Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №154/29.04.2010г.на Г. районен съд, постановено по гр.д.№ 1582 по описа на съда за 2009г.,съдът е приел за установено по отношение на Н. С. И. с ЕГН* и И. С. Г. с ЕГН*-двете от с.Д.,Община Л.,че П. П. П. с ЕГН* с постоянен адрес гр. В. ул.”П.” Б.6 А.22, нейната майка-И. Ц. Г.с ЕГН* с адрес с. Д.,Община Л. , и нейната сестра- Г. П. К. с ЕГН*с адрес гр. Р., са съсобственици на основание наследяване по закон от наследодателите П. П. Г. и И. И. Д. на 1/3 идеална част – по 1/9 идеална част за всяка от тях от недвижими имоти –земеделски земи, намиращи се в землището на с. Д., община Л.,подробно описани в решението. Срещу решението е подадена въззивна жалба от адвокат А. Ч., ВТАК, в качеството му на процесуален представител на Н. С. И. и И. С. Г.. В жалбата са направени оплаквания за недопустимост на иска и необоснованост на решението по съществото на делото.Наведени са следните доводи:На първо място искът бил недопустим, тъй като ищцата нямала правен интерес от установителния иск, поради факта ,че не владее имотите чиято собственост иска да установи.Освен това ищцата не можела от свое има да предявява правата на своята майка и сестра по отношение на процесните имоти , без същите да са страни в производството.На второ място навежда доводи,че са неправилни изводите на районния съд по фактите,че всички наследници включително ищцата и ответниците са ползвали съвместно имотите без прекъсване до 2009г.Напротив имотите са ползвани само от ответниците добросъвестно повече от десет години и същите са придобили правото на собственост върху тях.Моли да се обезсили изцяло като недопустимо обжалваното решение, а ако съдът приеме ,че е допустимо да отмени същото и вместо него постанови друго с което да отхвърли предявения иск. В срока за отговор на жалбата е постъпил такъв от адвокат Б. от Адвокатска колегия гр. М., в качеството и на процесуален представител на П. П. П..С отговора се оспорва основателността на жалбата и направените доводи в същата. Жалбата е подадена в срока и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Във възивното производство страните поддържат заявеното становище със жалбата,респективно с отговора.Не са събирани доказателства. Постановеното от районния съд решение е допустимо и валидно в частта с която е разгледан предявения от ищцата П. П. П. ,чрез пълномощника и адв. Боборанова против ответниците установителен иск за признаване правото на собственост върху 1/9 идеална част от процесните имоти.В останалата част, с която съдът се е произнесъл по исковете на И. Ц. Г. и Г. П. К. за признаване за установено по отношение на ответниците,че са собственици на по 1/9 идеална част от процесните имоти обжалваното решение е недопустимо по следните съображения: Видно от пълномощното приложено към исковата молба на л.5 от първоинстанционното производство ищцата П. П. П. е упълномощила адв. Б. да предяви от нейно име и за нейна сметка иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост върху процесните земи , съгласно правата и по наследство по закон , оставено от наследодателите:прабаба- И. И. Д. и баща и, П. П. Г. По делото липсва документ установяващ упълномощаването на адвокат Б. или на ищцата да предявява права от името и за сметка на И. Ц. Г. и Г. П. К.В адресатната част на исковата молба тези две лица не са посочени като ищци сезиращи съда и търсещи съдебна защита на техните права върху процесните имоти.Действително ищцата и тези две други наследници на общите им наследодатели И. И. Д. и П. П. Г., са наследници по закон на същите наследодатели, оставили в наследство процесните имоти , но същите не са нито упълномощители нито необходими или задължителни другари на ищцата П. П. и същата не е и не може да бъде техен процесуален субституент,поради което същата не може от свое име да предявява искове за защита на техните права.Като е приел и разгледал исковете на И. Ц. Г. и Г. П. К., като субективно съединени с иска на ищцата П. П. П., съдът се е произнесъл по непредявени пред него искове от двете посочени лица, поради което решението му е недопустимо в тази част. Ето защо в тази част решението като недопустимо следва да се обезсили,и производството по делото прекрати. По отношение на постановеното решение в частта с която е уважен установителния иск за собственост на ищцата П. П. спрямо ответниците , жалбата е неоснователна. Решението на районния съд в тази част е допустимо и валидно ,правилно и законосъобразно. Налице е правен интерес на ищцата да предяви иска за установяване на правото си на собственост върху имотите предмет на иска.Установителен иск за собственост предявен от съсобственик против другите съсобственици е допустим , независимо от това дали собственика владее имота и има на разположение осъдителния иск по чл. 108 от ЗС или конститутивния такъв за делба на имота.Съсобственикът има право, но не е длъжен да си служи с общата вещ, като я ползва лично.Всеки съсобственик сам решава дали да упражнява лично фактическата власт върху вещта или да я владее чрез друг съсобственик, който се явява държател на неговите идеални части, а оттук и да избере вида и характера на търсената защита.В конкретния случай ищцата има правния интерес да предяви установителния и±к за собственост за да прекъсне придобивната давност в полза на ответниците, които явно са заявили намерението си за владение върху имота за себе си от 2009г. пред арендатора на същия. Пред Г. районен съд е предявен от ищцата П. П. П. установителен иск за собственост за установяване по отношение на Н. С. И. с ЕГН* и И. С. Г. с ЕГН*-двете от с.Д.,Община Л.,че тя П. П. П. с ЕГН* с постоянен адрес гр. В. ул.”П.” Б.6 А.22 е собственица на процесните земеделски земи описани в исковата молба с права 1/9 идеална част на основание наследяване по закон от наследодателите: П. П. Г. и И. И. Д. В исковата си молба твърди ,че е наследница на оставените от наследодателите П. П. Г. и И. И. Д. земеделски земи подробно описани в исковата молба.Ответниците също били наследници на общата наследодателка Д,но са вписали в регистъра при ОСЗГ Л. процесните имоти като тяхна изключителна собственост, за което се легитимирали с договор за доброволна делба. С петитума е направила искане да се признае за установено по отношение на ответниците ,че тя П. П. П. е собственица на 1/9 идеални части върху процесните земеделски земи, а също така и че майка и -И. Ц. Г. с ЕГН* с адрес с. Д.,Община Л. , и нейната сестра- Г. П. К. с ЕГН*с адрес гр. Р. са с права върху процесните имоти– по 1/9 идеална част, или притежават общо 1/3 иделна част от имотите. Ответниците са възразили ,че са владели имота повече от 10 години несмущавано и непрекъснато от постановяване на решението за възстановяване на собствеността върху земеделските земи – от 03.10.1994г.и са го придобили по давност. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Постановено е обжалваното решение. В настоящето производство страните подържат заявените становища. Не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено следното: Процесните земеделски земи –три ниви находящи се в землището на с.Д. община Л., подробно описани в обжалваното решение са оставени в наследство от общата наследодателка на ищцата и ответниците, -И. И. Д. б.ж. на с.Д., починала на 27.05.1968г. и оставила за наследници:син-бащата на ищцата П. П. Г. / починал на 14.07.2006г./,дъщеря И. М. И./ починала 1988г., майка на ответниците, както и син И. М. Д./ починал 2000г./ Земите са възстановени на наследниците на И. И. Д. с Решение № .. от 03.10.1994г. на ПК гр. Л..След възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи/ ниви/ същите са били обработвани от наследниците съобразно правата им а след 1997г. земите са отдавани под аренда като до 2009г. арендатора „И. К.”ЕООД е изплащала рента на ищцата и нейните майка и сестра и на ответниците съобразно правата им в наследството.През 2009г. арендатора отказал да изплати рента на ищцата , нейната майка и сестра , и когато същите потърсили обяснение разбрали ,че ответниците се легитимирали като изключителни собственици на имота пред арендатора с вписан в ОСЗГ договор за доброволна делба на процесните имоти. Горепосочените обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели , договор за аренда от 18.10.2000г.,сключен между прекия наследодател на ищцата П. Г. и арендатора „И. К.”ЕООД, договор за доброволна делба без достоверна дата, регистриран в ОСЗГ гр. Л. на 17.09.2003г.Свидетелката Й.- арендатор на земите в землището където са имотите на страните и св. П.,също наследник на Д./внучка / установяват,че до 2009г. земите първоначално са реално ползвани от наследниците според правата им, а след това всеки от наследниците, включително и ищцата и наследниците от нейното коляно са получавали рента съответстваща на правата им върху имотите. Показанията на тези свидетели се потвърждават от съдържанието на представения договор за аренда сключен между бащата на ищцата П. Г. и арендатора „И. К.”ЕООД от 18.10.2000г.. Договора независимо че е оспорен ,установените в него правни отношения са установени от показанията на св. Й. и П. Останалите свидетели С. и Р. не установяват факти , нищо друго освен това,че двете ответници са ползвали някои от нивите, но кои конкретно в коя местност, от кога до кога не са посочили.Даже свидетеля Р. говори са ниви в други местности. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск от ищцата за признаване за установено по отношение на ответниците,че е собственица на 1/9 идеална част от спорните земеделски земи, за основателен и доказан. Ищцата и найната майка и сестра като наследници от коляното на техния наследодател П. Г. са наследници по закон на общата наследодателка И. Д. с права по 1/3 от правата на прекия наследодател, или всяка от тях е собственица на 1/9 идеална част от процесните земеделски земи. Ответниците не са придобили правото на собственост по давност върху спорните земеделски земи.Същите като съсобственици не са установили изключително владение върху процесните имоти с намерение да ги владеят за себе си , като явно чрез изрични волеизявления или правни актове, или явно чрез действия манифестирани спрямо останалите наследници от други две колена да са отблъснали тяхното владение като сънаследници на имотите.Представения договор за доброволна делба е с недостоверна дата , а освен това съгласно чл. 75 ал.2 от Закона за наследството ЗН/ делбата е изцяло нищожна защото в нея на са участвали всички сънаследници.Освен всичко това, установено е, че прекия наследодател на ищцата и нейните майка и сестра /П. Г./, а впоследствие и те лично са владели наследствените имоти според своите права върху тях през цялото време от възстановяване на собствеността до 2009г. и тяхното владение не е било явно отблъснато от ответниците.Напротив договора за доброволна делба не е противопоставен на ищцата до 2009г.,както и на други лица ползващи имота- арендатора на нивите. Ето защо по тези съображения се явява неоснователно възражението на ответниците,че са владели имота непрекъснато и несмущавано повече от 10 години и са го придобили по давност. С оглед изхода на делото следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното ,съдът, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение №154/29.04.2010г.на Г. районен съд, постановено по гр.д.№ 1582 описа на съда за 2009г. В ЧАСТТА , с която районният съд е приел за установено по отношение на Н. С. И. с ЕГН* и И. С. Г. с ЕГН*-двете от с.Д.,Община Л.,че И. Ц. Г. с ЕГН* с адрес с. Д.,Община Л. , и Г. П. К. с ЕГН*с адрес гр. Р. са съсобственици на основание наследяване по закон от наследодателя П. П. Г. и И. И. Д. на по 1/9 идеална част за всяка от тях от недвижими имоти –земеделски земи, намиращи се в землището на с. Д.,община Л., подробно описани в решението, като процесуално недопустимо и прекратява производството в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част. ОСЪЖДА Н. С. И. с ЕГН* и И. С. Г. с ЕГН*-двете от с.Д.,Община Л., да заплатят на П. П. П. с ЕГН* с постоянен адрес гр. В. ул.”П.” Б.6 А.22 сумата 150 лв. разноски за въззивната инстанция Решението в частта с която е обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено.В останалата част решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечн срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |