Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „К. К.”-Е., гр. В., длъжник по изпълнението по изп. дело № .. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г. регистрационен номер .. с район на действие В.Т. окръжен съд за .. година – претендира отмяна на извършените изпълнителни действия по връчване на покана за принудително изпълнение, призовка за принудително изпълнение опис, определяне начална цена и пазарна стойност на недвижим имот в село В. в., В. Оплакванията се свеждат до процедурна недопустимост на извършените изпълнителни действия: предприети са след изтичане на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълняемото право е погасено с тригодишна погасителна давност. Изтъкнати са съображения и за неправилност на част от атакуваните действия от процедурно гледище – определената за публичната продан цена била занижена, жалбоподателят не бил определен за пазач на имота. Ответникът по жалбата - Д. Д. Д., взискател, е изложил становище за недопусимост на жалбата. Атакуваните действия не попадали в приложното поле на чл. 435,ал. 2 от ГПК, лимитативно изброяващ подлежащите на обжалване от длъжника актове на съдебния изпълнител. Погасителната давност била въпрос, чието систематично место за разрешаване бил исковия процес. Претендира разноски. Съдебният изпълнител излага мотиви за недопустимост на жалбата, а в отношение на евентуалност – за неоснователността й по същество. По отношение на погасителната давност, на която жалбоподателят се позовава, излага съображения, аналогични на развитите от взискателя. Срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл: през 2006 година по делото са извършени опис и публична продан на недвижим имот, през 2007 година отменени по реда на обжалването от Великотърновски окръжен съд. До произнасянето на съда взискателят не е можел да иска извършване на по-нататъшни изпълнителни действия, нито е имал интерес от това. Едва след произнасянето на В.Т. окръжен съд започнал да тече двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и към момента не е изтекъл, защото на 16.04.2009 година взискателят е поискал възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението. Определената за описания имот оценка била реална, съобразно пазарната конюнктура, длъжникът по изпълнението не е присъствувал на описа и не е искал да бъде назначен за пазач Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано на 24.07.2006 год. по молба на „Е.”-Е., гр. Г.О., впоследствие цедирал изпълняемото право на Д. Д. Д., против жалбоподателя по изпълнителен лист с предмет парични вземания, въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 242 и сл. от ГПК /отм./. Предприетите изпълнителни действия са отменени по реда на чл.332 и сл. от ГПК/отм./ с решение на Великотърновски окръжен съд от 04.06.2007 година, постановено по частно-гр.дело № ..по описа за ... година. Следващото процедурно действие на взискателя датира от 16.04.2009 година. След това са предприети атакуваните принудителни действия на съдебния изпълнител. Изложените факти налагат извод за допустимост на жалбата и за основателността й по същество. По допустимостта на жалбата: Правилна и в съответствие със закона е тезата, развита от съдебния изпълнител и взискателя, че атакуваните действия не попадат в приложното поле на чл. 435, ал.2 от ГПК, щото да бъдат предмет на ревизия по реда на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител. Доводите не могат да бъдат съобразени в казуса по причина, че жалбоподателят атакува въпросните действия като предприети при прекратено по силата на закона изпълнително дело. От правна страна твърденията на жалбоподателя се свеждат до това, че атакуваните изпълнителни действия са предприети без да има образувано изпълнително производство. По аргумент за по-силното основание от чл. 435 от ГПК жалбата се явява допустима: щом могат да бъдат обжалвани отделни принудителни действия, на толкова по-голямо основание може да се възрази срещу изпълнителния процес вцялост, щом той не съществува. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат без да са налице процедурните предпоставки за образуване на изпълнително дело – липса на изпълнителен лист, на молба на взискател за образуване на изпълнително дело и други подобни, срещу едно лице да се извършват принудителни действия, а то да няма възможност да се защити. Затова съдът приема, че щом жалбоподателят се позовава на недопустимост на изпълнителния процес, прекратен по реда на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, жалбата му е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По същество: Атакуваните изпълнителни действия са предприети след изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Заради това са извършени при липса на процедурно правоотношение, създаващо допустимостта им, и подлежат на отмяна по реда на настоящото производство. Между 28.12.2006 година и 16.04.2009 година по изпълнителното дело процедурни действия не са извършвани, взискателите – първоначален и настоящ, са бездействували. Последицата от това е прекратяване на изпълнителното производство. Следвало е, при изтичане на двегодишния срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, съдебният изпълнител прогласи настъпилото прекратяване на делото и след влизане в сила на постановлението му в този смисъл, да вдигне служебно наложените обезпечителни мерки. Атакуваните действия са извършени при прекратено дело и следва да бъдат отменени по реда на настоящото производство. Макар и недопустимо предприети, като всеки недопустим акт, те пораждат последици, заради което са налага отмяната им. Доводите на взискателя и съдебния изпълнител са неоснователни. Те не отчитат следващия от духа на закона – чл. 435 и сл. от ГПК, периметър на възможното обжалване на действията на съдебния изпълнител, също и обстоятелството, че жалбата, по повод на която през 2007 година Великотърновски окръжен съд е отменил извършените вече принудителни действия не спира изпълнението. Щом няма такъв суспенсивен ефект, налице са били предпоставките за по-нататъшни процедурни действия по искане на взискателя и като не са предприети, започнал е да тече срокът, с приключването на който законът свързва прекратяване на процесуалното правоотношение между страните и съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, извършените по изп. дело № .. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г. регистрационен номер.. с район на действие В.Т. окръжен съд за .. година изпълнителни действия по връчване на покана за принудително изпълнение, призовка за принудително изпълнение опис, определяне начална цена и пазарна стойност на недвижим имот в село В. в., В., по жалбата на „К. К.”-Е., гр.В., против Д. Д. Д. от гр. В., ул. „К.” № 12, ЕГН: *. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |