Р Е Ш
Е Н И Е
№................/.....................2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
в публично заседание на двадесет и осми септември 2020г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОЯН К.
С участието на секретаря Анна Димитрова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1990/2020г.
по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186 ал. 4 ЗДДС вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „СЕН ТРОПЕ 1” ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. *******, ул. ”*******” № **, ет. *, ап. * представлявано
от А.К.А. с ЕГН **********, против Заповед за налагане на ПАМ №256-ФК/31.08.2020г.
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/
„Запечатване на търговски обект - ресторант „******” находящ се в гр. Варна,
к.к. ”Златни пясъци”, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта му. Конкретно
сочи липса на влязло в сила НП, което според жалбоподателя е основание по чл. 186
ал. 1 ЗДДС за прилагане на ПАМ. Налага доводи, че прилагането на ПАМ е
последица от налагането на административно наказание, каквото в случая липсва,
тъй като против дружеството не е издадено наказателно постановление. Издаването
на заповед за прилагане на ПАМ, преди съставянето на НП, поставя жалбоподателя
в обективна невъзможност да се възползва от възможността по чл. 187 ал. 4 ЗДДС
и нарушава правото на защита на жалбоподателя. Съставеният по реда на чл. 50
ал. 1 ДОПК протокол, посочен в заповедта от 29.08.2020г, не би могъл да послужи
като основание за прилагане на ПАМ, а за
такова би могло да послужи единствено влязло в сила НП. На второ място изтъква,
че изложените мотиви за продължителността на ПАМ са неотносими към казуса, общи
са и възпроизвеждат фактически състав на твърдяно нарушение. Релевира
противоречие на наложената ПАМ със целите установени от законодателя и несъобразяването
ѝ с обстоятелството, че липсват предходни наказания на дружеството. По
този начин не ставало ясно защо е приложена и ПАМ в средния размер, като не е
взето предвид обстоятелството, че дружеството се стреми да спазва данъчното
законодателство и няма публични изискуеми задължения.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител
– ст. ю. к. Д. Ф. писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че процесната
заповед е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и на административно-производствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Сочи, че
процесното нарушение, с което безспорно е засегнат държавен интерес, е
установено по несъмнен начин; в случая органа действа при условията на
обвързана компетентност; мярката е обоснована от изложените мотиви, а срокът за
налагането й се определя по целесъобразност и в случая е съобразен с тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото, като не засяга прекомерно
правната сфера на дружеството. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и нормативните актове регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
На 29.08.2020г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП –
София, сектор „ОД“ - Варна извършили проверка на търговски обект – по смисъла
на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС - ресторант „*****“, находят се в гр. Варна, к.к
“Златни пясъци“, стопанисван от ”СЕН ТРОПЕ 1” ООД , ЕИК *********. Резултатът е
обективиран в Протокол № 0074270/29.08.2020г., съгласно който на 29.08.2020г. в
20,54ч. в обекта е извършена контролна покупка, чрез плащане в брой на стойност
56.47лв, за което не е издадена фискална касова бележка. Издаден е бон от
нефискален принтер за същата стойност. Сумата е заплатена в брой от орган по
приходите Р. В. П. на А. А. К. - сервитьор с шест банкноти по 10 лв. и е
върнато ресто от три лева на монети. Услугата е консумирана изцяло и не може да
бъде сторнирана. Изведен е дневен отчет и КЛЕН от паметта на ФУ, видно от които
в не е маркирана продажба на стойност 56.47лв. Установено е че във ФУ има
служебно въведени 50 лв.. При направената разпечатка на КЛЕН е констатирано, че
не е отразено издаване на касова бележка за извършената продажба на стойност 56.47
лв. за посочения ден и час. От представляващият А.К.А. е
попълнен опис на налични парични средства в касата. След попълването му се
установява, че има разлика му фактическата наличност на парите и разчетената
касова наличност от ФУ в размер на 307.04лв.
В хода на проверката са събрани: Междинен отчет за 29.08.2020г.;
Декларация; Отчет от КЛЕН от ФУ в обекта за 29.08.2020г..
Процесната заповед е издадена въз основа резултатите от
проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че
нарушението изпълнява състава на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. “а“ ЗДДС.
В заповедта са изложени мотиви, че срока на
запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и последиците от
същото, целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документите и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
С преписката е представен и АУАН № F568015 от
02.09.2020г., за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0074270/29.08.2020г. нарушение за неиздаден касов
бон, квалифицирано в същия като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 и по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 .
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно чл. 186 ал. 3 ЗДДС, предвид и представената Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителен директор на НАП изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона
писмена форма, поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи
до нейната нищожност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати при издаване на оспорената заповед съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и противоречие на
изложените такива с констатациите от проверката. Заповедта безспорно съдържа
мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния случай.
Същите отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и
са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона. В тази връзка, като
неоснователно се преценява и възражението за жалбоподателя за липса на яснота
на обвинението. Както от самата заповед, така и от доказателствата към
преписката, категорично се установява, че се касае за неиздаден касов бон за
покупка на стоки на стойност 56.47 лв.
Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е
позовал и на Протокола за проверка от 28.09.2020г., респ. на констатациите и
установяванията в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на
оспорения акт, съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка –
контролната покупка, лицето приело плащането и неиздало касов бон, установената
разлика в касовата и фактическата наличност в обекта и др.
Издадената ЗПАМ е подробно мотивирана и по
отношение на срока. Посочено е, че с мярката се цели да се защитят особено
важни държавни интереси – а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка са
съобразени времето и мястото на извършване на нарушението, големината и
местоположението на обекта. В този смисъл срокът на ПАМ е определен към средния
такъв с оглед тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на
обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на
това основание.
Неоснователно се твърди
и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения. В случая административното производството е
образувано за нарушение на ЗДДС свързано именно с регистриране и отчитане на
продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В този смисъл доводите на жалбоподателя относно връзката между налагането
на принудителна адм. мярка и реализирането на административно-наказателната
отговорност за същото деяние, касаят административно-производствените правила,
нарушения на които не са налице в случая – според разпоредбата на чл. 186, ал.
1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. В този смисъл, липсата на издадено НП, не представляват израз на
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Такова не е налице и по повод наведеното с жалбата твърдение за липса на мотиви,
каквито според съда са налице по съображенията изложени във връзка със
спазването на формата на адм. акт. До различен извод не може да доведе и
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното лице
е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на
тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване
на действието й. В случая се установява наличие понастоящем на издадено
наказателно постановление за процесното нарушение, задължението по което е
погасено, както и че оспорващият се е възползвал от възможност да поиска
прекратяване на действието на приложената ПАМ.
Съгласно
чл. 118, ал.3 ЗДДС фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от
одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от
чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе фактическа обстановка относно
неотчетена в обекта продажба чрез издаване на ФКБ, се установява по безспорен
начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно от същите продажба е извършена, цената е заплатена и не е
издадена фискална касова бележка.
Предвид горното, съдът намира, че в случая безспорно е
осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ ЗДДС, основанието на което е
наложена процесната ПАМ. В този случай
административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка по същество дали да наложи ПАМ или не, без значение каква е
стойността на покупката, за която не е издаден касов бон, още повече, че е
налице установена положителна разлика в касовата наличност.
Другите основни възражения се свеждат до
несъответствие на мярката с целта на закона и до нарушаване принципа на
съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни: принудителните мерки имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции. В случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения.
Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение
свързано с нарушаване финансовата дисциплина на Държавата, респ. с нанасяне
вреди на фиска и има за цел именно неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния, както изрично е посочено и в самата заповед.
Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на
чл. 22 ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Както беше
посочено, целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Твърденията на оспорващото дружество за несъобразяване
на мярката с тежестта на нарушението и че същото е извършено за първи път са
неотносими в настоящото производство. Този институт на правото е приложим в
производствата по Закона за административните нарушения и наказания, каквото
настоящото производство не е.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена
от компетентен административен орган, съобразена с процесуалните правила и с
материалния закон, е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143 ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на НАП
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и
правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника
процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в
минималния такъв, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
а именно - 100 лв.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЕН ТРОПЕ 1” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ул. ”******” №**, ет.*, ап.* представлявано от А.К.А. с
ЕГН **********, против Заповед за налагане на ПАМ №256- ФК/31.08.2020г.
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/
„Запечатване на търговски обект - ресторант „******” находящ се в гр. Варна,
к.к. ”Златни пясъци”, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни“.
ОСЪЖДА „СЕН ТРОПЕ 1” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******,
ул. ”******” №**, ет.*, ап.* представлявано от А.К.А. с ЕГН **********, да заплати в полза на НАП сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: