Мотиви към Присъда № 260118,
постановена на 03.06.2021г. по н.о.х.д. № 1886 по описа на Районен съд –
Варна за 2020г.:
Силистренската районна
прокуратура е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 6518 ЗМ -87 по
описа за 2019г. на РУП Силистра на Р.Т.П. за това, че на 05.07.2018 г. в гр. Варна, в
кантората на нотариус А.А.,*** действие Районен съд -
Варна, чрез използване на неистински документ -Пълномощно с нотариална заверка
на подписа с №139 от регистъра на нотариус С.Д. ***, на която е предадена вид,
че произхожда от нотариус С.Д.,*** от С.Й.Й. като
управител на „С.С.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление, с което се дават права на Р.Т.П. да се разпорежда с лек автомобил
марка „Ауди", модел „А7“ с peг. № СА9485ХА е
получил без правно основание чуждо движимо имущество - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А7" с peг. № СА9485ХА, на
стойност 34 130.00 лева (тридесет и четири хиляди сто и тридесет лева) с
намерение да го присвои - престъпление по чл. 212,ал.1 НК, както и за
това, че на 11.07.2018 г. в гр.Силистра, в сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Силистра е потвърдил неистина в писмена декларация (от 11.07.2018 год.
по описа на същата дирекция), която по силата на закон - чл.141, ал.2 от Закона
за движение по пътищата, се подава пред орган на властта, пред сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР - Силистра, за удостоверяване на истинността на
изложените в декларацията обстоятелства, а именно, че свидетелството за
регистрация на МПС на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с peг. № СА 94 85 ХА не е отнето от контролен орган, а е било
изгубено/откраднато - престъпление по чл. 313,ал. 1 НК.
Производството по делото е
разгледано от настоящия съдебен състав на Районен съд – гр. Варна на основание
чл. 38 НПК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като пояснява, че виновността на
подсъдимия е категорично доказана от обективна и субективна страна, тъй като в
хода на проведеното съдебно следствие е установено, че нито св.Й., нито св.И.
са се познавали с П., респ. с лице на име Ст. и никога не са упълномощавали
което и да е от посочените лица да извършват разпоредителни сделки с процесния лек автомобил. Посоченото се потвърждавало и от
факта, че П. не притежавал свидетелство за управление на МПС, съзнавал е, че
няма право да се разпорежда с тази движима вещ, доколкото не е получавал
никакво съгласие от неговия действителен собственик. Наред с това, напълно
умишлено на 11.07. пред Сектор „Пътна полиция“ е заявил невярно обстоятелство.
Посочва още, че по ДП лице с име „Ст.“ не е било установявано, като дори такова
лице да съществува това по никакъв начин не извинявало поведението на подсъдимото
лице. Поради изложеното счита, че на подс. П. следва
да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца
при първоначален строг режим за престъплението по чл. 212 НК и в размер на една
година за престъплението по чл. 313 НК, като същият следвало да бъде осъден да
заплати и сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия от
своя страна прави задълбочен анализ на изложената по делото фактическа
обстановка, като в резултат на него налага извод за недоказаност на повдигнатите
обвинения, поради следните съображения:
На първо място, посочва, че
собствеността върху процесния автомобил е доста
спорна предвид обстоятелството, че същата първоначално е била собственост на К.И.,
който след поредица от фиктивни сделки с отделни свои имущества е прехвърлил
собствеността, но не и фактическата власт върху автомобила на дружеството „С.С.“ ЕООД , с управител С.Й., както на някакъв етап от
развитието на отношенията и двамата са загубили фактическата власт върху
автомобила, като едва около две години след това собствеността върху автомобила
се прехвърля, като до този момент никое от лицата не е проявявало интерес към
същия. Междувременно, по делото е категорично доказано, че от подс. Р.П. не може да се търси каквато и да е отговорност
за съставяне на пълномощното, тъй като той не е вземал никакво участие, а наред
с това той е бил с убеждението, че го упълномощава собственик – лицето в чиято
фактическа власт се е намирал автомобила от около две години. На практика
невъзможно било Р.П. да е измамил ЮЛ, или което и да е физическо, след като той
не е бил наясно със съществуването нито на св. И., нито на св. Й.. По отношение
на деянието по чл. 313 НК се твърди, че доколкото П. е възприел наличието на
големия талон при изповядване на разпоредителната сделка, а впоследствие лицето
Ст. му казало, че го няма, то повече от логично е, той да посочи пред
държавните органи, че е загубил същия, като посоченото не представлявало
неистина. По изложените съображения се пледира за постановяване на оправдателна
присъда и по двете повдигнати обвинения.
Подсъдимият Р.П. заяви, че няма
какво да добави към казаното от неговия защитник.
В предоставеното му на основание чл.
297, ал. 1 НПК право на последна дума, подсъдимият моли съда да бъде
обективен да го оправдае и по двете
повдигнати му обвинения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Р.Т.П. е роден на *** *** с ЕГН **********, български гражданин, с основно
образование, осъждан, с постоянен и настоящ адрес ***.
Лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с рама № WAUZZZ4G3BN016219 е бил регистриран
първоначално в България на 26.06.2013 г. от собственика „К Капитал“ ЕООД с
управител към датата на регистрация К.Т.И. с peг. № В
8286 НС.
По
онова време св. К.И. и св. С.Й. били в добри, приятелски отношения, като Й. бил
познат на бащата на И..
Във
връзка с определени проверки от страна на държавни органи (в това число НАП и
др.) на дейността на И. и представлявани от него дружества същият бил
посъветван да се разпореди с част от имуществото, което следвало да се случи
фиктивно и при отпадане на пречките то да бъде върнато в патримониума
на И., респ. на представляваните от него дружества.
На 07.11.2013 г. „К Капитал" ЕООД с
управител К.Т.И. продал на „С.С.“ ЕООД с управител С.Й.Й. процесният автомобил за сумата
от 22 000.00 лева.
След
пререгистрацията автомобила е бил с номер СА9485ХА.
Видно
от показанията на св. К.И. и св. С.Й. след продажбата на автомобила същият е
останал във владение на св. К.И. и той
продължил да го управлява, като му бил предоставен малкият талон на
автомобила, но поради това, че е било изискано да се удостоверява пред
контролните органи на КАТ, че автомобила е фирмен, а се управлява от трето лице
е бил съставен на 01.07.2016 год. договор за наем на автомобил, съгласно който
собственика на автомобила - св. С.Й. е предоставил на наемателя - св. К.И.
ползването на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с рег.№ СА9485ХА
с определена наемна цена от 50.00 лева на месец.
На
09.09.2016 год. е бил съставен анекс към договора за
наем на автомобила, като същественото е промяната на наемната цена на месец,
която е в размер на 1 200.00 лева на месец, като обаче по делото отсъстват
категорични доказателства тази наемна цена да е била реално заплащана от И..
След
това между св. С.Й. и св. К.И. са се получили разногласия между техни
икономически отношения, като св. С.Й. си е мислил, че процесният
автомобил продължава да се управлява от св. К.И., а той от своя страна си е
мислил, че автомобилът е бил прибран от св. С.Й., като на практика нито един от
двамата свидетели не знаели къде се намира автомобила и в чия конкретна
фактическа власт съобразно техните твърдения.
През
2019 год. св. С.Й. *** и установил, че автомобилът е със закрита партида, което
го е изненадало.
Чрез
интернет портал на Гаранционния фонд установил, че автомобила е с нов
собственик, като същият е бил продаден на 05.07.2018 год. от „С.С.“ ЕООД на лице с имена Р.Т.П..
Р.Т.П.
***, криминално проявен и познавал лице на име Ст., което той бил виждал да
управлява лек автомобил марка „Ауди", модел „А7". Един ден през
2016г. Ст. помолил Р. да му даде личната си карта, за да регистрира автомобил
на негово име, защото имал задължения към кредитори и ако я регистрирал на свое
име можело да му я вземат, като за услугата той щял да получи сумата от 2000
лева. Подс. П. се съгласил, като продажбата на лек автомобил марка „Ауди",
модел „А7" с рег.№ СА9485ХА е била осъществена в кантората на А.А. *** на Нотариалната камара на 05.07.2018г., като при
пристигането им всички документи били носени и представени на помощник нотариус
Р. от лицето Ст..
Договорът
за продажба на МПС е бил заверен от помощник нотариуса К.Р.. В самия договор
било описано, че пред нотариуса са били представени: Свидетелство за
регистрация на МПС на Пътна полиция - София, удостоверение за застрахователна
стойност, лични карти, пълномощно, декларация по чл. 264, ал.2 от ДОПК и
квитанция за платен данък.
Видно от самия Договор за покупка на автомобила,
собственика „С.С.“ ЕООД е бил представляван, съгласно
Пълномощно с № 139/19.01.2016 год. на С.Д. *** действие PC Варна, от Р.Т.П.,
който продал сам на себе си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с рег.№
СА9485ХА за сумата от 4 000.00 лева. За установяването на авторството на
подписите в Договора е била назначена и изготвена графическа експертиза, която
доказва, че положените подписи в графа „Продавач“ и графа „Купувач“ са на подс.Р.Т.П..
По
време на продажбата на автомобила „С.С." ЕООД е
била представлявана от Р.Т.П. като пълномощник на С.Й.Й.
въз основа на представено Пълномощно с №139/19.01.2016 год. на С.Д. ***
действие PC Варна, като на сделката присъствало и лицето Ст., като след
приключването й двамата се прибрали в гр. Силистра, като П. прибрал документите
в жабката на колата.
За
представеното по време на сделката пълномощно е било установено, че същото не е
подписано от упълномощителя С.Й., като на същото бил
придаден вид, че е нотариално заверен от С.Д. *** действие PC Варна.
Видно
от свидетелските показания на нотариуса С.Д. положения подпис в нотариалната
заверка не е изпълнен от нея, както и положения щемпел и печат, като същите
кореспондират и със заключението на изготвената техническа експертиза на
документа, от която е видно, че подписа на св. С.Д. в представеното копие на
пълномощно не е изпълнен от нея, като за положения щемпел и печат не може
категорично да се отговори.
От
представената по досъдебното производство справка, предоставена от нотариус С.Д.
е видно, че под заверка с № 139 от 19.01.2016 год. в нейния регистър фигурира
заверка на Декларация за съгласие пред „Енерго Про“ от Г.Д. И., което от своя страна потвърждава факта, че
документа е неистински и не удостоверява упълномощаване от страна на С.Й. в
полза на Р.П. с правото да се разпорежда
с лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с рег.№ СА9485ХА.
На
11.07.2018 г. подс.
Р.Т.П. подал пред сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Силистра Заявление с
№181099006885 за регистрация на автомобила и промяна на неговата собственост.
На
същият този ден Р.П. подал и Декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение
по пътищата, в която декларира обстоятелството, че Свидетелството за
регистрация на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с рег.№
СА9485ХА не е иззето от контролен орган, а е изгубено/откраднато, тъй като при
отиването му в КАТ Силистра то липсвало.
От
показанията на св. С.Й. бе установено, че оригинала на Свидетелството за
регистрация на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с peг. № СА9485ХА се намира и понастоящем в С.Й.Й..
Видно
от изготвената графическа експертиза подписът под инкриминираната Декларация е
именно на Р.Т.П.. Въз основа на подаденото Заявление с №181099006885 в сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР - Силистра е била извършена регистрация на лек
автомобил марка „Ауди", модел „А7" с рама № WAUZZZ4G3BN016219 като е
бил поставен per. номер СС 5022АР.
На
25.07.2018 год. Р.Т.П. продал лек автомобил марка „Ауди", модел „А7"
с peг. №СС 5022АР на „ТАМПА БГ" ЕООД със
седалище гр. Пловдив, което по време на продажбата е представлявано от
управителя Д.С.Д.. Свидетел по сделката е бил и сина на Д.Д.,
а именно св. С.Д., който е посочил в показанията си, че се занимава с
покупко-продажба на автомобили и през лятото на 2018 год. е бил обявил в
интернет за продаване лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ML350"
нов внос.
С
него по телефона се е свързал мъж, който е проявил интерес за автомобила, като
е предложил да направят замяна за друг автомобил с доплащане на определена
сума.
Св.
Д.Д. се съгласил като се уговорили с мъжа да се
срещнат в гр. Пловдив. На 25.07.2018 год. в гр. Пловдив се срещнал с двама мъже,
които били св. М.П. и подс. Р.П..
Двамата
огледали автомобила (като активна страна в преговорите бил св. П., като дори
той управявал автомобила до гр. Пловдив, тъй като подс. П. не притежавал СУМПС), като се договорили със св. Д.Д. да бъде извършена замяна за автомобилите и да се доплати
определена сума.
В
този ден Р.П. носел в себе си необходимите документи за продаването на
автомобила и за това отишли при М.С. *** на нотариалната камара където бил
съставен Договор за Покупко-продажба на лек автомобил марка „Ауди", модел
„А7" с peг. № СС 5022АР, като собствеността била
прехвърлена на „ТАМПА БГ" ЕООД.
Извършена
е била нова регистрация на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" и е
бил поставен peг. № PB4025TX. На 23.10.2018 год.
„ТАМПА
БГ" ЕООД, представлявано от св. Д.Д. от своя
страна продало лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с peг.
№ РВ4025ТХ на Р. Живков Росенов от гр. Шумен.
Видно
от показанията на св. П. лицето с имена Ст. му дължало пари и му обяснило, че
трябва да отиде с Р. да заменят автомобила за Мерцедес, който впоследствие да
продаде, като П. щял да се удовлетвори от цената, което и се случило като
последният получил сумата от 7000 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – от показанията на свидетелите С.Д.Д.,
на св. А.А.А., на св. К.К.Р.,
на св. М.С., на св. М.П.П., на св. К.Т.И., на св. Д.С.Д.,
на св. С.Д.Д., частично на показанията на св. С.Й.Й., на св. С.И.В., на св. П.Н.Н.,
както и на обясненията на подс. Р.Т.П., както и от
наличните на досъдебното производство и приобщени в проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно производство писмени доказателства –отчет по
сметка от „Първа ивестиционна банка“ АД, справка за
съдимост на Р.Т.П., пълномощно от Ст. Й. в полза на Р.П., заверена разпечатка
от общ регистър на нотариус Св.Д. за дата 19.01.2016г., заверена разпечатка на
нотариус Св.Д. от общ регистър за рег. № 139 от 08.01.2016г., договор от
05.07.2018г. за покупко-продажба на МПС – лек автомобил „Ауди“, модел „А7“, с
рег. № СА 9485 ХА, заверено извлечение от общ регистър на нотариус Ал. А., рег.
№ 316 на Нотариалната камара за рег. № 5998/06.07.2018г., заверено копие на
разписка № 04000724693410/16.04.2018г., издадена от „Изипей“
АД, пълномощно от 25.07.2018г. на нотариус М.С. от Р.П. към Д.Д., договор за покупко-продажба между Р. Т.П. и „Тампа БГ“ ЕООД,
копие на свидетелство за регистрация част 1 за лек автомобил „Ауди“, модел
„А7“, с рег. № СС 5022 АР и др. Съдът не намери основание да изключи от
доказателствената съвкупност нито едно от наличните писмени доказателства, като
по-горе в настоящото изложение описа основните от тях на които основа своите
фактически изводи.
По
делото е налице и справка видно от която лице с имена Ст. М. е починало на
18.11.2018 год.
Що
се отнася до изготвеното по делото заключение по назначените съдебно-почеркови и съдебно-оценителна експертизи съдът не
намери основания да не даде вяра на същите, тъй като заключенията им не бяха
оспорени от страните, изготвени са от вещи лица със съответните компетенции,
като посредством тях съдът установи, че подписът, положен в графа „декларатор“
в Декларация по чл. 141, ал.2 ЗДвП е изпълнен от Р.Т.П., както и подписът в
графа „Продавач“ и в графа „Купувач“ в копие на договор за покупко-продажба на
МПС от 05.07.2018г. са копия на подписи, изпълнени от Р.П.. Установи се още, че
подписът, положен в графа „упълномощител“ в копие на пълномощно от 19.01.2016г.
е копие на подпис, който не е изпълнен от С.Й. , подписът в графа „нотариус“ в
копие на пълномощно от 19.01.2016г. е копие на подпис, който не е изпълнен от
лицето С.Д., като на въпроса отпечатъка от печат в графа „нотариус“, положен в
копие на пълномощно от 19.01.2016г. съвпада ли с печата на нотариус Д. не може
да бъде даден поради лошото качество на изображението, което пречи на извършването
на сравнителното изследване. Не може да се даде отговор и
на въпроса подписите, положени в графа „упълномощител“ и „нотариус в копие на
пълномощно от 19.01.2016г. изпълнени ли са от Р.П., тъй като същите са
несъпоставими по състав и строеж на графическия материал със сравнителните
образци, предоставени от лицето. От
заключението на оценителната експертиза се установи стойността на процесния лек
автомобил „Ауди“, модел „А7“, възлизаща на стойността от 34 130 лева.
По
отношение на наличните по делото гласни доказателства, при извършването на
оценката им, съдът прецени, че следва да раздели същите на четири основни
групи.
Към
първата група, съдът причисли показанията на св. Св. Д., Ал. А., Кр. Р. и М.С. – като всички те извършват нотариални функции
и обективността на показанията им се установява по категоричен начин от
наличните по делото писмени доказателства – извлечения от нотариалните
регистри, както и от заключенията по назначените съдебно-почеркови
експертизи.
От
показанията на св. Д. се установи, че освен несъответствието в подписа,
използвания в пълномощното щемпел е бил в шрифт, различен от този, използван от
нотариуса, като е имало и допуснати граматически грешки, които не били налице в
оригиналния щемпел.
От
показанията на св. А. се установява, че при изповядване на сделката свързана с
покупко-продажбата на автомобила от страна на П. по принцип е следвало да бъде
представен големия талон на автомобила копие на който обаче не е бил запазен в
нотариалните регистри и съответно не е бил представен на разследващите органи.
Видно
от показанията на св. Р. – помощник нотариус – към датата на изповядване на
покупко-продажбата на лекия автомобил задължително е било представянето на
големия талон ( и то в оригинал, като ако същият е бил изгубен то е следвало да
бъде попълнена нарочна декларация каквато отсъства в случая), за да се извърши
нарочна проверка в масивите на КАТ и за да бъде финализирана
сделката, като към онзи момент за нотариусите не е било налице задължение да
съхраняват копия на представените документи или да проверяват редовността на
представени пълномощни, но след като сделката е била изведена, то значи са били
налични всички документи и приключени всички приложими процедури. Посоченото се
потвърждава на свой ред от обясненията на подс. П.,
който твърди, че в деня на изповядване на продажбата – 05.07.2018г. – е бил
наличен в оригинал големия талон на автомобила, въпреки че в показанията си св.
Ст. Й. твърди, че той винаги и в това число понастоящем, се е намирал у него.
От
показанията на св. С. се установи извършването от страна на Р.П. последваща сделка с процесния
автомобил в гр. Пловдив.
Втората
група свидетелски показания включва показанията на св. К.И., св. С.Й. и св. С.В.
и П.Н..
От
ключово значение в тази група са показанията на св. И. и Й., които се
различават съществено по своето съдържание досежно едни и същи факти, свързани
със собствеността върху процесния лек автомобил,
прехвърлянето й, както и причините за това прехвърляне.
При
анализа на показанията на св. И. съдът съобрази неговата повишена
емоционалност, като въпреки това не намери основания да не даде вяра на същите,
доколкото в частта, касаеща настоящото производство и в частност съдбата на процесния лек автомобил, те се подкрепиха от показанията на
св. В., на св. Н., както и от представените от св. Й. писмени доказателства –
извлечения от банкова сметка *** „С.С.“ ЕООД.
Видно
от показанията на св. И. между него и св. Й. първоначално съществували
приятелски взаимоотношения, дали основание на същия да се довери на преценката
на Й. по повод на мерките, които следвало да предприеме И. с редица свои и на
представлявани от него търговски дружества финансови активи и имущества. В тази
връзка и поради отношенията на доверие между двамата представляваното от И.
дружество „К Капитал“ прехвърлило на „С.С.“ ЕООД
собствеността върху лекия автомобил „Ауди“, модел „А7“, като договорката между
двамата била продажбата да бъде фиктивна (обстоятелство потвърдено и в
разпитите на св. В. и Н.), като К.И. продължавал да управлява процесното МПС.
На
някакъв етап отношенията между двамата се влошили, контактите им били
преустановени, като нито един от тях не посочва в крайна сметка в чия
фактическа власт е останал процесният автомобили и
защо предаването на фактическата власт върху същия не е била изисквана от която
и да е от страните.
Съдът
не даде вяра на показанията на св. Й. в частта, в която той посочва, че
договорът за покупко-продажба не е имал фиктивен характер, а ползването на
автомобила е било на възмездно основание – заплащане на наемна цена от страна
на И.. Посоченото твърдение той се опита да обоснове с представени извлечения
от банкова сметка *** „С.С.“ ЕООД, които обаче по
никакъв начин не удостовериха по сметката да са постъпвали парични средства от И.
и/или „К Капитал“ с основание заплащане на наемана цена и то именно за
конкретния автомобил.
Нещо
повече, видно от показанията на св. Н. продажната цена на „Ауди“, модел „А7“ е била предадена на Н. от И., като той е
следвало да я занесе в гр. София, заедно с автомобила и да ги предаде на С.Й.,
а впоследствие той да преведе по официален банков път същата сума обратно на И..
Третата
група свидетелски показания между които не съществуват противоречия е тази
включваща показанията на св.Д. и С. Дагови.
От
тяхното съдържание съдът установи, че по време на водене на преговорите за
размяна на лекия автомобил „Ауди“, модел „А7“ и „Мерцедес“ (собственост на Дагови)
в гр. Пловдив са пристигнали две лица – подс. Р.П. и
св. М.П., като последният се е представил за действителния собственик на
автомобила, като едва при изповядване на сделката по замяната се установило, че
по документи автомобилът бил собственост на Р.П., като обяснението на П. било,
че е регистрирана на негово име, защото е от по-малко населено място и дължи
по-нисък данък.
Видно
от показанията на св. С.Д. осъществил иницииращата комуникация по повод на
размяната на автомобилите същият е бил потърсен от лице, представило се като Д.,
което впоследствие е дошло до гр. Пловдив, управлявайки „Ауди А7“ и
придружавано от подс. П.. Лицето Д. обяснило, че
именно той желае размяната като посочил, че всъщност автомобила бил на негов
бизнес партньор (чиито имена не посочил), който му дължал пари и с тази кола си
били уредили отношенията, като дори осъществил телефонна връзка с посоченото
лице по повод на повреда, установена по автомобила. Междувременно лицето Р.П. единствено
присъствало на разговорите, като едва при нотариуса се установило, че по
документи, автомобилът бил негова собственост. След приключване на сделката
отново двамата (Д. и Р.) си тръгнали с л.а. „Мерцедес“, като впоследствие било
заведено исково производство от дружеството „С.С.“
ЕООД по повод незаконосъобразно извършени разпоредителни действия с лекия
автомобил „Ауди А7“, което приключило с осъдителен диспозитив
в полза на „С.С.“ ЕООД с управител С.Й..
Последната
разгледана група гласни доказателства включва показанията на св. М.П. и
обясненията на подс. Р.П. към които съдът подходи с
особено внимание, най-вече поради обстоятелството, че обясненията на
подсъдимите лица имат двуяка природа – веднъж
съставляват гласно доказателство и втори път основно средство за упражняване на
правото на защита в рамките на едно висящо наказателно производство.
Въпреки
изложеното при анализа на обясненията на П. съдът не намери основания да не се
довери на същите доколкото те напълно съвпаднаха с изложеното от св. М.П.,
както и от св. С.Д. досежно съществуването на лице на
име Ст. (жител *** и понастоящем покойник), което е имало отношение към процесния лек автомобил, легитимирало се е като фактически
собственик на съшия и е бил в основата на извършените поредица от
разпоредителни действия със същия.
Действително
истинността на заявеното от П. по отношение на конкретните му договорки със Ст.
няма как да бъде установено, доколкото понастоящем последният е покойник, но
предвид това, че те не се опровергават, а напротив по косвен път се извличат от
показанията на П., то съдът не може да не им се довери.
Досежно
възраженията на представителя на ВРП, че изобщо не можело да се установи
съществуването на лице с име „Ст.“, както и дали това лице е именно лицето, за
което са налице данни за настъпила смърт, съдът не възприе същите доколкото
именно съществуването на лицето, както и впоследствие фактът на неговата смърт
се установяват от останалите гласни доказателства в това число показанията на
св. С.Д. (който не е пряко свързан с тези лица или съществуващите между тях
договорки).
По
отношение на заявеното от подсъдимия, че е виждал свидетелството за регистрация
на МПС на лек автомобил марка „Ауди", модел „А7" с peг. № СА 94 85 ХА при нотариус А. при придобиване на
собствеността на лекия автомобил, същото се потвърди от показанията на св. Р. и
на св. А., като впоследствие съдът не намери основание да не даде вяра на
обясненията, че лицето Ст. е заявило, че не знае къде се намира същото, което е
наложило пред КАТ П. да декларира, че същото е изгубено.
Що
се отнася до показанията на М.П., същите установяват, че именно лицето Ст. от
гр. Силистра е било фактическия собственик на лекия автомобил „Ауди“, модел
„А7“, като той е уведомил П., че ще пътува до гр. Пловдив с Р.П. (който въпреки
че нямал книжка се водел собственик на автомобила), за да се извърши замяната
на лекия автомобил с това, собственост на Дагови. Сочи,
че никога не е виждал Р.П. с автомобила, като преди да заминат за гр. Пловдив
същият е бил взет от Ст.. След завръщането им от гр. Пловдив с лекия автомобил
„Мерцедес“ същият бил продаден от Ст. на лице, посочено от П. и същият получил
сума в размер на 7000 лева.
За
пълнота на изложението, съдът е длъжен да посочи, че от фактическа страна по
делото останаха много неизяснени моменти, свързани с обстоятелството има ли
връзка между лицето Ст. и св. С.Й. и/или К.И., по какъв начин свидетелството за
управление на МПС се е оказало у Ст. и е било представено пред помощник
нотариус Р. на прехвърлителната сделка, а
впоследствие отново се е озовало у св. Й., по какъв начин Ст. е разбрал, че именно
„С.С.“ ЕООД е собственик на автомобила и е успял да
се снабди, а впоследствие да даде на Р. да представи неистинско пълномощно от
управителя, какви са били причините през такъв значителен период от време нито Й.,
нито И. не са се поинтересували от това в чия фактическа власт се намира лекия
автомобил, както и по какъв начин същият се е озовал от гр. София в гр.
Силистра и т.н. За съжаление обаче и въпреки положените от настоящия съдебен
състав процесуални усилия за тези факти не са налице никакви доказателства,
които да могат да бъдат събрани, доколкото лицето Ст. М. е починало на
18.11.2018 год., а св. Й. и И. отричат изобщо да са го познавали (както него,
така и подс. П.) и не дават логично обяснение на поведението
си (или по-скоро на отсъствието на каквито и да е активни действия) по повод на
процесния лек автомобил „Ауди", модел „А7"
с peг. № СА 94 85 ХА.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разписаното в разпоредбите на чл. 16 и чл. 304 от НПК подсъдимият следва да
бъде признат за виновен само при пълна и несъмнена доказаност
на повдигнатите и поддържани спрямо него обвинения.
В
настоящият случай съдът единодушно прие, че и двете обвинения повдигнати спрямо
подсъдимите лица се явяват недоказани по изискуемия от процесуалния закон несъмнен
начин.
На
първо място, касателно обвинението на подс. Р.Т.П. по чл. 212, ал. 1 НК, съдът намери следното:
За
да бъдат съставомерни действията на подсъдимия по
визирания в наказателния закон текст на първо място от обективна страна е
необходимо деецът да използва документ с невярно съдържание, неистински или
преправен документ, а на второ място - да получи чуждо имущество, което
вследствие на акта на имуществено разпореждане да премине от фактическата власт
на пострадалия във фактическата власт на субекта на престъплението. Ролята на
документа, използван като средство на документната измама по чл. 212, ал. 1 от НК, е да създаде привидно
правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от
страна на лицето, имащо фактическа власт върху него.
По
този начин документът / неистински, с невярно съдържание или преправен/ е
средството, способът, чрез който пострадалият се въвежда в заблуждение и именно
той го мотивира да се разпореди със своето имущество в полза на субекта на
престъплението.
В
разглеждания случай несъмнено установено е от обективна страна, че подс. П. е използвал неистински документ – пълномощно,
което не изхожда от управителя на дружеството „С.С.“
ЕООД – св. С.Й., вследствие на която употреба той юридически получава чуждото
имущество – лек автомобил „Ауди", модел „А7" с peг.
№ СА 94 85 ХА.
В
случая обаче видно от събраните по делото гласни доказателства това юридическо
(по документи) получаване на собствеността на практика не е включвало два от
основните три елемента на правото на собственост, а именно владение и ползване,
доколкото същите са били осъществявани от лицето Ст., а подс.
П. реално дори не е имал шофьорска книжка.
Наред
с това в случая не е налице и друг елемент от субективната стрна
на престъплението, а именно вследствие на разпоредителния акт вещта да премине
от фактическата власт на пострадалия (в случая ОЮЛ „С.С.“
ЕООД) във фактическата власт на субекта на престъплението, доколкото по делото
се установи, че вещта към момента на изповядване на сделката вече отдавна не е
била във фактическа власт на „С.С.“ ЕООД или на
управителя Й., като след изповядването й е останала при лицето Ст..
Това
престъпление от субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл,
изискващ деецът да съзнава, че използва документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ, че с този документ той въвежда в заблуждение
измаменото лице, както и че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/
именно в резултат на въвеждането му в заблуда чрез представения документ.
Видно
от наличната по делото и анализирана по-горе доказателствена
съвкупност съзнаването на такива факти не се установи по никакъв начин на първо
място, защото подс. П. заяви, че дори не е прочел
документите, като единствено се е подписал защото е получил от Ст. сумата от
2000 лева, като последният донесъл документите, а подс.
П. не е имал никакво съзнание или намерение да получава реално правото на
собственост върху автомобила в неговия пълен обем.
Поради
изложеното съдът намира, че деянието не се явява доказано и от субективна
страна.
Що
се отнася до обвинението по чл. 313, ал.1 НК, съдът намери следното:
За
съставомерността на деянието по чл. 313,
ал. 1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в
писмена декларация, в която по силата на закон е специално задължен да
удостовери истината. Такова изискване в случая законодателят е предвидил в разпоредбата
на чл. 141, ал.2 ЗДвП.
Посочената
декларация несъмнено е предвидена нарочно от законодателя именно за доказване на
обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени без участието на
собственика на конкретното МПС. Поради това и е регламентирано установяването
на същите чрез попълване на декларация от титулярите на съответните права на
собственост върху движими вещи със специфичен законодателен статут, касателно причините
поради които не се представя при пререгистрация на МПС изискуемия по закон
титул за собственост на същия.
Тази
декларация безспорно е дадена на надлежен орган на власт - служител на сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра, но съдът не счита за безспорно
доказано, че тя отразява неистински обстоятелства, което обосновава несъставомерността
на деянието от обективна страна.
На
първо място, това е така именно защото видно от показанията на св. А. и Р.,
както и от обясненията на подсъдимия при изповядване на сделката по прехвърляне
на автомобила от „С.С.“ ЕООД на Р.П. процесното свидетелство за регистрация на МПС е било
налично, представено пред нотариуса и преминало през проверка в масивните на
КАТ, след което е било прибрано от П. в жабката на автомобила, който обаче е
останал във фактическата власт на трето лице, което в деня на пререгистрацията
– на 11.07.2018г. – е уведомило П., че не знае къде се намира, което е и
наложило подаването на декларацията.
Изложеното
според съда на още по-силно основание обосновава отсъствието и на субективна
страна за извършване на престъпление по чл. 313, ал.1 НК, тъй като П. е
възприел съществуването на свидетелството, като в момента, в който същото е
било необходимо, местонахождението му вече е било неустановено и именно това го
е мотивирало да подаде процесната декларация.
За
пълнота, съдът е длъжен да посочи, че действията на подс.
Р.П., макар и несъставомерни по посочените от
прокуратурата текстове в никакъв случай не следва да се отчитат като
правомерни. Същите са силно укорими вероятно не само
от морално естество, но наказателното производство в случая е лимитирано до
конкретните обвинения, които са повдигнати и поддържани от прокуратурата.
С
оглед на така приетото за установено от фактическа страна и изложените правни
съображения, настоящия състав на съда прие, че обвиненията срещу подсъдимия Р.П.
не са доказани по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за
да бъде същият признат за виновни.
Предвид
гореизложеното съдът, съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, намери, че следва
да признае П. за невиновен, поради което
и го оправда по така повдигнатите му обвинения.
Съобразно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски следва да останат за
сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: