О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 07.04.2017 г.
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в закрито заседание на седми април
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2500/2016 г., по
описа на Добричкия районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***,
с която срещу ***, представлявано от изпълнителния директор ***, е предявен иск
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата, в качеството
й на „***”, а в последствие на „***” в ответното дружество, не дължи по *** от ***
г. сумата от ***, който иск е предявен като частичен, целият за сумата от ***
лв.
В срока за отговор ***, чрез упълномощения по делото адвокат, е оспорил
допустимостта на предявения иск. Сочи се, че за ищцата не е налице правен
интерес от търсената исковата защита, тъй като между
страните няма извънсъдебен правен спор
относно дължимостта на сумите по Акта за начет. Според ответника на ***
не сочи никакви факти обуславящи наличието на правен спор, т. е. работодателят
да е предприел действия спрямо нея за реализиране на имуществената отговорност,
произтичаща от процесния Акт.
На следващо място ответникът навежда твърдения, че между страните е
налице понастоящем друго висящо дело, със същия предмет – гр. дело № 774/2016
г. по описа на Добричкия районен съд.
От изложените в исковата молба и уточняващите такива твърдения между
страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което *** е заемала
длъжността „***”, а в последствие и „***”, с месторабота *** – гр. ***. Сочи
се, че по повод на извършен от представител на работодателя инвентаризационен
опис от *** г., на същата дата е съставен и ***, според който са установени
липси от предоставени на ищцата парични средства и материални ценности в размер
на *** лв., като предмет на настоящото дело е предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата от 1 250 лв., представляваща
част от цялата сума от *** лв.
Във връзка с дадената й нарочна възможност да обоснове правният си
интерес от предявения отрицателен установителен иск, *** сочи, че на 11.06.2012
г. (по време на трудовото й правоотношение с ответника) е сключила Договор за
учредяване на договорна ипотека върху собствения й недвижим имот, като
обезпечение изпълнението й на задължението по договор за заем, сключен с ***.
Последното дружество е предоставило на ищцата паричен заем, с оглед погасяване
на задължението й към ***, във връзка с процесния *** от *** г. Въз основа на
този договор кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ***, по което са извършени принудителни
действия по отношение имуществото на ищцата.
В този смисъл на *** счита, че за нея е налице правен интерес от
търсената искова защита, с оглед установяване, че не дължи в полза на *** суми
във връзка с издадения на *** г. ***.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от правна страна, по
отношение допустимостта на исковете:
От представения по делото (л. 89-92) нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *** г. на нотариус
с район на действие при Добричкия районен съд, вписан в регистъра на ***, се
установява, че между ***, от една страна като заемодател, и ***, от друга
страна като заемополучател и ипотекарен длъжник, и ***, като заемополучател, е
сключен договор, по силата на който *** предоставя на *** и *** паричен заем в
размер на *** евро, равняващи се, съобразно фиксинга на БНБ, на 31 467 лв.
Според волята на страните по този договор, посоченият паричен заем се
предоставя с цел погасяване задълженията на *** към *** в общ размер, равняващ
се на заетата сума. Уговорено било между страните също така, че паричният заем
ще бъде предоставен на заемополучателите по банковата сметка на ***, открита в ***.
***, издадено от ***, , според което срещу
солидарните длъжници *** и *** е образувано изпълнително дело № *** по молба на
взискателя ***. Посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 2931/2013 г., издаден
въз основа на въз основа на несъдебно изпълнително основание – описания по-горе
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Предявеният по настоящото
дело отрицателен установителен иск, намиращ правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, е за установяване недължимост на парична
сума. Правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които
съдът следи служебно. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава
своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки
правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право. Конкретният правен интерес се обуславя от естеството и съдържанието на
възникналия между страните спор. От волята на ищеца зависи да избере обема на
защита на правата си чрез предявяване на положителен или отрицателен
установителен иск.
Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Същият следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес, производството по делото подлежи на
прекратяване. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му.
Както вече е посочено
от друг състав на Добричкия районен съд по гр. дело № 774/2016 г. (това дело е
образувано по искова молба на настоящата ищца срещу същия ответник, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК оспорвайки процедурата
по издаване на обсъждания *** от *** г.) не е налице правен интерес у ищцата да
търси защита, тъй като между нея и ответника няма извънсъдебен правен спор относно дължимостта на сумите по
Акта, тъй като няма данни последният да е предприел действия спрямо ищцата за реализиране на
имуществената отговорност, произтичаща от Акта за начет, тъй като самото съществуване
в правния мир на процесния *** не е достатъчна предпоставка за предявяване на
иска по настоящото производство. Така постановеното определение, с което се
прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, е
потвърдено от Добричкия окръжен съд с определение № 396/07.06.2016 г. по в. ч.
гр. дело № 270/2016 г.
Действително, съобразно изложеното по-горе, се
налага извода, че няма данни по делото ответното дружество да е предприело
процесуални действия по ангажиране отговорността на ищцата, съобразно
съставения *** от *** г. Доказателствата са в насока, че едно трето лице *** е
инициирало образуването на изпълнително производство срещу *** и ***,
претендирайки, че е кредитор на вземане, въз основа на сключен Договор за заем,
обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот ***.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, отговаря пред работодателя си за липси в пълен
размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, респ. от
деня на откриване на липсата. Според възприетото в правната теория и в
константната съдебна практика становище, липсата представлява щета с
неустановен произход - състояние на неотчетност на парични и/или материални
ценности в предприятието на работодателя, при което е невъзможно да се установи
със сигурност причината за недостиг на липсващите ценности и се презумира, че
тя се дължи на поведение на ***а, комуто са поверени ценностите. При
констатиране на липса в предприятието на работодателя и предявяване на иск по
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на стойността й, доказателствената
тежест за установяване на факта, че не е причинена вреда от липси или че
причиняването на липсата не е виновно, се носи от ответника, т. е. от работника
или служителя, който е имал качеството „***”. Тази презумпция произтича от една
страна от специфичната трудова функция на ***а, че именно негово задължение е
да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от
нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на
неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално
отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е
причинил виновно. Тоест тежестта на доказване се обръща. Последното е така,
доколкото съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, като не е необходимо да се
доказват факти, за които съществува установено от закона предположение. С други
думи, докато в общия случай ищецът следва да установи всички факти, които
обосновават съществуването на правото, което иска да реализира по съдебен ред
/в случая правото на обезщетение за причинената от материално отговорното лице
щета/ при наличие на презумпция същият е освободен от задължението да
установява презумираните факти, а в тежест на другата страна е да опровергае
фактите, за които съществува презумпция.
За успешното провеждане на иска по чл. 207, ал. 1,
т. 2 от КТ работодателят следва да установи по безспорен и несъмнен начин
следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято
трудова функция е свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и
стоково-материални ценности, настъпване на липса и нейния конкретен размер в
резултат на дейността на ***а, момента на настъпване или откриването й. При
наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението
на трудови задължения от ***а и вината се предполагат до доказване на
противното.
Наличието на трудовото правоотношение изключва
приложението на общия режим на непозволеното увреждане, тъй като КТ предвижда
специален правен режим, а нормите на ЗЗД намират субсидиарно приложение.
Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса в пълен размер, заедно със законите лихви от деня на
причиняване на щетата. Пълната имуществена отговорност се осъществява по
съдебен ред. Това може да стане чрез граждански иск в наказателно производство,
в особеното начетно производство по ГПК и общия исков процес.
Изложеното обоснова
извода, че именно в рамките на едно евентуално, образувано по искане на ***,
исково производство по реда на чл. 207 и чл. 211 от КТ (според която разпоредба
пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като в тези
случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно
решение), *** би могла да противопостави всички свои възражения във връзка с въпросния
*** от *** г.
Безспорно е, че наличието на правен интерес е от
категорията на абсолютните предпоставки за право на иск, като липсата на такъв
прави претенцията недопустима. В конкретния случай следва да се прецени дали
ищцата има правен интерес да установи, че не дължи суми въз основа на *** от ***
г. Както бе посочено по-горе възраженията срещу недължимост на суми в полза на
работодателя, претендирани от последния като липси на парични и/или материални
ценности, в резултат на трудовата дейност на работник/служител могат да се
правят от последния в исковото производство по реализиране на неговата
материална отговорност на ***.
В този смисъл настоящият иск е
недопустим, защото кредиторът - носителят на субективното право не го
упражнява. Ищцата не е в нужда да се брани от иск, защото иск срещу нея не е
предявен. Няма правен интерес да установява недължимост на процесната сума,
защото кредиторът не търси съдебна защита срещу ищцата.
Ако *** счита, че не
дължи процесната сума то претенцията й следва да бъде насочена именно срещу
третото лице ***, по
искане на което е образувано изпълнително дело№ *** по описа на *** при
Добричкия окръжен съд, с рег. № 737, с предмет събирането на оспорената сума.
Изложените съображения налагат
извода, че производството по делото като образувано въз основа на недопустим
иск следва да бъде прекратено, като не се дължи произнасяне по съществото на
спора.
Воден от горното, Районният съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 2500/2016 г. по описа на Добричкия районен съд, поради недопустимост на
предявения иск като връща исковата молба, подадена от *** с ЕГН *** *** срещу ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата, в качеството й
на „***”, а в последствие на „***” в ответното дружество, не дължи по *** от ***
г. сумата от ***, който иск е предявен като частичен, целият за сумата от ***
лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Добричкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване
препис от определението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: