.М., Г.Т.В.и К.И.В.за деяния с правна квалификация по чл. 301, ал. 1 от НК за В., а за Х., В., М. и В. - по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, със следните обвинения: - спрямо обвиняемия Д.Х.Х. - за престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 16.10. - 18.11.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С., при изпълнение на служебните си задължения – извършване на проверки на пътя поискал и приел дар – пари в размер на 80 евро /на 16.10.2015 г. – сумата от 20 евро от Г.Н.и сумата от 20 евро от У.Т.и на 18.11.2015 г. – сумата от 20 евро от Д.Г./, който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не изпълни задълженията си по извършване на на контролна проверка, да не констатира нарушения и да не състави акт за установяването им; - спрямо обвиняемия В.А.В. – за престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 18.11.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., в качеството на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С., при условията на продължавано престъпление при изпълнение на служебните си задължения – извършване на проверки на пътя, поискал и приел дар – пари в размер на 45 евро в левова равностойност 88.02 лева /сумата от 20 евро от Е.С., 5 евро от Б.А.и 20 евро от С.С./, който не му се следва за да не извърши действие по служба – да не изпълни задълженията си по изъвршване на контролна проверка, да не констатира нарушения и да не и да не състави акт за установяването им; - спрямо обвиняемия Д.М.М. – за престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че 18.11.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С. при изпъленине на служебните си задължения извършване на проверки на пътя, приел дар – пари в размер на 30 евро /сумата от 20 евро от Ю.Ш.и сумата от 10 евро от И.А./, който не му се следва, за да не извърши действия по служба – да не изпълни задълженията си по извършване на контролна проверка, да не констатира нарушения и да не състави акт за установяването им; - спрямо обвиняемия Г.Т.В.- за престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 24.07. - 01.09.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – инспектор в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С. при изпълнение на служебните си задължения – извръшване на проверки на пътя поискал и приел дар – пари в размер на 60 евро /на 24.07.2015 г. – сумата от 50 евро от В.Б. и сумата от 10 евро от Г.В.на 01.09.2015 г. /, който не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не изпълни задълженията си по извършване на на контролна проверка, да не констатира нарушения и да не състави акт за установяването им; - спрямо обвиняемия К.И.В.– за престъпление по чл. 301, ал.1 НК за това, че на 18.11.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., в качеството на длъжностно лице – главен специалист в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С., при изпъление на паричните си задължения при извършване на проверка на пътя на товарна композиция поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 евро от И.А., който не му се следва за да не извърши действия по служба – да не изпълни задълженията си по извършване на контролна проверка, да не констарира нарушения, регламентирани в чл. 91, ал. 3, т. 1, 3, 5, 10 и 11 от Закона за автомобилните превози, други конкретно цитирани норми от длъжностната характеристика и Указанията за за контролната и АНД, както и Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя. В обстоятелствената част на обвинителния акт са били подробно цитирани законовите и подзаконови нормативни актове, които касаят задълженията на служителите на ИА „АА“ С., както и допълването им с вътрешните заповеди на И. директор на А., като е било указано, че те се отнасят до всяко едно от изброените отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, като засягат всички съпроцесници. Настоящият съд намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт за част от проверките било посочено, че при все неосъществяването им в пълен обем, са били издавани протоколи, в които не става ясно какви обстоятелства са били отразявани. При някои от позициите, при които се сочи, че обвиняемите не са отразили извършените проверки в дневния си отчет са били допуснати двусмислия. На много места се говори за „документите“, които са обвързани с параметрите на реално осъществения контрол, който е бил различен от обхвата на проверката, която е следвало да бъде осъществена, без да става ясно за какви писмени материали става въпрос. Така например на л. 9 гръб от обвинителния акт се говори за действията на шофьора О. по предаването на банкнота от 20 евро на проверяващия, Х., който поставил печат на „проблемната“ разпечатка от тахографа и я върнал на шофьора заедно с паспорта му. Претендира се, обаче, че „обвиняемият Х. не е отразил в дневен отчет от 16.10.2015 г. така извършените действия“. Тъй като не е било пояснено за кои действия става въпрос се е стигнало до объркване и двусмислие. Така например на л. 15 от обвинителния акт е било посочено, че обвиняемият Х. не проверил „документите“ на водача Г., като Х. издал протокол от крайпътна проверка на водача, за да „не му вземат отново пари при нова проверка на пътя“. Сочи се, че Х. се съгласил да издаде протокол, който „водачът взел и потеглил“. След това се сочи, че обвиняемият Х. е отразил в дневен отчет от 18.11.2015 г. „така извършените действия“. Последното отново създава неяснота и объркване за кои действия става въпрос. На л. 18 от обвинителния акт отново се говори за проверка, осъществена, в случая от обвиняемия В., спрямо шофьора А., който му дал „всички документи“ за проверка ведно с 20 евро, като „документите“ му били върнати и получил протокол, съставен от Х.. Сочи се, че Х. „отразил стореното в ежедневен отчет“, като отново е налице непълнота какво следва да се разбира под „стореното“. На л. 22 от обвинителния акт е било посочено, че обвиняемият В. поискал „документите“ за проверка на водача А., като ги получил и коментирал липсата на посочени часовете за работно време на един от документите, което провокирало А. да сложи между страниците на паспорта си пет евро. Сочи се, че В. прибрал банкнотата, след което не продължил проверката, както на „документите“, така и не проверил устройството с тахошайбата. Сочи се, че обвиняемият В. не издал протокол за проверката, нито положил печати по документите, включително по тахошайбата, както и „не отразил стореното в ежедневен отчет за деня“. Тук отново възниква неяснота какво се има предвид под „стореното“. На л. 23 и л. 24 от обвинителния акт се описва проверката, осъществена от обвиняемия В. на шофьора С., който дал „документите“ и паспорта си първоначално 10 евро, а след това 20 евро, като В. направил разпечатка на дигиталния тахограф, върнал документите без да продължи проверката, съставил протокол за проверка, който дал на водача. Посочено било, че обвиняемият В. не отразил „стореното“ в ежедневния отчет. Отново смислово не става ясно какво се има предвид под употребения термин „стореното“. Все в същата насока за неяснота на обстоятелствената част следва да се посочи и следния израз: „Извършените действия не били отразени от М. в ежедневен отчет, не е издаден протокол“, като не става ясно кои конкретно действия се визират /л. 28 от обвинителния акт/. Съгласно данните на л. 38 и л. 39 от диспозитива на обвинителния акт, спрямо обвиняемия К.И.В.е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301, ал.1 НК за това, че на 18.11.2015 г. на АМ М., в района на общ. С., в качеството на длъжностно лице – главен специалист в ОО „АА“ Х. при ИА „АА“ С., при изпълнение на паричните си задължения при извършване на проверка на пътя на товарна композиция поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 евро от И.А., който не му се следва за да не извърши действия по служба – да не изпълни задълженията си по извършване на контролна проверка, да не констатира нарушения, „регламентирани в чл. 91, ал. 3, т. 1, 3, 5, 10 и 11 от Закона за автомобилните превози, други конкретно цитирани от обвинението норми от длъжностната характеристика и Указанията за контролната и АНД, както и Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя. В тази връзка следва да се посочи, че най-актуалното привличане на К. В. на досъдебното производство /л. 16-17, том VІІІ от досъд. пр./ е било конструирано по същия начин. Изброените нормативни разпоредби са били дефинирани по следния начин - „да не констатира нарушения, регламентирани в:“, след което са били изброени конкретните норми, които обаче изобщо не се отнасят до нарушени задължения на водача на МПС, тъй като всички цитирани норми имат за адресат длъжностното лице по чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК. Каса се за противоречия, които не са били отстранени по съответния ред. Следва да се споделят доводите на обвинението, че право на прокурора е да прецени за какво престъпление да обвини съпроцесниците, но не може да бъде отречена известната непоследователност в обвинителната теза дали се касае за правомощия на проверяващите инспектори и/или до техни задължения по осъществяване на конкретни проверки по алгоритъма на организацията за евроконтрол на пътя, т. е. проверки по линия „E.“. В тази насока първият съд е бил прав да приеме, че обвиняемите имат право да се защитават като по фактите, така и по правната квалификация на деянието, като между тях следва да бъде налице съответствие. От друга страна такова следва да се търси съобразно утвърденото в съдебната практика принципно положение, че при чл. 301, ал. 1 от НК длъжностното лице приема дар във връзка с някаква правомерна служебна дейност /предстояща или извършена/. Като длъжностното лице получава облагата, защото действа длъжностносъобразно, т. е. изпълнило е службата си, така както тя повелява и не е нарушило служебните си задължения. От друга страна получаването на неследваща се облага от длъжностно лице, за да наруши или загдето е нарушило службата си, съобразно приетите стандарти очертава по-тежката квалификация на подкуп по чл. 301, ал. 2 от НК. Няма съмнение, че в тези случаи е необходимо при изясняване на въпроса дали е налице нарушаване на служебните задължения, да се изхожда от това извършеното действие по служба съобразено ли е или не е с правата и задълженията на дееца, установени в съответните актове /в този смисъл решение № 284 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 818/2013 г., І н. о. на ВКС, с докладчик съдията Р.К., решение № 55 от 17.02.2011 г. по н. з. № 592/2010 г. на ІІІ н. о. на ВКС с докладчик Ф.П., решение № 376 от 14.10.2008 г. по н. д. № 296/2008 г. на ВКС, ІІІ н. о. с докладчик Ц.П., ППВС № 8/1981 г. и др./. Във връзка с горното независимо от положените усилия за няколкократното допълване и прецизиране на съдържанието на внесения обвинителен акт, отново са били допуснати известни противоречия в обвинителния акт при описанието на част от действията на обвиняемите, като са налице и противоречиви твърдения. С оглед на изложеното въззивната инстанция намира протестът за неоснователен, а атакуваното с него определение на окръжния съд, макари и не по изложените в него съображения, за законосъобразно като краен извод, поради което следва да бъде потвърдено. Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197 от 21.07.2020 г., постановено по НОХД № 28/2020 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Хасково за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: