Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Кюстендил, 12.05.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретаря Светла Кърлова
и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 58 по описа за 2023год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
В.В.В. ***, чрез пълномощника
си адв. Г. Узинов, е подал касационна жалба срещу решение № 13 от
13.01.2023г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 872/2022г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1139-001012/12.07.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Кюстендил за нарушение по чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Изложени са
доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на
материалния закон - отменително основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се неспазване на процедурата по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г. поради липса на снимка на
АТСС. Оспорва се като недоказано мястото на деянието. Прави се искане за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното
постановление. Иска се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, чрез юрк Бисер Л. изразява
становище за
неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, като счита оспореното решение за правилно.
Административният съд, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн. чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с
право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-001012/12.07.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора В.В.В.
са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 800,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 3 месеца, на осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От фактическата страна
на спора е установено, че на
15.04.2021г., в 09,48 часа, с техническо
средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, 523, е заснето движение на товарен
автомобил марка „Пежо
партнер“ с рег. № СВ1035СК, в с. Каменичка скакавица в посока гр.
Кюстендил, по ПП І-6, км. 4+900, със
скорост от 113 км/ч при ограничение на скоростта за населено
място от 50км/ч.
За деянието е съставен АУАН №
АА106903 от 28.06.2021 г., в който се съдържат
фактически обстоятелства и предявено обвинение, идентични с тези в НП. Актът е съставен
в присъствието на нарушителя,
който е установен въз основа на декларация
по чл.188, ал.2 от ЗДвП на
законен представител на собственика на процесния автомобил.
В съдебното производство по оспорване на НП, са приети следните доказателствени средства:
снимка №
23586, посредством която се установяват времето и мястото /с географски
координати/ на извършване на нарушението; видът, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил; измерената скорост на движение, разрешената скорост и наказуемата
скорост; вида, местоположението и режима на работа на техническото средство; Протокол от
проверка № 1-20-20/26.11.2020г. с данни за
извършена проверка
за техническа годност на мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, с идент. № 523; Протокол за използване на АТСС от 15.04.2021г
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г.,
видно от който АТСС е монтирано в служебен автомобил с рег. № КН 7825АЗ и са отразени данни за мястото на АТСС, вкл. спрямо пътен
знак Д11.
Съдът е разпитал актосъставителя и свидетеля по АУАН,
които сочат, че нарушението е установено с АТСС.
При така установените факти по делото, съдът е
формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление,
като е приел, че нарушението е установено и заснето с техническо средство за
контрол на скоростта, което е годно за експлоатация, и е доказано от представената снимка. Отречени са като
неоснователни доводите на нарушителя за
нарушения в процедурата по установяване на деянието, регламентирана в Наредба № 8121з-532/2015г.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от
жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и
на осн. чл.221,
ал.2 от АПК следва да се остави в
сила. Поддържаните в жалбата
касационни
основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК са неоснователни.
Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на
административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и
приложимите нормативни разпоредби. Оспореният съдебен акт е мотивиран, а съдът е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.107 от НПК за установяване на обективната истина.
Настоящият състав на касационния съд счита за обосновани от
преценката на доказателствените средства, решаващите мотиви на въззивната инстанция за
законосъобразност на НП поради доказаност
на административното нарушение по
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и поради липса на нарушения в процедурата по установяването му. Безспорно
е, че деянието е заснето с
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.189,
ал.15 от ЗДвП, надлежното
доказателствено средство за установяване на нарушението от обективна страна, е
изготвената с техническото средство снимка. Същата, като веществено
доказателствено средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат
на движение в населено място със скорост, чиято стойност надвишава с над 50 км/ч разрешената такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е.
доказва обективните признаци на
съставомерното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което законодателят е
предвидил административни наказания
глоба и лишаване от право да се управлява МПС.
Горното, преценено в
контекста на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП /по
аргумент за противното/, сочи на правилно приложение
на закона във връзка с общия ред на проведеното административнонаказателно
производство.
Наложените от АНО административни наказания са съответни на съставомерните
признаци на деянието и на правилата на закона, а отнемането на контролни точки е
задължителна последица при доказано нарушение, както в случая по делото.
Неоснователно касаторът възразява
срещу процедурата за установяване на съставомерното деяние. Налице са доказателства - Протокол от проверка
№ 1-20-20/26.11.2020г., че към датата на
нарушението, АТСС съответства на техническите изисквания
за годност, което пък гарантира
надлежното му и прецизно
функциониране съобразено с активирания режим на работа. Данни за режима на
работа, както и за допустимия и отчетен в полза на водача толеранс при
определяне на наказуемата скорост са съдържат в
снимката от АТСС, в която са
посочени установената, разрешената и наказуемата скорост на движение на
автомобила. Противно на соченото в жалбата,
събраните по делото писмени доказателствени средства, сочат на надлежно
изпълнение на изискванията на чл.10, ал.1 и ал.2, както и на чл.11, ал.1
от Наредба № 8121з-532/2015г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата /Наредбата/. АНО е представил Протокол за използване на АТСС от
15.04.2021г., видно от който АТСС е монтирано в служебен автомобил с рег. № КН
7825АЗ, а не е временно разположено на
участък от пътя, с оглед на което обстоятелство и по арг. от чл.10, ал.3 от
Наредбата, няма нормативно изискване за изготвяне на снимка за разположението
на уреда. В съдържанието на протокола са
обективирани данни за мястото на АТСС,
вкл. спрямо пътен знак Д11 за начало на населено място, които доказват
обиктивния признак от състава на нарушението, а именно превишението на
разрешената максималната скорост за
населено място. Следват изводи за
правилно процедиране от АНО при установяване на съставомерното деяние.
С оглед на изложеното, издаденото НП е законосъобразно, а оспореното
решение за потвърждаването му - е правилно.
Дължимо е решение на осн. чл.221,
ал.2 от АПК за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Предвид неоснователността на касационната жалба, касаторът няма право на деловодни разноски, а в полза на
ответника, съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 13 от 13.01.2023г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено
по НАХД № 872/2022год.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР - Кюстендил деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.