РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. гр.Мадан, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100230 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д.
М. Ч. против Сити Кеш ООД, ЕИК *** за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 292,00 лева, представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № ** към искане № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2022г. между Д. М. Ч. като
кредитополучател и Сити Кеш ООД като кредитор бил сключен Договор за
потребителски кредит № ** към искане № **, при следните параметри:
Размер на кредита: 500,00 лева, Размер на погасителна вноска: 3x3,89 лв. и
15x35,45 лв, Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: седмична, Годишен
процент на разходите: 48,17 %, Брой вноски: 17, Фиксиран лихвен процент:
40,05 %, Дата на първо плащане: 07.03.2022г., Обезпечение - поръчител или
банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; Дата на последно
плащане: 27.06.2022г., Обща сума за плащане: 539,53 лв. Въпреки, че в т.3.12
от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на
539,53 лева, сумата, която кредитополучателят трябвало да заплати на
кредитора по този договор била в размер на 748,00 лева - на основание чл. 11
ал.1 от договора била начислена неустойка в размер на 208,47 лева за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за
заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду
тези, изброени в чл.5. Ищецът счита, че неустойката е нищожна на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД, както и по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите
във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално била
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя,
но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща
1
допълнителна печалба на кредитора. Ищецът се позовава на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като сочи, че уговорената
неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е
уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.
Счита ,че посочената клауза е договорена във вреда на потребителя и цели
единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на
вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този
извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи
изпълнението й. Счита, че вземането в размер от 208.47 лева следва да
участва в лихвения процент по договора, тъй като представлявало сигурна
печалба за кредитора. Посоченото вземане следвало да бъде включено и в
ГПР. Договорът бил сключен в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,
поради което следвало да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. В
изпълнение на договора Д. М. Ч. е заплатила на ответното дружество сумата
от 792,00 лева, на 9 плащания извършени в периода от 26.02.2022 г. до
08.06.2022 г. Поради недействителността на договора за заем за ищцата било
възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по
него - 500,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата
между заплатената сума от 792,00 лева до дължимата от 500,00 лева в размер
на 292,00 лева била платена при начална липса на основание и като
недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който заявява, че признава за основателен предявения иск и моли
за решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани разноски в
тежест на ответника, тъй като с поведението си ответникът не бил станал
повод за завеждане на делото
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства по делото са приети приложените
документи към исковата молба – Договор за потребителски кредит № ** към
искане № ***., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
преддоговрна информация за потребителски кредити, приходен касов ордер
от ** г. и 8 бр. разписки от ИЗИ ПЕЙ АД от ** г. С оглед признанието на
иска и становището на страните, по делото не са събирани допълнителни
доказателства, като предвид изявлението им е прекратено съдебното дирене и
е даден ход на устните състезания. Направеното признание на иска по
съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции.
Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в
друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната
може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от снабден с
представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник. Признатото право не
2
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради
което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки иска на
това основание.
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до
дължимостта на разноските в производството и приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая се касае за вземане на кредитополучател по
недействителен Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** г.,
поради което материално правното основание, което обуславя исковата
претенция е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /в този смисъл е т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС,
съгласно което начална липса на основание е на лице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт/. Задължението за връщане на
дадено при начална липса на основание е безсрочно, може да се иска от
кредитора веднага. С получаване от ответното дружество на процесните суми
без основание е настъпила изискуемостта на същите и кредиторът е можел да
иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до
длъжника, било като предяви осъдителни искове за вземанията си.
Възражението в отговора на исковата молба за наличие на предпоставките по
чл.78, ал.2 ГПК може да бъде възприето само в хипотеза при извършени
действия за връщане на полученото без основание. Ответното дружество не
твърди да е извършило такива действия. Липсват твърдения и доказателства
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
претендираното вземане от ищеца да е удовлетворено от длъжника. Поради
което следва да се приеме, че ответното дружество е дало повод за
предявяване на иск за вземането и не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските в тежест на
ищеца.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева – представляваща заплатена държавна такса в
производството. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от
400 лева, която сума следва да се присъди директно в полза на
пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38,
ал. 2 от ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от
292 лева (двеста деветдесет и два лева)- главница, представляваща
недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № *** към
искане № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска- 11.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. от 50 лева
(петдесет лева) – направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Ц., представлявано от Н. П. П. – управител да
заплати на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес гр. Р., бул. „Б., Булстат
*** сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4