Решение по дело №9521/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3700
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20185330109521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  3700

05.11.2018  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9521 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с искова молба от „Виатекс 66“ ЕООД срещу „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищца сумата от 483.56 лева, представляваща получена без основание сума за допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.02.2016г. до 21.04.2016г.

            Ищецът твърди, че е клиент на ответника. Ответното дружество коригирало сметката му като начислило допълнително количество електрическа енергия за минал период в размер на 483.56 лева. Сумата била платена още през 2016г., но счита, че не е дължима. Позовава се на отмяната на ПИКЕЕ, нарушения в процедурата и липсата на уведомяване. С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

            Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл. 48, ал. 2  ПИКЕЕ, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, като остойностяването станало по утвърдените цени за ел. енергия за периода. При проверката на 21.04.2016г. било констатираното, че първа и втора система на електромера били свързани на късо и имало съмнение за манипулация на пломби. По този начин консумираната енергия не се отчитала изцяло, като било установено, че електромерът мери с грешка от -55.78 %. Всички действия били отразени в констативния протокол, който не бил подписан от представител на ищеца, въпреки присъствието на такъв. Била издадена фактура от 26.07.2016г. за процесната сума, като началната дата на периода била дата на регулярен отчет на електромера, най-близка до максималния период. Намира, че ОУ съдържат ред за уведомяване на клиента в чл. 28, като в тази насока се позовава на практика на ВКС. Предвид посочената нормативна уредба ответникът счита, че наличието или липсата на виновно поведение на клиента е ирелевантно. С оглед изложеното се моли да се отхвърли искът, като неоснователен. Претендират се разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предвид становището на страните с доклада по делото, обективиран в определение от 18.07.2018 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е бил потребител на услугите на ответното дружество за посочения в исковата молба обект и период, че е извършена проверка на процесното СТИ, за която е съставен констативен протокол от 21.04.2016г. и впоследствие е издадена фактура № ********** от 26.07.2016г. на стойност 483.56 лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.02.2016г. до 21.04.2016г., както и че задължението по фактурата е било платено от ищеца. В о.с.з. докладът е допълнен като е отделно за безспорно и обстоятелството, че при проверката е било установено, че първата и втората система на електромера са били свързани на късо.  

Приетата СТЕ установява, че манипулацията на схемата за измерване води до частично измерване на електрическата енергия. Вещото лице сочи, че началната дата на неточното измерване на ел. енергия е 14.06.2014г., като методиката за изчисляване на неотчетено количество електроенергия заложена в чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ била приложена правилно, както и че правилно е остойностено неизмереното количество енергия. Заключението е обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.  

Предвид събраните по делото доказателства, се установява, че процесната сума е начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период, съгласно данните от съставения констативен протокол.

            За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, общите условия, при които се извършва продажбата на ел. енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В ал. 2 на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

Моментът, в който е извършена едностранната корекция (констативен протокол от 21.04.2016г.) , е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. 

В тази връзка следва да се посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. В същата насока са и разясненията дадени в мотивите на ТР № 2/2014 от 19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, относно извършената на 21.04.2016 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон /относно разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на на II т. о. на ВКС, Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на на II т. о. на ВКС и др./.

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47, са действали, а към настоящия момент, приложение относно изчислението намират чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, като ВАС в мотивите си приема, че същите не са нищожни, поради което намират приложение до момента, в който същите не бъдат отменени /чл. 195, ал. 1 АПК/.

Приетия констативен протокол обаче не отговаря на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ. Съгласно ал. 2 на посочената норма при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай, присъствалият на проверката представител на дружеството (който не е бил неговият управител) е отказал да подписването на протокола. Въпреки това документът не е бил подписан от двама свидетели, съгласно изискването на посочената норма. Подписването на протокола от орган на полицията по чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ е допълнителен реквизит, който не изключва прилагането на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ.

Електромерът не е бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка, но не се установява да са налице и предпоставките за това, предвидени в чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ. Манипулацията според експерта е в схемата на свързване на електромера, като в този случай съгласно ал. 2 на чл. 48 ПИКЕЕ, корекцията се извършва единствено въз основа на него. Коефициентът на грешка на електромера е констатиран с контролно измерване с еталон и корекцията се основава на неговите данни. По делото обаче не са ангажирани доказателства за неговата изправност и съответствието му със законовите изисквания. Такива са необходими, тъй като в случая липсва експертиза на независим държавен орган, относно точния процент на грешка. 

            На следващо място, общите условия, действащи между страните за процесния период, не е предвиден ред за уведомяване на клиента, съгласно чл. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, каквато е една от предпоставки за извършване на едностранна корекция. Общите условия, не са съобразени с новите законови изисквания, който предвиждат задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В настоящия случай е налице последващо съобщаване за коригираната сметка, а тълкуването на посочената разпоредба води до извод, че редът за уведомяване следва да е предхождащ корекцията и да е по време на нейното извършване. Това изискване не се покрива от разпоредбата на чл. 28 от ОУ, където е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответникът  не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. постановено по жалба на „Енерго-Про продажби“ АД с предишно наименование „ЕОН България продажби“ АД, както и Определение № 338 от 28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2463/2015 г., II т. о., ТК.

Ето защо не се установява твърдяното от ответника основание за дължимост на сумата. Плащането й е отделено за безспорно с доклада на делото, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в производството в размер на 50 лева за държавна такса и 350 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на „Виатекс 66“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 8, сумата от 483.56 лева /четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/, получена без основание за стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 01.02.2016г. до 21.04.2016г., за която е издадена фактура № ********** от 26.07.2016г., както и сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала!

В.Т.