Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 586 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 462215/01.08.2018г. по гр.д. № 87663 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 124-ти състав М.О.У.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** е осъден да заплати на „М.И.”ЕООД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Подуяне, ул. „********, ет********сумата от 4107,24лв. представляващи
левова равностойност на 2100 евро, изчислени по курса на БНБ, представляващи
неплатено възнаграждение по чл. 2 от договор от 16.03.2017г. ; сумата от 13 690,81лв., представляващи
левова равностойност на 7000 евро, изчислени по курса на БНБ, представляващи
неплатена неустойка по чл. 4 от договор от 16.03.2017г.; както и сумата от 1912лв., представляващи съдебни разноки, отхвърлено е искането на М.У.
за присъждане на разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5138755/03.09.2018г. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете М.О.У.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Ч.в.,*** в часта, с която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че
решението е недопсутимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че исковата молба
е нередовна, районинят съд не обсъдил събраните доказателства и направените от
ответника възражения. Задълженията на ищеца по договора не били изпълнение от
него, ІІІ-то лице ги било изпълнило.
Ищецът по договора имал задължение да окаже съдействие на ответника при покупка
на имота, посоче в договора, но това не било направено. Договорът за
последничество сочел задължение на ищеца не само да организира огледи, но и
посредничество с оглед постигане на сключване на договор. В случая ищецът само
организирал оглед на имота, но това не било достатъчно, за да възникне
вземането му за възнаграждение. Ищецът не бил активна страна във водене на
преговори, не предпирел действия по подготовка на документи за извършване на
сделка, ответникът изрично оспорил
извършването на такива действия от ищеца и те останали недоказани по
делото. Не било възникнало и вземане на ищеца за плащане на неустойка, защото
ищецът не бил изправна страна по договора. Отделно не можело да се кумулира иск
за реално изпълнение с иск за неустойка за неизпълнение. Неустоечната клауза
била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Размерът на същата била в
противоречие с очакваните вреди от неизпълнението. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– „М.И.”ЕООД, ЕИК********със
съдебен адрес: адв. М.М.,*** в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно.
Исковата молба била редовно, установило
се валидно правоотношение между страните по договор от 16.03.2017г., по което ищецът си бил
изпълнил задълженията в резултат на които ответникът сключил договор на 01.06.2017г. за покупка на имота, тази
сделка ответникът бил сключил без знанието и учстието на ищеца, не му била
платено възнаграждението, и така възникнало вземането на ищеца като за
възнаграждение, така и за неустойка по раздел ІІІ,т. 4 от договора. Тази
неустойка по раздел ІІІ,т. 4 от договора обхващала неизпълнение на задължението
за плащане на възнаграждение, но и сключване на договор без знанието и
участието на ищеца. С договора били уговорени две неустойки в тежест на
ответника – едната само за неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение,
а втората по раздел ІІІ,т. 4 от договора била освен за неизпълнение на
задължението за плащане на възнаграждението и за сключване на сделката без
учаситие и знание на ищеца. Нямало пречка да се присъдят едновремнно и двете
вземания, това било събразно принципа за пълна обезвреда на ищеца. Клаузата за
неустойка била валидна, тя компенсирала разходите на ищеца и извършените
действия за изпълнение на задълженията по договора.Действително ищецът бил
изчакал известно време за изпълнение на
задължениета, но това било по искане на ответника, нуждаещ се от време с оглед
осигуряване на кредит за закупуване на имота, ответникът възпрепятствал ищеца
да си изпълни задълженията по договора , ответникът не бил оспорил твърденията
на ищеца че е предприел действия по подготовмка на документи за извършване на
сделката и правилно районинят съд ги приел за безспорни. Претендирало е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2031603/15.12.2017г., изпратена по пощата на
14.12.2017г. , уточнена с молба от 05.12.2019г. от М.И.”ЕООД, ЕИК********срещу М.О.У.,
ЕГН **********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати
сумите, както следва: на основание на чл. 79 вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
4107,24лв. като левова разностойност на 2100 евро , представляващи
неплатено възнаграждение по раздел ІІІ,
чл. 2 от договор от16.03.2017г. за посреднически услуги за покупко-
продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София; на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 13 690,81лв. като левова рамвностойност
на 7000 евро, представляващи неустойка
по раздел ІІІ, чл. 4 от договор
от16.03.2017г. за посреднически услуги за покупко- продажба на апартамент №
123, ж.к. „********гр. София – за сключване на договор за покупко-продажба за
имота без посредничество на ищеца и без
заплащане на възнаграждение. Н|авело е твърдения, че с ответника сключили
договор на 16.03.2017г., с който ищецът се задължил да посредничи за за
покупко- продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София при цена от 70 000 евро, ищецът изпълнил задълженията
си по договора, като предложил този имот на ответник, осигурил му оглед на
16.03.2017г. в присъствието на собственика на имота – Ж.П., ищецът предоставил
на ответника съдействие за по-нататъшни
преговори и други действия във връзка с покупко-продажбата, направил проверки,
предложил още пазарни оферти на ответника и други дължими по договора действия.
Посочил е, че през юни 2017г- узнал , че ответникът е закупил имота на
01.06.2017г., това станало без знанието и участието на ищеца, поради което и за
ищеца възникнало взелане срещу ищеца за плащане на възнаграждението по
посредническия договор, както и за неустойка
за закупуване на имота без посредничеството на ищеца. Претендирал е
разноски.
Ответникът М.О.У., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл.
127, ал. 4 от ГПК, а и предавените искове били неоснователни. Действително
страните били сключили договор на 16.03.2017г. с предмет посредничество за
сключване на договор за покупко-продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София .
Ищецът не изпълнил задълженията си по
този договор и не му се дължало възнаграждение, ноито неустойка. Ищецът
осигурил оглед на имота и с това се изчерпвало изпълнението на задълженията му
по договора. Те обаче, обхващали съдействие за по-нататъшни преговори, действия по покупко-продажбата, включително
извършване на проверки, предлагане на
други пазарни оферти и др., които
задължения не били изпълнени от ищеца. Ответникът изчакал 1 месец след огледа ищеца
да си изпълни тези задължения – да оцени имота, да информира ответника поне
веднъж седмично за текущо съсотяние на покупката, да съдейства за подготовка на
всички обичайно необходими документи за покупката, да съдейства на ответника за
избягване на рискове по сделката, но това не било направено. Ответникът не
разполагал с време и се принудил сам да търси имот, възложил на Д.Д.да разлепи
обяви в кв. Левски, че търси имот, на обявата отговорила Ж.П., при огледа на
имота ответникът установил че това е същия имот, който преди месец му бил
показан от ищеца, но доколкото ищецът повече от 1 месец не го уведомявал за
изпълнение на задълженията му ответникът провел самостоятелно преговори с Ж.П.,
направил необходимите проверки и сключил предварителен договор с помощта на
нает от него адвокат и сключил сделката за продажба на имота .Претендираната
неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави, размерът й не
съответствал на очакваните вреди от неизпълнението, а и не можело да се
претнедира едновремнно възнаграждение и неустойка за неизпълнение на
задължението за плащането му. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 16.03.2017г.,
носещ подпис за страните по него, озаглавен „договор за поръчка“ , съгласно
който ответникът е възложила на ищеца да посредничи про продажбата на
апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с продажна цена от 70 000 евро срещу
възнаграждение от 3% от продажната цена при покупка на имота, което се дължи
при сключване на предварителен договор. Съгласно раздел ІІ от договора ищецът е
поел задължение да оцени имота с оглед на характеристиките му, да информира
ответника за текущото съсотяние на покупката поне веднъж седмично, след
сключване на предварителния договор да съдейства за подготовката на всички
обичайно необходими документи за извършването на сделката, да организира
нотариалното изповядване на сделката и съдейства за изплащане на окончателната
цена в договорения срок,д а съдейства на ответника със съвети , за да избегне
рискове при покупката, като ответникът е следвало да представи на ищеца нсички
необходими му документи за подписване на договора за продажба, за да се
избегнат всички рискове при продажбата. Съгласно раздел ІІІ т. 3 от договора
при неплащане на възнаграждението на ищеца ответникът дължи плащане на
неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена независимо от
възнаграждението. Съгласно раздел ІІІ, т. 4 от договора при покупка на имота от
ответника или свързани с него лица без
посредничество на ищеца ответникът дължи плащане на неустойка в размер на 10%
от обявената в договора цена независимо от възнаграждението.
По делото е приет неоспорен от страните
нотариален акт № 169/01.06.2017г., съставен от нотариус М.Н., рег. № 362 на
нот.К., съгласно който Ж.П. Петрова е продала на М.О.У. и П.А.П.апартамент №
123, ж.к. „********гр. София с продажна цена от 70 000 евро, от които
123600лв. ще бъде платена с кредит от УниКредит Булбанк”АД, а 13308,10лв. е
платена преди подписването на нотариалния акт.
Приета е нотариална покана
съставена от нотариус Ц.С., съгласно която на 02.11.2017г. ответникът е получил
покана от ищеца за плащане на процесните суми на основание на чл. 2 и чл. 4 от
раздел ІІІ на договора.
Разпитан по делото св. Д.Д.е посочил, че познава ответника,
знаел, че търси апартамент в кв. Левски, гр. София от дълго време , че се среща
с брокери. Посочил е, че приятелката на ответника била в напреднала бременност
и за да стане по-бързо покупката на имот свидетелят предложил на ответника да
пуснат свои обяви, че ответникът търси апартамент в кв. Левски, в който
свидетелят живеел. Посочил е, че пуснали в пощенски кутии на апартаменти в кв.
„Левски-В”, обадили се няколко човека, направили огледи на предлаганите от тях
имоти. Заявил е, че му се обадила Ж.П., която му казала, че нейна позната й дала
телефонния му номер, направили връзка между ответника и Петрова и те отишли на
оглед.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Исковата молба е уточнена с молба на ищеца от
05.12.2019г. , вземанията, предмет на делото са индивидуализирани по реда на
чл. 127 от ГПК , сочат основание и размер на същите по еднозначен начин и
доводи на въззивника – ответник по исковете в обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 266 вр. с чл. 79 и чл. 86 и
чл. 92 от ЗЗД- иск за плащане на възнаграждение по договор за изработка и
за неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждението и
сключване на сделка с участието и знанието на ищеца.
В случая ищецът твърди, че
ответникът му е възложил да му предложи за покупка апартамент № 123, ж.к. „********гр.
София с продажна цена от 70 000 евро, като му осигури оглед на имота
и му съдейства за по-нататъшни преговори
, да извърши и зруги действия във връзка с бъдещата продажба, като извърши
проверки, предложи и други пазарни оферти и други. Тези твърдения на ищеца определят
правната квалификация на иска за
4107,24лв. като такъв за възнаграждение по договор за изработка. Наименованието
на договора между страните – в случая „договор за поръчка“, не определя правната му същност. Релевантни за последното са уговорените права
и задължения на страните по договора. В
случая твърденията на ищеца, които са определящи за очертаване на предмета на
делото и правната квалификация на исковете, са за уговорени права и задължения,
които не предполагат правни действия, а изискват определени фактически действия, поради което и същността
на правоотношението между страните , въведено като предмет на делото съдът
приема, че е договор за изработка.
Регламентирания в разпоредбите на
чл. 258 и сл. от ЗЗД договор за изработка може да има за предмет резултат както
от интелектуални, така и от физически усилия и труд. С този договор
изпълнителят срещу възнаграждение поема задължение да извърши конкретни
действия, като е възможно водещи да са интелектуалните такива ( предоставяне на
съвети, участие в преговори) или фактическите действия (изготвяне на документи,
планове, договори, вещи и др.). Престацията на изпълнителя е резултата от труда
му, съдържанието на която е определена от волята на страните. Независимо от
това дали водещо са интелектуалните или физическите действия изпълнителят се
избира с оглед на специалните му познания в областта на възложената работа.
Това само по себе си не означава, че договор е сключен с оглед на личността на
изпълнителя. За да се приеме, че договора за изработка е сключен с оглед на
личността на изпълнителя. За последното следва волята на страните да е ясно
изявена за това обстоятелство, тоест да се установи, че определящо за
сключването на договора е не спецификата на работата, а личността на
изпълнителя. (В този смисъл Решение № 5/15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 12/31.05.2013г. по т.д.№ 239/2012г. на ВКС, І-во Т.О.
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема, че от приетия по
делото договор от 16.03.2017г., носещ подписи, положени за представители на
страните, по делото се установява, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за изработка, съгласно което ответникът е възложил на
ищеца и той е приел срещу възнаграждение от 3% от продажната цена да му
предложи за покупка апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с продажна цена
от 70 000 евро, като му осигури оглед на имота, да оцени имота с оглед на
характеристиките му, да информира ответника за текущото съсотяние на покупката
поне веднъж седмично, след сключване на предварителния договор да съдейства за
подготовката на всички обичайно необходими документи за извършването на
сделката, да организира нотариалното изповядване на сделката и съдейства за
изплащане на окончателната цена в договорения срок,д а съдейства на ответника
със съвети , за да избегне рискове при покупката, като ответникът е следвало да
представи на ищеца нсички необходими му документи за подписване на договора за
продажба, за да се избегнат всички рискове при продажбата. Установява се от
пиретия по делото нотариален акт, че на 01.06.2017г. ответникът и П.П.са сключили договор с Ж.П., с който са
закупили апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с продажна цена от
70 000 евро.
По делото не се спори, а и от
събраните гласни доказателства се
установява, че П.П.и ответникът живеят заедно като семейство и към март 2017г.
са очаквали дете.
По делото не се спор, че на
16.03.2017г. ищецът е осигурил на ищеца оглед на апартамент № 123, ж.к. „********гр.
София с продажна цена от 70 000 евро.
Сщевременно съдът ипрема, че по
делоно не е установено ищецът да е изпълнил останалите си задължения по
договора с ответника - да оцени имота с оглед на характеристиките му, да
информира ответника за текущото съсотяние на покупката поне веднъж седмично,
след сключване на предварителния договор да съдейства за подготовката на всички
обичайно необходими документи за извършването на сделката, да организира
нотариалното изповядване на сделката и съдейства за изплащане на окончателната
цена в договорения срок,д а съдейства на ответника със съвети , за да избегне
рискове при покупката. Тези обсоттялества са оспорени с отговора на исковата
молба и в тежест на ищеца е било по несъмнен начин да ги установи по делото. В
случая ищецът не е доказал, че е свързал ответника със собственика на имота.
Твърденията на ищеца, че среща на ответника с Ж.П. е проведена по време на
огледа на имота на 16.03.2017г. Това обстотялество не е признато от ответника,
за установяването му по делото ищецът не е ангажиал доказателства. Не е
установено и че ищецът е провел друго
поведение в изпълнение на задълженията си по договора освен осигурения оглед на
имота на 16.03.2017г. Показанията на св Д.установяват, че той е свързал ответника и собстевинка на
имота – Ж.П., че тя се е отзовала на разлепени от свидетеля по искане на
ответника на обяви, че търси имот в кв.Лаевски, гр. София. Съдът кредитира
показанията на св. Д.като логични посчедователни, резултат от личните му
впечатления, неопровергани от другите доказателства по делото. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено ищецът да е изпълнил
задълженията си по договора с ответника, установено е, че сделката от
01.06.2017г. е сключена без съдействието на ищеца. Следва да се посочи, че в
тази насока са и твърденията на ищеца по исковата молба – че единственото,
което е направил по договора с ответника е да осигури оглед на имота и че
сделката от 01.06.2017г. е сключена без участие на ищеца. По делото се
установи, че поетите от ищеца задължения са били да съдейства на ответника при
воденето на преговори, представяне на други пазарни оферти с оглед воденето на
преговори, за подготовката на необходимите документи за сключването на
сделките. Това съдействие при тълкуване
волята на страните по договора и при съобразяване предмета и целта на договора
между тях, съдът приема, че означава даване на съвети и посочване на пазарна
цена на имота, какви документи са необходими за сключването на окончателния
договор, посочване на орган до когото да се подадат исканията, начин по който
те да се подадат, изготвяне на документи за снабдяване с тези документи,
организиране и на нотариалното изповядване на сделката. В тежест на ищеца е
било да установи по делото, че той е извършил тези действия, а доказателства за
същото по делото не са ангажирани. По делото не са установени твръденията на
ищеца, че е отложил изпълнението си на задълженията по договора по искане на
ответника, че ответникът го е препятствал да изпълни задълженията си. Доказателства
за тези обстотялества не са ангажирани по делото. Осигурения от ищеца оглед на имота, без същото да е
установено по делото, че е било съпроводено поне от свързване на ответника с
продавача от една страна и от друга страна -
установеното от гласните доказателства, че ответникът се е свързал с
продавача на имота без оглед на поведението на ищеца - в следстиве на самостоятелно
разлепени обяви и отзоваване на същите от продавача, не позволяват извод, че по
договора от 16.03.2017г. ищецът е осъществил полезно за ответника изпълнение на
каквато и да е част от задълженията си по договора. При така установеното съдът приема, че по делото не установено валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника заплащане на възнаграждение по раздел ІІІ, т.2 от договора
от 16.03.2017г. и непарвилно районинят съд е уважил иска.
По иска по чл. 92 от ЗЗД:
Неустойката може да се търси
тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена.
Компесаторна неустойка не може да се търси тогава, когато неизпълнението е
забава. Няма пречка наред с неустойката за неизпълнение на конкретно задължение
да се търси и обезщетение за вреди от друго неизпълнение , включително за вреди от забава. Кумулирането е възможно,
ако неустойката не обхваща онези вреди,
чието обезщетение се търси на самостоятелно основание или като такива надвишаващи
размера на неустойката. Формите на
неизпълнение не следва да се поглъщат, за да може да се претендират и неустойка
и отделно обезщетение за вреди, освен ако размер на претърпени вреди не
надхвърлят уговорения размер на неустойката. При претенция за неустойка за неизпълнение на
задължение не може да се претендира неустойка за вреди от забавено изпълнение,
защото двете се изключват взаимно. При липса на изрично изявление на страните
за формата на неизпълнение, по повод на която е уговорена неустойката, то
същата се извлича при тълкуване на волята на страните по договора съобразно
клаузите на същия.
В конкретния случай по делото се
установява, че с раздел ІІІ т. 3 от договора от 16.03.2017г. страните са
уговорили при неплащане на възнаграждението на ищеца ответникът да му дължи
плащане на неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена независимо от
възнаграждението, а с раздел ІІІ, т. 4 от договора от 16.03.2017г. страните са уговорили при покупка на имота от
ответника или свързани с него лица без
посредничество на ищеца ответникът дължи плащане на неустойка в размер на 10%
от обявената в договора цена независимо от възнаграждението. Твърденията на
ищеца, направени с молбата му от 05.12.2019г. са че, неустойката по раздел
ІІІ,т. 4 е за сключването от ответника на покупко-продажба без знание и участие
на ищеца и без да му се плати
възнаграждение. Ответникът по исковете също твърди, че претендираната по делото
неустойка обхваща неизпълнението на задължението за плащане на възнаграждение.
Съдът приема, че съвпадащите твръдения на страните за волята им по раздел ІІІ,
т. 4 от договора при тълкуване на тази воля и по реда на чл. 20 от ЗЗД обосновават
извод, че неустойката по раздел ІІІ, т. 4 от договора е уоворена за
неизпълнение на задължението на ответника да сключи покупко-продажба за имота със съдействието на ищеца, като му плати и
възнаграждение за същото. Основната обезщетителната цел на тази неустойка е за
обезвреда на ищеца от неизпълнението на задължението на ответника да му заплати
възнаграждението по договора. Този извод се налага при съобразяване на предмета
и целта на договора от 16.03.2017г. Уговарянето
на дължимост на тази неустойка и то в размер на 10% от продажната цена при
размер на възнаграждението от 3% от продажната цена, отделно уговарянето тази
неустойка да се дължи заедно с
възнаграждението, съдът приема, че противоречи на добрите нрави и е основателно
възражението на ответника в този смисъл,
направено още с отговора на исковата молба. В случая така уговорената неустойка
не съответства на типичните цели на неустойката по чл. 92 от ЗЗД, не е
съобразена с възможните вреди от неизпълнението, още повече че не изключва
същото, а е увогорена кумулативно с изпълнението. За този извод съдът съобрази, че по правило обезщетителна функция неустойката
има и други функции – обезпечителна и санкционна. Да се уговори дължимост на
неустойка за неизпълнение на задължение обаче, която неустойка е повече от 3
пъти по-голяма по размер от самото
изпълнение, като същеврменно се уговори, че се дължи и изпълнение на това
задължение не съответства на принципа на справедливостта. Това е така, защото реално ищецът би получил
три по-високо вънаграждение без да е изпълнил задължението си по договора,
тоест би получил възнаграждение без да е престирал насрещно на ищеца. Това
прогтиворечи на принципа на добрите нрави и съдът иперма, че така уговеранат
клауза за неустойка е нищожна. Отделно, в случая се претендира както изпълнение
на задължението за плащане на възнаграждение, така и неустойка за неизпъленине
на същественото за тази неустойка задължение. По делото не са установени
условията за кумуллиране на тези вземания, посочени от съда по-горе, което е
допълрнително основание да се приеме, че валидно вземане на ищеца към ответника
за плащане на неустойка не е възникнало.
Следва да се посочи, че по делото
не е установено и неизпълнение на задължение на ответника по договора, за което
е уговорена неустойката по раздел ІІІ, т. 4 от договора. По делото не е
установено ищецът да е изпълнил задълженията си по договора и за него да е
възникнало вземане към ответника за плащане на възнаграждение по договора.
Подробни съображения да този извод съдът изложи по иска по чл. 266 от ЗЗД. По
делото не е установено и ищецът да е свързал ответника с продавача на имота,
поради което и не може да се обоснове извод по делото, че ответникът е провел
недобросъвестно поведение, за което ищецът е навел твръдения и което да попада
в хипотезата на раздел ІІІ, т. 4 от договора.
При така възпирето съдът приема,
че по делото не е установено валидно вземане на ищеца към ответника за плащане
на неустойка по раздел ІІІ, т. 4 от
договора от 16.03.2017г. и неправилно районинят съд е уважил този иск.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на СРС следва да се отмени и исковете следва да се
отхвърлят.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия-ищец
следва да се поставят разноски по дело и той следва да бъде осъден да заплати
на ответника по исковете разноски за адвокат в производството пред СРС в размер
на 850лв., както и разноски за поризводство пред СГС за държавна такса от 360лв.
и за възнаграждение за адвокат от 850лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 462215/01.08.2018г. по гр.д. № 87663 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 124-ти
състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени с искова молба вх.№
2031603/15.12.2017г., изпратена по пощата на 14.12.2017г. , уточнена с
молба от 05.12.2019г. на М.И.”ЕООД,
ЕИК********срещу М.О.У., ЕГН **********
за заплащане на сумите, както следва: на
основание на чл. 79 вр. с чл. 266 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 4107,24лв. като левова разностойност
на 2100 евро, представляващи неплатено възнаграждение по раздел ІІІ, чл. 2 от договор от 16.03.2017г. озаглавен „договор за
поръчка”; на основание на чл. 92 от ЗЗД
сумата от 13 690,81лв. като левова
равностойност на 7000 евро,
представляващи неустойка по раздел
ІІІ, чл. 4 от договор от 16.03.2017г. озаглавен „договор за поръчка” за неизпълнение
на задължението на М.У. да сключи договор
за покупко-продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с посредничество
на М.И.”ЕООД и за заплащане на
възнаграждение по раздел ІІІ, т.2 от договора.
ОСЪЖДА М.И.”ЕООД, ЕИК********да заплати на М.О.У.,
ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 2060лв. (две
хиляди и шестдесет лева), представляващи съдебни разноски за порзиводство
пред СРС и СГС.
Решението е окончателно- аргумент
по чл. 280, ал. 3, т.1, пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.