Решение по дело №15756/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6992
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100515756
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на    десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ                                           

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  15756 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 450871/16.07.2018г.  по гр.д. № 2742 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  150-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2000917/18.01.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.М.,***-А, кантора 210 с правно основание  чл. 422 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.Д., ЕГН **********  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 1102,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.10.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 51 гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 81,25лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56846/2016г. по описа на СРС,  като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******е осъдена за заплати на М.Д.Д., ЕГН **********   съдебни разноски от 315лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5126249/01.08.2018г. от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено от събрани доказателства, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Приетото удостоверение от СО установявало с обвързваща съда материална доказателствена сила, че ответникът е закупил процесния имот през 1980г. Приетият нотариален акт от 2012г. установявало, че тя е длъжник по ипотечен договор за кредит , обезпечен с ипотека върху процесния имот, поради което и това било достатъчно, за да се установи собствеността й върху имота. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат.

Въззиваемият –ответник по исковете М.Д.Д., ЕГН **********   е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част било правилно.  Удостоверението издадено от СО не било от естество да установи право на собственост върху имота, не обвързвало съда с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Отделно, посоченото в това удостоверение име не било името на ответника. Вписването й като съдлъжник в договора за ипотека не удостоверявало правата й на собственост върху имота, а и този нотариален акт не индивидуализирал процесния имот. Претендирал е  разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.”ООД ЕИК ********не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2000917/18.01.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** срещу М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.М.,***-А, кантора 210, с която е поискало от съда на основание  чл. 422 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че М.Д.Д., ЕГН **********  дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 1102,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.10.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 51 гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 81,25лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56846/2016г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът  бил собственик на имота през процесния период и като такъв е потребител на топлинна енергия в него, потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът М.Д.Д., ЕГН **********  в предоставения му срок  не е изразила становище. В първото по делото о.с.з.  е посочила, че не дължи сумата, като е заявила, че не било установено да е собственик на имота, нито да е подавала искане за откриване на партида на нейно име за имота, поради което и не   била потребител на топлинна енергия в него. Удостоверението издадено от СО не било от естество да установи право на собственост върху имота, не обвързвало съда с материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, а и сочела лице с други имена. Удостоверението не сочело, че ответникът е собственик на имота, а че в архивите бил открит договор сключен с М. Х.за покупка на имота. Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.”ООД ЕИК ******не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело №56846/2016г. по описа на СРС, 150-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3066266/11.10.2016г., със заповед от 21.10.2016г. районният съд е разпоредил М.Д.Д., ЕГН **********  да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 1102,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.10.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ  апартамент № 51 гр. София, ж.к. „******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 81,25лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 23.08.2016г., както и разноски от 325лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 17.11.2016г., на 30.11.2016г. е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 19.12.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на 18.01.2017г.

По делото е прието удостоверение, издадено през 2013г. от СО, район Младост, съгласно което на 12.03.1980г. М.Д. Х.е закупила от СО апартамент № 51 в гр. София, ж.к. ******.

По делото е приет нотариален акт № 32/06.11.2012г. съставен от нотариус Д.рег. № 039 на Нот.К. по нотариално дело № 1000/2012г., с който е допусната поправка на нотариален акт № 92/2012г. по дело 1021/2012г. за учредяване на договорна ипотека, като на страница втора, ред 4 отгоре надолу да се чете и текст , сочещ дължимост на лихви за забава в определен размер при забава на плащания по договор за кредит, за право за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми и за увеличаване едностранно от банката на лихвата по договора. Посочено е че по договора кредитодател е Райфайзенбанк (България) „ЕАД, че солидарен длъжник на кредитополучателя е В.Х., кредитополучател е „К.К.”ООД ,  което е и ипотекарен длъжник , солидарен длъжник е и „А.К.” ООД, солидарен длъжник е и А.Д., а солидарен длъжник и ипотекарен длъжник е и М.Д.Д..

По делото са приети неоспорени от страните договор от 12.10.2001г., протокол от ОС на ЕС  на сграда в гр. София, ж.к. „******1 от 10.05.2001г., съгласно които ОС на ЕС, в която е имота е избрало и възложило на  третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата.

По делото са приети  Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г., както и  ОУ, одобрени на 03.02.2014г. от ДКЕВР.

Приет е протокол за отчет, носещи подписи за потребител, изравнителни сметки,  съгласно които  по записвания на Т.”ООД потребител на енергия в имота е М.  Д.Д. , реален отчет на уреди в имота е извършван през периода и реално потребление е на стойност от 780,52лв.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че реално потребената енергия в имота за периода е 780,51лв., която е коректно определена от топлинния счетоводител съобразно показанията на уредите, отчетени в имота и правилата на Наредбата за топлоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно- счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че  за процесния период при ищеца   на името на ответника непогасени задължения били за 1088,91лв., от които 31,19лв. за възнаграждение за дялово разпределение , като 331,76лв. били по обща фактура от 31.07.2014г.  Законна лихва за забава  била 99,68лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

 За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приложено заповедно дело,  че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност  на потребена топлинна енергия за  процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил  установителния иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период.  Ответникът изрично е оспорил това обстоятелство , поради което  и в тежест на ищеца е било при условията на пълно и главно доказване да установи по делото това качество на ответника. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качествотоклиентна топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

Доказателства, че ответникът е собственик на имота или е носител на вещното право на ползване върху имота, съответно - че е подал искане до ищеца за откриване на партида на негово име за имота по делото не са ангажирани. Приетият по делото нотариален акт е за поправка в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имот. Този нотариален акт за поправка сочи името на ответника и качеството й на ипотекарен длъжник, но не сочи имот, върху който е учредена ипотеката. При така установеното съдът приема, че този нотариален акт не установява  вещни права на ответника върху имота. Приетото удостоверение, издадено от СО не е документ, който е от естество да установи право на собственост върху имота. Отделно това удостоверение сочи, че процесния имот бил закупен от лице с имена, които са различни от тези на ответника, не сочи други индивидуализиращи белези на купувача, които да обосноват извод за идентичност на ответника с посочения в удостоверението купувач. Други доказателства за установяване качеството на ответника на  потребител на топлинна енергия в имота   през процесния период по делото не са ангажирани. При така установеното съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия в имота   през процесния период, а в тежест на ищеца е било да го направи по делото при така направените от ответника възражения срещу исковете. Записванията на ищеца, че потребител на енергия в имота е ответникът не са от естество да обосноват друг извод, защото тези записвания са частен удостоверетилен документ за изгодни за ищеца обстоятелства и не обвързват съда с материална доказателствена сила.

С оглед гореизложеното  съдът приема, че исковете срещу ответника за заплащане на стойност на топлинна енергия, доставена в имота и на обезщетение за забава за плащането й за процесните периоди са неоснователни и решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззивяемия разноски за адвокат от 312,88лв. Действително,  приетият по делото договор за правна помощ и съдействие установява уговорено и платено възнаграждение от 350лв., но делото пред въззивния съд е с ниска правна и фактическа сложност, поради което и възражението на въззивника за прекомерност на претендираното от въззиваемия възнаграждение за адвокат е основателно за горницата над минималния размер по Наредба № 1/2004г., тоест за горница над 312,88лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 450871/16.07.2018г.  по гр.д. № 2742 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  150-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес: *** да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.М.,***-А, кантора 210 на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 312,88лв. ( триста и дванадесет лева и 0,88лв), представляващи  разноски за адвокат в производството пред СГС, като отхвърля искането на М.Д.Д., ЕГН ********** за присъждане на разноски за горница над 312,88лв. до предявен размер от 350лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.”ООД, ЕИК **********.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.