№ 256
гр. Стара Загора, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба на Р."Т.-*"-*** - клон на „М.М.И.“ ЕАД -
гр.Р., чрез юрк.Д.С., срещу определение № 263/23.11.2021 г. г., постановено
по гр.д.№ 675/2021 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е спряно
производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до
приключване на производството по досъдебното производство /ДП/ с №
349/ЗМ-149/2021 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора или на
образуваното въз основа на него съдебно наказателно производство до
приключването на последното.
Частният жалбоподател излага оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение и претендира за неговата отмяна и връщане на
делото за продължаване на съдо-производствените действия.
В отговора си на частната жалба насрещната страна Д.И.С. излага
доводи за правилност на обжалваното определение и претендира за
потвърждаването му.
След запознаване материалите по делото, въззивният съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд - Раднево по исковата молба на Д.И.С. срещу Р."Т.-*"-*** - клон на
„М.М.И.“ ЕАД - гр.Р., с която са били предявени иск по чл.210, ал.3 във
връзка с чл.203, ал.1 и ал.3 и във връзка с чл.207, ал.1, т.1 и чл.210, ал.1,
предл.първо от КТ и на осн. Чл.210, ал. от КТ за присъждането на
обезщетение в размер на сумата от 502.61 лева, представляваща ограничената
1
имуществена отговорност на ищеца, пропорционално на уговореното му
месечно трудово възнаграждение, определена по правилата на чл.205, ал.1 и
ал.2 от КТ във връзка с доклада с № 4731/15.06.2021 год. до изп. директор на
“ММИ” ЕАД относно причинената вреда на работодателя за сумата от
1162,50 лева, ведно със законната лихва от деня на депозирането на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата.
На жалбподателя е било наложено и дисциплинарно наказание
„уволнение“, което е било наложено от работодателя му Р."Т.-*"-*** - клон
на „М.М.И.“ ЕАД - гр.Р. за неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, за злоупотреба с доверието му, за увреждане на имуществото
на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Нарушенията на трудовата дисциплина са обосновани с
твърдения за факти, касаещи неправомерното отчитане на имуществото на
работодателя (гориво) предоставяно на Д.И.С. в качеството му на шофьор на
служебно МПС, и причинени от това имуществени вреди за работодателя в
размери от 1 346,16 лв. и от 1 162,50 лв., за което е образувано и друго гр.
дело с № 704/2021 год. по описа на Радневския РС.
Към момента на образуване на това гр.д.№ 704/2021 г. по описа на
Районен съд-Раднево в същия съд е висящо и гр.д. с № 675/2021 г., именно с
предмет предявения от Р."Т.-*"-*** - клон на „М.М.И.“ ЕАД - гр.Р. срещу
Д.И.С. иск и по чл.210, ал.3 от КТ за ангажиране на имуществената му
отговорност за причинените на работодателя имуществени вреди.
С обжалваното определение съдът е приел, че спорните факти по двете
горепосочени дела са идентични, т.к. диренето на ограничената имуществена
отговорност на Д.И.С. се базира на същите факти, послужили като
основанието на работодателя да наложи и дисциплинарното му наказание,
чиято законност той оспорва с предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ.
Приел е, че установяването и произнасянето на съда по тези факти определя
доказаността на формата на вината и на наличието на вреда, което има
значение за определянето на тежестта на евентуално извършено
дисциплинарно нарушение, а наличието на решение по спора, образуван по-
рано между същите страни по чл.210, ал.3 от КТ предполага обвързването със
силата на присъдено нещо на втория съд досежно наличието на вреда за
работодателя, за което е била ангажирана и дисциплинарната отговорност на
ищеца.
Освен това въззивният съд намира, че още в самата исковата молба на
жалбоподателя и ищец “Р.Т.*”, КЛОН на „М.М.-И.“ ЕАД се излагат
2
твърденията за незаконосъобразни действия от страна на И.Г.И., шофьор към
участък „Автотранспорт” в Р."Т.-*”, а именно, че бил задържан на
12.05.2021г. в гр. Р., и при последвали действие по разследване било открито
известно количество нафта. Във връзка с тези обстоятелства в РП-Стара
Загора, ТО-Раднево се води и е образувано и досъдебното производство /ДП/
с № 349/ЗМ-149/2021 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора.
Поради това първоинстанционният съд е приел в обжалваното
определение, че производството по гр.д.№ 675/2021 г. следва да бъде спряно
да приключването на досъдебното производство /ДП/ с № 349/ЗМ-149/2021
год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора или на образуваното въз основа
на него съдебно наказателно производство до приключването на последното.
Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима,
т.к. е подадена от процесуално - легитимирана страна, в предвидения срок за
обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество я намира за неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 т.5 от ГПК основание за спиране
е налице, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.
Спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата,
при която решението по наказателно производство /дело/ ще е обуславящо за
решаването на спора по другото гражданско дело, тъй като ще формира и
силата на присъдено нещо относно съответния съдебен акт на наказателния
съд, който ще разглежда и гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Също така в тази насока съгласно специалните разпоредби на чл.300 от
ГПК и съответно чл.417, ал.2 и ал.3 от НПК, същите са категорични, че
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда и гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Освен това още в самата исковата молба на жалбоподателя и ищец
„Р.Т.*“ КЛОН на „М.М.-И.“ ЕАД се излагат твърденията за
незаконосъобразни действия от страна на И.Г.И., шофьор към участък
„Автотранспорт” в Р."Т.-*”, а именно, че бил задържан на 12.05.2021г. в гр.
Р., и при последвали действие по разследване било открито известно
количество нафта. Във връзка с тези обстоятелства в РП-Стара Загора, ТО-
3
Раднево се води досъдебно производство, за това че на датата 12.05.2021 г. в
р-к “Т.” 1, след предварителен сговор по между си, чрез използването на МПС
са отнели чужди движими вещи- гориво, от владението на Рудник Т., без
съгласието на материално отговорното лице-престъпление по чл. 195, ал.1, л.4
и т. 5 от НК. Като предмет били посочени 477 литра нафта.
От друга страна производството по налагането на ограничена
имуществена отговорност е започнало въз основа на уведомлението по
цитираното по горе ДП с № 149/2021г. по описа на ОД на МВР-Стара
Загора.
В конкретния случай, работодателят е посочил, че от Н.Й. и Д.К. —
магазинери на склад са съставяни системно подправени документи с невярно
съдържание по молба на И.И. — директорския шофьор.
Самият ищец твърди в исковата си молба, че причинената вреда е в
резултат на заредено и изразходвано 632л. количество бензин с подправени
документи /документи с невярно съдържание/. В тази насока съвсем правилно
първостепенният съд е установил, че е налице функционална връзка между
фактите, които разследващите ще изясняват относно кражбата на гориво и
съпричастността на С. към нея, които пък обстоятелства са в неразривна
връзка с ангажиране на неговата имуществена отговорност.
Съгласно трайно установената съдебна практика съдът спира
производството по гражданско дело, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл.
229. ал. 1, т.4 от ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства
за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229.
ал. 1. т. 5 ГПК /Определение № 539 от 16.05.2016г., постановено по гр. дело с
№ 1571/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
В този смисъл по-рано образуваното досъдебното производство /ДП/ с
№ 349/ЗМ-149/2021 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора се явява
определящо и преюдициално по отношение на първоинстанционното гр.д. с
№ 675/2021 г. по описа на Районен съд - Раднево, т.к. в това наказателно
производство със силата на присъдено нещо ще се разреши въпросът
извършил ли е Д.И.С. деянието, което се сочи по същото ДП, съответно
неговата противоправност и налице ли е виновност на дееца.
По изложените съображения въззивният съд намира, че частната жалба
е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение с № 263/23.11.2021 г. г., постановено по
гр.д.№ 675/2021 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е спряно
производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК до
приключване на производството по досъдебното производство /ДП/ с №
349/ЗМ-149/2021 год. по описа на ОД на МВР – Стара Загора или на
образуваното въз основа на него съдебно наказателно производство, като
правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5