МОТИВИ по НОХД № 30
220/09 г. по описа на РС - М.
Подсъдимият Г. С. Т. е обвинен в това, че на 18.09.2008
г. в гр. М. като непълнолетен, но могъл да разбирал свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, след предваритилен сговор с Ф. В. Г. в
немаловажен случай отнел от владението на ЕТ “ xxxx ” с МОЛ А. И. Н. xxx вещи –
1 бр. вентилатор 1370 об. /м.380/220 В – 250 В, 2 бр. алуминиева ламарина с
дебелина 4 мм на обща стойност 272.13 лева, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.
Подсъдимият Ф. В. Г. е обвинен в това, че на 18.09.2008
г. в гр. М. като непълнолетен, но могъл да разбирал свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, след предваритилен сговор с Г. С. Т. в
немаловажен случай отнел от владението на ЕТ “ xxxx ” с МОЛ А. И. Н. xxx вещи –
1 бр. вентилатор 1370 об. /м.380/220 В – 250 В, 2 бр. алуминиева ламарина с
дебелина 4 мм на обща стойност 272.13 лева, без съгласието на собственика с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Прокурора поддържа обвинението, пледирайки конкретно по
вид наказание спрямо и двамата подсъдими.
Подсъдимите Т. и Г. се признават за виновни, заявяват,
че съжаляват за извършеното. При условията на чл.371, т.2 НПК и двамата
подсъдими признат изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти
съгласно чл.371, т.1 от НПК.
Защитника на подс. Т. и подс. Г., назначен при
условията на чл.94, ал.1, т.1 НПК и чл.372, ал.2 НПК, изрази съгласие по
смисъла на чл.372, т.1 НПК. Пледира за приложение на чл.55 НК при определяне на
наказанията спрямо подсъдимите.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Към 18.09.2008 г. и двамата подсъдими са били не
осъждани. Понастоящем обаче са осъждани, видно от справките им за съдимост с
влезли в сила присъди след 18.09.2008 г..По всички влезли в сила присъди досега
спрямо подсъдимите е налагано наказание “обществено порицание”. Подс. Т. xxx, а
подс. Г. xxx.
Към 18.09.2008 г. и двамата подсъдими живеели в гр. М..
На посочената дата двамата подсъдими решили да влязат в двора на бившия завод
“Електроакустика” в гр. М. с намерение да откраднат метални предмети, които
впоследствие да продадат на пункт за вторични суровини. Подс. Т. и подс. Г. проникнали
през процеп на метална ограда. Влизайки в двора на бившия завод, двамата
подсъдими забелязали поставен вентилатор на магазин, собственост на ЕТ” xxxx ”xxx
с МОЛ А. И. Н.. Вентилатора бил закрепен посредством 2 бр. алуминиева ламарина
с дебелина 4 мм. За да вземат вентилатора двамата подсъдими с ръце отскубнали
ламарината, като отнели и вентилатора и двата листа ламарина. Излизайки от
двора на бившия завод двамата подсъдими били забелязани от св. Ц. И. – служител
на РУ на МВР М., който ги заловил и отвел в сградата на РУ за изясняване на
случая. Още същия ден на 18.09.2008 г. бил оформен протокол за доброволно
предаване, чрез който подс. Г. предал отнетите вещи на органите на реда. До
края на ДП така и не се явило лице като представител на ЕТ, който да вземе
вещите, поради и което и понастоящем вещите предмет на процесното деяние се
съхраняват по данни на РП М. в РУ на МВР М..
В хода на ДП са изготвени съдебно психиатрична и
съдебно психиатрична – психологична експертизи. Видно е от заключенията им, че
и двамата подсъдими, макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението
на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Според експерта изготвил
заключението относно подс. С., последния страда от социализирано разстройство
на поведението, като при определяне тежестта на наказанието спрямо С., експерта
е препоръчал да се вземе предвид страданието като улесняващ поведението фактор
в смисъл на импулсивност, емоционална нестабилност и слаби задръжки. Според
експертите изготвили заключението по отношение на подс. Г., последния е с
твърде нисък интелект и не страда от психично заболяване.
Видно от заключението по изготвената съдебно –
оценъчна експертиза общата стойност на отнетите вещи възлиза на 272.13 лева, като
тази стойност се нанася 1.2 пъти спрямо МРЗ към момента на деянието.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство,
които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Деянието е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.5 НК, без случая да е маловажен. Не е налице и хипотезата на чл.197, т.3 НК
защото в случая се касае за опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК, а при опит за
кражба не може да се приложи нормата на чл.197 НК защото отнетите вещи не са
били върнати доброволно и със съдействието на подсъдимите или техни близки. Подсъдимите
са били заловени от служител на РУ на МВР М. и съответно лишени от друга
възможност да се разпореждат с отнетите вещи, освен да ги предадат на органите
на реда.
От анализа на изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата по делото, се установява, че деянието на
подсъдимите Т. и Г. представлява опит по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Безспорно от изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти се доказва за извършено от
обективна и субективна страна визираното престъпление, но същото неправилно е
квалифицирано като довършено престъпление. Самите факти и обстоятелства в
обвинителния акт навеждат хипотезата на чл.18, ал.1 НК – подс. Т. и подс. Г. са
успели да установят фактическа власт върху отнетите вещи, но поради
непосредствената намесата на св. И., не са успели да установят трайна
фактическа власт върху отнетото и да се разпоредят с него – става дума за
класически случай на опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК. Предвид горното съдът ПРИЗНА подсъдимите
за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по обвинението за довършено престъпление
по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.63, арл.1, т.3 от НК. Вида на производството не пречи на съда да отстрани констатирана
материалната незаконосъобразност, както е в случая.
Имайки предвид гореизложената фактическа обстановка и
при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подсъдимият Г. С. Т. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.63, ал.1, т.3 вр. с чл.18, ал.1 НК:
- на 18.09.2008 г. в гр. М., като непълнолетен, но
разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си,
след предварителен сговор с Ф. В. Г. в немаловажен случай, направил опит да
отнеме от владението на ЕТ “ xxxx ”xxx с МОЛ А. И. Н. xxx чужди движими вещи –
1 бр. вентилатор и алуминиева ламарина с дебелина 4 мм на обща стойност 272.13
лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, но
не довършил деянието по независещи от волята си причини.
Подсъдимият Ф. В. Г. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.5 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.63, ал.1, т.3 вр. с чл.18, ал.1 НК:
- на 18.09.2008 г. в гр. М., като непълнолетен, но
разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си,
след предварителен сговор с Г. С. Т. в немаловажен случай, направил опит да
отнеме от владението на ЕТ “ xxxx ”xxx с МОЛ А. И. Н. xxx чужди движими вещи –
1 бр. вентилатор и алуминиева ламарина с дебелина 4 мм на обща стойност 272.13
лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, но
не довършил деянието по независещи от волята си причини.
От субективна страна е налице пряк умисъл – и двамата
подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване, но
не са го довършили по независещи от волята си причини.
Причините за извършване на деянието са неправилното
отношение към чуждата собственост, липсата на здрава семейна среда и
емоционалността, импулсивността и слабите волеви задръжки на непълнолетните
подсъдими.
а
извършеното от подс. Т. и подс. Г. престъпление съдът ги призна за ВИНОВНИ и им
определи съответни наказания –
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ спрямо подс. Т., което
да се изпълни чрез прочитане на настоящата присъда, след влизането й в сила, пред
ученическия колектив на ВУИ гр. Завет, област Р. и по радиовъзела в гр. М., респ.
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ спрямо подс. Г., което да се изпълни чрез прочитане на настоящата
присъда, след влизането й в сила, по радиовъзела в гр. М..
При определяне вида и размера на наказанията съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи спрямо и двамата подсъдими при условията на
чл.58а вр. с чл.58, б. ”а” НК СЪОБРАЗЯВАЙКИ и нормата на чл.373, ал.2 НПК.
Към момента на процесното деяние и двамата подсъдими
не са били осъждани, а съобразявайки новата редакция на чл.373, ал.2 от НПК и
нововъведената разпоредба на чл.58а НК, съдът при условията на чл.372, ал.4 НПК
не може да наложи по – тежко предвиденото алтернативно наказание “пробация” по
чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания,
съдът намира, че са съобразени с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се
изискванията на чл.373, ал.2 НПК и чл.58а вр. с чл.58, б. ”а” НК, респ. степента
обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на
подсъдимите.
След влизане в сила на присъдата, посочените като
веществени доказателства – 1 бр. вентилатор и 2 бр. алуминиева ламарина с
дебелина 4 мм, съхранявани в РУ на МВР М. във връзка с ДП №971/08 г. на РУ на
МВР М., със съдействието на служители на РУ на МВР М., следва да се върнат с
разписка на представляващия ЕТ” xxxx ”xxx или на упълномощено от него лице.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. Т. да заплати по сметка на
ВСС сумите – 115 / сто и петнадесет / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещи лица и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Ф. В. Г. да заплати по сметка на
ВСС сумите – 115 / сто и петнадесет / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещи лица и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатското
възнаграждение от НБПП гр. С. на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски, с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: