РЕШЕНИЕ
№ 560
град Плевен, 25.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 631/2020
г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Ц.А.,***, чрез
адв. Д. Д.-АК Плевен, срещу
решение № 340/06.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 387/2020 г. по описа на
Районен съд - Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и
съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че съдът неправилно е
интерпретирал фактическата обстановка, за която в делото са събрани достатъчно
доказателства. Посочва, че при съставянето и издаването на наказателното
постановление не са спазени всички императивно предвидени изисквания за
неговата законосъобразност. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при грубо нарушение на законовите норми и неправилно, защото е
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че не е спазена
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква посочване
на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а в
наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава
неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена
фактическата обстановка, описана в наказателното постановление. Навежда доводи,
че не е спазено и императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй
като не е описано точно и пълно нарушението, а неточното описание на
нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди,
че описаното, както в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№S 14253296/28.11.2019г., така и в Наказателно постановление №19-0940-000795/
31.12.2019г. не отговаря на действителната фактическа обстановка. Счита, че при
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1,
т.5 предл. 3 и 4 от ЗАНН. Излага доводи, че видно от обстоятелствената част на
същото, са посочени факти, досежно констатирането на нарушението, но не и
такива, свързани с извършването му, така както предписва разпоредбата на чл.
57, ал.1, т.5 предл.3 от ЗАНН. Посочва, че проверяващият орган, а впоследствие
и наказващият такъв, са се задоволили само да посочат кога, къде и какво е
установено, както и че липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Твърди, че видно от Приложение Б към фактура №
**********, издадена от „А1 България“ ЕАД, от телефонен номер ******, който се ползва от С.Ц.А., не са провеждани
телефонни разговори на посочените в издаденото наказателно постановление дата и
час-28.11.2019 г. около 13:40 часа. Моли съдът да отмени решение № 340 от 06.07.2020 г. постановено по
а.н.д. № 387/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен, с което
първоинстанционният съд е потвърдил обжалваното Наказателна постановление
№19-0940-000795/31.12.2019г. издадено от началник РУ-Пордим към ОДМВР Плевен.
В съдебно заседание касаторът – С.Ц.А.,***, не се
явява, представлява се от адв. Д. Д.-АК Плевен, който поддържа касационната жалба и моли
за отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание ответникът - ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № № 19-0940-000795 от 31.12.2019г. на началник РУ към ОДМВР-Плевен, РУ–Пордим, с
което на С.Ц.А. с ЕГН ********** ***, за това, че на 28.11.2019 година около
13:40 часа в с. Згалево, ул. „Странджа“
до №1, като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ****** управлявал моторното превозно средство без да
използва обезопасителен колан по време на движение - нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на
50,00 (петдесет) лева и е използвал мобилен телефон по време на управление без
устройство позволяващо използването му без участие на ръцете –нарушение на чл.
104А от ЗДвП и на основание чл. 184, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 (петдесет) лева.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и свидетелски
показания, като е възприел тези на служителите на МВР, тъй като са категорични,
недвусмислени и отразяват непосредствено възприетото от свидетелите-
управлението на МПС от А. без
обезопасителен колан и без устройство за провеждане на разговори по мобилен
телефон. По делото са представени записи от ВК2, които са възпроизведени в становище
на л. 20 по делото, които факти не са опровергани пред РС Плевен и установените нарушения са безспорно
доказани.
Неоснователни са доводите на касатора за процесуални
нарушения, допуснати при съставяне на НП, тъй като изчерпателно са посочени
обстоятелства при извършване на нарушението и е посочен АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена в
процеса. Настоящата инстанция на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК изцяло споделя мотивите на РС Плевен.
Представената справка от мобилен оператор с твърдение,
че на посочения в НП час не е отбелязан разговор, съдът не кредитира като
доказателство в насока, че не е осъществен състав на нарушението, тъй като
същата няма характер на годно доказателство – няма подпис , печат на издател, нито е представен договор с мобилен оператор,
от който да се установи лицето, титуляр на същия, но дори и това приложение от
мобилен оперетор А1 да съдържа горепосочените реквизити, то за съставомерност
на нарушението не е необходимо доказване на проведен телефонен разговор, а ползване
на мобилен телефон без изискуемото съгласно закона устройство, което е
възприето от контролните органи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 340/06.07.2020
г. постановено по а.н.д. № 387/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1. /п/
2./п/