№ 547
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000500676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 261496 от 30.11.2020г., постановено по гр.дело
№ 1387/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 22-и състав, е осъдена СТОЛИЧНА
ОБЩИНА да заплати на М. Б. П. на осн. чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата
от 70 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от претърпяна злополука на 08.10.2018г., ведно със следващата се
законова лихва върху тази сума от 08.10.2018г. до пълното й изплащане.
Със същото решение е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на
М. Б. П. на осн. чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 4680,75 лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (сторени
разходи за изследвания, прегледи, медикаменти и пр.) от претърпяна
злополука на 08.10.2018г., ведно със следващата се законова лихва върху тази
сума от 07.05.2019г. до пълното й изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, , с която се
обжалва съдебно решение № 261496 от 30.11.2020г., постановено по гр.дело
№ 1387/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 22-и състав, изцяло. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се направеното с
отговора на исковата молба оспорване на основателността на предявения иск,
като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
изпълнен ФС на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел за доказани твърдените от ищцата
1
обстоятелства, досежно механизма на злополуката, предвид разпределянето
на доказателствената тежест в процеса и събраните доказателства.
Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишено.
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че всички,
твърдени от ищцата имуществени вреди са сторени във връзка с лечение на
последиците от злополуката.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, при условията на
евентуалност да намали присъдената сума за обезщетение, като приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се е
движела по софийските улици без проява на общоприетата житейска
предпазливост и твърде неуверено поради предишни свои заболявания.
Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, М.П. представя писмен
отговор. Оспорва жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени
искове с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
претърпени от ищцата М.П. неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и
претърпени имуществени вреди в размер на 4680,75лв.
Ищцата твърди, че на 08.10.2018 г. около 13,30ч. в гр.София на
ул.“Тумба“ срещу №59, вървейки по улицата се е спънала в неравности на
платното, предизвикани от разбито асфалтово покритие и образувани дупки,
покрити с кал и паднала, като се претъркулила в канавката. При удара
ищцата получила следните увреди на здравето: счупване с раздробяване на на
лява раменна кост с изкълчване на раменната става, счупване на големия
туберкул на лявана раменна кост, травматична увреда на лакътния и
срединния нерв с пареза на левия горен крайник. Проведено било лечение
оперативно лечение, направена е пластика на костните фрагменти и
фиксиране с метални винтове, чието изваждане по оперативен път предстои.
Ищцата твърди, че е задължение на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
ремонтирането на улиците и тротоарите, и обезопасяване движението на
гражданите по същите и че поради бездействието на общинската
администрация, която не е изпълнила тези си задължения е настъпила
злополуката.
В законоустановения срок СТОЛИЧНА ОБЩИНА е подала писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск е
неоснователен. Оспорва изложените от ищцата в исковата молба факти,
2
относно настъпване на злополуката, оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на злополуката и претърпените от ищцата увреди.
Не оспорва обстоятелствата относно техническото състояние на
асфалтовата настилка на ул“Тумба“.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
получените от ищцата увреди и противоправни действия или бездействия от
страна на Кмета или други служители на Общината.
Твърди, че претендирания размер на обезщетенията е изключително
завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като твърди че същата се е движела по познат маршрут без
нужното внимание и без нужната обичайна житейска предпазливост.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото
се установява от събраните по делото доказателства, че на 08.10.2018г.
ищцата е претъпяла злополука, при която е получила горепосочените увреди:
счупване с раздробяване на на лява раменна кост с изкълчване на раменната
става, счупване на големия туберкул на лявана раменна кост, травматична
увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на левия горен крайник.
По делото е приета СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира.
Съгл. същото ищцата е получила счупване счупване с раздробяване на на
лява раменна кост с изкълчване на раменната става, счупване на големия
туберкул на лявата раменна кост, травматична увреда на лакътния и
срединния нерв с пареза на левия горен крайник. Проведено било лечение
оперативно лечение, направена е пластика на костните фрагменти и
фиксиране с метални винтове, чието изваждане по оперативен път предстои.
Ищцата е претърпяла и втора операция на 10.05.2019г., за пластика на
срединния нерв към гръден нерв, т.к. не са се били възстановили активността
на движение на пръстите на лявата й ръка. Ищцата е търпяла болки и
страдания около 2,5-3 месеца, като през първите няколко дни те са били с
много висок интензитет. Теоритично, възстановяване на здравето на
ищцата е настъпило за около 3-4 месеца, като в момента тя изпитва само
спорадични болки. Поради увреда на нервите функциите на лявата ръка,
обаче функциите на същата не са възстановени напълно и ищцата изпитва
затруднения в движението на ръката. Травмите на нервите, дори и при
извършване на оперативно лечение, са с песимистична прогноза.
По делото е разпитан един свидетел относно търпените от ищцата болки
и страдания: свидетеля В. Д. П., съпруг на ищцата, чиито показания съдът
изцяло кредитира, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.
По делото е разпитан един свидетел, относно механизма на злополуката:
свидетелката М. Н. П., без родство с ищцата, чиито показания съдът изцяло
кредитира.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
3
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.
Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА
е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционият съд са предявени искове с правно осн.
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД
Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили
от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат
осъществени конкретни, нормативно предписани действия.
И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане,
изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на
работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този
смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и
безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служители, на които е възложил работата, или в чието
задължение се включва изпълнението на определени, нормативно
регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29.XII.1958 г.
Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите
следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало
да се осъществят определени действия.
Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото
доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгл.
разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и ЗП и ППЗП, ЗУЗСО и Наредба № РД-02-
20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата (в редакцията
им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в
чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесната
4
столична улица, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност
при движение по него са били служителите на СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
Изцяло кредитирайки събраните гласни доказателства, съдът приема за
доказано, че процесната злополука е настъпила при движение на ищцата по
столичната улица „Тумба“, на 08.10.2018г. в гр.София. Съдът, приема за
доказано твърдяното от ищцата обстоятелство, че в участъка на ул.“Тумба“
срещу №59 към датата на злополуката са съществували такива неравности,
дупки и кал на повърхността на уличното платно, които са били в
отклонение от изискванията на нормите по ТСУ за поддържане на платното в
състояние, годно за безопасно придвижване на вкл. и на пешеходци, т.к. към
улицата не е изграден тротоар. Тези обстоятелства се твърдят от ищцата и не
се оспорват от ответната страна. Тези обстоятелства се доказват и от
свидетелските показания, които съдът кредитира.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнени
предпоставките на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД.
Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане)
възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено
поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение ( напрм.
при нарушаване на абсолютните права). Твърденията н ищцата могат най-
общо да се отнесат към твърдяно противоправно бездействие от страна на
служители на ответника, в чиито задължения е организирането и
извършването на текущ ремонт или на действия по поддържане на уличното
и тротоарното платно ( когато същото е изградено), които да не са били
осъществени от служители на ответника.
Съдът приема за доказани твърденията на ищцовата страна, при
условията на пълно и главно доказване, предвид правилата за разпределяне
на доказателствената тежест и съгл. разп. на чл. 154 ал.1 от ГПК, че към
датата на злополуката са съществували дупки и необичайни неравност и
пукнатини на пътното платно на ул.“Тумба“, изискващи незабавен текущ
ремонт.
Превантивното и текущото поддържане и ремонтиране на общинските
улици (рeсп. на прилежащите им тротоари съгл. §6 т.6 от ПЗР на ЗДвП) и
пътища е уредено от нормите на Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. Съгл.
разп. на чл. 2 ал.2 от Наредбата поддържането на улиците и пътищата е
превантивно, текущо и зимно. Разп. на чл.8 ал.2 и ал.3 от Наредбата и
приложение №1, уреждат реда, при който се извършва превантивно
поддържане на улиците, а разп. на чл.10 ал.3 от Наредбата урежда реда, при
който се извършва текущото поддържане на улиците. В случая, пред вид
приетата за доказана по-горе фактическа обстановка от ищцовата страна,
съдът намира, че към датата на злополуката са съществували неравности,
дупки и пукнатини, кал и кални наноси на уличното платно в процесния
участък, която би могла да се квалифицира като техническо състояние на
платното, изискващо незабавен текущ ремонт, който, очевидно не е бил
5
извършен от ответника и може да се квалифицира като обстоятелство,
съставляващо пропуск на ответника при поддържането на изправността на
уличното платно.
Съгл. разп. на чл. 45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази
презумпция досежно виновното поведение, изразяващо се в бездействие по
отношение поддържането на уличното платно на столична улица на
служители на ответника не е оборена в процеса.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че са изпълнени
предпоставките на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД, поради което следва да се
приеме, че съществува непозволено увреждане по отношение на ищцата от
служители на ответника.
По размера на предявените искове: по иска за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди:
По делото е разпитан един свидетел относно търпените от ищцата
болки и страдания: В. П.. Съдът изцяло кредитира показания та на
свидетеля, като съобразява близката родствена връзка с ищцата. Свидетелят
установява, че ищцата е търпяла изключително силни болки през първите
две седмици след злополуката, а около половин година ( до датата на втората
операция) е изпитвала болки, които не са й давали възможност да изпълнява
обичайните си задължения. Болките, с затихващ интензитет продължили
около две години. Ищцата е преживяла и силен стрес, довел до промяна в
психолочическото състояние на ищцата.
По делото е допусната и приета СМЕ. Съгл. заключението и на трите
СМЕ ищцата е счупване счупване с раздробяване на на лява раменна кост с
изкълчване на раменната става, счупване на големия туберкул на лявата
раменна кост, травматична увреда на лакътния и срединния нерв с пареза на
левия горен крайник. Проведено било лечение оперативно лечение,
направена е пластика на костните фрагменти и фиксиране с метални винтове,
чието изваждане по оперативен път предстои. Ищцата е претърпяла и втора
операция на 10.05.2019г., за пластика на срединния нерв към гръден нерв, т.к.
не са се били възстановили активността на движение на пръстите на лявата й
ръка. СМЕ канстатира,след извършен преглед на ищцата, че функциите на
лявата й ръка не са възстановени напълно и ищцата изпитва затруднения в
движението на ръката. Травмите на нервите, дори и при извършване на
последващо оперативно лечение, са с песимистична прогноза. Към датата на
прегледа ищцата не изпитва болки и страдания, но поради затрудненото
движение на ръката е започнала атрофия на мускулатурата на същата.
Съгл. принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на
чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за
присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението
6
следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се
отнася до претърпени болки и страдания от ищцата, свързани с преживяното
от нея трагично събитие. Основни критерии при определяне на болките и
страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността
на нейното страдание, възможността за пълно възстановяване на здравето й.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че сумата от 70 000 лв. ,
определена от първоинстанционния съд е силно завишена. Този размер на
обезщетението не съобразен и със задължителната съдебна практика, вкл.
и с ППВС №4/1968г. и с обществено-икономическите условия в страната
към периода на настъпване на вредата. Съдът намира, че до размера на 45
000 лв. искът е основателен и доказан и до този размер следва да бъде
уважен. В останалата му част до пълния предявен размер от 70 000 лв.
предявеният иск е неоснователен и недоказан. В тази част следва да бъде
отхвърлен, а първоинстанционното решение за сумата над 45 000 лв. следва
да бъде отменено.
Съдът, кредитирайки всички събрани по делото доказателства, в т.ч.
писмени, гласни доказателства и заключението на СМЕ приема,че ищцата е
преживяла една средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата
й ръка, търпяла е за сравнително продължителен период болки и страдания,
които постепенно са губели своя интензитет и са отшумели за период от
около три месеца. Ищцата е претърпяла две операции, движението на
ръката й не е възстановено напълно, прогнозите за пълно възстановяване са
песимистични. Ищцата е преживяла и силен стрес, довел до разстройство на
психологическото й здраве.
Размерът на обезщетението следва да се определи съгл. посочените по-
горе принципи на справедливост и съразмерност, като не следва
обезщетението да се допуска превръща в своеобразна пазарна цена или в
санкция за делинквента. Следва да се съобрази факта, че с суми от порядъка
на 70 000 лв. за процесния период са обезщетявани претърпени болки и
страдания от цялостна загуба на орган.
В този смисъл възражението на жалбоподателя СО досежно размера на
обезщетението е частично основателно, предвид изложеното по-горе.
Останалите възражения на СО са неоснователни и недоказани.
По размера на предявения иск за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди: възраженията на жалбоподателя СО, съдът намира за
основателни. Видно е от заключението на СМЕ, че се претендират суми,
заплатени от ищцата за лекарства, несвързани с лечение на процесните
травми на ищцата. Разходите за лекарства, закупени преди датата на
злополуката също не подлежат на обезщетяване. Сумата от 900 лв., заплатена
от ищцата за избор на операционен екип също съставлява разход,
неподлежащ на обезщетяване, доколкото този разход е предоставен на волята
7
на ищцата и няма характера на непосредствена щета.
Съгласно заключението на СМЕ сторените от ищцата разходи, за
извършените операции,прегледи при специалисти и рехабилитация в пряка
връзка с процесната злополука са в размер на 3509,20лв. От тази сума следва
да се приспадне сумата от 900 лв., заплатена за избор на операционен екип.
Съгласно заключението на СМЕ сторените от ищцата разходи, за
закупуване на лекарства и медикаменти относими към поцесната травма с в
размер на 753,84 лв. От тази сума следва да се приспаднат разходите за
медикамента „Лирика“, в размер на 48,61 лв., ( не са представени
доказателства същият да е предписван на ищцата в пряка връзка с
претърпяната злополука), както и сумата от 41,20 лв., сторени разходи преди
датата на злополуката. Видно е от заключението на СМЕ, че разходите за
сироп за кашлица за деца и „Панадол Бебе“ не са включени в общата сума.
Предвид изложеното предявения иск за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 3273,23лв.
Останалите възражения на жалбоподателя досежно претендираните
имуществени вреди, са неоснователни
Гореизложеното обуславя отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявения иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди да бъде отхвърлен над
размера от 45000 лв., а предявения иск за обезщетяване на имуществени
вреди следва да бъде отхвърлен над размера от 3273,23 лв. Решението следва
да бъде изменено и в частта за разноските.
По разноските: Предвид изхода на делото във въззивна инстанция, на
жалбоподателя СО следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.,
заплатена държавна такса и 200 лв., съставляващи юристконсултско
възнаграждение, осн. чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 261496 от 30.11.2020г., постановено по
гр.дело № 1387/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 22-и състав в частта, с която
предявения от М. Б. П. иск с правно осн. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата
от 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева) до сумата от 70 000 лв. (
седемдесет хиляди лева ) ведно със следващата се законова лихва от
08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която предявения от М. Б. П. иск с правно осн. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за
8
обезщетяване на имуществени вреди е уважен за разликата над сумата от
3273,23 лв. (три хиляди двеста седемдесет и три лева и 23 стотинки) до
сумата от 4680,75 лв. ( четири хиляди шестстотин и осемдесет лева и 75
стотинки ) ведно със следващата се законова лихва от 07.05.2019г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА е
осъдена да заплати на М. Б. П. сумата от 1200лв. (хиляда и двеста лева)
разноски, за сумата над 700 лв. (седемстотин лева) за сумата от 500 лв.
(петстотин лева) и в частта, с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да
заплати на адв. М. Н-Т. сумата от 3299,18 лв. (три хиляди двеста деветдесет
и девет лева и 19 стотинки) адвокатски хонорар, за сумата над 1595 лв.(
хиляда петстотин деветдесет и пет лева) за сумата от 1704 лв. (хиляда
седемстотин и четири лева), и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ***, ул.“ ***“ № 29, ет.3, адв. М. Н-Т. иск с правно осн. 45 от ЗЗД
във вр. с чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес гр.София, ул.“Московска“ № 33 за
сумата над 45 000 лв. ( четиридесет и пет хиляди лева) до сумата от 70 000
лв.(седемдесет хиляди лева), присъдена с посоченото решение, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. П. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ***, ул.“ ***“ № 29, ет.3, адв. М. Н-Т. иск с правно осн. 45 от ЗЗД
във вр. с чл.49 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес гр.София, ул.“Московска“ № 33 за
сумата над 3273,23 лв. (три хиляди двеста седемдесет и три лева и 23
стотинки ) до сумата от 4680,75 лв.( четири хиляди шестстотин и осемдесет
лева и 75 стотинки ), присъдена с посоченото решение, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 261496 от 30.11.2020г.,
постановено по гр.дело № 1387/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 22-и състав
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Б. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул.“
***“ № 29, ет.3, адв. М. Н-Т. да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес
гр.София, ул.“Московска“ №33, на осн. чл.78 ал.3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл.81 във вр. с чл.273 от ГПК сумата от 700 лв. (седемстотин лева), разноски
за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10