№ 175
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000369 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Галев и синове“ ЕООД против решение №
260018 от 16.04.2021 г., постановено по т. д. № 89/2019 г. по описа на Силистренския
окръжен съд, с което е дружеството е осъдено да заплати на „Мишън“ ЕООД сумата от
25 350.50 лв., съставена от 17 950 лв., представляващи седем наемни вноски, всяка от
по 2 550 лв. за периода от м. февруари до м. август 2019 г. включително, плюс
претендираните от ищеца 100 лв. дължими по договор за наем от 29.11.2016 г., както и
7 400.50 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение за периода от м.
февруари до м. септември 2019 г. включително, дължимо по същото договорно
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от 25 350.50 лв. от
завеждане на иска – 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 2 581.81 лв., представляваща направени разноски в производството по
делото пред първа инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В депозираната въззивна жалба на „Галев и синове“ ЕООД, чрез адв. Д, се
излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението. Жалбоподателят
счита, че съдът противоречиво е анализирал приетите по делото гласни и писмени
доказателства. Намира за неясно формираното убеждение у първоинстанционния съд,
1
че приема представените по делото квитанции като годни писмени доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на посочените в тях суми, представляващи
наемни вноски за съответните периоди и от друга страна приетото, че поради липса на
първични счетоводни документи, удостоверяващи извършването на плащането няма
доказателства същото да е извършено от наемателя. Счита, че неправилно
Силистренският окръжен съд е приел, че ответникът разполага с писмен документ от
наемодателя за получена и съответно платена наемна вноска само за м. януари 2019 г.,
при наличието на приети по делото квитанции удостоверяващи плащането на
посочените в тях суми, представляващи наемни вноски за посочените в разписките
периоди. Сочи, че не е ясно защо съдът посочва като размер на месечната наемна цена
сумата от 2 550 лв., която се явява различна от тази в петитума на исковата молба и от
посочената в отговора на същата. Твърди, че не е коментирано направеното в отговора
възражение за прекратяване на наемния договор въз основа на отправено от ищеца
предизвестие, както и направеното плащане като обезщетение за ползване на имота.
Намира, че след като договорът за наем е прекратен, считано от 14.01.2019 г., от тази
дата дружеството не дължи на ищеца наем, а обезщетение за ползване, както и че не
дължи уговорената в договора неустойка за забавено плащане, а само обезщетение за
забавено плащане в размер на мораторната лихва. Моли за отмяна изцяло на
атакуваното решение. Претендира разноски за двете инстанции.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Мишън“
ЕООД, чрез адв. В Р Х., в който се релевират доводи за правилността на обжалваното
решение. Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба противоречие в
мотивите на съда. Счита, че твърдението за липса на извършена правилна преценка от
страна на Силистренския окръжен съд на писмените доказателствени средства, е
неправилно. Твърди, че същият ясно е изложил доводи относно приетата месечна
наемна цена в размер на 2 550 лв. Намира за неправилно изложеното във въззивната
жалба, че в мотивите не е коментирано направеното с отговора на исковата молба
възражение за прекратяване на наемния договор въз основа на отправено от ищеца
предизвестие. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. въззивникът не се явява и не се представлява. С постъпила молба вх.
№ 3859/26.10.2021 г. излага становище, че поддържа депозираната въззивна жалба.
Моли за отмяна изцяло на атакуваното решение. Претендира разноски.
В проведеното о. с. з. въззиваемото дружество „Мишън“ ЕООД,
2
представлявано от адв. В.Х., поддържа отговора на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Пред Силистренския окръжен съд са предявени искове от „Мишън“ ЕООД за
осъждане на „Галев и синове“ ЕООД да заплати сумата в общ размер на 25 871.25 лв.
съставена от 18 200 лв., представляващи неизплатени седем наемни вноски, всяка от по
2 600 лв. за периода от м. февруари до м. август 2019 г. включително, 100 лв. дължими
за м. януари 2019 г. и 100 лв. дължими за м. септември 2019 г., представляващи
неизплатена част от наемна цена по договор за наем от 29.11.2016 г., както и 7 471.25
лв., представляващи неустойка за периода от м. януари до м. септември 2019 г.
включително, дължимо по същото договорно правоотношение, ведно със законната
лихва върху главницата от 25 871.25 лв. от завеждане на иска – 16.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. С допълнителна искова молба, в условие
на евентуалност, „Мишън“ ЕООД претендира осъждането на „Галев и синове“ ЕООД
да заплати сумата в общ размер на 18 400 лв., съставена от 18 200 лв., представляващи
неплатени седем вноски, всяка от по 2 600 лв. за периода от м. февруари до м. август
2019 г. включително, 100 лв. дължими за м. януари 2019 г. и 100 лв. дължими за м.
септември 2019 г., представляващи неизплатена част от обезщетение за ползване на
недвижим имот, нает по договор за наем от 29.11.2016 г и прекратен на 14.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 18 400 лв. от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
С протоколно определение от 10.06.2020 г. по т. д. № 89/2019 г. на,
Силистренския окръжен съд е допуснато изменение на цената както на главния, така и
във връзка с предявения евентуален иск, изразяващо се в намаляване на размера на
исковете по отношение на данните касаещи месеците от февруари до август 2019 г.
включително, от 2 600 лв. на 2 500 лв. Цената на главния иск е изменена на 25 171.25
лв., а на евентуалния на 17 700 лв.
В отговора на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер на претендираните суми. Инвокира
подробно доводи за неоснователност на предявения иск по отношение на твърдяното
увеличение на наемната цена. Твърди, че считано от 14.01.2019 г. договорът за наем е
прекратен и от същата дата „Галев и синове“ ЕООД не дължи на ищеца наем и
неустойка за забавено плащане, а само обезщетение за ползването и мораторна лихва
за забавено плащане на същото. Сочи, че претенцията за неизплатена част от наема за
м. януари 2019 г. в размер на 100 лв. и тази за наем м. февруари 2019 г. до м. септември
3
2019 г., в размер на 2 600 лв., представляват едностранно увеличаване на наемната
цена от страна на наемодателя и не следва да се дължат.
Не се спори между страните относно наличието на процесното наемно
правоотношение между „Мишън“ ЕООД и „Галев и синове“ ЕООД въз основа на
Договор за наем от 29.11.2016 г. Видно от представените доказателства, безспорно се
установява и ползването на недвижимия имот и след прекратяването на договора.
Допълнително страните с Анекс от 15.03.2017 г. към договора за наем са
уговорили промени в същия, касаещи предмета и цената.
Спорни са продължителността на действието на договора за наем, валидността
на увеличения размер на месечната наемна вноска извършено с писмено уведомление
от ищеца и реалното осъществяване на част от твърдените от ответника плащания.
От представеното в първоинстанционното производство уведомително писмо с
изх. № 06/19.06.2018 г. е видно, че ищцовото дружество съгласно Договора за наем
налага санкция на ответника в размер на 5 % от стойността на наемните вноски за
всеки просрочен ден, уведомява го, че не полага необходимите грижи на добър
стопанин за имота и поради неспазване на договорни клаузи наемодателят ще
предприеме действия съобразно ТЗ. От разписка приложена към същото писмо може да
се направи извод, че е направен опит то да бъде връчено на представител на наемателя,
но той е отказал да го получи /л. 14/. Сходни предупреждения съдържащи изрично
предизвестие за разваляне на договора при неизпълнение на задълженията на
наемателя в тридесетдневен срок, са връчени успешно на представител на ответника
съответно на 14.12.2018 г. /л. 16/ и на 11.02.2019 г. /л. 17/. Прието по делото е и още
едно уведомление от 17.10.2018 г. /л. 15/, с което ищецът едностранно актуализира
наемната цена в посока увеличение и начислява сума за стойността на такса битови
отпадъци.
Като доказателства за извършени плащания на наемни вноски от „Галев и
синове“ ЕООД към „Мишън“ ЕООД са приложени квитанции за платени цялостно или
частично наеми за периода от м. август 2018 г. до м. януари 2019 г. включително, както
и за периода от м. октомври 2019 г. до м. март 2020 г. включително /л. 66-79/.
От заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-
графологична експертиза, която настоящият състав кредитира като обективно,
компетентно дадено и съответстващо на останалия доказателствен материал, се
установява, че подписите на три от процесните квитанции съответно от 24.12.2019 г.;
от 08.02.2020 г. и от 17.05.2020 г., не са положени от законния представител на
„Мишън“ ЕООД.
По делото e разпитана свидетелката М Д Г /счетоводителка в „Галев и синове“
ЕООД /. От показанията й се установява, че същата лично е заплащала на законния
представител на ищцовото дружество наемните вноски, а срещу тях е получавала
4
приходни ордери. Твърди, че последните наеми е оставял на пазача, който веднага и е
връщал разписка с подпис приличащ на този на законната представителка на „Мишън“
ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира заплащане на неизплатена част от
обезщетение за ползване на недвижим имот на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за наем е двустранен, възмезден и консенсуален договор, с който се
учредява ползване върху вещи, което право на ползване има облигационен характер.
Способите за прекратяване на процесния договор са уредени в т. III и т. VI от Договор
за наем от 29.11.2016 г. Същите дават възможност да се предприеме прекратяване, при
неизпълнение на задълженията по договора на една от страните, с писмено
уведомление до ответната в срок най-малко от 30 дни.
Обсъдено в първоинстанциионното производство е възражението за
прекратяване на наемния договор въз основа на отправено от ищеца предизвестие,
както и направеното плащане като обезщетение за ползване на имота. Съдът е приел,
че видно от представените по делото квитанции за извършени плащания на наемни
вноски, са налице извършени и приети плащания и след изтичане на тридесетдневния
срок от предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение. Окръжният съд
е обсъдил представените писмени доказателства по отделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, но е стигнал до неправилен извод, приемайки, че
действието на договора не е било прекратено.
От предоставените по делото уведомления до наемателя е видно, че договорът
за наем е прекратен от „Мишън“ ЕООД считано от 14.01.2019 г. с уведомление от
14.12.2018 г. Приетото от първоинстанционния съд, че процесният Договор за наем от
29.11.2016 г. не е прекратен с изтичане на тридесетдневен срок от получаване на
предизвестието е в противоречие с установената съдебна практика и събраните по
делото доказателства. Не е настъпило едно от двете кумулативно поставени условия, а
именно заплащане на задълженията до 29.12.2018 г. Ето защо настоящият състав не
приема изложените от първоинстанционния съд изводи за продължаване на договора за
наем по следните съображения:
В настоящата хипотеза едностранното изявление за прекратяване имплицитно
съдържа и противопоставяне на продължаването на наемната връзка след изтичане на
определения в уведомлението срок при неизпълнение на наемните задължения на
наемателя. В тази връзка е и константната съдебна практика, според която
автоматичното прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение не се
5
приравнява по отношение на последиците си на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Ако след датата
на автоматично прекратяване на договора, ползването на вещта е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът не се счита за
продължен за неопределен срок. В този случай държането на наетата вещ е на
отпаднало основание, като последиците се уреждат на плоскостта на чл. 236, ал. 2 от
ЗЗД, която норма урежда спецификата на неоснователното обогатяване по отношение
на договора за наем с отпаднало действие /Решение № 227 от 07.01.2015 г. по т. д. №
2482/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС; Решение № 25 от 27.02.2020 г. по т. д. № 426/2019 г.,
т. к., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 135 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 645/2010 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС/.
Видно от приложените и приети от първоинстанционния съд квитанции за
извършени плащания на наемна цена, погасяването на задълженията на „Галев и
синове“ ЕООД към „Мишън“ ЕООД за 2018 г. е продължило и след установения краен
срок в уведомлението за прекратяване на договора за наем, но не и в срока, който се
явява условие за продължаването на наемните правоотношения между страните.
Продължилото частично заплащане на наемна цена след изтичането на указания
тридесет дневен срок за изпълнение на задължението, следва да се приеме като
обезщетение за ползване на недвижимия имот, тъй като с оглед на горното договорът
за наем е прекратил действието си на 14.01.2019 г. след като не е настъпило второто
условие обективирано в уведомлението за прекратяване на договора за наем, а именно -
заплащане на задълженията до 29.12.2018 г.
Съобразно гореизложеното, Варненският апелативен съд стига до правен
извод, че процесният договор за наем е прекратен на 14.01.2019 г. и съответно исковете
с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, са неоснователни. С оглед на предходното следва да се
отхвърли основният иск и да се разгледа предявеният в условие на евентуалност иск, с
който се претендира заплащане на неизплатена част от обезщетение за ползване на
недвижим имот на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В допълнителна искова молба, в условие на евентуалност, „Мишън“ ЕООД
претендира сумата в общ размер на 18 400 лв., впоследствие изменена на 17 700 лв.,
представляваща неизплатена част от обезщетение за ползване на недвижим имот за
периода от м. януари до м. септември 2019 г. включително, 100 лв. дължими за м.
януари 2019 г. и 100 лв. дължими за м. септември 2019 г., представляващи неизплатена
част от обезщетение за ползване на недвижим имот, нает по договор за наем от
29.11.2016 г и прекратен на 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Изменението на предявения в условие на евентуалност иск се изразява в намаляване на
размера на исковете по отношение на данните касаещи месеците от февруари до август
6
2019 г. включително, от 2 600 лв. на 2 500 лв.
Съгласно константната съдебната практика, обезщетението по чл. 236, ал. 2 от
ЗЗД се определя в размер на средния пазарен наем за имота и същото не може да бъде
по-ниско от договореното в договора за наем. Възможно е присъждане на обезщетение
и в по-голям размер на основание чл. 59 от ЗЗД, ако се докажат претърпени по-големи
вреди или са пропуснати по-големи ползи от размера на средния пазарен наем за
продължилото ползуване въпреки противопоставянето на наемодателя. / Решение №
701 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС /.
В настоящия спор не са представени доказателства за претърпени вреди или
пропуснати ползи от наемодателя в размер по-голям от уговорената наемна цена. От
представените квитанции е видно, че сумата в размер на 100 лв. за м. януари 2019 г.,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот е заплатена от „Галев и
синове“ ЕООД, поради което задължението е погасено.
Настоящият състав съобразно практиката на ВКС и предявеният с
допълнителната искова молба, в условие на евентуалност иск, приема, че следва да
бъде присъдено исканото в допълнителната искова молба месечно обезщетение по чл.
236, ал. 2 от ЗЗД, в размер на 2 500 лв. на месец за периода от м. февруари 2019 г. до м.
август 2019 г. включително, както и 100 лв. представляващи неизплатена част от
обезщетение за ползване на недвижим имот за м. септември 2019 г. Претенцията за
обезщетение за ползване за м. януари 2019 г. е неоснователна, доколкото са
представени доказателства, че задължението е погасено, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно
и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските. В
производството пред Силистренския окръжен съд ищецът „Мишън“ ЕООД представя
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направените разноски в размер на 2 634.85
лв. Пропорционално се дължат разноски в полза на същото в размер на 2 608.50 лв.
Ответното дружество също е претендирало разноски, но не е представило списък по
чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършването им, поради което в полза на
същото не следва да се присъждат разноски за първа инстанция. Съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК.
За въззивното производство в полза на въззиваемия следва да се присъдят
пропорционално разноски в размер на 1 287 лв., съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за тяхното извършване. Въззивникът „Галев и синове“ ЕООД е
7
направил искане за присъждане на сторените разноски, но съгласно горецитираното
Тълкувателно решение, такива не му се следват, тъй като не е представен списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването на разходите и пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260018 от 16.04.2021 г., постановено по т. д. №
89/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което осъжда „Галев и синове“
ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр. Главница, ул. „Дунав“ №
22, ЕИК ********* да заплати на „Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на управление
обл. Силистра, гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 14, ЕИК *********, сумата от 25 350.50
лв., съставена от 17 950 лв., представляващи седем наемни вноски, всяка от по 2 550
лв. за периода от м. февруари до м. август 2019 г. включително, плюс претендираните
от ищеца 100 лв. дължими по договор за наем от 29.11.2016 г., както и 7 400.50 лв.,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение за периода от м. февруари до м.
септември 2019 г. включително, дължимо по същото договорно правоотношение, ведно
със законната лихва върху главницата от 25 350.50 лв. от завеждане на иска –
16.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 581.81
лв., представляваща направени разноски в производството по делото пред първа
инстанция, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от „Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на
управление обл. Силистра, гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 14, ЕИК ********* срещу
„Галев и синове“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр.
Главница, ул. „Дунав“ № 22, ЕИК ********* за заплащане на сумата в общ размер на
25 171.25 лв. съставена от 17 500 лв., представляващи неизплатени седем наемни
вноски, всяка от по 2 500 лв. за периода от м. февруари до м. август 2019 г.
включително, 100 лв. дължими за м. януари 2019 г. и 100 лв. дължими за м. септември
2019 г., представляващи неизплатена част от наемна цена по договор за наем от
29.11.2016 г., както и 7 471.25 лв., представляващи неустойка за периода от м. януари
до м. септември 2019 г. включително, дължимо по същото договорно правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Галев и синове“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, гр. Главница, ул. „Дунав“ № 22, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр. Силистра, ул.
„Тутракан“ № 14, ЕИК *********, сумата в размер на 17 600 лв. /седемнадесет хиляди
8
и шестстотин лева/, съставена от 17 600 лв. /седемнадесет хиляди и шестстотин лева/,
представляващи седем вноски, всяка от по 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за
периода от м. февруари 2019 г. до м. август 2019 г. включително и 100 лв. /сто лева/
дължими за м. септември 2019 г., представляващи неизплатена част от обезщетение за
ползване на недвижим имот, нает по договор за наем от 29.11.2016 г. и прекратен на
14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иск предявен от „Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на
управление обл. Силистра, гр. Силистра, ул. „Тутракан“ № 14, ЕИК ********* срещу
„Галев и синове“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр.
Главница, ул. „Дунав“ № 22, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 100 лв /сто
лева/, представляваща неизплатена за м. януари 2019 г. част от обезщетение за
ползване на недвижим имот, нает по договор за наем от 29.11.2016 г. и прекратен на
14.01.2019 г.
ОСЪЖДА „Галев и синове“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, гр. Главница, ул. „Дунав“ № 22, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр. Силистра, ул.
„Тутракан“ № 14, ЕИК *********, сумата в размер на 2 608.50 лв. /две хиляди
шестстотин и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Галев и синове“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, гр. Главница, ул. „Дунав“ № 22, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Мишън“ ЕООД със седалище и адрес на управление обл. Силистра, гр. Силистра, ул.
„Тутракан“ № 14, ЕИК *********, сумата в размер на 1 287 лв. /хиляда двеста
осемдесет и седем лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски в рамките на
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9