Определение по дело №340/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 54 от 11.05.2011 г., постановено по гр.д. № 794/2010 г., К.йският районен съд е: 1. признал за установено по отношение на В. Б. В. и Г. И. В., и двамата от Г., правото на собственост на И. Б. И. и С. Б. В., и двете от гр. К., върху 2/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., находящ се в Г., ул.”П.М.” №*, целият имот с площ 966 кв.м., с право на ползване на източната половина от имота, ведно с 2/3 идеални части от сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, със застроена площ 49 кв.м., съдържащо в сутерена две стаи и сервизно помещение и на етажа – две стаи, коридор и балкан, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 23 кв.м., изгрÓдена южно от жилищната сграда, при посочени граници на имота; 2. отменил нотариален акт № 20, том VІІІ, рег.№ 16213, дело № 1403/2009 г. на А.Г. – помощник нотариус при нотариус К.Д., вписан в Нотариалната камара с № 20, с който В. Б. В. и Г. И. В. са били признати за собственици по давностно владение на ½ идеална част от посочения по – горе поземлен имот с идентификатор 40909.127.104, ведно с построените в източната половина на имота – източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, до размера на 1/6 идеална част по отношение на поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 и до размера на 1/3 идеални части от сградите, построени в източната половина на имота, а именно – източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж с идентификатор 40909.127.104.2; 3. осъдил Б. В. В. от Г. да отстъпи собствеността и предаде на И. Б. И. и С. Б. В. владението върху 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., находящ се в Г., ул.”П.М.” №*, целият имот с площ 966 кв.м., с право на ползване на източната половина от имота, ведно с 2/3 идеални части от сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, със застроена площ 49 кв.м., съдържащо в сутерена две стаи и сервизно помещение и на етажа – две стаи, коридор и балкан, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, със застроена площ 23 кв.м., изградена южно от жилищната сграда, при посочени граници на имота; 4. отхвърлил предявения от И. Б. И. и С. Б. В. против Б. В. В., иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПк за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, т.VІІІ, рег.№ 16223, нотариално дело № 11404/2009 г. на А.Г. – помощник нотариус при нотариус К.Д., вписан в Нотариалната камара с № 20, като недопустим. С решението си съдът е осъдил Б. В. В., В. Б. В. и Г. И. В. да заплатят солидарно на И. Б. И. и С. Б. В. деловодни разноски в размер на 1 165.52 лева, от които 700 лева адвокатско възнаграждение и 465.52 лева внесена държавна такса.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците В. Б. В., Г. И. В. и Б. В. В., които чрез своя представител по пълномощие го обжалват в срок. Считат обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Необосновани и направени при допуснати съществени процесуални нарушения били изводите на съда, че показанията на посочените от ответниците и разпитани по делото свидетели били непоследователни, нелогични и некореспондиращи с другите доказателства по делото. Съдът не бил отчел с нужната тежест приетото като доказаетлство нотариално дело № 1403/2009 г., по което било изтеклото в полза на В. давностно владение било констатирано в надлежно нотариално производство с нотариален акт № 20/2009 г. Инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акст за собственост за процесния имот въз основа на давностно владение било категорично доказателство за намерението за своене на имота и за противопоставянето на това намерение на останалите наследници. Необоснован бил извода на съда, че показанията на свидетелите М., Т. и Х. опровергавали констатациите на оспорения от ищците нотариален акт № 20/2009 г., като в тази насока се развиват подробни съображения в жалбата. Необосновано съдът надценил значението на представената като доказателство преписка от СГКК – К. по издаване на заповед № КД-14-09-116/17.08.2009 г. и неправилно приел, че тя доказва липсата на отблъснато владение от страна на В. по отношение на сестрите му, тъй като в административното производство по издаване на цитираната заповед били участвали и ищците. Съдът не бил отчел обстоятелството, че участието на ищците в административното производство било резултат от отразяването им като собственици по наследство в регистъра на имотите. Неправилно съдът не бил отчел и обстоятелството, че ищците пряко не били участвали в административното производство, а като техен пълномощник действал ответникът Б. В.. Съдът неправилно не кредитирал показанията на посочените от ответниците свидетели Е. Г., И. В. и А. Д., които били обсъдени общо, незадълбочено, без да се съпоставят помежду си и с другите доказателства по делото. В нарушение на процесуалните правила и основните начала в процеса съдът използвал различен подход при преценка на представените от двете страни гласни доказателства, което довело до необективни крайни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. В жалбата се излагат подробни съображения за твърдените от въззивниците нарушения на процесуалните правила при обсъждането на гласните доказателства. В жалбата се поддържа също така, че неправилно съдзът не обсъдил довода, че владението на ищците върху процесния имот било отблъснато от ответниците чрез отказания фактически достъп до него. Молят съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отхвърли предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС. Претендират разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите И. Б. И. и С. Б. В.. Същите в съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, оспорват въззивната жалба. Считат атакуваното решение за правилно, поради което молят съда да го потвърди. Претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от И. Б. И. и С. Б. В., в обективно и субективно съединение, следните искове: 1. иск срещу В. Б. В. и Г. И. В., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на последните, че ищците са собственици на 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., находящ се в Г., ул.”П.М.” №*, целият имот с площ 966 кв.м., с право на ползване на източната половина от имота, ведно с 2/3 идеални части от сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, изградена южно от жилищната сграда; 2. иск срещу Б. В. В., с правно осонвание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., находящ се в Г., ул.”П.М.” №*, целият имот с площ 966 кв.м., с право на ползване на източната половина от имота, ведно с 2/3 идеални части от сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, изградена южно от жилищната сграда.

Установено е по делото, че ищците И. Б. И. и С. Б. В. и първия ответник В. Б. В. са наследници /двете ищци са дъщери, а първия ответник – син/ на Б. В. С., починал на 18.07.1983 г. и на З.С.С., починала на 27.05.1972 г., както и че ищците и първия отÔетник са наследници и на сестра им Н. Б. В., починала на 26.08.1999 г. Тези обстоятелства се установяват от представените и приети по делото като доказателства – удостоверение за наследници на Б. В. С. № 314/31.03.2010 г., удостоверение за наследници на З.С.С. № 466/10.05.2010 г. и удостоверение за наследници на Н. Б. В. № 332/07.04.2010 г., и трите на Община – К..

Установено е също така, че на 06.04.1959 г. наследодателят Б. В. С. е придобил в режим на съсобственост с И.Г.З. собствеността върху дворно място с площ 798 кв.м., находящо се в с.Г., К.йски окръг, съставляващо парцел ХV – 15, в кв.31 по плана на с.Г., както и че въз основа на разрешение за строеж № 118 от 06.07.1959 г. от Главния архитект на ГОНС – К. за строеж на къща, издадено на Б. С. и И.Г., в дворното място е била построена къща – близнак, представляваща две самостоятелно обособени жилища, като по – късно, след като се снабдил с разрешение за строеж № 18 от 14.02.1978 г., Б. С. построил гараж за лек автомобил. Тези обстоятелства не са спорни и се установяват от представените по делото – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 22, том І, дело № 53/1959 г. на К.йски народен съдия, разрешение за строеж № 118 от 06.07.1959 г. за строеж на къща в парцел ХV – 15, разрешение за сроеж № 18 от 14.02.1978 г. за строеж на гараж за лек автомобил, строителен протокол № 4/ 14.02.1978 г. за определяне на строителна линия и ниво.

От представената по делото преписка по заповед № КД – 14 – 09 – 116/ 17.08.2009 г. на СГКК – К. се установява, че на 30.05.2009 г. е бил съставен Акт № 64 за непълноти и грешки в сграда 40909.127.104.1 по кадастралната карта на гр. К., подписан от ищците И. Б. И. и С. Б. В., третия ответник Б. В. В., като пълномощник на първия ответник В. Б. В., тримата в качеството им на собственици на ½ идеална част от имота и източната част от сграда – близнак, и Г.И.Г., в качеството му на собственик на другата ½ идеална част от имота и западната част от сграда – близнак, с който са констатирани непълноти и грешки, засягащи жилищната сграда в имот с идентификатор 40909.127.104, представляващи неотразена делба на жилищната сграда – близнак на източна и западна част, съгласно документите и реалното ползване на место. В акта е констатирано, че обектите на кадастъра са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта и същите не съответстват на графичното им изображение в кадастралната карта. В цитирания акт за непълноти и грешки се предлага западната част на сградата да се отрази с проектен идентификатор 40909.127.104.5. и да се запише на Г.И.Г., а източната част на сградата да се отрази с проектен идентификатор 40909.127.104.6. и сградата да се запише на наследници на Б. В. С.. Със заповед № КД – 14 – 09 – 116/17.08.2009 г. на началник на СГКК – К. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., състоящо се в: 1. нанасяне на нови обекти в КККЛ: сграда с идентификатор 40909.127.104.5, собственост на Г.И.Г. и сграда с идентификатор 40909.127.104.6, собственост на наследници на Б. В. С.; 2. промени в данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор 40909.127.104, собственост на наследници на Б. В. С. и Г.И.Г..

На 14.12.2009 г., с нотариален акт № 20, том VІІІ, дело № 1403 от 2009 г. на нотариус № 020, първите двама ответници В. Б. В. и Г. И. В. /съпруга на първия/ са признати за собственици по давностно владение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., находящ се в гр. К., ул.”П.М.” №*, целият имот с площ 966 кв.м., с право на ползване на източната половина от имота, ведно със сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, изградена южно от жилищната сграда. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том VІІІ, дело № 1404 от 2009 Ò. по описа на нотариус № 020, първите двама ответници В. Б. В. и Г. И. В. са прехвърлили чрез дарение на третия ответник Б. В. В. /син на дарителите/ описания по – горе недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., с право на ползване на източната половина от имота, ведно със сградите, построени в тази част на имота, а именно: източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6, която част от сградата представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен, и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, представляващ едноетажна масивна сграда, изградена южно от жилищната сграда.

От гореизложеното се установява, че ищците и първия ответник са били наследници на Б. В. С., починал на 18.07.1983 г. – техен баща, на З.С.С., починала на 27.05.1972 г. – майка, и на Н. Б. В., починала на 26.08.1999 г. – тяхна сестра, и като такива са били съсобственици общо на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта на Г., както и на изградените в източната половина на имота масивна жилищна сграда /тип близнак/, представляваща понастоящемсграда с идентификатор 40909.127.104.6ина гараж, представляващ понастоящем сграда с идентификатор 40909.127.104.2.

Във връзка с гореизложеното, спорно по делото е единствено обстоятелството придобили ли са първите двама ответници В. Б. В. и Г. И. В., след смъртта на сестрата Н. Б. В. и през периода 26.08.1999 г. /датата на нейната смърт/ – 26.08.2009 г. по давност собствеността върху ½ идеална част от недвижимия имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 по кадастралната карта на Г. и собствеността върху изградените в източната половина на имота масивна жилищна сграда /тип близнак/,представляваща понастоящемсграда с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж, представляващ понастоящемсграда с идентификатор 40909.127.104.2.

По делото е разпитана като свидетел М.М. – братовчедка на ищците и първия ответник, която установява, че след смъртта на Н. никой не живее в къщата, в това число и първите двама ответници В. и Г., които в последните десет години и понастоящем си живеят в апартамента в кв. ”В.” в Г.. Установява, че е виждала да влизат в процесния имот и тримата – И., С. и В., като ги е виждала да берат ябълки и череши. В тази връзка не може да каже, че някой от тримата е посещавал по – често къщата и да я ремонтирал. От смъртта на чичо й /Б. С./ до сега не е видяла нещо по къщата да се оправя. Виждала къщата отвън, била изоставена, мястото необработено, неподдържано, буренясало. Твърди, че къщата на родителите й е на същата улица „П.М.” и се намира срещу процесния имот по диагонал на около 30 метра, както и че често ходи в къщата на родителите си и продължава да ходи по един път седмично.

Разпитаната по делото свидетелка Н.Т.– братовчедка на ищците и първия ответник и сестра на свидетеÙката М., установява, че първия ответник В. В. никога не е живял в процесната къща, като имал апартамент в К. в гр.К., където живеел и понастоящем. Твърди, че след като сестрата Н. починала двора запустял, къщата също, всичко буренясало и това се виждало от цялата махала, дорви като минала й ставало жал, че всичко е в бурени и няма кой да се грижи. През последните 1 – 2 години рядко ходела в къщата на родителите й и мяркала В. и С. там, прибирали плодове из двора – череши, ябълки или праскови. Като цяло не било поддържано. Твърди, че ремонти на къщата не са правени и не се виждат. Ходела често до къщата на майка й покрай грижите за нея до нейната смърт през 2009 г. Твърди, че оградата на този имот откъм улицата от бурени и храсти не се вижда дали е от тел или мрежа. Останала изненадана от В., че „преписал” целия имот, като всички знаели, че имота е на чичо й и от там – на неговите деца.

Разпитаният по делото свидетел В.Х. – син на първата ищца, установява, че след смъртта на леля му Н. никой не е живял в процесния имот, в това число и вуйчо му В. /първия ответник/, който си живее в апартамента в К. в Г.. Твърди, че след смъртта на леля му Н. и през периода 1999 г. – 2009 г. са ходили в имота с майка му и леля му С. /втората ищца/, като последната ходила редовно, а майка му тъй като била инвалид по – рядко ходила там. Твърди, че е ходил да оглежда да не е влизано в имота, да няма кражби, дали са здрави прозорците. В двора нямало нищо посято, той бил буренясал. Откъм улицата имота бил ограден с оградна мрежа, като до съседа от северната страна оградзата имала пролука и можело да се влезе без ключ. Плътна ограда имало откъм северната страна към съседа и за тази ограда се събирали пари, като майка му и леля му С. дали през 2005 г. по 33 лева на първия ответник В.. Твърди също, че всяка година майка му и леля му С. плащали данъци за имота до 2009 г., а когато отишъл през 2010 г. да провери какво става с данъците разбрал, че имота вече не бил техен. Уведомил майка си за това и присъствал когато майка му се обаждала на вуйна му /втората ответница Г./ по телефона, като последната казала, че нищо не знае за този имот и да не я занимава. В. не бил уведомявал ищците, че счита този имот за свой и никога не е ставало въпрос за това. Когато трябвало да се прави нещо в този имот В. търсел И. и С. за да вземат участие, като дори разходите за такситата се деляли на три. Последно видял Б. в имота през 2010 г. Входната врата се заключвала с ключ, който бил по – особен, не можел да се изкара дубликат и бил предаден на вуйчо му. Твърди също, че понякога е влизал в имота през процепа на оградата за да не ходел всеки път до вуйчо му. Този процеп бил от северната страна на съседа и било винаги разградено. Твърди, че къщата се заключвала с обикновен ключ и той имал ключ за нея, като последно влизал в нея през 2009 г. защото разбрал, че имало течове и наистина имало петно на стаята на леля му С..

По делото като свидетел е разпитан А.Д., който установява, че се запознал със семейство В. през 1997 г., когато Б. тръгнал за казармата и бил в приятелски отношения с тях. Много често ходел в процесния имот, за който от В. знаел, че е негов и бил от баща му. Когато сестрата Н. починала никой не останал да живее постоянно в имота, но В. стопанисвал имота. Последният бил трудно подвижен и взимал свидетеля с него за да му помага за различни услуги – зазимявали водата, носели вещи от К. и обратно, вършели селскостопански работи – копаели дръвчета, рязали ги, рязали асмата. Последно ходил миналата година и Б. стопанисвал имота. Ходил да помага лично на Б., който направил ремонт, боядисал. За двора на къщата В. имал катинар и ключ и се отварял много лесно. Къщата също била заключена с ключ. Установява, че когато ходил в имота не бил заварвал сестрите на В. там. Твърди, че преди 2 – 3 години В. със съседа му правили оградата. Установява, че ходили с първия ответник да берат череши, да събират божури, лалета, чистели двора.

Разпитаната по делото като свидетел Е. Г. установява, че живее от 1975 г. в западната част на къщата – близнак. След смъртта на Н. имота бил празен, никой не живеел в него и никой не идвал освен В.. Последният сам си поддържал градината, асмата, режел я, пръскал я, окастрял с трион дръвчетата. Единствено той идвал със съпругата му Г. и поддържал двора. Установява, че след смъртта на Н. първия ответник В. ремонти не е правил, а подновил тЕ.та ограда на двора откъм улицата и една част откъм съседите. В им¯та се влизало от врата, която била заключена и била за тяхната къща. Виждала само В. и Б. да идват и да отключват както вратата на оградата, така и вратата на къщата. След смъртта на Н. не била виждала сестрите на В. /ищците/ да идват в къщата и да правят нещо, като уточнява, че може да са идвали нея като я нямало. Установява също, че когато В. е идвал в имота повечето случай го карал свидетеля А.

По делото е разпитан като свидетел и И. В., живеещ на същата улица, чиято майка и майката на ищците и първия ответник са първи братовчедки /същият при снемане на самоличността не е заявил родствена връзка, а с оглед казаното от него следва да е втори братовчед на ищците и първия ответник/, който установява, че след смъртта на Н. никой не е заживял в процесния имот, но постоянно за имота се грижел В. и съпругата му. Твърди, че същите в събота и неделя са идвали и са обръщали, рязали са асми, подкастряли са дръвчетата. Не бил виждал ищците в имота от 1999 г. до сега. Когато В. пострадал със здравето продължгил да идва в имота с придружители. Последният се грижел за двора, почиствал, като по – миналата година заедно със сина си /Б./ направили едно основно почистване на самата къща и на самия двор. Твърди също, че първия ответник възстановил тЕ.та ограда с по – стабилни колове през 2007 – 2008 г. До двора се влизало през външна врата, която била постоянно заключена и ключовете били при В., който стопанисвал къщата. По тЕ.та ограда имало растителност-бурени, израстъци, трева, но тя всяка пролет се изчиствала. Свидетелят бил с чувството, че след като В. се грижел постоянно за този имот и след като бил единствено момче, би трябвало той да наследи този имот и да е негов.

При така събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът намира предявения против първите двама ответници иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за собственост на 2/6 идеални части от процесния имот с идентификатор 40909.127.104 и на 2/3 идеални части от построените в източната част на имота – масивна жилищна сграда с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, за основателен. От гореизложеното се установи, че наследодателят на ищците и първия ответник – Б. В. С., заедно с И.Г.З., са били съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.127.104, с по ½ идеална част за всеки от тях, както и че е бил собственик на построените в източната част на имота – масивна жилищна сграда, представляваща понастоящем сграда с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж, представляващ понастоящем сграда с идентификатор 40909.127.104. След смъртта на наследодателя Б. В. С. – починал на 18.07.1983 г., З.С.С. – починала на 27.05.1972 г. и Н. Б. В. – починала на 26.08.1999 г., ищците и първия ответник, като техни наследници и по силата на наследствено правоприемство, стават съсобственици общо на ½ идеална част от недвижимия имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 40909.127.104, както и на изградените в източната половина на имота масивна жилищна сграда /тип близнак/, представляваща понастоящемсграда с идентификатор 40909.127.104.6ина гараж, представляващ понастоящем сграда с идентификатор 40909.127.104.2, като всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от поземления имот /земята/ и по 1/3 идеална част от всяка една от двете посочени сгради – масивна жилищна сграда и гараж.

С оглед изложеното дотук и предвид съставянето на нотариален акт № 20/ 14.12.2009 г. за констатиране собственост върху недвижим имот по давност, с който първите двама ответници са признати за собственици по давност на ½ идеална част от поземления имот и на изградените в източната част на имота сгради – масивна жилищна сграда и гараж, от значение за спора е обстоятелството придобили ли са същите процесните имоти по давност през периода от 26.08.1999 г. до 26.08.2009 г. В тази връзка и с оглед предявения искследÔа да се посочи, че след смъртта на собственика на един недвижим имот, наследниците на това лице придобиват владението върху имота по наследство. Сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху този имот, е владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници. За да установи владение върху целия имот /включително върху притежаваните от останалите наследници идеални части от този имот/, този наследник следва да предприеме действия, достигнали обективно до знанието на останалите сънаследници, с които да отблъсне тяхното владение върху притежаваните от тях идеални части от имота и ясно да демонстрира пред тях промяната на намерението си от държател да се превърне във владелец не само на своята идеална част от имота, но и на техните идеални части. В тази връзка по делото липсват доказателства след смъртта на Н. В. първия ответник В. В. да е предприел действия, с които да е отблъснал владението върху имота на останалите наследници – И. И. и С. В., и да е демонстрирал пред тях явното си намерение да държи целия процесен имот само за себе си. Така, разпитаните по делото свидетели установяват по един несъмнен начин, че след смъртта на Н. В. – починала на 26.08.1999 г., никой не е останал да живее в процесния имот, в това число първия ответник В. В. и съпругата му, които живеят в К. в Г.. В тази насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели. Свидетелите установяват също така, че през процесния период 26.08.1999 г. – 26.08.2009 г. не е правен ремонт на процесната къща, представляваща източната част от къщата – близнак. В тази им част показанията на свидетелите опровергават твърденията на първите двама ответници, направени в отговора на исковата молба, за направени от тях текущи и основни ремонти на сградите. Не установяват извършени през релевантния за спора период от първите двама ответници ремонти на къщата и показанията на свидетеля Д. в частта им, с която установява, че последно когато ходил в имота Б. стопанисвал същия, че помагал на Б., който направил ремонт и боядисал.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д., Г. и В. се установява, че първият ответник В. В. е имал ключ за вратата на оградата, заключвана с катинар, и ключ за къщата, както и че след смъртта на Н. В. същият се е грижел за двора, като е поддържал градината /св.Г./, зазимявал водата, копаел дръвчетата /св.Д./, подкастрял ги /св.Г., св.Д. и св.В./, рязал и пръскал асмата /св.Г., св. Д. и св.В./, берял череши, събирал божури, лалета и чистел двора /св.Д./. Свидетелите установяват също, че първият ответник В. В. през процесния период е: „правил оградата” /св.Д./, „подновил тЕ.та ограда на двора откъм улицата и една част откъм съседите” /св.Г./, „възстановил тЕ.та ограда с по – стабилни колове през 2007 – 2008 г.” /св.В./. Предвид установеното от цитираните показания на свидетелите Д., Г. и В., и с оглед направените във въззивната жалба доводи в тази насока, следва да се посочи, че същите не установяват изискуемото от закона непрекъснато владение, продължило 10 години. Това е така, тъй като зазимяването на водата, поддържането на двора, в това число прекопаване на дръвчетата, тяхното орязване, рязане и пръскане на асмата, бране на череши, божури и лалета и почистване на двора, са обикновени действия във връзка с управлението и поддържането на имота. Същите обаче по никакъв начин не установяват отблъскване от страна на първия ответник владението върху притежаваните от ищците идеални части от имота, нито представляват действия, ясно демонстриращи пред последните намерението на първия ответник да свои целия имот като свой собствен. Не представлява такова действие само по себе си и държането на ключа от къщата и от вратата на оградата от първия ответник, доколкото по делото липсват доказателства по този начин първият ответник да е отказвал фактически достъп на ищците до имота, поради което неоснователен се явява поддържания в тази насока в жалбата довод. Следва да се посочи също и че посочените свидетели по никакъв начин не установяват започнало давностно владение от страна на първия ответник точно от датата 26.08.2009 г. – деня на смъртта на Н. В..

От друга страна, по делото са събрани гласни доказателства, установяващи упражняване на фактическа власт върху имота през процесния период от страна на ищците. Така свидетелките М.и Т.– братовчедки на ищците и първия ответник, установяват, че са виждали след смъртта на Н. в процесния имот освен първия ответник, също и ищците И. и С., да берат ябълки и череши. Свидетелките твърдят, че след като Н. починала имотът запустял, както и че като цяло същият не бил поддържан, къщата била изоставена, имало бурени. В тази връзка свидетелката Т. заявява, че останала изненадана, когато научила, че първия ответник В. „преписал” целия имот на себе си. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел В.Х., които в тази си част се подкрепят от показанията на свидетелките М. и Т.

Освен това, от представената по делото и обсъдена по – горе преписка по заповед № КД – 14 – 09 – 116/17.08.2009 г. на СГКК – К. се установява, че на 30.05.2009 г. е бил съставен Акт № 64 за непълноти и грешки в сграда 40909.127.104.1 по кадастралната карта на гр. К., подписан от ищците И. Б. И. и С. Б. В., третия ответник Б. В. В., като пълномощник на първия ответник В. Б. В., тримата в качеството им на собственици на ½ идеална част от имота и източната част от сграда – близнак, и Г.И.Г., в качеството му на собственик на другата ½ идеална част от имота и западната част от сграда – близнак, с който са констатирани непълноти и грешки, засягащи жилищната сграда в имот с идентификатор 40909.127.104, представляващи неотразена делба на жилищната сграда – близнак на източна и западна част, съгласно документите и реалното ползване на место. В цитирания акт за непълноти и грешки, подписан от третия ответник по делото, като пълномощник на първия ответник, се предлага източната част на сградата да се отрази с проектен идентификатор 40909.127.104.6. и сградата да се запише на наследници на Б. В. С.. Съдът намира, че така съставения и подписан от първия ответник, чрез неговия пълномощник, акт за непълноти и грешки опровергава твърдяното от първите двама ответници намерение за своене на целия процесен имот. Несъстоятелен е в тази връзка довода във въззивната жалба, че ищците не са участвали пряко в административното производство, а като техен пълномощник е действал ответникът Б. В.. Видно от цитирания акт за непълноти и грешки, същият е подписан лично от ищците, а ответникът Б. В. е подписал същишя в качеството му на пълномощник единствено на В. В.. Като такъв същият е изразил волята на представлявания от него ½ от поземления имот и построените в източната част на същия сгради да се запишат на наследниците на Б. В. С., в това число и на ищците.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че събраните по делото гласни и писмени доказателства не установяват изискуемото от закона непрекъснато владение, продължило 10 години, считано от 26.08.1999 г., поради което следва да се приеме, че първите двама ответници не са установили владение върху целия процесен имот и съответно не са го придобили по давност, а първия ответник е притежавал от него само идеална част, равна на частта от наследството, която наследява съгласно Закона за наследството, а именно – 1/6 идеална част от поземления имот и 1/3 идеална част от построените в източната част на същия сгради.

Що се касае довода, направен във въззивната жалба, че инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост за процесния имот въз основа на давностно владение е доказателство за намерението за своене на имота и за противопоставянето на това намерение на останалите наследници, то същият се споделя от съда. Следва да се отчете обаче, че посочените действия установяват намерение за своене на целия процесен имот единствено от началото на иницииране на нотариалното производство, т.е. едва от 2009 г., но не и по – рано. Ето защо това обстоятелство само по себе си не опровергава изложеното дотук за липса на изтекла в полза на първите двама ответници придобивна давност по отношения на процесния имот.

Предвид изложеното следва да се приеме, че всяка от ищците И. Б. И. и С. Б. В. притежава по наследство по 1/6 идеална част от процесния поземлен имот, колкото е притежавал и първия ответник В. Б. В., или общо двете притежават 2/6 идеални части от него, както и по 1/3 идеална част от построените в източната част на имота масивна жилищна ±града, представляваща самостоятелно жилище, и гараж, или притежават общо 2/3 идеални части от тях, като другата 1/3 идеална част е била притежавана от първия ответник. При това положение, предявения срещу първите двама ответници иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за собственост на процесните имоти е доказан и като такъв основателен, поради което като е приел същото и го е уважил в посочените размери, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част. С оглед основателността на установителния иск за собственост на процесните имоти в претендирания размер, основателно се явява и искането за отмяна на нотариален акт № 20, том VІІІ, рег.№ 16213, дело № 1403/2009 г. на А.Г. – помощник нотариус при нотариус К.Д., вписан в Нотариалната камара с № 20, с който В. Б. В. и Г. И. В. са били признати за собственици по давностно владение на ½ идеална част от посочения по – горе поземлен имот с идентификатор 40909.127.104, ведно с построените в източната половина на имота – източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж с идентификатор 40909.127.104.2, до размера на 1/6 идеална част по отношение на поземлен имот с идентификатор 40909.127.104 и до размера на 1/3 идеални части от сградите, построени в източната половина на имота, а именно – източна част от масивна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор 40909.127.104.6 и гараж с идентификатор 40909.127.104.2.

Предвид гореизложеното, основателен е и предявения срещу третия ответник реивандикационен иск за собственост на процесните имоти в претендирания размер, а именно – на 2/6 идеални части от процесния поземлен имот и на 2/3 идеални части от построените в източната част на имота сгради – масивна жилищна сграда и гараж. Това е така, тъй като от гореизложеното се установи, че праводателите на третия ответник – първи и втори ответник, не са били собственици на ½ идеална част от процесния имот и на построените в източната половина на имота сгради – масивна жилищна сграда и гараж, а първия ответник е притежавал само 1/6 идеална част от проземления имот и 1/3 идеална част от посочените сгради, като останалите 2/6 идеални части от имота и 2/3 идеални части от сградите са били собственост на ищците. При това положение, и доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава, третият ответник е придобил единствено притежаваната от неговия праводател 1/6 идеална част от поземления имот и 1/3 идеална част от процесните сгради.

Несъстоятелен е в тази връзка довода във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС поради невъзможност за изпълнение на съдебното решение в изпълнителния процес, т.е. поради липса на правен интерес. Това е така, тъй като както в доктрината, така и в съдебната практика безспорно се приема, че е допустимо изпълнението на осъдително решение за предаване владението на идеални части от имот.

Впрочем, като е приел, че иска с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и го е уважил в претендирания размер, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на всяка една от въззиваемите сумата в размер на 350 лева, представляваща разноски за адвокат във въззивното производство.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 11.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 794/ 2010 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА В. Б. В. с постоянен адрес в Г., жк.”В.” бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН *, Г. И. В. с постоянен адрес в Г., жк.”В.” бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН * и Б. В. В. с постоянен адрес в гр.С., ул.”С. В.” № *, ап.*, с ЕГН *, да заплатят на И. Б. И. с постоянен адрес в Г., Б. № *Б. вх.*, ап.*, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 350 лева.

ОСЪЖДА В. Б. В. с постоянен адрес в Г., жк.”В.” бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН *, Г. И. В. с постоянен адрес в Г., жк.”В.” бл.*, вх.*, .ап.*, с ЕГН * и Б. В. В. с постоянен адрес в гр.С., ул.”С. В.” № *, ап.*, с ЕГН *, да заплатят на С. Б. В. с постоянен адрес в Г., жк.”В.” бл.*, вх.*, ап.*, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.