РЕШЕНИЕ

№

***, 12.09.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 682 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М.Б.Д., с ЕГН ********** *** срещу Б.А.Д., с ЕГН ********** с адрес ***  в която твърди,  че са сключили граждански брак на 23.09.1968 г. в  гр. Червен бряг, обл. Плевен. Твърди, че от съвместното им съжителство като съпрузи мат родени три понастоящем  пълнолетни деца-Б.Б.на 52 години, Р.Б.на 50 години и А.А.на 48 години.. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително прилично или поне такова ебеше моето усещане за нещата. Твърди, че всичко вървяло добре до преди около година, когато със съпругата му се решили да се разделят, тъй като имали сериозно несходство в характерите.  Твърди, че съпругата му заживяла  свой собствен живот, не се интересували един от друг, като то тогава и до  днес почти не се чували и не поддържали никакви контакти дори и по  телефона. Твърди, че тя заживяла на друго място, като към момента разбрал, че се намира при сина си в ***. Счита, че този брак съществува само формално, лишен е от съдържание, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения .

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без съдът да се произнася относно вината за това. От брака страните нямат непълнолетни деца. Не желае лична издръжка от съпруга си. Придобитото семейно жилище е собственост на внучето им и той заявява, че няма каквито и да било претенции.Заявява, че не се противопоставя съпругата му да продължи да носи фамилното име Д. и след прекратяване на брака, тъй при евентуална смяна би и създало редица затруднения, касаещи документи за самоличност и др., като дава съгласието си за това. Не желае съдебни разноски по делото.   

ИЩЕЦА  редовно призован в о.с.з. се явява лично. Поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

         ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично и не се представлява.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0062 от 23.09.1968 г. страните са сключили валиден граждански брак в ***, от който нямат непълнолетни деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 23.09.1968г.  От брака си нямат непълнолетни деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от една години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася относно вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака,  без съдът да се произнася относно вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да продължи да носи брачното си фамилно име Д., като съпруга дава съгласието си за това.

По разноските:

Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по делото, тъй като ищеца не желае такива.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 23.09.1968 г.  граждански брак с акт за граждански брак № 0062 от 23.09.1968 г. в  ***между М.Б.Д., с ЕГН ********** *** и Б.А.Д., с ЕГН ********** с адрес *** поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи брачното си  фамилно име Д..

             ОСЪЖДА Б.А.Д., с ЕГН ********** с адрес ***  да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00/петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: