№ 12779
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110123342 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на първи ноември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
23342/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 3 от КТ.
Ищецът И. А. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. твърди в депозираната си искова
1
молба, че е работил по трудов договор № ТД 314/16.09.2020 г. с ответника „.. на длъжността
„специалист клиентско обслужване” и код по НКПД 4222-302 със срок за изпитване в полза
на работодателя 6 м. – чл. 70, ал. 1 от КТ, считано от договореното започване на работата на
21.09.2020 г. Твърди, че на 16.08.2021 г. между страните бил сключен на основание чл. 119,
ал. 1 от КТ Анекс № 1/16.08.2021 г. , с който трудовият договор бил предоговорен, като
ищецът започнал работа на длъжността „анализатор на операциите по управление на риска
/нощни смени/“ и код по НКПД 2421 6014. Тъй като с посочения анекс трудовият договор
само бил изменен, то той вече бил с изтекъл в полза на работодателя срок за изпитване. Ето
защо, незаконно било уговореният в анекса срок за изпитване в полза на работодателя 6 м. –
чл. 70, ал. 1 от КТ, считано от датата на подписване на анекса и встъпването в длъжност на
ищеца. В този смисъл, незаконна била Заповед № 405/01.03.2022 г. , връчена при отказ на
ищеца на 01.03.2022 г. , с която трудовото му правоотношение било прекратено, считано от
01.03.2022 г. /датата на връчване/, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – поради упражнено
право от страна на работодателя в изпитателния срок. Ето защо, счита заповедта за
незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена, като такава. Твърди, че вследствие на
уволнението е останал безработен, поради което моли присъждане на обезщетение в размер
на 6 148 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1 и 2 КТ:
Страните не спорят и съдът приема за установено по делото, че ищеца е работил по трудов
договор № ТД 314/16.09.2020 г. /л.л. №№ 9-16/ с ответника на длъжността „специалист
клиентско обслужване” и код по НКПД 4222-302 със срок за изпитване в полза на
работодателя 6 м. – чл. 70, ал. 1 от КТ, считано от договореното започване на работата на
21.09.2020 г. Безспорно е, че на 16.08.2021 г. между страните е бил сключен на основание
чл. 119, ал. 1 от КТ Анекс № 1/16.08.2021 г. /л.л. №№ 22-23/, с който трудовият договор е
предоговорен, като ищецът е започнал работа на длъжността „анализатор на операциите по
управление на риска /нощни смени/“ и код по НКПД 2421 6014. Видно от подписаните от
ищеца длъжностни характеристики за първата и втората длъжност – тази по договора и тази
по анекса, които длъжностни характеристики са приложени съответно под л.л. №№ 20-22 и
23-25 от делото, двете длъжности се различават по трудови задължения. В този смисъл, с
предоговарянето на ТД 314/16.09.2020 г. /л.л. №№ 9-16/ с Анекс № 1/16.08.2021 г. /л.л. №№
22-23/, ищецът е започнал работа на друга длъжност, като уговарянето на нов 6-месечен
2
изпитателен срок в полза на работодателя не противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от
КТ, според която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. С
Анекс № 1/16.08.2021 г. /л.л. №№ 22-23/ е уговорено кумулативно, че 6-месечният
изпитателен срок тече от подписването на анекса на 16.08.2021 г. , но и от встъпването в
„новата“ длъжност. Следователно, изпитателният срок тече от по-късната дата. Съдът
тълкува систематично уговорките по Анекс № 1/16.08.2021 г. /л.л. №№ 22-23/, по правилата
на чл. 20 от ЗЗД, и приема, че датата на встъпването на ищеца в „новата“ длъжност е
01.09.2021 г. Тази дата страните са договорили като начало на влизането в сила на
измененията на трудовия договор, като още по-конкретно, разпоредбата за изпитателния
срок е поставена след двоеточие на датата 01.09.2021 г. Следователно, 6-месечният
изпитателен срок изтича на 01.03.2022 г. , изчислен по правилата на чл. 60, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл, законосъобразна е Заповед № 405/01.03.2022 г. , връчена при отказ на ищеца на
01.03.2022 г. /последният ден на срока/, с която трудовото му правоотношение било
прекратено, считано от 01.03.2022 г. /датата на връчване/, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ –
поради упражнено право от страна на работодателя в изпитателния срок.
Предвид изложеното, съдът приема, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се
отхъврли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Тук съдът само ще посочи, че искът следва да се отхвърли изцяло, поради неговата
акцесорност спрямо иска за незаконното уволнение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1 350 лв. разноски по делото /адвокатско възнаграждение/. Прилагайки чл. 78, ал.
3 от ГПК, съдът не уважава възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото
приема адвокатското възнаграждение от 1 350 лв. , като съобразено с минимумите по
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения във връзка с процесното
обективно съединяване на искове /една минимална работна заплата от 710 лв. по
неоценяемия иск и 637,40 лв. за паричния иск/.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от ищеца И. А. Н.,
ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. срещу ответника „.. за отмяна на заповед №
3
405/01.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от ищеца И.
А. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. за осъждане на ответника „.. да му заплати
сумата от 6 148 лв.
ОСЪЖДА ищеца И. А. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ул. „.. да заплати на ответника
„.., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 350 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му на 15.11.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4