№ 90
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000641 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260070 от 14.06.2022г., постановено по т.д.№ 8
по описа за 2021 г. на ОС Стара Загора, с коeто e отхвърлен предявения от К.
С. Г. ЕГН ********** с адрес обл. С.З., Община М., с. Я., ул. „Б.“ № 4 иск
против ЗК „Л.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., **,
район Л., бул. Ч. № 51 Д за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Й.А.М., настъпила на 26.02.2020 г., в резултат на ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2020г. до окончателното й
изплащане и в тежест на ищеца са възложени направените от ответника
разноски.
Решението е обжалвано от ищецът К. С. Г. ЕГН ********** с адрес обл.
С.З., Община М., с. Я., ул. „Б.“ № 4 с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното
решение да бъде изцяло отменено и постановено друго, с което иска да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗК „Л.“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., **, район Л., бул. Ч. № 51 Д,
1
представляван от адв. Ж. З., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а
искането е обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на К. С. Г.
ЕГН ********** с адрес обл. С.З., Община М., с. Я., ул. „Б.“ № 4 срещу ЗК
„Л.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., **, район Л.,
бул. Ч. № 51 Д с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата
молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 26.02.2020г. в с.
З., Община С.З., западно от ул. * водачът на товарен автомобил марка и модел
„М. с рег. № ** – И.Д.И. при движение на заден ход, без да се увери, че няма
да създаде опасност или затруднения на другите участници в движението,
удря Й.А.М., вследствие което е причинена смъртта му. За станалото ПТП
ищцата твърди, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № *** от 27.02.2020г. и е образувано досъдебно производство №
45/2020г. по описа на РУ Стара Загора. Сочи, че починалия Й.М. е бил нейн
фактически съпруг, с когото са съжителствали на семейни начала, като
сплотено и задружно семейство - изключително близки и привързани един
към друг. Твърди, че в атмосфера на любов и доверие, ищцата и Й.М., се
справяли с житейски трудности и създали свое семейство, като изградили
силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се
и живеели в разбирателство. Ищцата твърди, че загубата на Й.М. я
травмирала дълбоко, тъй като загубила своя фактически съпруг и спътник в
живота, който бил изключително грижовен и любвеобилен, помагал й в
ежедневието и в грижите за дома, а съжителството им се отличавало с
разбирателство и хармония. Като сочи, че ритъмът на живот й е изцяло
подчинен на скръбта от голямата загуба – ищцата постоянно плаче, избягва да
излиза навън и да се среща с хора извън семейството, станала мрачна и
апатична, емоционално лабилна, с нарушения в съня, обща тревожност и
липса на апетит, както и че гражданската отговорност на причинителя на
ПТП-то към датата на настъпването му е била застрахована при ответното
дружество, което въпреки отправената застрахователна претенция от ищцата
с вх. № 6266 от 01.06.2020г. не е изплатило обезщетение, настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати на сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на фактическия й съпруг Й.М., настъпила
при ПТП на 26.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2020г.
до окончателното заплащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗК „Л.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., **, район Л., бул. Ч. № 51 Д е депозирал писмен отговор в срока по чл.
367 ГПК, с който оспорва допустимостта на предявения иск като твърди, че за
2
ищцата не съществува право на иск, тъй като по предявената от нея
застрахователна претенция няма произнасяне. Оспорва очертания в исковата
молба механизъм на ПТП-то и твърди, че инцидентът е възникнал по
изключителна вина на пострадалия, тъй като без знанието на водача И. се е
качил на стъпенката на автомобила, возейки се прав при движение на
автомобила на заден ход, знаейки, че предстои извършване на маневра
«движение на заден ход». Оспорва и претендирания размер на обезщетението
като несъответно на чл. 52 ЗЗД, както и обстоятелството, че ищцата попада в
кръга от лица, които имат право на обезщетение. Оспорва и дължимостта на
законната лихва, като твърди, че не е в забава, тъй като ищцата не е
представила изисканите й документи, в т.ч. и не е посочила банкова сметка.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва наведените от ответника възражения.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на
исковата молба, с който ответника подържа изложените в отговора
възражения, като заявява, че не оспорва наличието на валидно към датата на
ПТП-то застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» между водача на процесното МПС и ЗК «Л.» АД.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана с молба вх. № 6266 от
01.06.2020г. /л.10-11/, по която няма данни застрахователя да е определил или
заплатил застрахователно обезщетение на заявителя.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатено обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл. 432 КЗ, противно на възраженията на ответника в
първоинстанционното производство.
Няма спор, че с влязла в сила присъда № 42 от 14.12.2022г., постановена
3
по НОХД № 632/2022г. по описа на ОС Стара Загора подсъдимия И.Д.И. е
признат за виновен в това, че на 26.02.2020г. около 7.30 ч. западно от ул. «*»
в с.З., Община С.З., обл. С.З. при управление на МПС – специализиран
автомобил /сметосъбирателен/ марка М. с рег. № ** е нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал.1, чл. 25, ал.1, чл. 26, ал.1, чл. 40, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Й.А.М. ЕГН **********, за което му
е наложено съответно наказание.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на МПС
специализиран автомобил /сметосъбирателен/ марка М. с рег. № ** е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, което
обстоятелство се установява и от приложената на л.12 справка от базата
данни на И.ц. към Гаранционен фонд.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала липсата
на материално правна легитимация за ищцата да претендира обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Й.М., тъй като не е установено
наличието на фактическо съжителство между тях.
За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните гласни
доказателства, обясненията на ищцата по реда на чл. 176 ГПК и приетата
съдебно психологична експертиза.
Ищцата по реда на чл. 176 ГПК е дала обяснения, съгласно които от
2004г. до 26.02.2020г. е живяла заедно с Й.М., както и че не е заплащала
разходите свързани с погребението на Й., а доколкото знае същите са
заплатени от брат му Б. със заплатата на Й.. Ищцата сочи, че не е плащала и
разходите за гробно място и паметник на Й..
От приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните
съдебно психологическа експертиза се установява, че смъртта на Й. е
предизвикала у К. типична реакция на скръб и траур, като към близък човек –
приятел или фактически съжител, а към момента на прегледа водещите
емоционални преживявания на ищцата са предимно негативни – тъга, самота,
усещане за беззащитност, които се подсилват от недоброто физическо здраве
на освидетелстваната, но не са в категорията на психичните разстройства.
Изводът е, че към настоящия момент негативните преживявания на ищцата са
намалили своята сила и итензивност, без да са отзвучали напълно.
В качеството на свидетели в проинстанционното производство са
разпитани М.Г., брат на ищцата и неговата съпруга М.Й., чиито показания
съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и не кредитира като
противоречиви на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и
обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 ГПК, а и като недостатъчно
конкретни и ясни. От една страна св. Г. твърди, че ищцата и Й. са живели на
семейни начала от 2004г. в едно домакинство, първо в кв. Л. при майката на
4
Й., след това при тях в с. Я., после на квартира «…и после пак при тях…»,
като са се разделяли само веднъж за 1-2 дни и сестра му си «дошла» при тях.
От своя страна св. Й. твърди, че снаха й и Й. живели заедно от 2004г. до
смъртта му в гр. С.З. в къщата на майката на Й., където ползвали отделна
стая. И двамата свидетели твърдят, че Й. и К. живеели много добре –
разбирали се, подкрепяли се и дори имали желание да осиновят дете, както и
че смъртта Й. се отразила много зле на К.. Свидителите сочат още, че
разходите по погребението на Й. били поети от ищцата.
Свидетелят С.З., чиито показания съдът преценява като непреки и
достатъчно конкретни и затова не кредитира, въпреки безпристрастността на
свидетеля установяват, че Й. и К. живеели заедно като съпрузи от повече от
20 години, като между тях нямало кавги, нито разправии, грижили са един за
друг и си помагали. Свидетелят сочи, че К. страдала много за смъртта на Й..
Другата група свидетели са ангажираните от страна на ответника такива
– С.М. и Б. Б., чиито показания съдът кредитира изцяло като преки,
непосредствени и без данни за заинтерисованост от изхода на спора.
Свидетелката Б.а твърди, че К. и Й. общували от 13 години като приятели,
както и че тя посещавала Й., когато имала пари, а самия Й. имал много
приятелки, но живеел, заедно с майка си, свидетелката и нейния съпруг – брат
на Й. и другия му брат, като всеки си имал отделна стая. В аналогичен смисъл
са и показанията на другия разпитан по делото свидетел Б. Б., брат на Й.,
който твърди, че от 7-8 години Й. и К. били приятели, но не живеели на
семейни начала. Уточнява, че брат му имал много приятелки, над десет,
които го посещавали, както К.. Заявява, че К. дошла 2-3 дни преди смъртта на
Й. и си тръгнала веднага след погребението. Св. Б. заявява, че той е заплатил
разходите със собствени средства, както и че никога не е виждал К. на гроба
на брат му.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното
ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди,
5
които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания
от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък
човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20
и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или
вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
неговия фактически съжител, с когото е установена постоянна, ангажирана и
стабилна интимна връзка в едно общо домакинство. В конкретният случай
подобна установена и подържана връзка между починалия Й. и ищцата не
може да се приеме за налична. Всъщност данни за такава се съдържат
единствено в показанията на свидетелите, осигурени от ищцата, като
преценката на тези, дадени от М.Г. и М.Й. следва да бъде извършена с
приложението на чл. 172 ГПК. Посочените двама свидетели са в родствена
връзка с ищцата - М.Г. е нейн брат, а М.Й. нейна снаха, което съпоставено с
факта, че са в пряко противоречие с дадените от К. Г. обяснения и не са
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства с изключение на
показанията на св. Заев, които като недостатъчно конкретни и преки съдът не
кредитира, не могат да бъдат ценени като достоверни. Твърденията на
коментираните свидетели, че между К. и Й. е установена трайна и
хармонична интимна връзка са изцяло опровергани от данните, съдържащи се
в показанията на св. С.М. и св. Б. Б., които като преки, непосредствени и без
данни за заинтерисованост, съдът кредитира изцяло. В този смисъл и
наведените от жалбоподателя възражения за неправилност на формирания от
решаващия съд извод за това, че не е установена необходимата постоянна,
ангажирана и стабилна интимна връзка между К. и Й., която да легитимира
ищцата да търси обезщетение, вследствие настъпилата смърт на Й., не се
споделят от настоящия съд.
Следва да се има предвид, че наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се
6
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като
интензитет и продължителност, морални болки и страдания.
След като по отношение на ищцата не е изпълнено изискването за
установена като налична постоянна, ангажирана и стабилна интимна връзка в
едно общо домакинство с починалия Й., то на същата не се дължи
обезщетение.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат разноски, които съгласно приложения списък на
ръзноските по чл. 80 ГПК се изразяват в платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1765 лв.. От жалбоподателя, представляван от адв. Р. М. е заявено
възражение за прекомерност, което съдът намери за неоснователно, предвид
факта, че платеното възнаграждение за адвокат от ответника е далеч под
минималния размер, съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2022г., постановено по т.д.№ 8 по
описа за 2021г. на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА К. С. Г. ЕГН ********** с адрес обл. С.З., Община М., с. Я.,
ул. „Б.“ № 4 да заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., **, район Л., бул. Ч. № 51 Д сумата от на 1765 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7