Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 190 09.10.2023
година град Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Минчо Николов
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 157 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от В.И. А., против решение № 147/13.04.2023 г., постановено по АНД № 544/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е
потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 6362094, издаден от ОД на МВР – Стара
Загора. С него на жалбоподателя, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лева. Като касационни основания в жалбата се
релевират неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, свързани с
необсъждане на възражения във въззивната жалба за неправилно установено и оспорено авторство, като се сочи, че
въззивният съд не е изложил аргументи за отхвърляне на доказателствени искания,
направени в първоначалната му жалба, не е взел мерки, за да осигури разкриването на
обективната истина и е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка.
Не бил обсъдил възраженията му, че при подадена в срок декларация ЕФ е следвало
да се анулира. Иска от съда да отмени решението на въззивната
инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, е депозирал
възражение, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора също дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна, но не
по всички наведени доводи.
За да потвърди обжалвания пред него фиш,
районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, съдържа всички необходими
реквизити съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още,
че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е
безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при
което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание,
определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер. Отхвърлил е доводите за недоказаност
на авторството с аргумента и наличието на
подадена декларация в срок. Мотивиран
така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въведените
в касационната жалбата доводи са за наличие на касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
От фактическа страна безспорно е установено,
че на 15.09.2022 г., в 16,29 часа, АМ Тракия км.228 Арабов управлява в посока към гр. Бургас при
ограничение на скоростта 140км/ч , лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.№ У
3884 ВА със скорост 173 км/ч и превишение 33км/ч
По делото липсват доказателства кога е връчен електронният фиш . В 14-дневния срок за обжалване, респ. за деклариране на
данни за лицето, извършило нарушението, и прилагане към декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
на копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, е
подадена разгледаната от въззивния съд жалба с множество възражения относно
процедурата и относно неизясненото авторство.
По делото се спори относно авторството на
нарушението, тъй като нормата на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 189, ал. 5 ЗДвП
въвежда оборима презумпция, че именно
собственикът на моторното превозно средство е имал фактическата власт върху
движимата вещ.
Съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и именно
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Същевременно по
аргумент на чл. 188, ал. 1 ЗДвП именно ползвателят отговаря за извършеното с
него нарушение, при положение че е посочен като такъв.
Редът
за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, е разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП:
"Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Такава е процедурата по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП,
касаеща нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система.
Преди
разписването на тази процедура е налице друга норма –чл. 186, ал. 4 ЗДвП, отнасяща се за процедурите по издаване на фишове за
нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, и която процедура изисква на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, да се изпрати покана с препоръчано писмо с
обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок
от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което
е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Процедурата е ясно разписана поради неприлагането на общите
правила на ЗАНН - чл. 40 и сл. При неявяване в определения срок или
при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство, но при проведена процедура по чл. 186, ал. 4 ЗДвП,
на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното
превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен
от датата на издаване на фиша. В тази процедура категорията нарушения по чл.
186, ал. 1 ЗДвП се отличава от тази по чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Разпоредбата на чл.
186, ал. 4 от ЗДвП еднозначно вменява задължението на контролните органи, при
отсъствие на нарушителя, и при проведена процедура, фишът да бъде издаден на
собственика на МПС. Отликата на двете процедури – тази по чл. 186, ал. 4 и по
чл. 189, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП е относно техническото средство, с което е
извършено заснемането на нарушението, като процедурите касаят отсъствие на
контролен орган, а при първата и нарушител.
Действително
пред наказващия орган в досъдебната фаза оборването на посочената презумпция
може да бъде сторено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно
предоставено на МПС на друго лице ) в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика, в която да посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
Изискването за прилагане на СУМПС на другото
лице е да се покаже връзката между собственика на автомобила и управляващия го
към момента на извършване на нарушението и има за цел именно защита от действия
по избягване носенето на административнонаказателна отговорност на лицата,
които сочат други такива като нарушители. Иначе би се стигнало до възможността,
при която всеки един нарушител, наказан с ЕФ, да посочи три имена, дори и на
непознато лице, за да избегне административнонаказателната отговорност. Във
въззивната жалба и в писмените бележки към нея, както и от изложените от процесуалния представител на жалбоподателя съображения,
че при подадена декларация с данни на лицето, управлявало МПС, и копие от СУМПС, ЕФ следвало да се анулира.
Въззивният
съд в оспореното решение се е задоволил само да посочи, че не е опровергана
презумптивната
доказателствена сила на издадения електронен фиш поради неприемане на декларацията
от АНО с оглед непосочен адрес на лицето, управлявало
МПС. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12, чл.
13 и чл. 14 НПК е следвало да даде отговор на множеството възражения относно
авторството на нарушението и процедурата и е следвало да събере доказателства в
тази насока. По
делото не са изискани подадените от лицето декларации,
тъй като установяването или не на тези факти има значение относно кредитирането
или отхвърлянето на защитната позиция на санкционираното лице, за което
инстанцията по същество дължи отговор. НПК, приложим пред въззивната инстанция,
не познава хипотеза на презумиране на вина/авторство в дадено деяние, като то
подлежи на доказване с всички предвидени в НПК доказателствени средства, вкл. и
гласни такива, като в хипотеза като разглежданата доказателствената тежест се носи от жалбоподателя. Именно с
оглед на разпределената от закона такава в производството пред инстанцията по
същество жалбоподателят е развил
множество съображения и е направил доказателствени искания, в
това число да се представят депозираните от него декларации, които не са
изискани от районния съд. Поради забраната за установяване на нови
фактически положения по аргумент на чл. 220 АПК и необходимостта да се
установят по безспорен начин факти, за събирането на които писмените
доказателства не са достатъчни, както и липсата на мотиви относно оспореното
авторство на нарушението, настоящата инстанция намира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до невъзможност за извършване на
надлежен касационен контрол за правилността на решението и съставлява основание
за отмяната му и за връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Съдът следва да събере доказателства за датата на
връчване на ЕФ, подавани ли са декларации от касатора и на кои дати.
Воден
от горното и на основание чл. 63в ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК,
съдът
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 147/13.04.2023 г., постановено по АНД № 544/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд ,
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на съда
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.