Р Е Ш Е Н И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари 2018 година, в
състав:
Председател:
Мария И.-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия М. И.-Даскалова административно дело №2012 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по повод жалба на „Интерком
Груп”ООД - гр. Варна с ЕИК
********* против Ревизионен акт №03000315003354-091-001/22.03.2016г. в частта потвърдена с Решение №166/29.06.2016г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна, с която на дружеството са определени задължения за ДДС по ЗДДС за
данъчни периоди: м.08.2011г., м.09.2011г., м.10.2011г., м.11.2011г., м.04.2012г.,
м.05.2012г., м.06.2012г., м.08.2012г., м.09.2012г., м.10.2012г., м.11.2012г.,
м.12.2012г., м.01.2013г., м.02.2013г. и м.03.2013г. в общ размер 253960,39лв. на
главниците и общ размер 105697,06 лв. на лихвите.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на ревизионния акт. По отношение на осъществения към „AGER
TOTAL MOTORS“ се изтъква, че органите по приходите са установили, че стоките са
реално продадени, превозени до Румъния и предадени на този купувач. Неправилно
приели, че не следва да се приложи нулева ставка на данъка за този ВОД само
защото към м. август 2011г. румънското дружество-получател нямало валидна
регистрация по ДДС. Допускат, че в случая е извършена дерегистрация с „обратно
действие“, тъй като към момента на доставките румънската фирма била действаща. Органите
по приходите следвало да приложат Решение на СЕС по С-273/2011-Mecsek-Gabona
Kft., съгласно което наличието на ДДС номер на получателя и регистрацията му по
ДДС в неговата страна-членка не е задължително условие за признаване на право
на нулева ставка на данъка при ВОД по чл.138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Неправилно в РА формалистично бил приложен чл.7 ал.1 от ЗДДС, който предвижда
условието получателят да е регистриран по ДДС, за да е налице ВОД, каквото изискване
нямало в Директивата. Ревизиращите приложили неотносимите текстове от решението
на СЕС, които касаели хипотеза, при която доставчика знае или предполага, че
осъществената доставка е замесена с извършена данъчна измама от получателя.
Такива данни и доказателства в случая нямало, поради което неправилно и
незаконосъобразно за доказания реално осъществен ВОД на стоките към „AGER TOTAL
MOTORS“ с РА е отказано прилагането на нулева ставка на данъка и е начислено
като дължимо ДДС за внасяне за д.п.08/2011г. в размер на 9917,89лв.
Оспорват като неправилни и
незаконосъобразни изводите в РА, че не са извършени реално доставките в
ревизираните периоди по посочени от органите по приходите фактури, издадени от „Д.“ЕООД,
„Милениум Евро Трейд“ЕООД, „Невирекс“ЕООД, „Мария-ЕД"ЕООД, „А.трейд"ЕООД
като доставчици. Неправилно органите по приходите приели „липса на доставка” по
чл.6 ЗДДС и обосновали извода, че за „Интерком Груп“ по фактурите, които тези
доставчици са му издали не е възникнало право на пълен данъчен кредит. Поддържа
се, че се касае за ВОП на стока закупена от гръцко дружество и неправилно единствено
поради неоткриване на доставчиците и непредставяне на документи от тяхна страна
на „Интерком Груп“ който е получател на стоката е начислен и установен като
дължим ДДС. Касаело се за метална суровина с доказан произход - ВОП от Гърция,
който ВОД на гръцкия доставчик бил потвърден при справка във VIES системата. С изключение на последния
доставчик, по-голямата част от доставките от изброените дружества били признати,
както и правото на съответния данъчен кредит, а само малка част от доставките
не били признати. В тези хипотези непризнаването на право на данъчен кредит не се
основавало на безспорни факти, а на незначителни недостатъци в транспортни и
приемни документи. При наличие на безспорни документи за договаряне, предаване
и плащане, неправилно заради недостатъци във второстепенни документи в РА е
прието, че доставка няма, въпреки че стоките са с доказан произход, приети,
платени и вложени в производството на „Интерком Груп“. Констатациите в РА не се
доказвали от събраните и представени с преписка доказателства, които ревизиращите
ценили неправилно. Оспорва се дължимостта на установеният за сделките ДДС,
който извод бил обусловен от неправилното приложение на закона. Поради това се
претендира отмяна на РА в частта потвърдена с решението на директора на Д“ОДОП“
и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание и по
съществото на спора процесуалният представител поддържа жалбат и моли да бъде
уважена. Развива подробни съображения за отмяна на РА в писмени бележки.
Поддържа искането за присъждане на разноските по представения списък.
Ответникът Директорът на Дирекция „ОДОП“–Варна
се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Поддържа като правилни и
основани на доказателствата изводите в РА, че в ревизираното дружество реално
не са постъпили стоки от доставчиците, които са издали фактурите, по които не е
признато право на данъчен кредит. От кантарните бележки се установявало само,
че има постъпили някакви стоки, но не и че доставчиците им са именно издателите
на фактурите. Изводът на органите по приходите, че по част от фактурите не са
постъпили реално стоки и материали от конкретните доставчици, които са ги
издали бил направен въз основа на документите, представени от жалбоподателя в
хода на ревизията и от допълнително събраните документи от транспортните фирми.
Оспорва истинността на представените в откритото съдебно заседание
приемо-предавателни протоколи по доставките от „Д.“ЕООД и „Милениум Евро
Трейд“ООД в частта на датата на съставянето им, съдържанието им и подписа,
положен за „предал“ от името на доставчика. В хода по същество моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че в от жалбоподателя не са
оборени с доказателства констатациите на оржаните по приходите в РА. Поддържа
изцяло мотивите, изложени в Решение №166/29.06.2016г. на Директора на Дирекция
ОДОП – Варна, с които РА е потвъредн като правилен и законосъобразен.
Претендира в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съобразно наредбата. Депозира подробни
писмени бележки. Счита изложените в жалбата оплаквания за идентични с развитите
в жалбата срещу РА, които решаващият орган подробно обсъдиб и мотивирано
отхвърлил. Намира за правилно установено в РА, че към датата на извършване на ВОД
към румънското дружество по посочените в РА две фактури, получателят не е бил
регистриран за целите на ДДС в Румъния. Позовава се на данните в приложената по
делото разпечатка за дерегистриране на румънското дружество – получател по ДДС
на 01.07.2009г. Този извод се подкрепял от представения от жалбоподателя
документ с превод, поради което установяванията и изводите в РА относно
дължимия ДДС във връзка с тези доставки съответствали на доказателствата и
приложимите правни разпоредби. Изразените от представителя на жалбоподателя съмнения,
че дружеството-получател е било дерегистрирано с обратно действие не били
подкрепени от доказателства. Поради това правилно процесните доставки не били
квалифицирани като вътреобщностни в РА. В съдебното производство останали
недоказани твърденията в жалбата, че реално са били осъществени доставки на
стоките, за които в хода на ревизията доставчиците са издали фактури на
жалбоподателя, които са осчетоводени и включени в дневниците за покупки и за
продажби, но за фактическото наличие на които у тях и за реалната им доставка не
са представили безспорни доказателства. Законосъобразно и в съответствие с
утвърдената съдебна практика по сходни случаи било прието от приходните органи
в РА, че счетоводното отразяване на фактурите и включването им в дневниците за
покупки на ревизираното лице не е достатъчно, за да му бъде признато право на
данъчен кредит по тях, а такова право възниква за получателя по дадена фактура
само когато тя документира реално извършена доставка именно от издателя й,
който е регистриран по ДДС. Тъй като в хода на ревизионното производство, а и в
съдебната фаза не били представени от жалбоподателя доказателства за реалност
на доставките на стоките от издателите на фактурите, те се явяват документи с
невярно съдържание, от които жалбоподателят се ползвал като ги е включил
неправомерно в дневниците си за покупки. Правилно било квалифицирано като неправомерно
упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит по тези фактури, което
право основателно не му било признато с РА. Подробно се анализира липсата на
попълнени даднни в транспортните документи, респ. липсата изобщо на представени
такива документи и на достъп до счетоводството от някои доставчици, по
фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит. С тези факти и
обстоятелства опровергаващи твърденията за реалност на конкретни доставки по
осчетоводени фактури се обосновава извода, че не е налице добросъвестност у ревизираното
лице, че то е упражнило правото на данъчен кредит с цел злоупотреба. В тази
връзка в писмените бележки представителят на ответника се позовава на постановени
решения на СЕС и моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана, както и на ответната страна да бъдат присъдени 6 126,57лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед твърденията на страните и
представителите им, въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата
по делото, съдът достигна до следните фактически установявания:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№ Р-03000315003354-020-001/13.05.2015г. (л.4 от преписката) от Д. Б. К.–
началник сектор „Ревизии“, оправомощено лице да възлага ревизииа със Заповед
Д-1230/15.09.2014г. от Директора на ТД на НАП-Варна, е възложено извършване на ревизия
на „Интерком Груп“ООД-гр.Варна от ст. инспектор по приходите М. Х. П./ръководител
на ревизията/ и инспектор по приходите М. С. С.-И.. Ревизията е с обхват ДДС по
ЗДДС за периода от 01.08.2011г. до 30.04.2013г. със срок за извършване – тримесеца
от връчване на ЗВР.Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000315003354-020-02/03.06.2015г.,
Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000315003354-020-003/24.08.2015г.) и Заповед
за изменение на ЗВР № Р-03000315003354-020-004/25.09.2015г., връчени по електронен
път на дружеството срока за завършване на ревизията е удължен до 25.09.2015г. Със
ЗВР № Р-03000315003354-020-02/03.06.2015г. в състава на ревизиращите е включен
и гл.инспектор по приходите Ж. М. Ж.. Със Заповед №
Р-03000315003354-023-001/26.10.2015г. производството по извършване на ревизията
е спряно на основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК считано от 26.10.2015г. до
получаване на отговори от данъчната/приходната администрацията на Румъния. Със
Заповед № Р-03000315003354-143-001/08.02.2016г. ревизионното производство е
възобновено считано от 08.02.2016г.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК – на 22.02.2016г.
е издаден Ревизионен доклад №Р-03000315003354-092-001, с направено предложение
за установяване на задължения за ДДС – главници и лихви за ревизирания период. РД
е връчен на 23.02.2016г. на „Интерком Груп“ООД по електронен път (л.1256-1289
от преписката) и срещу него не е депозирано възражение в 14-дневния срок по чл.117
ал.5 от ДОПК.
Ревизионното производство приключило с
издаване на 22.03.2016г. на Ревизионен акт № Р-3000315003354-091-001 от началник
сектор „Ревизии” при ТД на НАП- Варна Д. К. – в качеството й на възложил
ревизията орган и от ръководителя на ревизията- ст. инспектор по приходите М. Х. П.на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК (л.1291-1295 от препискта). С РА на „Интерком
Груп“ООД-Варна са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди: м.08.2011г.,
м.09.2011г., м.10.2011г., м.11.2011г., м.04.2012г., м.05.2012г., м.06.2012г.,
м.08.2012г., м.09.2012г., м.10.2012г., м.11.2012г., м.12.2012г., м.01.2013г.,
м.02.2013г., м.03.2013г. и 04.2013г. - главници в общ размер 255034,92лв. и
106073,19лв. лихви, конкретно посочени
по размери за всеки период на стр.3-4 от РА /л.1294 от преписката –лице и гръб
/. РА с приложенията към него е връчен на 31.03.2016г. на „Интерком
Груп“ООД-Варна с електронно съобщение.
Срещу РА в 14-дневния срок на 11.04.2016г.
е подадена жалба по административен ред до Директора на Дирекция “ОДОП”-Варна с искане за отмяна на РА в частта на установените с него задължения за
ДДС по ЗДДС във връзка с непризнатата ВОД през м.08.2011г. до румънското
дружество „AGER TOTAL MOTORS“, както и относно непризнатия данъчен кредит за
останалите данъчни периоди във връзка с доставки и издадени фактури от „Д.“ЕООД,
„Милениум Евро Трейд“ЕООД, „Невирекс“ЕООД,
„Мария-ЕД"ЕООД и „А.трейд"ЕООД. С жалбата не са оспорени
установените в РА задължения за ДДС по фактурите издадени от „Хай Тек
Консулт“ЕООД в м.11.2012г., издадени от „Олимпия Класик“ЕООД в м.08.2012г. и по
фактурите издадени от „ОВЕОС ТРЕЙД-2012“ЕООД за д.п.м.04.2013г., поради което
директорът на Дирекция “ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП не е извършвал проверка за
правилност и законосъобразност на РА в тази необжалвана негова част.
По жалбата е постановено Решение
№166/29.06.2016г. от директора на Дирекция “ОДОП“-Варна, с което е потвърден РА
в оспорената част, с която на „Интерком Груп“ООД-Варна са установени задължения
за ДДС по ЗДДС с общ размер на главниците 253960,39лв. и на лихвите - 105697,06лв.
за д.п.08.,09.,10.,11.2011г., д.п.04.,05.,06.,08.,09.,10.,11.,12.2012г.,
д.п.01.,02.,03.2013г. В тази потвърдена част РА е оспорен с жалбата, по повод
на която е образувано настоящото съдебно производство и е предмет на съдебна
проверка за правилност и законосъобразност – т.е. относно установения ДДС във
връзка с непризнатата ВОД през м.08.2011г. до румънското дружество „AGER TOTAL
MOTORS“, както и относно непризнатия данъчен кредит за останалите данъчни
периоди без д.п.04.2013г. във връзка с доставки по конкретно посочени в ревизионния
доклад фактури от „Д.“ЕООД, „Милениум Евро Трейд“ЕООД, „Невирекс“ЕООД, „Мария-ЕД"ЕООД и „А.трейд"ЕООД.
По повод доводите на страните, като
прецени по отделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и
заключението на експертизата, при съобразяване на разпределението на
доказателствената тежест между страните и приложимите правни разпоредби, съдът
достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно
обжалване и срещу частта на РА, която е оспорена и потвърдена с Решение
№166/29.06.2016г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
При извършване на служебната проверката по
чл.160 ал.2 от ДОПК се констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения срок. Ревизионният акт е издаден от органа
по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, в съответствие
с чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА са
установени задължения за ДДС по ЗДДС за периода, за който е възложена
ревизията. Издаден е в изискуемата форма и с необходимото съдържание. В РА с
приложенията и доклада към него са изложени фактическите установявания и направените
въз основа на тях и посочените правни норми изводи, с оглед на които е
формирана разпоредителната част. ЗВР, заповедите за нейното изменение,
ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от посочените като техни
издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от
ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13 ал.4 от
ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл.24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговаря на
изискването на чл.120 ал.1 т.8 от ДОПК. Не се констатира при издаването на РА да
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени
и да обосновават отмяната му.
По твърденията за неправилност на изводите
за фактите и обстоятелствата свързани с доставките, което обусловило неправилно
приложение на материалния закон, при постановяване на РА в оспорената част,
която е потвърдена с Решението на ответника, съдът констатира следното:
Ревизиращите органи са установили и не е
спорно между страните, че „Интерком Груп“ООД-гр.Варна е регистрирано по ЗДДС лице
с основни дейности в ревизирания период:
- продажба на метали: тръби, ламарина,
профили и др.;
- производство на метални изделия: арматурни
заготовки, монтажни елементи, нарязване по дължина и ширина на ламарина и др.
Стопанисваните от него обекти, в които е
осъществявало дейността си в ревизирания период са: централно управление в
гр.Варна и търговско-производствена база, в която се реализира значителна част
от оборота на дружеството, както и складови и производствени бази в гр.Русе,
гр.Пловдив, гр.Елин Пелин и гр.Бургас.
За данъчен период м.08/2011г. ревизиращите
установили декларирана като извършена от „Интерком Груп“ООД-Варна вътреобщностна
доставка /ВОД/ по чл.53 ал.1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка на данъка към получателя „AGER TOTAL MOTORS SRL“ Румъния с посочен
VIN R018849581. За получателят ревизиращите установили, че е дерегистриран по ДДС през 2009г. и не
е имал валидна ДДС регистрация по време на доставките от „Интерком Груп"ООД
през 2011г., за които жалбоподателят като доставчик издал две фактури: фактура
№ 0...3978/11.08.2011г. и фактура № 0...39796/16.08.2011г.
Фактура № 0...3978/11.08.2011г. е издадена
за 21,810тона „ГВ ламарина рязана“ на стойност 24868,83лв. (12715,23 евро).
Стоката е превозена до Румъния от „Интерком Груп"ООД с транспортно
средство с per.№ В4618РС/С6675ЕА, което е посочено с печата на дружеството в
графата за превозвач в международната товарителница за тази доставка. В кл.24
на ЧМР за получател на стоката фигурира печата на „AGER TOTAL MOTORS“.
Фактура № 0...39796/16.08.2011г. е за
„ламарина“ на стойност 24720,60лв. (12639,44 евро), като в ЧМР за транспорта й
до Румъния също е отрезанео, че превозвач е „Интерком Груп"ООД и
транспорта е осъществен с транспортно средство е с per.№СА5624НВ/С6679ЕР. В
кл.24 на ЧМР за получател е поставен печата на „AGER TOTAL MOTORS“ Румъния.
Във връзка със заявеното от „Интерком
Груп"ООД, че получателят „AGER TOTAL MOTORS S.R.L." е бил с валидна
ДДС регистрация, на ревизиращите не е представена справка, която да удостоверява,
че българското дружество като доставчик е извършило преди тези доставки през м.
агуст 2011г. справка в регистъра, чрез която да е установило наличие на регистрация
на това дружество по ДДС в Румъния.
От ревизираното лице е представен документ
на румънски език - Приложение № 8 към РД,
който е приет с протокол от 19.02.2016г. /л.137 от преписката/. На основание
чл.55 ал.3 от ДОПК му е изпратено уведомление за отстраняване на нередовности
изх.№ 336-1/18.05.2016г. и депозиране на легализиран превод на български език
на този документ. В отговор с вх.№ 336-2/30.05.2016г. от „Интерком Груп“ е
представен превод на документа, от който е видно, че представлява Решение за
регистрация/отказ от регистрация в регистъра на вътреобщностните оператори,
издадено от Администрацията на публичните финанси на Румъния до „АГЕР ТОТАЛ
МОТОРС“ООД. В решението е посочено, че в отговор на подадено на 27.05.2011г. искане
на това дружество го уведомяват, че удовлетворяване на искането за вписване в
Регистъра на вътреобщностните оператори произвежда ефекти, считано от датата на
съобщаване на настоящото решение; респ. от 01.08.2010г. – за искания за вписване,
подадени до тази дата; от датата на регистрация по ДДС за исканията за
регистрация в Регистъра на вътреобщностните оператори, подадени едновременно с
исканията за регистрация по ДДС, за която дата съобщаването на настоящото
решение е предхождаща датата на регистрация по ДДС. С Решението е отхвърлено искането
за регистрация в Регистъра на вътреобщностните оператори на „АГЕР ТОТАЛ МОТОРС“ООД,
тъй като:
-дружеството не е регистрирано по ДДС в
съответствие с чл.153 или чл.153 ал.1 от Данъчния кодекс;
- ДДС регистрацията е анулирана по молба
или служебно;
-съдружник или управител на дружеството е
лице, спрямо което се провежда наказателно преследване, и/или в чието досие са
вписани престъпления, свързани с коя да е от операциите, предвидени в чл.158,
ал.2, ал.1 от Данъчния кодекс. В решението е указан реда и сроковете, в които
срещу него може да бъде подадено възражение.
От приложената в преписката писмена справка
в информационния масив на VAT Information
exchenge sistem /л.1134 от преписката/ е видно, че на
12.02.2016г. ревизиращите са извършили проверка за валидност на посочения в
двете фактури VIN R018849581 на получателя на доставките „AGER TOTAL MOTORS
SRL“ Румъния и е установено, че с този номер румънското дружество е било
регистрирано по ДДС през периода от 17.07.2006г. до 01.07.2009г. – когато е
било дерегистрирано.
Въз основа на събраните документи в
ревизионния доклад и в акта, както и от решаващият орган е заключено, че
получателя по посочените по-горедве фактури е бил дерегистриран по ДДС през
2009г. и не е имал валидна ДДС регистрация по време на доставките през август
2011г., декларирани като ВОД с нулева ставка на данъка от „Интерком груп“ЕООД .
Тъй като и от ревизираното дружество не били представени доказателства, че
непосредствено преди процесните две доставки е извършило проверка на
валидността на ДДС номера на румънското дружество- получател на стоката, нито е
доказал, че се е уверил, че е регистрирано лице за целите на ДДС в Република
Румъния, за процесните доставки е направен извода, че неправилно са квалифицирани
от „Интерком Груп“ООД като ВОД по чл.7 ал.1 от ЗДДС, защото не е било налице
условието получателят на стоката да е регистриран за целите на ДДС в друга
държава-членка. Ревизиращите намерили за неправилно начислен 0% ДДС по чл.53
ал.1 от ЗДДС по тези две фактури от „Интерком груп“ЕООД и с РА на основание
чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС начислили и установили като дължим от него ДДС в
размер 9917,89лв. за данъчен период м.08/2011г., съобразно данъчните основи във
фактурите, за доставените стоки на „AGER TOTAL MOTORS S.R.L." в Румъния.
В съдебната фаза от жалбоподателя и
представителят му не са ангажирани доказателства, които да опровергават
верността на тези фактически установявания на ревизиращите. От доказателствата
в преписката правилно е констатирано, че това румънско дружество-получател на
стоката от „Интерком груп“ по фактура №0...3978/11.08.2011г. и фактура №
0...39796/16.08.2011г. към момента на доставките не е имало регистрация по ДДС
в Румъния. В подкрепа на изразените и поддържани от представителя на
жалбоподателя твърдения, че то е било с валидна регистрация по ДДС през
м.08.2011г. и на съмненията, че е дерегистрирано впоследствие с „обратно
действие“ считано от 01.07.2009г. не се представят доказателства. Поради това
неоснователно се изтъква, че случая е сходен с този, по който е постановено Решение
на СЕС по С-273/2011-Mecsek-Gabona Kft. Именно с оглед извършена след
доставката дерегистрация по ДДС на получателя по нея, считано от дата преди
доставката, е преценено, че наличието на ДДС номер на получателя и
регистрацията му по ДДС в неговата страна-членка не е задължително условие за
признаване на право на нулева ставка на данъка при ВОД по чл.138 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност.
Поради това неоснователни са възраженията,
че органите по приходите в РА са подходили формално и неправилно са приложили чл.7
ал.1 от ЗДДС, който визира като условия за да е налице ВОД, получателят да е
регистриран по ДДС. Легалното определение за ВОД е дадено в чл.7 ал.1 от ЗДДС, съгласно
която ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за cметка на
доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на
страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е
реализиран фактическият състав на посочената разпоредба, трябва да са налице кумулативно
условията: да е осъществена доставка на стоки между доставчик - регистриран по
ЗДДС в България и получател - регистриран за целите на ДДС в друга
държава-членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или
получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на
друга държава членка. Основателно представителят на ответника сочи, че и представеното
с превод от румънски на български език Решение подкрепя констатацията, че
получателят на доставките „AGER TOTAL MOTORS S.R.L." не е имал валидна ДДС
регистрация през 2011г. и към момента на осъществяване на доставките от
ревизираното дружество през м.08.2011г. С Решението е отказана на това
дружество регистрация в Регистъра на вътреобщностните оператори по искането му от
27.05.2011г., тъй като не е регистрирано по ДДС, ДДС декларацията е анулирана
по молба или служебно от финансовия орган и съдружник или управител на
дружеството е лице, спрямо което се провежда наказателно преследване.
След като в ревизионното производство, а и
в съдебната фаза от „Интерком Груп“ ООД не се представят доказателства този
отказ да е бил отменен и румънското дружество да е било регистрирано по ДДС към
11.08.2011г., респ. към 16.08.2011г. – когато са процесните доставки, правилен
и законосъобразен е извода в РА и в потвърждаващото го решение, че получателят не
е бил регистрирано за нуждите на ДДС в Румъния данъчнозадължено лице, предвид
дерегистрацията му считано от 01.07.2009г. Жалбоподателят не е проверил в
регистъра и не се е уверил, че е валиден номера по ДДС на румънското дружество
–получател, поради което с оглед липсата на валидна регистрация на получателя по
ДДС по време на извършването им, макар те реално да са извършени, неправилно по
издадените за тях две фактури от „Интерком Груп“ е приложена нулева ставка на
данъка. Законосъобразно с РА е констатирана липса на едно от условията за прилагане
на нулева ставка на данък върху добавената стойност и с оглед данъчната основа
на двете фактури е начислен като дължим ДДС за внасяне за д.п.08/2011г. в
размер на 9917,89лв. за жалбоподателя, ведно със съответните лихви за забава за
внасянето му.
За данъчни периоди м.09/2011г., м.11/2011г.,
м.03/2012г., м.04/2012г., м.05/2012г., м.06/2012г., м.07/2012г. ревизиращите
установили упражнено от жалбоподателя право на пълен данъчен кредит по реда на
чл.72 ал.2 от ЗДДС в общ размер на 381 264,46лв. по 66 бр. фактури, издадени от
„Д.“ЕООД-гр.София с ЕИК *********.
Във връзка с тези доставки по писмено искане
от 12.06.2015г. на ревизиращите от „Интерком Груп“ са представени копия от
фактури, складови разписки, кантарни бележки, транспортни документи за част от
фактурите и платежни нареждания. В писмени обяснения е заявено, че всички
фактури са платени по банков път от сметки на „Интерком Груп“ООД по сметка на „Д.“ЕООД;
че обект на сделките били метали - арматурно желязо на пръти и кангали, които
били доставени в склада в гр.Елин Пелин. Тези стоки използвали за изработка на
арматурна заготовка с индивидуални размери. Стоките били превозвани от нает от
доставчика превозвач от производителя в Гърция до България и доставяни в базата
в гр.Елин Пелин. Номерата на товарните автомобили, с които стоката била
доставена в базата били посочени в приложените кантарни бележки, товарителници,
пакинг листи и др. Посочили, че от страна на „Интерком Груп контакт с
доставчиците осъществявал Г. Н., който по това време работел на длъжност „ръководител
на база София и Елин Пелин" и той заявявал и отговарял за всички по-крупни
доставки на територията на регион София.
Ревизиращите предприели насрещна проверка
на доставчика „Д.“ЕООД, резултата от която е отразен в протокол от 14.07.2015г.
(л.659 от преписката). Изготвеното ИПДПОЗЛ до това дружество е връчено по реда
на чл.32 от ДОПК и в указания срок не били представени поисканите документи и
писмени обяснения. От информационната база на НАП при проверка на 19.02.2016г.
(л.1228 от преписката) е установено, че за периода на издаване на фактурите „Д.“ООД
има регистриран един действащ трудов договор; че е декларирало дейност –
търговия; че е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г. и за 2012г., в които декларирало
печалба в малък размер, несъотносим към големия размер на декларираните от него
приходи за периода. Дружеството не декларирало изплатени доходи на физически
лица по извънтрудови правоотношения, от което ревизиращите заключили, че не е
наемало лица по граждански договори.
Ревизиращите установили, че процесните 66
броя фактури с получател „Интерком Груп“ЕООД са декларирани в Дневниците за
продажби на „Д.“ ЕООД за съответните данъчни периоди. За фактура №94/23.05.2012г.,
представена от ревизираното лице в дневника за продажби било посочено, че е с получател
„Стройкомерс 2001“ЕООД с ЕИК *********. В Дневниците за покупки на „Д.“ ЕООД за
същите периоди били включени фактури с предмет на доставка - стока или покупка,
издадени от „Б. Мар“ЕООД с ЕИК *********, „В.метал“ЕООД с ЕИК ********* и „М.-08“ЕООД
с ЕИК *********.
При извършен анализ на данните от дневниците
за покупки на „Б. Мар“ЕООД, „В.метал“ЕООД и „М.-08“ЕООД ревизиращите констатирали,
че и трите дружества са декларирали вътреобщности придобивания от гръцката
фирма с наименование "ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ EΛΛΑΔΟΣ АЕ” с VIN
EL094035835, която като доставчик декларирала ВОД към тези три български дружества.
В хода на ревизията е извършен подробен
анализ на представените от „Интерком груп“ООД съпроводителни документи към
издадените от „Д.“ЕООД фактури, подробно описани в таблица - справка 1 към РД (л.1230-1236
от преписката). Установено е, че в представените екземпляри на ЧМР като
получател на стоката в кл.2 са посочени „В.метал“ЕООД и „М.-08“ЕООД. Нямало ЧМР,
в които като получател на стоката в кл.2 да е вписан „Б. Мар“ЕООД - третият
издал фактури предходен доставчик на „Д.“ЕООД. Констатирано е, че „В.метал“ЕООД
и „М.-08“ЕООД фигурират като получатели и в представените ISO 9001 сертификати,
издадени от "ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ
EΛΛΑΔΟΣ АЕ”. Ревизиращите установили, че соченият
за доставчик „Д.“ЕООД фигурира единствено във фактурите, издадени на „Интерком
груп“ООД и в няколко приемо-предавателни протокола. В приложените кантарни
бележки било посочено, че стоката е с доставчик „Гърция“ или „АР МЕТ“ и
получател „Интерком груп“ООД- база Елин Пелин. От приложените международни
товарителници и ISO 9001 ревизиращите установили, че стоката е изпратена
единствено от гръцката фирма "ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ
EΛΛΑΔΟΣ АЕ” с VIN EL094035835 и е натоварена от
гр.Волос, Гърция. В нито една от представените международни товарителници, като
получател на стоката в кл.2 на ЧМР не фигурирало името на „Д.“ЕООД – посочен за
доставчик на ревизираното дружество. В кл.24 "Стоките получени място,
дата, подпис и печат на получателя“ не били отразени датата и мястото на
получаването им.
Във връзка с транспорта органите по
приходите извършили анализ на данните от дневниците за покупки на „Б.
Мар“ЕООД, „В.метал“ЕООД и „М.-08“ЕООД и констатирали, че и трите
дружества са декларирали покупки на услуги от „К.-КО“ООД с ЕИК *********, който
фигурира като превозвач и в някои от ЧМР, представени от „Интерком Груп“ЕООД. При извършена насрещна проверка на превозвача „К.-КО“ООД това дружество представило заверени копия на фактури и ЧМР, заведени с вх.№ Вх-12683/23.10.2015г. и вх.№Вх-13074/29.10.2015г. От тях ревизиращите установили, че част от превоза е извършван от „К.-КО“ООД, а
друга част е възлаган от него на други транспортни фирми. Според представените от „К.-КО“ООД документи, получатели
на транспортната услуга по фактурите са „Б. Мар“ЕООД, „В.метал“ЕООД и „М.-08“ЕООД, а предметът на доставката по тях била транспортна услуга Волос-София или
Волос-Пловдив. Някой от представените копия на ЧМР от превозвача не били четливи и
ревизиращите не могли да установят данните в тях.
В резултат на извършената съпоставка и анализ на съпроводителните документи
представени от „Интерком груп“ЕООД
и „К.-КО“ООД, органите по приходите констатирали, че за една част от издадените от „Д.“ЕООД фактури,
ревизираното дружество представя складова
разписка, кантарна бележка с вписан в нея регистрационен номер на транспортно
средство, сертификат за стоката и транспортен документ (ЧМР) с вписан в
него номер на транспортно средство, съответстващо на този в кантарните бележки, а за друга част от издадените от „Д.“ЕООД фактури
ревизираното дружество представило складова разписка, кантарна бележка с вписан
в нея регистрационен номер на транспортно средство, но не представило сертификат за стоката и транспортен документ (ЧМР).
За тези фактури, за които не били
представени ЧМР от „Интерком груп“ООД бил извършен анализ на представените
ЧМР от превозвача „К.-КО“ООД, които съответстват като дата и
регистрационен номер на транспортното средство и било прието, че за тези от фактурите, за които е налице съответствие има съпътстващ доставката документ - ЧМР.
За тази част от издадените от „Д.“ЕООД фактури, за които ревизираното дружество представило
складова разписка, кантарна
бележка с вписан в нея регистрационен
номер на транспортно средство, но без ЧМР, и не било установено от
представените от превозвача „К.-КО“ да има ЧМР,
което да съответства като
дата и регистрационен номер на транспортното средство, посочено в
документите от „Интерком груп“ООД, органите по приходите заключили, че не са налице доказателства за транспортиране и
предаване на стоките от доставчика на ревизираното лице. В резултат на това с РА не е признато на „Интерком
груп“ООД право на данъчен кредит за доставки по издадените му от „Д.“ЕООД фактури с № 4/12.09.2011г., №5/13.09.2011г. /за част от
количеството/, №8/14.09.2011г. /за част от количеството/, № 13/18.09.2011г., № 20/18.09.2011г., № 21/26.09.2011г. и № 28/22.11.2011г. в общ размер на 53577,37лв. Поради непредставяне на съпроводителни транспортни документи (ЧМР) нито от „Интерком груп“ООД, нито от „К.-КО“ООД, с РА е заключено,
че неправомерно е упражнено от „Интерком груп“ООД право на данъчен кредит в
съответните периоди по ДДС в общ размер на 53577,37лв. За стоките по тези
фактури ревизиращите приели, че са налични само данъчни фактури, че няма други
доказателства за приемане и предаване им, за получаването им и начина и мястото
на извършване на доставките. Тъй като ревизираното лице не представило такива
доказателства, а то било длъжно да знае, че процесните доставки на стоки не са
извършени от доставчика и не са му предадени, ревизиращите заключили, че „Интерком
груп“ООД е знаело или е трябвало зда знае, че че сделките по тези фактури, по
които е упражнило право на данъчен кредит са част от данъчна измама, извършвана
от „Д.“ЕООД или от друг стопански субект по веригата на доставката. Във връзка
с това в РА е прието, че за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен
кредит в размер на 53577,37лв. на
основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС в периода, в който го
е упражнило, поради липса на доказателства за реално осъществени доставки по
посочените фактури, издадени от „Д.“ЕООД.
В хода на административния контрол тези
изводи в РА са преценени като правилни, законосъобразни и съответстващи на
установените в хода на ревизията факти и обстоятелства от решаващият орган. В
Решение №166/2016г. той посочил, че на „Д.“ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за
тези периоди и за 2012г. и е издаден РА от 12.12.2013г., с който са му
определени задължения в обосено големи размери, които са несъбираеми. В Решението е направен извода, че правилно
ревизиращите са заключили, че събраните
доказателства в ревизията на „Интерком Груп“ не удостоверяват
реално извършване на доставка по изброените 7 броя фактури, издадени от „Д.“ЕООД и е потвърден като законосъобразен РА в частта на установеното на „Интерком
груп“ООД задължение за ДДС тези фактури в общ размер на 53 577,37лв.,
за д.п.09.2011г. и д.п.11.2011г., ведно със законните лихви за забава.
В
подкрепа на твърденията в жалбата на „Интерком груп“ООД, че тези установявания
и изводи в РА са неправилни и незаконосъобразни, тъй като стоките по издадените
му от „Д.“ЕООД фактури с №4/12.09.2011г., №5/13.09.2011г. /за част от
количеството/, №8/ 14.09.2011г. /за част от количеството/, №13/18.09.2011г.,
№20/ 18.09.2011г., № 21/26.09.2011г. и №
28/22.11.2011г. са му доставени реално и правомерно е упражнено правото на
данъчен кредит, в съдебната фаза представителят на жалбоподателя изискта да бъдат
представени ревизионните доклади и РА, издадени на доставчика му по тях със
седалище в София по ЗДДС за ревизирания период, както и за неговите доставчици,
депозира с опис писмени доказателства – ЧМР, пакинг листи, кантарни бележки,
приемо-предавателни протоколи и др., съхранявани в счетоводството на
дружеството, ангажира показанията на директора на финансово-счетоводната
дейност в дружеството и съдебно-счетоводна експертиза.
В
писмо от ТД на НАП-София се сочи, че на доставчика „Д.“ЕООД са издадени два
ревизионни доклада, РА, които представят /л.58-149 от делото/. От тях
издадените на „Д.“ РА от 02.07.2012г. и ревизионен доклад от 30.05.2012г. касаят
ревизията по ЗДДС обхващаща периода от 03.09.2011г. до 21.12.2011г., в който са
издадени процесните 7 броя фактури за доставките към „Интерком Груп“ООД. От
представените от счетоводителя, обслужващ „Д.“ЕООД първични счетоводни
документи и счетоводни регистри ревизиращите установили фактите и
обстоятелствата, свързани с дейността му, с подадените справки-декларации и др.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците на „Д.“ЕООД. При проверката за
реалност на доставките от „Б. Мар“ЕООД-София с ЕИК ********* и основанието за
ползване на данъчен кредит от издадените от него на „Д.“ЕООД фактури през
септември, октомври, ноември и декември 2011г. ревизиращите консатирали, че арматурната
стомана е доставяна от гр.Волос, Гърция в България, като превоза е изпълнен с
автомобили на превозвача „К.-КО“ООД или на ангажирани от него подизпълнители,
че той е заплатен от „Б. Мар“ЕООД-София, а товаро-разтоварването е извършвано в
складовете, посочени от „Д.“ЕООД на неговите клиенти. В РА са описани подробно
издадените фактури, броя на направените курсове ЧМР с номерата на товарните
автомобили на превозвача „К.-КО“ООД, на превозвачите-подизпълнители,
че са представени банкови бордера за превозните услуги, банковите извлечения за
заплащането на стоките по фактурите, счетоводното отразяване по съответните сч.
сметки на „Д.“ЕООД и на „Б. Мар“ЕООД във връзка с доставките и плащанията, че е
представен договор за доставка от 02.09.2011г., сключен между „Д.“ЕООД и на „Б.
Мар“ЕООД, подписани заявки за вид и
количество на арматурната стомана. В РА е посочено установеното, че „Б.
Мар“ЕООД е декларирал ВОП по фактурите за закупената арм. стомана от гръцката
фирма, респ. тя е декларирала ВОД към „Б. Мар“ЕООД. В РА на „Д.“ЕООД е направен
извод, че доставките по тези фактури са реални по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и е настъпило данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС, че закупените от
дружеството стоки от този доставчик са реализирани. За д.п.м.09.2011г. е
установена подадена СД от „Д.“ЕООД с резултат ДДС за внасяне в размер на
21,17лв., който е внесен в срок. Установен е начислен от „Д.“ЕООД ДДС в общ
размер 179646,85лв. върху данъчни основи за облагана в размер на 898234,25лв.
за отчетени реализирани продажби на арматурна стомана на „Интерком Груп“ООД. За
тези доставки ревизиращите не са установили основания за корекция и данъчната
основа и начисления данък. По размера на декларираното право на данъчен кредит
за м.09.2011г. от „Д.“ЕООД във връзка с доставките по фактурите издадени от „Б.
Мар“ЕООД с РА не е направена корекция. За м.11.2011г. е установена подадена СД
от „Д.“ЕООД с резултат ДДС за внасяне в размер на 58,29лв., който е внесен в
срок. Установен е начислен от „Д.“ЕООД ДДС в общ размер 36230,25лв. върху
данъчни основи за облагана в размер на 181151,25лв. за отчетени реализирани
продажби на арматурна стомана на „Интерком Груп“ООД и на още три други
дружества. За тези доставки ревизиращите не са установили основания за корекция
и данъчната основа и начисления данък. По размера на декларираното право на
данъчен кредит за м.11.2011г. от „Д.“ЕООД във връзка с доставките по фактурите
издадени от „Б. Мар“ЕООД с РА не е направена корекция.
С
оглед съдържанието на приетите по делото РА и ревизионния доклад, издадени на „Д.“ЕООД,
доказани са твърденията в жалбата, поддържани от процесуалният представител на
„Интерком Груп“ООД, че при ревизията на този негов доставчик органите по приходите
са констатирали реалност на доставките на стоките по фактурите издадени на „Д.“ЕООД
от „Б. Мар“ЕООД-София, което е осъществило ВОП и организирало и заплатило
превоза им от „К.-КО“ООД, които стоки „Д.“ЕООД е продало на „Интерком Груп“ООД
с фактурите от м.09. и м.11.2011г. и които са били транспортирани и разтоварени
в склада на жалбоподателя в област София в гр.Елин Пелин.
Във
връзка с изготвянето на допусната по искане на представителя на жалбоподателя съдебно-счетоводна
експертиза, от вещото лице при проверка в счетоводството на „Интерком Груп“ООД
и съпоставка с наличните в ревизионната преписка документи констатира, че в
счетоводството му с осчетоводените фактури се съхраняват документи, които са
свързани с транспорта и приемането на стоките, за които ревизиращите са
направили извод в РА, че за дружеството не е възникнало право на данъчен
кредит, тъй като не ги е представило и не са налични в данъчната преписка.
В
резултат на това с опис по доставчици и фактури от жалбоподателя са представени
заверени ксерокопия на транспортни документи /ЧМР/, пакинглисти /стокови
разписки/ с легализиран превод на български, приемо-предавателни протоколи,
кантарни бележки, които са окомплектовани с фактурите за доставките от „Д.“ЕООД
от м.09. и м.11.2011г. и се съхраняват в счетоводството му, но не са налични в
ревизионната преписка /л.300-391 от делото/.
Тези
писмени доказателства са прието по делото и предвид непредставянето им на
ревизиращите органи, основателно представителят на ответника акцентира, че тези
документи с изключение на кантарните бележки, които са налични в преписката не
са коментирани в РД, РА и в Решението на ответника, защото не са били
представени от жалбоподателя. От тях оспорва всички приемо-предавателни
протоколи представени във връзка с доставките от „Д.“ в частта на датата на
съставянето им, на съдържанието им и подписа, положен от лицето предало стоката
от името на доставчика.
Във
връзка оспорването на приемо-предавателните протоколи, представителят на
жалбоподателя уточнява, че не може да посочи лицето, което се е подписало за
предало стоката, но поддържа, че те са с вярно съдържание и отразяват заприхождаването
на стоката в „Интерком Груп“ООД. В
подкрепа на това и тъй като желаят да се ползват от представените приемо-предавателни
протоколи, представителят на жалбоподателя ангажира показанията на заемащия от
2002г. длъжността „директор финансово-счетоводна дейност“ в „Интерком
груп“ООД-Варна С. З. С..
При
разпита свидетелят С. заявява, че всички представени приемо-предавателни
протоколи в хода на ревизията и депозираните с другите документи по делото в
съда са съставяни от доставчиците на „Интерком груп“ООД. Тези протоколи
постъпвали в счетоводството на дружеството във Варна по куриер в този завършен
вид, окомплектовани със съответната фактурата и ЧМР. Те касаели доставки в
производствената база в гр.Елин Пелин. Там нямало офис, поради което от офиса в
София се оБ.щавала документацията за доставките в базата. Поради това от
дружеството не можели да посочат кога и кой е подписал приемо-предавателните
протоколи. През ревизирания период за базата в гр.Елин Пелин и офиса в София
отговарял Г. И.Н., който от 2-3 години не работел в дружеството. Той одобрявал
доставките и бил единствения запознат с това кой е оформял и подписвал
приемо-предавателните протоколи.
Свидетелят
описва, че при постъпване на документите във Варна в счетоводната програма се въвеждала
фактурата, проверявал се протокола за съответствие с нея, като всичко заедно с
ЧМР и пакинглистите към него /стоковите разписки/ се завеждали с номер, подаван
от системата. С този номер се означавала папката със съответните книжа и така те
се подреждали и съхранявали. Твърди, че така както са окомплектовани и съхранявали
в счетоводството, били представени по делото с описа. По този начин целите папки предоставяли на ревизиращите, когато
идвали на място в дружеството. При постъпване на искане за представяне на
документи в счетоводството, те ги копирали и изпращали. По този начин били
предоставени всички документи на вещото лице, което посетило счетоводството във
връзка с изготвяне на експертизата, която касаела всички доставки- признати и
непризнати. Поради нечетливост на голяма част от сканираните документи в
електронния вариант към ревизионния доклад, свидетелят не установил по-рано
липсата в преписката на част от документите и заради това не ги представили
по-рано. Едва в хода на делото разбрал, че в данъчната преписка липсват
документи и за това ги представили допълнително с описа по делото.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени три ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени на ред 1, ред 2 и ред 4 във фактура
№4/12.09.2011г. издадена от доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД.
Представени са трите броя пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени
на 09.09.2011г. от гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос,
Гърция на 09.09.2011г. между 2.00-2.30часа, която е изпратена на купувача „Б.
Мар“ЕООД в гр.София, кв.Люлин, България. И в трите ЧМР издадени на 09.09.2011г.
в кл.2 е посочено, че получател на стоката е „Б. Мар“ЕООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат н адружеството –превозвач, подпис
на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи
един брой приемо-предавателен протокол е от 12.09.2011г. и отразява приемане на
стоките в гр.Елин Пелин по фактура №4/12.09.2011г. с общо тегло 89680кг. между
„Д.“ЕООД – доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. От 12.09.2011г. са
двете складови разписки с индивидуални номера /л.210 от преписката – лице и
гръб/, с които от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в складовата база по
фактура №4/12.09.2011г. издадена от доставчика „Д.“ЕООД.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 09.09.2011г.
по заявка от „Б. Мар“ЕООД стоката е била натоварена в Гърция и превозена в
България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил превоза й от Гърция
в България. По делото няма данни и доказателства, а и не се твърди от това
дружество да е закупена стоката. Данните и доказателствата в делото
свидетелстват, че то се е разпоредило с нея в полза на „Д.“ЕООД, а той я продал
на „Интерком груп“ООД, което му я зяплатило изцяло по банков път. Всички
писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото на
разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Д.“ЕООД – доставчик, за която
му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата стока получена по фактура №4/12.09.2011г.
издадена от „Д.“ЕООД като доставчик е реализирана на 12.09.2011г. и
14.09.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в приложението
към приетото заключение /л.234 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя
му, че цялата описана във фактура №4/12.09.2011г. издадена от „Д.“ЕООД стока е
превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и използвана в
дейността му.
Сред
представените в съдебната фаза от жалбоподателя писмени доказателства са ЧМР за
извършен транспорт на 23,45тона стока, посочена във фактура №5/13.09.2011г.
издадена от „Д.“ЕООД като доставчик на
„Интерком груп“ООД. В ЧМР издадено на 12.09.2011г. в кл.2 е посочено, че
получател на стоката е „Б. Мар“ЕООД –гр.София, който получател е посочен от
гръцкото дружество и в пакинглиста. В ЧМР са посочени рег. номера на товарното
МПС, с което е осъществен превоза от превозвача, подпис и печат на който има в
кл.23. Номера на МПС, с който е превозена стоката в България е посочен и в
пакинглиста, в който гръцкото дружество е отразило, че стоката е натоварена в
град Волос, Гърция на 12.09.2011г. в 2,26часа и изпратена на купувача „Б.
Мар“ЕООД в гр.София, кв.Люлин, България. В кл.24 в ЧМР – място на получаване на
стоките е поставен печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис.
Представеният
с тези документи един брой приемо-предавателен протокол е от 13.09.2011г. и
отразява приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №5/13.09.2011г. с тегло
46660кг. между „Д.“ЕООД – доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. От 13.09.2011г.
са складовите разписки с индивидуални номера /л.213 от преписката – лице и
гръб/, с които от „Интерком груп“ООД е заведена в складовата база стоката по
фактура №5/13.09.2011г. издадена от доставчика „Д.“ЕООД.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 12.09.2012г.
по заявка от „Б. Мар“ЕООД стоката е била натоварена в Гърция и превозена в
България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил превоза й от Гърция
в България. По делото няма данни и доказателства, а и не се твърди от това
дружество жалбоподателя да е закупил стоката. Данните и доказателствата в
делото свидетелстват, че то се е разпоредило с нея в полза на „Д.“ЕООД, а той я
продал на „Интерком груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път. Всички
писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото на
разпореждане с тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка
с „Д.“ЕООД – доставчик, за която му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата
стока получена по фактура №5/13.09.2011г. издадена от „Д.“ЕООД като доставчик е
реализирана в периода от 13.09.2011г. до 02.11.2011г. от получателя „Интерком
груп“ООД, както е отразено в приложението към заключението /л.234-235 от
делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №5/13.09.2011г. издадена от „Д.“ЕООД
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
Сред
представените в съдебната фаза от жалбоподателя писмени доказателства са ЧМР за
извършения транспорт на 22,91тона стока, посочена на ред 2 във фактура
№8/14.09.2011г. издадена от доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД, със
съответните към него стокова разписка – пакинглист, издаден от гръцкото
дружество и един брой приемо-предавателен протокол от 14.09.2011г. за приемане
на стоката по фактурата между „Д.“ЕООД и „Интерком груп“ООД. В ЧМР издадено на
13.09.2011г. в кл.2 е посочено, че получател на стоката е „Б. Мар“ЕООД
–гр.София, който получател е посочен от гръцкото дружество и в пакинглиста. В
ЧМР са посочени рег. номера на товарното МПС, с което е осъществен превоза от
превозвача, посочен в кл.23, който номер на транспортното средство е посочен и
в пакинглиста. В кл.24 в ЧМР – място на получаване на стоките е поставен печат
на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. В пакинглиста е посочено, че стоката е
натоварена в град Волос, Гърция на 13.09.2011г. в 3,21часа и изпратена на
купувача „Б. Мар“ЕООД в гр.София, кв.Люлин, България. В кл.24 в ЧМР – място на
получаване на стоките е поставен печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис.
Представеният
с тези документи един брой приемо-предавателен протокол е от 14.09.2011г. и
отразява приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №8/14.09.2011г. с тегло
46970кг. между „Д.“ЕООД – доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. Описаната
във фактурата на ред 2 арматурна стомана на кангали ф8, №8 – 22,91 тона, както
отразява и вещото лице в приложението към заключението /л.219 от делото/, която
е транспортирана с ЧМР от 13.09.2011г. с МПС с рег.№СА 6117КК е заведена в
складовата база на „Интерком Груп“ на 14.09.2011г. със складова разписка с №PRV008246, като различните видове арм. стомана са били съответно 7250кг и
15660кг.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 13.09.2012г.
по заявка от „Б. Мар“ЕООД и стоката е била натоварена в Гърция и превозена в
България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил превоза й от Гърция
в България. По делото няма данни и доказателства, а и не се твърди от това
дружество да е закупена стоката. Данните и доказателствата в делото
свидетелстват, че то се е разпоредило с нея в полза на „Д.“ЕООД, а той я продал
на „Интерком груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път. Всички писмени
документи и заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с
тази стока е получено от „Интерком
груп“ООД след вътрешна сделка с „Д.“ЕООД – доставчик, за която му е издадена
фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата стока получена по фактура №8/14.09.2011г.
издадена от „Д.“ЕООД като доставчик е реализирана в периода от 14.09.2011г. до 20.10.2011г.
от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в приложението към
заключението /л.235-236 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №8/14.09.2011г. издадена от „Д.“ЕООД
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
За
предаването на стоката, описана във фактура №13/18.09.2011г. издадена от
доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД, в съдебната фаза жалбоподателят
представя един брой приемо-предавателен протокол от 18.09.2011г., който отразява
приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №13/18.09.2011г. с тегло 470010кг.
между „Д.“ЕООД – доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. Във връзка с
доставката в складовата база на тази стока по фактура №13/18.09.2011г. жалбоподателят
е представил складова разписка с №PRV008381 от 17.09.2011г. /л.228 от
преписката/, в която е отразено завеждането от „Интерком груп“ООД на 23,80т
арм. стомана №12 и 23,21т. арм. стомана №12, възлизащи общо на 47,01т. Както се
установява и за останалите доставки, това количество и вид стока е сред доставените
на „Д.“ЕООД от „Б. Мар“ЕООД, с организиран и заплатен транспорт от „Б. Мар“ЕООД,
за продажбана на което на „Д.“ЕООД е издадена фактура №204/18.09.2011г., видно
от описаното в РА и доклада /л.75 и л.от делото/, като е установено от органите
по приходите от представените от тези две дружества счетоводни и превозни
документи с рег. № на МПС и счет. регистри.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 17.09.2012г.
тази стока е била превозена в България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП
и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и доказателствата в делото
свидетелстват, че „Б. Мар“ЕООД се е разпоредил със тази стока в полза на „Д.“ЕООД,
а той я продал на „Интерком груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път.
Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото на
разпореждане с тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка
с „Д.“ЕООД – доставчик, за която му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата
стока получена по фактура №13/18.09.2011г. издадена от „Д.“ЕООД като доставчик
е реализирана на 19.09.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е
отразено в приложението към заключението /л.237 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №13/18.09.2011г. издадена от „Д.“
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
Сред
представените в съдебната фаза от жалбоподателя писмени доказателства във
връзка с доставката на стоката по фактура №20/26.09.2011г. издадена от
доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД са 6 броя кантарни бележки с № 2419,
2420, 2421, 2422, 2423 и 2424 за 48,380т стока, които са представени и на
ревизиращите /л.243-244 от преписката/. Представен е приемо-предавателен
протокол от 26.09.2011г. за приемане на стоката по фактурата между „Д.“ЕООД и
„Интерком груп“ООД с общо тегло 48380кг. Стоката по фактурата №20/26.09.2011г.
с общо тегло 48380кг. е заведена в складовата база на жалбоподателя със
складовата разписка от 26.09.2011г., /л.245 от преписката-гръб/, след като е
претеглена в базата в гр.Елин Пелин на 26.09.2011г. с МПС, на които е била
натоварена, чиито рег.№ са посочени на кантарните бележки. Както се установява
и за останалите доставки, това количество и вид стока е сред доставените на „Д.“ЕООД
от „Б. Мар“ЕООД, с организиран и заплатен транспорт от „Б. Мар“ЕООД, за
продажбана на която на „Д.“ЕООД е издадена фактура №212/26.09.2011г., видно от
описаното в РА и доклада /л.75 и л.78 от делото/, както е установено от органите
по приходите от представените от тези две дружества счетоводни и превозни
документи с данни за рег. № на МПС и счетоводни регистри.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тази стока
е била превозена в България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил
превоза. Данните и доказателствата в делото свидетелстват, че „Б. Мар“ЕООД се е
разпоредил със тази стока в полза на „Д.“ЕООД, а той я продал на „Интерком
груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Д.“ЕООД – доставчик, за
която му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата стока получена по фактура №20/26.09.2011г.
издадена от „Д.“ като доставчик е реализирана в периода 04.10.2011г.-27.10.2011г.
от получателя „Интерком груп“, както е отразено в приложението към заключението
/л.240 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №20/26.09.2011г. издадена от „Д.“
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
Сред
представените в съдебната фаза от жалбоподателя писмени доказателства във
връзка с доставката на стоката по фактура №21/26.09.2011г. издадена от
доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД са 2 броя кантарни бележки за 23,22т
стока, които са представени и на ревизиращите /л.246 от преписката/. Представен
е приемо-предавателен протокол от 26.09.2011г. за приемане на стоката по
фактурата между „Д.“ЕООД и „Интерком груп“ООД с общо тегло 23220кг. Стоката по
фактурата №21/26.09.2011г. с общо тегло 23220кг. е заведена в складовата база
на жалбоподателя със складовата разписка от 26.09.2011г., /л.27 от преписката/,
след като е претеглена в базата в гр.Елин Пелин на 26.09.2011г. с МПС, на които
е била натоварена, чиито рег.№ е посочен на кантарните бележки.
Както
се установява и за останалите доставки, това количество и вид стока е сред
доставените на „Д.“ЕООД от „Б. Мар“ЕООД, с организиран и заплатен транспорт от
„Б. Мар“ЕООД, за продажбана на която на „Д.“ЕООД е издадена фактура №211/26.09.2011г.,
видно от описаното в РА и доклада /л.75 и л.78 от делото/, както е установено
от органите по приходите от представените от тези две дружества счетоводни и
превозни документи с данни за рег. № на МПС и счетоводни регистри.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тази стока
е била превозена в България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил
превоза. Данните и доказателствата в делото свидетелстват, че „Б. Мар“ЕООД се е
разпоредил със тази стока в полза на „Д.“ЕООД, а той я продал на „Интерком
груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Д.“ЕООД – доставчик, за
която му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата стока получена по фактура №21/26.09.2011г.
издадена от „Д.“ като доставчик е реализирана в периода 04.10.2011г.-07.10.2011г.
от получателя „Интерком груп“, както е отразено в приложението към заключението
/л.240-241 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №21/26.09.2011г. издадена от „Д.“
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
Сред
представените в съдебната фаза от жалбоподателя писмени доказателства във
връзка с доставката на стоката по фактура №28/23.11.2011г. издадена от
доставчика „Д.“ЕООД на „Интерком груп“ООД е 1 брой кантарна бележка за 23,82т
стока, която е представена и на ревизиращите /л.29-гръб от преписката/.
Представен е приемо-предавателен протокол от 22.11.2011г. за приемане на
стоката по фактурата между „Д.“ЕООД и „Интерком груп“ООД с общо тегло 23800кг.
Стоката по фактурата №28/23.11.2011г. с общо тегло 23800кг. е заведена в
складовата база на жалбоподателя със складовата разписка от 22.11.2011г., /л.29
от преписката/, след като е претеглена в базата в гр.Елин Пелин на 22.11.2011г.
с МПС, на които е била натоварена, чиито рег.№ е посочен на кантарната бележка.
Както
се установява и за останалите доставки, това количество и вид стока е сред
доставените на „Д.“ЕООД от „Б. Мар“ЕООД, с организиран и заплатен транспорт от
„Б. Мар“ЕООД, за продажбана на която на „Д.“ЕООД е издадена фактура
№211/26.09.2011г., видно от описаното в РА и доклада /л.76 от делото/, както е
установено от органите по приходите от представените от тези две дружества
счетоводни и превозни документи с данни за рег. № на МПС и счетоводни регистри.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тази стока
е била превозена в България, че „Б. Мар“ЕООД е организирал този ВОП и заплатил
превоза. Данните и доказателствата в делото свидетелстват, че „Б. Мар“ЕООД се е
разпоредил със тази стока в полза на „Д.“ЕООД, а той я продал на „Интерком
груп“ООД, който му я заплатил изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Д.“ЕООД – доставчик, за
която му е издадена фактурата от „Д.“ЕООД. Цялата стока получена по фактура №28/23.11.2011г.
издадена от „Д.“ЕООД като доставчик е реализирана в периода 06.12.2011г.-09.12.2011г.
от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в приложението към
заключението /л.241 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №28/23.11.2011г. издадена от „Д.“
стока е превозена и доставена в складовата му база, където е заведена и
използвана в дейността му.
Крайният
извод, че е доказано твърдението в жалбата, че и стоките по 7 броя фактури издадени
от „Д.“ЕООД с №4/12.09.2011г., №5/13.09.2011г. /за част от количеството/,№8/14.09.2011г.
/за част от количеството/, №13/18.09.2011г., №20/18.09.2011г., №
21/26.09.2011г. и № 28/22.11.2011г. са реално доставени на „Интерком Груп“ и то
правомерно е упражнило правото на данъчен кредит по тях се обосновава не само с
оглед установеното при съвкупната преценка на писмените доказателства, а и с
оглед изложеното в заключението на вещото лице във връзка с поставените задачи
№4 и №8. При извършената проверка в счетоводството на „Интерком Груп“ООД вещото
лице констатира, че деловодно-счетоводната система, която то използва е такава,
при която всички стоки по фактурите на доставчиците се заприхождават в
съответния склад чрез складови разписки, които има уникален номер, който се
дава от използваната програма, описан в приложенията по т.1 към заключението като
Документ по ISO. Този уникален номер представлява партиден номер на всяка получена
стока и по него се проследяват всички последващи действия с нея - директна
реализация, влагане в производството, получен готов продукт и отпадък,
последваща реализация на готовия продукт. Този уникален номер не може да се
манипулира от материалночлтоворните лица и по него вещото лице е проследило и
посочило в табличен вид като приложение последващите действия с получените
стоки по всяка осчетоводена фактура от доставчиците на ревизираното лице,
каквито са „Д.“, „Невирекс“ и др. визирани в РА. При така използвания метод на отчитане
на последващото използване на материалните запаси „по партидни номера”, вещото
лице сочи, че не може да се изпише стока, ако такава не е получена и заведена в
счетоводството като доставена със съответния документ, какъвто са фактурите. При
съпоставка вещото лице не установява разлика във видовете документи налични и
създавани в счетоводството на „Интерком Груп“ООД във връзка с фактурите, по
коипо ревизиращите са приели за правомерно упражнено право на данъчен кредит и
тези, по които е преценено, че такова не е възникнало за жалбоподателя. Въз
основа на анализ на данните за реализацията на стоките по фактурите, по които с
РА е прието, че неправомерно от жалбоподателя е упражнено право на данъчен
кредит, вещото лице сочи, че е налице идентичност и съпоставимост по вид и
количество на заведените като доставени по непризнатите фактури стоки с реализираните
от жалбоподателя, вкл. и чрез преработка или влагане в производството.
Вещото
лице: Системата, която се използва е деловодно-счетоводна система, като
счетоводна система включва склад и отразяване в счетоводството, тоест всичко,
което влиза като документ в склада автоматично отива и в счетоводството както
по отношение на придобиването на стоката, така и впоследствие всички последващи
действия с тази стока - дали ще влезе в производство, дали ще отиде директно на
реализация и след това ако влезе в производство, какъв готов продукт се
получава и впоследствие как този готов продукт се реализира. Тази система е
комбинирана, която включва складово стопанство и счетоводство.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че счетоводно-деловодната система дава
уникален номер на първоначалния документ, с
който дадената стока влиза в склада на жалбоподателя. Под този номер се
завеждат допълнителни налитичности по видове артикули и съответно всеки артикул
имал съответен номер и по уникалния номер на документа, с който влиза и номера на
съответната партида на съответния артикул могат да се проследят последващите
действия с него. Тези номера вещото лице конкретно посочило в приложенията към
заключението като документ по ISO, във връзка с доставките и по тях то
проследило реализацията на конкретните стоки по фактурите на доставчиците.
Реално към момента на изготвяне на складовите документи автоматично се извършвало
дебитиране на сметка 304, тоест заприхождаване на стоката по конкретната
счетоводна сметка. Ако в рамките на една складова бележка артикулите са два или
повече, те автоматично при завеждането в склада се осчетоводявали в съответните
аналитични партиди към сметката, по която се отчита дадения вид стока. При директна
реализация, вещото лице сочи, че директно се отчита отписването на съответната
стока при продажбата й, а при влагане в производството - се описвала и се включвала
в сметките за отчитане на разходите за производство на готова продукция. Тази
използвана от жалбоподателя система, която автоматично дава уникален номер осигурявала
възможност за всеобхватно проследяване както на стоковия поток, така и на
документалния. С оглед данните в тази система за документите за закупените
стоки от жалбоподателя като вид и количество, вида и количеството на заприходените стоки и
тяхната реалицазия, както и представените по делото доказателства, вещото лице
сочи, че е проследило заприходените коичества
и ги е обвързало с фактурираните.
За
стоковите разписки сочи, че не съдържат подпис на двете страни – доставчик и
получател, тъй като са вътрешен документ в предприятието, а съгласно Закона за
счетоводството вътрешен документ в предприятието трябва да съдържа подпис на
този, който получава стоката, тъй като това е МОЛ, което отговаря за тази стока. В случая системата,
която е въведена в счетоводството на дружеството имало шифри на лицата, които
отговарят за стоката и подписът се реализирал чрез шифъра на материално-отговорното
лице. Законът за счетоводството позволява във вътрешния документ създаден в
едно предприятие да се подписва чрез шифър даден на всяко лице, което е МОЛ,
тоест не е необходимо непременно да има ръчно поставен подпис. По повод
кантарните бележки, в които са мерени стоките понякога в целия камион, а
понякога – по видове, отразяващи измерване на товара на целия камион, а друг
път – по видове, вещото лице сочи, че е така се процедира предвид това дали
стоката отива в един склад или в различни складове.
Освен гореизложеното неправилно ревизиращите,
а и решаващият орган като са установили нечетливост на част от представените от
превозвачите ЧМР са приели, че те не отразяват доставки на стоки между
ревизираното лице и неговите доставчики. Видно от представените ЧМР и пакинг
листи от жалбоподателя в съдебната фаза, неправилно в РА е заключено, че „Б.
Мар“ЕООД не е осъществявал ВОП на стоките, които „Д.“ е закупило от него и продало
на жалбоподателя. Неправилен и опроверган е и извода, че „Б. Мар“ЕООД не е
организирал и заплащал транспорта на тези стоки. Неправилно в РА и в Решението е
възпието записания текст „АР МЕТ“ в кантарните бележки на мястото за доставчик,
че това е означаване на доставчика на стоките, които са доставени със
съответните МПС в складовата база на жалбоподателя. Това означение е налично и
на кантарните бележки за фактурите, по които ревизиращите са приели, че са
доставени от „Д.“ и др. доставчици. Предвид спецификите на използваната
счетоводно-деловодна система от „Интерков груп“ описани по-горе, складовата
разписка, се явява документа с индивидуализиращия номер, който удостоверява
реалното й фактическо завеждане от МОЛ при постъпването й в склада. В
складовите разписки отразяващи постъпването на стоките по процесните 7 бр.
фактури издадени от „Д.“ е посочено, че то е доставчика, както е записването и
в складовите разписки за стоките по фактурите, по които ревизиращите са преценили,
че е извършило реални доставки към „Интерком Груп“.
С оглед всичко изложено, опроверган от
доказателствата е извода, че неправомерно „Интерком Груп“ е упражнило право на
данъчен кредит по 7 броя фактури издадени от „Д.“ЕООД в общ размер на 53
577,37лв., от които за д.п.09.2011г. в размер 49126,77лв. и за д.п.11.2011г. в
размер на 4450,60лв., поради което основателно е искането в жалбата за отмяна
на РА в частта на установеното задължение за ДДС по тези фактури, ведно със
законните лихви за забава.
Ревизиращите
констатирали, че жалбоподателя е упражнил право на пълен данъчен кредит по реда
на чл.72 ал.2 от ЗДДС в общ размер на 196289,43лв. в д.п.м.08.2011г. по 25 броя
фактури, издадени от „Милениум Евро
Трейд“ЕООД-гр.София с ЕИК *********.
В
отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от
12.06.2015г. ревизираното дружество представило тези фактури от „Милениум Евро
Трейд“ЕООД с други свързани с тях документи и писмени обяснения, в които като
схема са осъществяване на доставките от това дружество описало е същата схема,
като тази за доставките от „Д.“ЕООД – че плащанията са били извършени по банков
път, а стоките –метали- арматурно желязо на пръти и кангали са доставени в
склада на дружеството в гр.Елин Пелин, като транспорта е осъществен от нает
транспорт от доставчика директно от производителя в Гърция до България /Елин
Пелин/. Номерата на товарните автомобили са посочени на представените кантарни
бележки и ЧМР. За контакта с това дружество-доставчик посочили, че е осъществен
от Г. Н., който по това време работел в „Интерком груп"ООД на длъжност
„Ръководител база София и Елин Пелин" и като такъв отговарял за всички
по-крупни доставки на територията на регион София.
Извършена
е насрещна проверка на доставчика, резултатите от която са обективирани в ПИНП
№ П-220023151101357-141-001/24.06.2015г. (л.664 от преписката). Искането е
връчено по електронен път на 09.06.2015г., а от „Милениум Евро Трейд“ЕООД не са
представени документи и писмени обяснения. За това дружество ревизиращите
установили, че е регистрирано по ЗДДС през 2009г. и е дерегистрирано по
инициатива на приходните органи на 15.09.2011г. За процесните фактури е
установено, че са включени в дневник-продажби на „Милениум Евро трейд“ЕООД за
данъчен период м.08.2011г. като издадени на „Интерком груп“ООД с ЕИК *********.
Извършена
е проверка в информационната база данни на НАП, документирана с Протокол
№1155191/19.02.2016г. (л.1228 от преписката), при която е установено, че „Милениум
Евро трейд“ЕООД няма регистрирани действащи трудови договори за периода на
издаване на фактурите. Дружеството подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за отчетната
2011г., с която декларираната печалба била в малък размер, несъотносим към
големия размер на декларираните от дружеството приходи за същия период. Не са
декларирани изплатени доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения.
В
дневниците за продажби за данъчен период месец 08.2011г. на „Милениум Евро
трейд“ЕООД са декларирани процесиите фактури с получател „Интерком груп“ЕООД. В
дневника за покупки за същия период е декларирано ВОП на стоки от гръцката
фирма „ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ
EΛΛΑΔΟΣ АЕ” с VIN EL094035835, както и покупки на
стоки по фактури, издадени от „Прайм продакшън“ЕООД с ЕИК *********, „Софстрой
2010“ЕООД с ЕИК ********* и „Шитрок комерс“ЕООД с ЕИК *********. Констатирано
е, че гръцката фирма е декларирала ВОД към „Милениум Евро трейд“ЕООД за същия
период и в същия размер.
След
анализ на представените от ревизираното лице документи във връзка с издадените
от „Милениум Евро трейд“ЕООД фактури, органите по приходите установили, че от
ревизираното лице не са представени транспортни документи - ЧМР и пакинг листи.
В представените кантарни бележки са посочени регистрационни номера на
транспортни средства, както и че стоката е с доставчик „АР MET“ и получател
„Интерком груп“ООД - база Елин Пелин.
При
извършен анализ на данните от дневника за покупки на „Милениум Евро трейд“ЕООД
е констатирано, че през м.08.2011г. дружеството е декларирало покупки на услуги
от „К.-КО“ООД с ЕИК *********, който фигурира като превозвач и в някои от
представените от „Интерком груп“ЕООД международни товарителници по отношение на
други доставчици. В тази връзка до „К.-КО“ООД е изпратено ИПДСПОЗЛ, в отговор
на което проверяваното дружество е представило копия на фактури и международни
товарителници. От представените документи е установено, че една част от превоза
е извършван от „К.-КО“ООД, а друга част е възлагана на други транспортни фирми.
Получател на транспортната услуга по фактурите е „Милениум Евро трейд“ЕООД.
Предмет на доставките са транспортни услуги „Волос-София“. Ревизиращите са
установили, че представените документи от транспортните фирми, подизпълнители
на „К.-КО“ООД, са идентични с тези, представени от „К.-КО“ООД.
В
резултат на извършената съпоставка и анализ на съпроводителните документи
представени от „Интерком груп“ЕООД и „К.-КО“ООД, е констатирано, че за всички
фактури (с изключение на № 65/31.08.2011г.), издадени от „Милениум Евро
трейд“ЕООД, ревизираното дружество е представило складова разписка и кантарна
бележка с вписан в нея регистрационен номер на транспортно средство.
По
отношение на доставките от „Милениум Евро трейд“ЕООД от ревизираното лице не
били представени ЧМР и сертификат за произход на стоката. При анализ на
представените ЧМР от „К.-КО“ООД, тези, които съответстват като дата и
регистрационен номер на транспортното средство на превозвача на данните от
представените кантарни бележки били отнесени към съответните фактури. От
органите по приходите е прието, че по тези фактури са налице съпътстващи
доставката документи – ЧМР.
За
друга част от издадените от „Милениум Евро трейд“ЕООД фактури, за които
ревизираното дружество представило складова разписка и кантарна бележка с
вписан в нея регистрационен номер на транспортно средство, при анализиране на
представените ЧМР от „К.-КО“ООД, респ. от транспортните фирми на които то превъзложило
транспорт, не са открити такива, които да съответстват като дата и
регистрационен номер на транспортното средство. Поради това ревизиращите
заключили, че не са налице доказателства за танспортиране и предаване на тези
стоките от доставчика на „Интерком груп“ООД.
В
резултат на това с РА не е признато право на данъчен кредит на ревизираното
дружество по отношение на тези фактури, за които не са представени ЧМР нито от
„Интерком груп“ООД, нито от „К.-КО“ООД, каквито са осемте фактури с №43/03.08.2011г.,
№47/10.08.2011г., №51/15.08.2011г., № 56/22.08.2011г., №61/26.08.2011г., №63/30.08.2011г.,
№64/30.08.2011г. и №65/31.08.2011г., по които е установен дължим от
ревизираното лице за м.08.2011г. ДДС в общ размер 58314,37лв., със съответните
лихви за забава. /В РД е допусната техническа грешка при сборуването на
непризнатото ДДС по 8 бр. фактури, като е посочено, че е 706898,51лв., която
техническа грешка е констатирана при издаване на РА и е описана на стр.2 в
него, както и че ДДС е в размер на 58314,37лв./. Именно сумата от 58314,37лв.
по доставките по тези 8бр. фактури от „Милениум Евро Трейд“ е участвала при
формиране на установената с РА като общо дължима сума за ДДС за м.08.2011г. от
ревизираното лице, която е сборувана със сумите за ДДС по непризнатите фактури от
другите доставчици и ВОД към румънското дружество.
В
хода на административния контрол, ответникът преценил като съответни на
доказателствата и правилни тези установявания. Той споделил извода в РА, че
събраните в хода на ревизията доказателства не доказват наличие на реално
осъществени доставки по изброените по-горе 8 бр. фактури, издадени от „Милениум
Евро трейд“ЕООД, поради което потвърдил като законосъобразен РА в частта, с
която на „Интерком груп“ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит
по цитираните 8 бр. фактури, което неправилно е посочил, че е в размер на
70698,51лв. както грешно е пресметнато в РД, без да посочи, че грешката в този
сбор е отчетена в РА и с него е установеното задължения по ЗДДС за м.08.2011г. в размер на
58314,37лв по 8бр. фактури издадени от „Милениум Евро трейд“ЕООД през
в.08.2011г. С Решението като краен резултат
е потвърден РА с който в установеното
общо задължение за ДДС за м.08.2011г. на „Интерком Груп“ е включена сумата от
58314,37лв. по доставките по тези 8бр. фактури издадени от „Милениум Евро
Трейд“, със съответните лихви за забава.
В
съдебната фаза от жалбоподателя с опис са представени и по делото са приети заверени
ксерокопия на транспортни документи /ЧМР/, пакинглисти /стокови разписки/ с
легализиран превод на български, приемо-предавателни протоколи, кантарни
бележки, по фактурите за доставките от „Милениум Евро трейд“ЕООД за
м.08.2011г., които се съхраняват в счетоводството му във връзка с доставките по
осемте броя фактури, които не са представени на ревизиращите и приложени в
ревизионната преписка /л.308-364 от делото/.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени две ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №43/03.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са два
броя пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени на 02.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 02.08.2011г.
между 11.17- 11.30часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в
гр.София, кв.Младост, България. И в двете ЧМР издадени на 02.08.2011г. в кл.2 е
посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството –превозвач, подпис
на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи
един брой приемо-предавателен протокол е от 03.08.2011г. и отразява приемане на
стоките в гр.Елин Пелин по фактура №43/03.08.2011г. с общо тегло 45,98т между „Милениум
Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. От
03.08.2011г. е складовата разписка с индивидуален номера /л.587 от преписката –
гръб/, с които от „Интерком груп“ООД е заведена стоката по в складовата база по
посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 02.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я зяплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №43/03.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от
03.08.2011г. до 31.08.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено
в приложението към приетото заключение /л.248 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №43/03.08.2011г. издадена от „Милениум
Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база, където е
заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени три ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №47/10.08.2011г. издадена от доставчика
„Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са три броя
пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени на 09.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 02.08.2011г.
между 12.23-02.24часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в
гр.София, кв.Младост, България. И в трите ЧМР издадени на 09.08.2011г. в кл.2 е
посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството –превозвач, подпис
на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи
един брой приемо-предавателен протокол е от 09.08.2011г. и отразява приемане на
стоките в гр.Елин Пелин по фактура №47/10.08.2011г. с общо тегло 68,82т между
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София–доставчик и „Интерком груп“ООД– като
получател. Със складови разписки от 10.08.2011г. /л.570 от преписката/ и от
11.08.2011г. / л.567 от преписката/ от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в
складовата база по посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 09.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №47/10.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от 10.08.2011г.
до 24.08.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в
приложението към приетото заключение /л.250 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №47/10.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие е представено едно ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №51/15.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са един пакинглист
- стокова разписки към това ЧМР, издадено на 12.08.2011г. от гръцкото дружество
за натоварената стока в град Волос, Гърция на 12.08.2011г. в 2:27часа, която е
изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в гр.София, кв.Младост,
България. В ЧМР в кл.2 е посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро
трейд“ООД –гр.София. Това дружество е получателят, посочен от гръцкото
дружество в пакинглиста, в който е отразен рет. номер на товарното МПС, с които
се осъществява превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството
–превозвач, подпис на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на
стоките е поставен печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с
тези документи един брой приемо-предавателен протокол е от 15.08.2011г. и
отразява приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №51/15.08.2011г. с общо
тегло 23,36т между „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и „Интерком
груп“ООД – като получател. От 15.08.2011г. е складовата разписка с индивидуален
номер /л.556 от преписката/, с която от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в
складовата база по посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 12.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София
– доставчик. Цялата стока получена по фактура №51/15.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от получателя
„Интерком груп“ООД на 15.08.2011г., както е отразено в приложението към
приетото заключение /л.251 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №51/15.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени две ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №56/22.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са два
броя пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени на 19.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 19.08.2011г.
между 1.18-1.42часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в
гр.София, кв.Младост, България. И в двете ЧМР издадени на 19.08.2011г. в кл.2 е
посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството –превозвач, подпис
на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи
един брой приемо-предавателен протокол е от 22.08.2011г. и отразява приемане на
стоките в гр.Елин Пелин по фактура №56/22.08.2011г. с общо тегло 47,92т между
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и „Интерком груп“ООД – като
получател. От 22.08.2011г. е складовата разписка с индивидуален номер /л.543 от
преписката – гръб/, с която от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в
складовата база по посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 19.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я зяплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №56/22.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана она
22.08.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в приложението
към приетото заключение /л.253 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №56/22.08.2011г. издадена от „Милениум
Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база, където е
заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени две ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №61/26.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са два
броя пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени на 25.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 25.08.2011г.
между 12.59-03.12часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в
гр.София, кв.Младост, България. И в двете ЧМР издадени на 25.08.2011г. в кл.2 е
посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на съответното дружество
–превозвач и подпис на водача на съответното МПС. Видно е, че една част от
стоката с тегло 18,860т е натоварена и превозена от автомобил на превозвача
„Автотрак“ по едината международна товарителница и единия пакинг лист от
25.08.2011г. Останалото количество стока от 22,980т. по фактурата №61/26.08.2011г.
е натоварена и превозена на Едноличен търговец „И. Г.“-гр.София с друго МПС.
Предвид на това в съдебната фаза жалбоподателят с писмените доказателства
опровергава констатацията в РА и на решаващия орган, че е доказан транспорта и
доставката само на 18,880т. от стоката по фактура №61/26.08.2011г. Представени
са с описа и три броя кантарни бележки с данни за МПС, с което е осъществен
превоза на 22,980т стока
от превозвача ЕТ, която е продадена и предадена от „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София на ревизираното дружество с фактура №61/2011г.
В
кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен печат на „Интерком
груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи един брой
приемо-предавателен протокол е от 26.08.2011г. и отразява приемане на стоките в
гр.Елин Пелин по фактура №61/26.08.2011г. с общо тегло 41,78т между „Милениум
Евро трейд“ООД –гр.София– доставчик и „Интерком груп“ООД – като получател. От 26.08.2011г.
е складовата разписка с индивидуален номер /л.534 от преписката – гръб/, с
която от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в складовата база по посочената
фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 25.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София
– доставчик. Цялата стока получена по фактура №61/26.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от 26.08.2011г.
до 04.10.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в
приложението към приетото заключение /л.254 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №61/26.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие са представени две ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №62/30.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са два
броя пакинглисти - стокови разписки към тези ЧМР, издадени на 29.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 29.08.2011г.
между 01.00-04.27часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в
гр.София, кв.Младост, България. И двете ЧМР издадени на 29.08.2011г. в кл.2 е
посочено, че получател на стоката е „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това
дружество е получателят, посочен от гръцкото дружество в пакинглистите. В ЧМР и
пакинглистите са посочени рег. номера на товарните МПС, с които се осъществява
превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството –превозвач, подпис
на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с тези документи
един брой приемо-предавателен протокол е от 30.08.2011г. и отразява приемане на
стоките в гр.Елин Пелин по фактура №63/26.08.2011г. с общо тегло 46,56т между
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и „Интерком груп“ООД – като
получател. От 30.08.2011г. е складовата разписка с индивидуален номер /л.530 от
преписката – гръб/, с която от „Интерком груп“ООД е заведена стоката в
складовата база по посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 29.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №63/30.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от 30.08.2011г.
до 07.10.2011г. от получателя „Интерком груп“ООД, както е отразено в
приложението към приетото заключение /л.255-256 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №63/30.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие е представено едно ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №64/30.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са един
пакинглист - стокова разписка към това ЧМР, издадено на 29.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 29.08.2011г. в
12:50часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в гр.София,
кв.Младост, България. В ЧМР в кл.2 е посочено, че получател на стоката е
„Милениум Евро трейд“ООД –гр.София. Това дружество е получателят, посочен от
гръцкото дружество в пакинглиста, в който е отразен рег. номер на товарното
МПС, с които се осъществява превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на
дружеството –превозвач, подпис на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на
получаване на стоките е поставен печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис.
Представеният с тези документи един брой приемо-предавателен протокол е от 30.08.2011г.
и отразява приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №64/30.08.2011г. с
общо тегло 23,60т между „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и
„Интерком груп“ООД – като получател. От 30.08.2011г. е складовата разписка с
индивидуален номер /л.528 от преписката-гръб/, с която от „Интерком груп“ООД е
заведена стоката в складовата база по посочената фактура издадена му от този
доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 29.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в
Гърция и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
организирал този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и
доказателствата в делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е
продало стоката на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков
път. Всички писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото
на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №64/30.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от
получателя „Интерком груп“ООД от 31.08.2011г. до 13.09.2011г., както е отразено
в приложението към приетото заключение /л.256 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата стока описана във фактура №64/30.08.2011г. издадена
от „Милениум Евро трейд“ е превозена и доставена в складовата му база, заведена
там и използвана в дейността му.
С
описа в хода на съдебното следствие е представено едно ЧМР за извършен
транспорт на стоките, посочени във фактура №65/30.08.2011г. издадена от
доставчика „Милениум Евро трейд“ООД на „Интерком груп“ООД. Представени са един
пакинглист - стокова разписка към това ЧМР, издадено на 30.08.2011г. от
гръцкото дружество за натоварената стока в град Волос, Гърция на 30.08.2011г. в
09:21часа, която е изпратена на купувача „Милениум Евро трейд“ООД в гр.София,
кв.Младост, България. В ЧМР в кл.2 е посочено, че получател на стоката е „Милениум
Евро трейд“ООД –гр.София. Това дружество е получателят, посочен от гръцкото
дружество в пакинглиста, в който е отразен рег. номер на товарното МПС, с които
се осъществява превоза на стоката, в кл.23 е поставен печат на дружеството
–превозвач, подпис на водача на МПС. В кл.24 в ЧМР - място на получаване на
стоките е поставен печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. Представеният с
тези документи един брой приемо-предавателен протокол е от 31.08.2011г. и
отразява приемане на стоките в гр.Елин Пелин по фактура №65/30.08.2011г. с общо
тегло 23,72т между „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София – доставчик и „Интерком
груп“ООД – като получател. От 31.08.2011г. е складовата разписка с индивидуален
номер /л.531 от преписката-гръб/, с която от „Интерком груп“ООД е заведена
стоката в складовата база по посочената фактура издадена му от този доставчик.
От
доказателствата и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че още на 30.08.2011г.
по заявка от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София стоката е била натоварена в Гърция
и превозена в България, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е организирал
този ВОП и заплатил превоза от Гърция в България. Данните и доказателствата в
делото свидетелстват, че „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София е продало стоката
на „Интерком груп“ООД, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички
писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото на
разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Милениум Евро трейд“ООД
–гр.София – доставчик. Цялата стока получена по фактура №65/31.08.2011г.
издадена от „Милениум Евро трейд“ООД –гр.София като доставчик е реализирана от
получателя „Интерком груп“ООД от 31.08.2011г. до 13.09.2011г., както е отразено
в приложението към приетото заключение /л.256 от делото/.
Тези
доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя, поддържано от
представителя му, че цялата описана във фактура №65/31.08.2011г. издадена от
„Милениум Евро трейд“ООД стока е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена и използвана в дейността му.
С
оглед изброените писмени доказателства, депозирани в хода на делото, наличните
в преписката писмени доказателства и заключението на вещото лице с данните в
приложенията към него от съдебно-деловодната система, с която се работи в
„Интерком Груп“ се явява доказано твърдението в жалбата, че стоките по издадените
от „Милениум Евро трейд“ООД 8 броя фактури с №43/03.08.2011г.,
№47/10.08.2011г., №51/15.08.2011г., № 56/22.08.2011г., №61/26.08.2011г.,
№63/30.08.2011г., №64/30.08.2011г. и №65/31.08.2011г., са реално доставени на
„Интерком Груп“ и то правомерно е упражнило правото на данъчен кредит по тях за
м.08.2011г. ДДС в общ размер 70698,51лв. При доставката на стоката по тези 8
фактури, издадени от „Милениум Евро трейд“ООД, предаването й и завеждането й в
складовата база в гр.Елин Пелин са съставени складови разписки с посочения от
деловодната система индивидуализиращ номер, по който се проследяват всички
последващи действия с тази стока незавидимо дали е реализирана директно или е вложена
в производството и получен готов продукт и отпадък, който в последвие е реализиран
или е бракуван. Тъй като този уникален номер не може да се манипулира от
материалноотговорните лица, по него е проследена от вещото лице последващата й
реализация или приложението на стоката, доставена от „Милениум Евро трейд“ООД. Поради
това и с оглед невъзможността да се изпише стока, която не е доставена в
ревизираното лице, доказано е твърдението на жалбоподателя, че количествата по
осемте фактури издадени от „Милениум Евро трейд“ООД са реално доставени и заприходени
от „Интерком Груп“ и упражненото от него право на данъчен кредит не е без
основане. С оглед използваната в дружеството жалбоподател комбинирана
счетоводно –деловодна система, стоковите разписки независимо, че не съдържат
подпис на двете страни – доставчик и получател съдържат коректно отразяване на конкретния
доставчик – „Милениум Евро трейд“ООД вида и количеството стока, което се оставя
в дадения склад, за разлика от попълненото в кантарните бележки в графата за
получател „ар мет. Това означение е налично и на кантарните бележки за
фактурите, по които ревизиращите са приели, че са доставени от „Милениум Евро
трейд“ООД и др. доставчици. Предвид спецификите на използваната
счетоводно-деловодна система от „Интерков груп“ описани по-горе, складовата
разписка, се явява документа с индивидуализиращия номер, който удостоверява
реалното й фактическо завеждане от МОЛ при постъпването й в склада. В
складовите разписки отразяващи постъпването на стоките по процесните 7 бр.
фактури издадени от „Милениум Евро трейд“ООД“ е посочено, че то е доставчика,
както е записването и в складовите разписки за стоките по фактурите, по които
ревизиращите са преценили, че е извършило реални доставки към „Интерком Груп“.
С оглед всичко изложено, опроверган от
доказателствата е извода в РА, че неправомерно „Интерком Груп“ е упражнило
право на данъчен кредит по 8 броя фактури с №43/03.08.2011г., №47/10.08.2011г.,
№51/15.08.2011г., № 56/22.08.2011г., №61/26.08.2011г., №63/30.08.2011г.,
№64/30.08.2011г. и №65/31.08.2011г., в общ размер 58314,37лв., стоките по които
са реално доставени на „Интерком Груп“ и то правомерно е упражнило правото на
данъчен кредит по тях за м.08.2011г. по ЗДДС. Поради това основателно е
искането в жалбата за отмяна на РА в частта на установеното задължение за ДДС
по тези фактури, ведно със законните лихви за забава.
Въз
основа на събраните в хода на ревизията документи, органите по приходите
установили в РА, за данъчни периоди
м.09/2012г., м.10/2012г., м.11/2012г. и м.12/2012г. от „Интерком
груп“ООД е упражнено право на пълен данъчен
кредит по чл.72 ал.2 от ЗДДС в общ размер на 147461,30лв. по 34 броя фактури издадени от „Невирекс“ЕООД с ЕИК *********.
В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-03000315003354/12.06.2015г., от ревизираното лице са представени документи
във връзка с доставките по тези фактури, издадени от „Невирекс“ЕООД (л.375-525 от преписката). В обяснения е описана същата схема за осъществяване на доставките, която е
посочената във връзка с доставките от „Д.“ЕООД и „Милениум Евро трейд“ООД - че
плащанията са били извършени по банков път, а стоките –метали/ арматурно желязо
на пръти и кангали/ са доставени в склада на дружеството в гр.Елин Пелин, като
транспорта е осъществен от производителя в Гърция до България от нает от доставчика
превозвач с МПС с номера, които са посочени на представените кантарни бележки и
ЧМР. Контакта с този доставчик бил осъществен от заемащия длъжността „Ръководител
база София и Елин Пелин"в „Интерком
груп"ООД.
Резултатите от извършената насрещна проверка
на „Невирекс“ЕООД, са обективирани в ПИНП № П-22220615100600-141-001/14.07.2015г. (л.673 от преписката). Ревизиращите установили, че „Невирекс“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС считано от 01.10.2013г. по инициатива на данъчните органи. Изготвеното до това дружество искане за представяне на документи и обяснения е
връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в указания срок от него не постъпили документи и обяснения.
След анализ на представените от „Интерком груп“ООД документи ревизиращите констатирали,
че в ЧМР като получатели на стоките са посочени „САРДИМЕКС"ООД и „ОНБОАРД"ООД, които са посочени като получатели и в представените документи ISO 9001, издадени
от гръцката фирма "ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ
EΛΛΑΔΟΣ АЕ” с VIN EL *********. При справка в дневниците за покупки на „Невирекс"ЕООД установили, че за ревизирания период и конкретно за м.09.2012г. - м.12.2012г. е декларирало покупки от тези двама доставчика.
Намерили, че в представените от „Интерком груп“ООД документи прекият му доставчик
-„Невирекс“ЕООД фигурира единствено във фактурите, издадени на „Интерком груп“ООД,
в Приемо-предавателните протоколи с печат на „Невирекс“ЕООД без данни за материалноотговорно лице, а в складовите
разписки нямало данни за МОЛ и липсвали печати. Във всички
други документи - ЧМР, ISO 9001, като получатели на стоките фигурирали предходните доставчици „Сардимекс"ООД и
„ОНБОАРД"ООД на доставчика „Невирекс“ЕООД, както и в ЧМР и ISO 9001-сертификати за
стоката, закупена от гръцката фирма "ХАΛΥΒΟΥΡΓΙΑ
EΛΛΑΔΟΣ АЕ” с VIN EL094035835. В кантарните бележки установили, че е посочено, че стоката е с доставчик Гърция и
получател „Интерком груп“ООД - база Елин Пелин. В нито едно ЧМР не фигурирал като
получател на стоката „Невирекс"ЕООД.
В хода на ревизията били отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от превозвачите на стоките,
отбелязани в кл.16 на представените ЧМР. Установено е, че превозът е извършван
от „К.-КО"ООД с ЕИК *********, като една част от транспорта е извършвал
той, а друга част е превъзлагал на други транспортни фирми. Изпратени са ИПДПОТЛ до Христо Янков Христо (л.1004 от преписката), до „Анди Комерс"ООД
(л.1007 от преписката), до Костадин Илиев
Теменугов, до „Дипи
Транс-2007"ООД и до „Тера-Хас"ЕООД, от които не е получен отговор.
По изпратеното искане до „Славихрис"ЕООД (л.947 от преписката е получен отговор с приложени ЧМР с получатели „Сардимекс"ООД и „ОНБОАРД"ООД, които са идентични с ЧМР представени от възложителя на транспорта - „К.-КО"ЕООД. В постъпилите
обяснения от „Славихрис"ЕООД
посочило, че транспортът е
извършен с автомобили Е7677ВК/Е4888Е и Е8768АР/Е6665ЕА от гр. Волос /Гърция/- завод „Халивургия" до гр. Пловдив, гр.София и гр.Самоков, че превозваният товар бил желязо, като превозите били осъществени с
транспортни средства, собственост на фирмата. Посочено е, че възложител на транспорта е „К.-КО"ООД- Сандански; че за извършените превози са издадени фактури, които са платени по банков път. Шофьорите били лица, назначени с трудови договори. Представени са копия на фактури, ЧМР, банкови извлечения, копия на трудови договори,
регистрационни талони на автомобилите, копие на лиценз за международен
автомобилен превоз на товари, извлечение от сметка 205-„Транспортни
средства".
По изпратеното искане до „Доспатлес-200"ЕООД (л.968 от преписката) е получен отговор, към който не са приложени
международни товарителници, касаещи получателите „Сардимекс"ООД и „ОНБОАРД"ООД.
По изпратеното искане до „Гранд-К"ЕООД (л.986 от преписката) е получен отговор, към който не са приложени
международни товарителници, касаещи получателите „Сардимекс"ООД и „ОНБОАРД"ООД.
По изпратеното искане до „Глобал Универс"ЕООД (л.1049 от преписката) е получен отговор с приложени международни товарителници, касаещи получателя „Онбоард "ЕООД,
които са идентични с тези,
представени от възложителя на транспорта „К.-КО"ЕООД. В обясненията
от „Глобал Универс"ЕООД е посочено, че транспортът е извършен със собствени автомобили на
дружеството, което притежавало лиценз.
По изпратеното искане до „Гео Мет Транс"ООД (л.1106 от преписката) е получен отговор с приложени ЧМР с получател
„Онбоард"ЕООД, които са идентични с тези, представени от възложителя на транспорта „К.-КО"ЕООД.
В обясненията от „Гео Мет
Транс"ООД посочили, че транспортът е
извършен със собствени автомобили и е приложен лиценз за извършване
на международен транспорт и свидетелство
за регистрация на МПС. Транспортното дружество посочило, че транспорта им бил възложен от
„К.-КО"ЕООД, като натоварването на стоките ставало от Волос /Гърция/, а разтоварването в два
от случаите било извършено в София.
При извършена проверка в информационната база данни на НАП, документирана с
Протокол № 1155191/19.02.2016г. (л.1228 от преписката), ревизиращите
констатирали, че считано от 01.10.2013г. доставчика „Невирекс"ЕООД е дерегистриран по
инициатива на орган на НАП при установени задължителни обстоятелства по реда на
чл.176 от ЗДДС; че към периодите на
издаване на спорните фактури за доставките към „Интерком груп"ООД - м.09.2012г.-м.12.2012г. „Невирекс"ЕООД няма нито един сключен
трудов договор. В подадената ГДД
по реда на чл.92 от ЗКПО за 2012г. "Невирекс"ЕООД декларирало като основана дейност -„търговия на едро с железерания и арматурни изделия" /код 4674/.
Установено е, че дружеството не е декларирало изплатени доходи на физически
лица за 2012г. по извънтрудови
правоотношения, поради което ревизиращите заключили, че няма наети такива лица. Установено е, че „Невирекс"ЕООД не е притежавало ЕКАФП и търговски обекти, а в дневника за покупките му са декларирани основно фактури с издатели
„Сардимекс"ЕООД - за периода м.11. и м.12.2012г. и „Онбоард"ЕООД-за периода м.09.2012г.-м.11.2012г.
Ревизиращият екип установил, че за голяма част от фактурите, издадени от
„Невирекс"ЕООД и фирмите-превозвачи- основно „К.-КО"ЕООД, са представени екземпляри на ЧМР, в които в графата за получател на
стоките е поставен печата на „Интерком груп"ООД. Предвид потвърждаването
от транспортните фирми чрез представените ЧМР на движението на стоката от
Гърция чрез „Онбоард"ЕООД и „Сардимекс"ЕООД през „Невирекс "ЕООД
до „Интерком груп"ООД, ревизиращият екип приел, че по част от фактурите стоката е получена от
„Интерком груп"ООД и то има право на данъчен кредит по реда на чл.68 ал.1 от ЗДДС.
За друга част от фактурите, издадени от „Невирекс"ЕООД на „Интерком
груп"ООД фирмите превозвачи представили нечетливи копия на ЧМР или такива, в които
в кл.24 нямало печат на „Интерком груп"ООД. Поради това ревизиращият екип не обвързал тези екземпляри на ЧМР представени от превозвачите с издадените от „Невирекс"ЕООД фактури и представените от
„Интерком груп"ООД кантарни бележки и др. документи. В резултат на това не било признато право на данъчен кредит на
жалбоподателя по тези фактури, за които
не били представени
съпроводителни транспортни документи нито от „Интерком груп“ООД, нито от „К.-КО“ООД,
а именно по осем броя фактури с №206/27.09.2012г.,
№223/19.10.2012г., №231/31.10.2012г., №224/22.10.2012г., №210/ 03.10.2012г., №220/15.10.2012г., №228/25.10.2012г. и №212/05.10.2012г. и във връзка с
доставките по тях с РА е установен като дължим ДДС в общ размер на 34923,56лв. за посочените данъчни
периоди със съответните лихви за забава.
В хода на административния контрол, решаващият орган намерил за правилно
преценени доказателствата и формиран извода, че не е доказано реално осъществяване на доставки на стоките по изброените по-горе 8 бр. фактури, издадени от „Невирекс“ЕООД, поради
което потвърдил РА в частта, с която на „Интерком
груп“ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в общ размер на 34 923,56лв. и е установен като
дължим ДДС в този размер със съответните лихви.
Решаващият орган отчел установеното в издадения
Ревизионен акт № **********/04.07.2013г. и доклад за ревизията на „Невирекс“ЕООД
по ЗДДС за периода м.09.2012г. - м.12.2012г., с който на дружеството са
определени допълнителни задължения и който не е обжалван и е влязъл е в сила.
Тези РА и РД по искане на жалбоподателя са изискани от ТД на НАП-София,
представени са и са приложени по настоящото дело /л.152-175 от делото/. С този
РА поради непредставяне в хода на ревизията на доказателства за реална доставка
на фактурирани стоки от „Невирекс“ЕООД
към клиентите му , вкл. към „Интерком Груп“ и по фактурите издадени от
доставчиците му към него, сред които по тези от „Онбоард"ЕООД и
„Сардимекс"ЕООД е направен извода, че „Невирекс“ЕООД не е доказал наличие
на предпоставките по ЗДДС за възникване и упражняване на право на приспадане на
данъчен кредит. За м.09.2012г. ревизиращите „Невирекс“ЕООД установили
деклариран в СД за внасяне ДДС в размер на 37,17лв., който е внесен, а с РА поради
непризнато право на данъчен кредит за този период му е установен допълнително
дължим ДДС в размер на 44076,15лв. За д.п.10.2012г. ревизиращите установили посочен
от „Невирекс“ЕООД в СД за внасяне ДДС в размер на 39,14лв., който е внесен, а с
РА поради непризнато право на данъчен кредит му е установен допълнително дължим
ДДС в размер на 99486,47лв.
За
разлика от ревизията на „Невирекс“ЕООД, при ревизията на „Интерком Груп“ООД по
която е постановен РА - предмет на оспорване в настоящото производство, както
бе посочено по-горе са представени съпроводителни транспортни документи от ревизираното
лице, респ. от превозвача „К.-КО“ООД и от други превозвачи, на които той е превъзложил
транспорта на стоката. Въз основа на представените документи, ревизиращите „Интерком
Груп“ООД заключили, че не е доказано реално доставяне на стоките по осем броя от
издадените фактури с №206/27.09.2012г., №210/03.10.2012г., №212/05.10.2012г., №220/
15.10.2012г., №223/19.10.2012г., №224/22.10.2012г., №228/ 25.10.2012г. и №231/31.10.2012г.
от „Невирекс“ЕООД.
Твърденията в жалбата и изявленията на процесуалният
представител на „Интерком Груп“, че и по тези осем фактури стоката е транспортирана
и реално доставена в базата му в гр.Елин Пелин в изпълнение на
покупко-продажбата й от „Невирекс“ЕООД, чиито доставчици за нея били „Онбоард"ЕООД
и „Сардимекс"ЕООД, които организирали транспортирането й от превозвачи
кореспондират с установеното от вещото лице като отразено за доставката и
последващата реализация на стоката по тези фактури в комбинираната
деловодно-счетоводна система на „Интерком Груп“ООД. С оглед посочените от
вещото лице специфики на използвания програмен продукт от жалбоподателя, който
позволява проследяване на постъпването на всяка партида стока по вид и
количество в складовете на „Интерком Груп“, влагането им в производството и реализацията
им, обозначаването на всяка партида с конкретен индивидуализиращ номер с данни
за счетоводните документи за нея, неправилно ревизиращите не са преценили
представените складови бележки с индивидуализиращи номера за стоката и
записванията в тях за доставчика, а са акцентирали на неясното и некоректно
записване в графата „доставчик“ в
кантарните бележки. С оглед
подробните данни в складовите бележки за вида
и количеството на фактически получената от материалното отговорно лице стока,
която е доставена и заведена в склада на посочената дата в складовата разписка,
което в програмата не може да бъде променяно от материално отговорното лице,
нито данните за последващата й реализация - дали е продадена или вложена в производството
и после реализирана, на кого и има ли от нея бракувана, неоснователно е прието
в РА, че жалбоподателя не е ангажирал доказателства за реално доставяне на
стоката по посочените 8 фактури, която е заплатил изцяло по банков път на
доставчика си „Невирекс“.
Видно от приложенията към заключението по
съдебно-счетоводната експертиза за дставките от „Невирекс“ и за последващата
реализация на стоката, доставена по издадените от него фактури, по данните в
системата и документите може да се проследи точно по дати, вид и количество какви
стоки физически са постъпили в склада в гр.Елин Пелин, как са превозени и как и
кога са реализирани или вложени в производството. На приложението към
експертизата онагледяващо доставките от „Невирекс“ /л.229-239 от делото/, са
посочени всички установени по делото данни от фактури, ЧМР, кантарни бележки,
приемо-предавателни протоколи, складови разписки- документ по ISO за доставките на стоките по фактурите
издадени от „Невирекс“, вкл. осемте фактури с №206/27.09.2012г.,
№210/03.10.2012г., №212/05.10.2012г., №220/15.10.2012г., №223/ 19.10.2012г.,
№224/ 22.10.2012г., №228/25.10.2012г. и №231/31.10.2012г., за които в РА е
направен извода, че не са реално транспортирани и доставени в базата.
Основателно в депоризания в съдебната фаза
от жалбоподателя опис с транспортни документи, пакинглисти с легализиран превод
на български, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и др. е посочено
за доставките по тези осем фактури от „Невирекс“ЕООД - с кои номера са пакинг
листите за натоварването на стоката, които са представени на ревизиращите и
налични в преписката, както и стоковите разписки с данните за постъпилите количества
и вид стока по фактурите, тварителниците и кантарните бележки с данните за МПС,
с които е осъществен превоза.
С този опис се представя допълнително
пакинг лист /стокова разписка/ с превод на български за стоката по фактура
№206/27.09.2012г. /л.305-306 от делото/, от който се установява, че е издаден
на 26.09.2012г. от гръцкото дружество за натоварената в град Волос, Гърция в 2.40часа
стока с общо тегло 23,310т на МПС с рег. СА 539.. с водач Н. П. и е изпратена
на купувача „Онбоард“ЕООД в гр.София, България. Тази експедирана от гръцконо
дружество към получателя „Онбоард“ЕООД стока е идентичн по вид и количество със
стоката във фактура №206/27.09.2012г. издадена от доставчика „Невирекс“ЕООД на
„Интерком груп“ООД представена на ревизиращите и приложена на л.380 от
преписката, която е транспортирана на 26.09.2012г., а на 27.09.2012г. е претеглена
на кантара в базата на „Интерком Груп“ в гр.Елин Плин с МПС рег.СА 5390 СС, за
което е издадена кантарна бележка /л.379-гръб от делото/. Стоката по фактурата
е предадена на 27.09.2012г. с приемо-предавателен протокол от доставчика „Невирекс“ЕООД на „Интерком
груп“ООД /л.379 от преписката/ и заведена в склад №9 на базата на получателя
със складова разписка с №PRV 011896/27.09.2012г.
На л.381 от преписката е представеното ксерокопие на транспортния документ –
ЧМР за осъществения превоз от превозвача „Глобал Универс“ЕООД-София с МПС с
рег.№ СА 5390 СС. Това копие на ЧМР не е четливо изцяло, но четлив екзмпляр е
представен от превозвача и приложен на л.1039 от преписката. Както установява
вещото лице и сочи в приложението към експертизата, получател по това ЧМР е „Онбоард“ЕООД-София,
който е доставчика на „Невирекс“ЕООД. В ЧМР в кл.2 е посочено, че получател на
стоката е „Онбоард“ЕООД-София, в кл.23 е поставен печат на дружеството –превозвач,
подпис на водача на МПС, а в кл.24 - място на получаване на стоките е поставен
печат на „Интерком груп“ ООД-Варна и подпис. От заявката за транспорта и
фактурата представени по това ЧМР от превозвача е видно, че превоза е възложен
от превозвача „К.-КО“ООД.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 26.09.2012г. по заявка от „Онбоард“ЕООД –гр.София
стоката е била натоварена в Гърция и превозена в България, като това дружество
е организирало ВОП и заплатило превоза от Гърция, а стоката е продало на „Невирекс“ЕООД,
който прехвърлил правото на разпореждане с нея на „Интерком Груп“, което му я
зяплатило изцяло по банков път. Всички писмени документи и заключението на
експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е получено от
„Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Невирекс“ЕООД – доставчик, както и
че цялата стока получена по фактура №206/27.09.2012г. издадена от него като
доставчик е вложена в производството в периода 09.10.2012г.–11.10.2012г. от
получателя „Интерком груп“ООД и в последствие е реализирана, както е отразено в
приложението към приетото заключение /л.257 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №206/27.09.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и
доставена в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
В този опис е посочено, че за фактурата №210/03.10.2012г.
/л.87 от преписката/ пакинг листа е с №108415, издаден от гръцкото дружество при
натоварване на стоката с общо тегло 23,41т на 02.10.2012г. в гр. Волос и
изпращането й в 1.48часа на купувача „Онбоард“ЕООД в гр.София, България. Тази
експедирана от гръцкото дружество към получателя „Онбоард“ЕООД стока е идентична
по вид и количество със стоката по фактура №210/27.09.2012г. издадена от
доставчика „Невирекс“ЕООД на „Интерком груп“ООД приложена на л.387 от
преписката. На 03.10.2012г. стоката е претеглена на кантара в базата на
„Интерком Груп“ в гр.Елин Плин с МПС рег. №С 8646 НК, видно от кантарната бележка
/л.386-гръб от преписката/. Стоката по фактурата е предадена на 03.10.2012г. с
приемо-предавателен протокол от
доставчика „Невирекс“ЕООД на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 на базата
на получателя със складова разписка с №PRV011943/03.10.2012г. На л.383 от
преписката е представеното ксерокопие на транспортния документ – ЧМР за
осъществения превоз от превозвача „Глобал Юнивър“. Това копие на ЧМР не е
четливо, но от превозвача „Глобал Универс“ЕООД-София е представен четлив
екземпляр /л.1038 сот преписката – гръб/, от който се вижда, че на 02.10.2012г.
превоза на стока стоката с общо тегло 23,41т е извършен от МПС с рег.№ С 8646НК
/ С 5067 МН. Както установява вещото
лице и сочи в приложението към експертизата, получател по ЧМР е
„Онбоард“ЕООД-София, който е доставчика на „Невирекс“ЕООД. От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 02.10.2012г. по заявка от „Онбоард“ЕООД
–гр.София стоката е била натоварена в Гърция и превозена в България, като това
дружество е организирало ВОП и заплатило превоза от Гърция в България, а
стоката е продало на „Невирекс“ЕООД, който прехвърлил правото на разпореждане с
нея на „Интерком Груп“, което му я зяплатило изцяло по банков път. Всички
писмени документи и заключението на експертизата сочат, че правото на
разпореждане с тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка
с „Невирекс“ЕООД – доставчик, както и че цялата стока получена по фактура №210/03.10.2012г.
издадена от „Невирекс“ЕООД като доставчик е вложена в производството в периода 15.10.2012г.–17.10.2012г.
от получателя „Интерком груп“ООД и в последствие е реализирана, както е
отразено в приложението към експертизата /л.257-258 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №210/03.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и
доставена в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
По фактура №212/05.10.2012г. /л.393 от
преписката/ стоката с общо тегло 22,98т е превозена от превозвача „Крис Ко“ по
възлагане от „Онбоард“ЕООД-гр.София, с МПС с рег.№****, с което е претеглена на кантара в базата на „Интерком Груп“ в гр.Елин
Плин с МПС рег. №С 8646 НК, на 05.10.2012г., видно от кантарната бележка /л.392
от преписката/. За превоза с това МПС от „Крис Ко“ООД е издадена фактура на получателя
на услугата - „Онбоард“ЕООД. Представените ЧМР във връзка с тазитранспортна
услуга от превозвача е нечетливо. Стоката
по тази фактура с тегло 22,980т. е предадена на 05.10.2012г. с
приемо-предавателен протокол от
доставчика „Невирекс“ЕООД на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 в базата
на получателя със складова разписка с №PRV011980/05.10.2012г.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 05.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е прехвърлил
правото на разпореждане със стоката по фактура 212/05.10.2012г. на „Интерком
Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Невирекс“ЕООД –
доставчик, както и че цялата стока получена по фактура №212/05.10.2012г.
издадена от „Невирекс“ЕООД като доставчик от получателя „Интерком груп“ООД е
вложена в производството на 19.10.2012г. и в последствие е реализирана, както е
отразено в приложението към експертизата /л.258 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №212/05.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и доставена
в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
По фактура №220/15.10.2012г. /л.436 от
преписката-гръб/ стоката с общо тегло 23,60т е превозена с МПС с рег.№Е 1397КВ,
от превозвача „КрисКо“ООД по възлагане от „Онбоард“ЕООД и доставена на 15.10.2012г.
в страната. За това е представено ЧМР и издадената фактура за транспортната
услуга от превозвача /л.822-823-гръб от преписката/. От двете кантарни бележки
№5041 и №5043 е видно, че на 15.10.2012г. стоката превозвана с това МПС е
претеглена на кантара в базата на „Интерком Груп“ в гр.Елин Плин /л.434 от
преписката/. Стоката по фактура №220/15.10.2012г. с тегло 23,600т. е предадена
на 15.10.2012г. с приемо-предавателен протокол
от доставчика „Невирекс“ на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 в
базата на получателя със складова разписка с №PRV012068/15.10.2012г.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 15.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е прехвърлил
правото на разпореждане със стоката по фактура №220/15.10.2012г. на „Интерком
Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Невирекс“ЕООД –
доставчик, както и че цялата стока получена по фактура №220/15.10.2012г.
издадена от „Невирекс“ЕООД от получателя „Интерком груп“ООД е вложена в
производството на 05 и 06.11.2012г. и в последствие е реализирана, както е
отразено в приложението към експертизата /л.260 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №220/15.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и
доставена в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
По фактура №223/19.10.2012г. /л.442 от
преписката-гръб/ стоката с общо тегло 22,98т е превозена от превозвача „Крис
Ко“ по възлагане от „Онбоард“ЕООД-гр.София с МПС с рег.№Е 2448, след като е
натоварена и изпратена на 18.10.2012г. в 3.52 часа от гръцкото дружество, видно
издадения от него пакинглист /л.440-гръб от преписката/. С него на ревизиращите
е представено и копие на ЧМР, което не е
четливо, но при съпоставка на данните в пакинглиста с тези в кантарна бележка
№5090 е видно, че на 19.10.2012г. стоката превозвана с това МПС е претеглена на
кантара в базата на „Интерком Груп“ в гр.Елин Плин /л.440 от преписката/.
Стоката по фактура №223/19.10.2012г. с тегло 23,580т. е предадена на 19.10.2012г.
с приемо-предавателен протокол от
доставчика „Невирекс“ на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 в базата на
получателя със складова разписка с №PRV012121/19.10.2012г.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 19.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е
прехвърлил правото на разпореждане със стоката по фактура №223/19.10.2012г. на
„Интерком Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени
документи и заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с
тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с
„Невирекс“ЕООД – доставчик, както и че цялата стока получена по фактура №223/19.10.2012г.
издадена от „Невирекс“ЕООД от получателя „Интерком груп“ООД е вложена в
производството от 07.11.2012г. до 12.11.2012г. и е реализирана, както е
отразено в приложението към експертизата /л.261 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №223/19.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и
доставена в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
По фактура №224/22.10.2012г. /л.444 от
преписката/ стоката с общо тегло 21,82т е натоварена и изпратена на 19.10.2012г.
в 4 часа от гръцкото дружество на МПС с рег. № **** на получателя „Онбоард“ЕООД-гр.София, видно издадения пакинглист /л.442 от
преписката/. Превозена е от „Крис Ко“ по възлагане от „Онбоард“ЕООД-гр.София,
за което е представено нечетливо ЧМР и издадена фактура за транспортната услуга
/л.820 от преписката/. При съпоставка на
данните в пакинглиста с тези в кантарна бележка №5115 е видно, че на 22.10.2012г.
стоката е превозена до базата на „Интерком Груп“, където с МПС е претеглена
на кантара. Стоката по фактура №№224/22.10.2012г., с тегло 21,82т. е предадена
на 22.10.2012г. с приемо-предавателен протокол
от доставчика „Невирекс“ на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 в
базата на получателя със складова разписка с №PRV012147/22.10.2012г.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 22.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е прехвърлил
правото на разпореждане със стоката по фактура №224/22.10.2012г. на „Интерком
Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени документи и
заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с тази стока е
получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с „Невирекс“ЕООД –
доставчик, както и че цялата стока получена по фактура №224/22.10.2012г. издадена
от „Невирекс“ЕООД от получателя „Интерком груп“ООД е вложена в производството
от 09-13.11.2012г. и е реализирана, както е отразено в приложението към
експертизата /л.261 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата стока описана
във фактура №224/22.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в производствената му дейност и
след това е реализирана.
По фактура №228/25.10.2012г. /л.450 от
преписката/ стоката с общо тегло 24,07т. е натоварена и изпратена на 24.10.2012г.
в 4.40часа от гръцкото дружество на МПС с рег. №СМ 5802 АМ на получателя
„Онбоард“ЕООД-гр.София, видно издадения пакинглист /л.447-гръб от преписката/.
Превозена е от „Крис Ко“ по възлагане от „Онбоард“ЕООД-гр.София, за което е
представено нечетливо ЧМР и издадена фактура за транспортната услуга /л.19-гръб
от преписката/. При съпоставка на
данните в пакинглиста с тези в кантарна бележка №5137 е видно, че на 25.10.2012г.
стоката е превозена до базата на „Интерком Груп“, където с МПС е претеглена
на кантара. Стоката по фактура №228/25.10.2012г., с тегло 24,07т. е предадена
на 25.10.2012г. с приемо-предавателен протокол
от доставчика „Невирекс“ на „Интерком груп“ООД и съгласно описаното в
приложението към заключението, стоката е заведена в базата на получателя със
складова разписка с №PRV012171/25.10.2012г. /л.231 от делото/.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 25.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е
прехвърлил правото на разпореждане със стоката по фактура №228/25.10.2012г. на
„Интерком Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени
документи и заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с
тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с
„Невирекс“ЕООД – доставчик, както и че цялата стока получена по фактура
№228/25.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД от получателя „Интерком груп“ООД е
вложена в производството на 14-15.11.2012г. и е реализирана, както е отразено в
приложението към експертизата /л.262 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата стока
описана във фактура №228/25.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в производствената му дейност и
след това е реализирана.
По фактура №231/31.10.2012г./л.456 от
преписката/ стоката с общо тегло 23,36т е натоварена и изпратена на
30.10.2012г. в 1часа от гръцкото дружество на МПС с рег. ***** на получателя
„Онбоард“ЕООД-гр.София, видно издадения пакинглист /л.454 от преписката/.
Превозена е от „Крис Ко“ООД по възлагане от „Онбоард“ЕООД-гр.София, за което е
представено нечетливо ЧМР и издадена фактура за транспортната услуга /л.817 от
преписката/. При съпоставка на данните в
пакинглиста с тези в кантарна бележка №5177 е видно, че на 31.10.2012г. стоката
е превозена до базата на „Интерком Груп“, където с МПС е претеглена
на кантара. Стоката по фактура №№231/31.10.2012г. с тегло 23,36т. е предадена
на 22.10.2012г. с приемо-предавателен протокол
от доставчика „Невирекс“ на „Интерком груп“ООД и заведена в склад №9 в
базата на получателя със складова разписка с №PRV012219/31.10.2012г.
От доказателствата и съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 31.10.2012г. доставчика „Невирекс“ЕООД е
прехвърлил правото на разпореждане със стоката по фактура №231/31.10.2012г. на
„Интерком Груп“, което му я заплатило изцяло по банков път. Всички писмени
документи и заключението на експертизата сочат, че правото на разпореждане с
тази стока е получено от „Интерком груп“ООД след вътрешна сделка с
„Невирекс“ЕООД – доставчик, както и че цялата стока получена по фактура
№231/31.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД от получателя „Интерком груп“ООД е
вложена в производството от 16-20.11.2012г. и е реализирана, както е отразено в
приложението към експертизата /л.262 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата стока
описана във фактура №231/31.10.2012г.издадена от „Невирекс“ЕООД е превозена и доставена в складовата му база,
където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в производствената му дейност и
след това е реализирана.
С оглед така установеното от писмените
доказателства и заключението на вещото лице, основателни и доказани са
оплакванията на жалбоподателя, че представените в хода на ревизията
доказателства свидетелстват, за реално извършване на доставките на стоките по
изброените по-горе 8 бр. фактури, издадени от „Невирекс“ ЕООД, поради което неправилно
и незаконосъобразно с обжалвания РА на ревизираното лице не е признато право на
приспадане на данъчен кредит по тези фактури в размер на 34 923,56лв., тъй като
за тях не се представили четливи ксерокопия на транспортни документи.
Предвид изложеното опроверган от
доказателствата е извода, че „Интерком Груп“ неправомерно е упражнило право на
данъчен кредит в общ размер 34923,56лв. по 8 броя фактури с №206/27.09.2012г., №210/03.10.2012г.,
№212/05.10.2012г., №223/19.10.2012г., №224/ 22.10.2012г., №231/31.10.2012г.,
№220/15.10.2012г., стоките по които
реално са му доставени. Жалбоподателят правомерно е упражнил право на данъчен
кредит по ЗДДС по тези фактури за м.09.2012г. в размер на 4429,86лв. и за м.10.2012г.
в размер на 30493,70лв. и искането в жалбата му за отмяна на РА в частта на
установеното задължение за ДДС по тези фактури, ведно със законните лихви за
забава е основателно.
Ревизиращите са установили, че за данъчни
периоди м.08.2011г., м.09.2011г., м.10.2011г., м.11.2011г.,м.04.2012г.,м.05.2012г.
и м.06.2012г. „Интерком груп"ООД е упражнил право на пълен данъчен кредит
в общ размер на 94945,20лв. по 17бр. фактури, описани на стр. 34 от ревизионния
доклад, издадени от „А.трейд"ЕООД
с ЕИК *********.
На този доставчик е извършена насрещна проверка,
резултатите от която са обективирани в ПИНП №П-22221315099991-141-001/
17.07.2015г. (л.697 от преписката). За това дружество е установено, че е
регистрирано по ЗДДС на 11.04.2005г., като регистрацията му е прекратена
считано от 12.05.2011г. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС и на
същата дата отново е регистрирано на 12.05.2011г. във връзка с облагаем оборот.
В последствие регистрацията му по ЗДДС е прекратена считано от 19.06.2013г. при
установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
За проверяваните фактури ревизиращите
установили, че са отразени в дневника му за продажбите за съответния данъчен
период с предмет на доставката „стоки". Изготвеното искане за представяне
на документи и обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на „А.трейд"ЕООД
и в указания срок от него не постъпили документи и обяснения.
С искане от 12.06.2015г. от „Интерком
груп"ООД са изискани документи и писмени обяснения и такива били
представени с писмо с вх.№7535/29.06.2015г. За фактурираните от „А.трейд"ЕООД
доставки на стоки в писмените обяснения от ревизираното дружество е посочено,
че всички фактури са платени по банков път от „Интерком груп"ООД по сметка
на „А.трейд"ЕООД. Посочено е, че обектите на сделките са доставени в
склада на „Интерком груп"ООД в гр.Елин Пелин и представлявали метали - главно СВ ламарина. Получените стоки били
използвани както за нарязване на листи и планки с индивидуални размери, така и
за препродажба в същия вид. Транспортът на металите бил осъществен с автомобили
на доставчика или нает от него транспорт, директно до склада на „Интерком
груп"ООД, като номерата на товарните автомобили били посочени в
приложените кантарни бележки. Посочено е, че контакт с доставчика „А.трейд"ЕООД
от страна на „Интерком груп"ООД осъществявал Г. Н., който по това време
работел в „Интерком груп"ООД на длъжност „Ръководител база София и Елин
Пелин" и като такъв отговарял за всички по-крупни доставки на територията
на регион София. В обясненията от ревизираното дружество било посочено, че контактите
с доставчиците били осъществявани по ел. поща или по телефон, предвид на което не
представили документи за тази кореспонденция. За порцесните доставки от „А.трейд"ЕООД
ревизираното дружество представило копия на фактури, складови разписки,
кантарни бележки, преводни нареждания и счетоводна справка за сметка
401-доставчици (л.247-290 от преписката).
От извършената проверка в информационната
база данни на НАП, документирана с Протокол № 1155191/19.02.2016г. (л.1228 от
преписката), ревизиращите установили, че през периодите на издаване на
фактурите доставчика „А.трейд"ЕООД има регистрирани действащи до
м.03.2012г. - четири трудови договора за 1 лице на длъжност „водач на товарен и
специализиран автомобил"; за 1 лице на длъжност „експерт логистика",
на 1 лице на длъжност „гл.счетоводител" и управител, а за периода от
м.03.2012г. до м.06.2012г. – има регистрирани два трудови договора – за 1 лице
на длъжност „водач на товарен и специализиран автомобил" и „управител“. За
2011г. от „А.трейд"ЕООД била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО със заявена
основна дейност: „търговия на едро с метали и руди" (код– 4672), а за
2012г. не било подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, въпреки че е издавало фактури. От
информацията за „справки по чл.73 за изплатени суми от фирми" установили,
че за 2011г. е декларирало изплатени дивиденти, а за 2012г. - не са декларирани
изплатени доходи на физически лица, от което е направен извода, че дружеството
не е наемало лица по граждански договори лица през 2012г. За периодите в които
е издало фактурите към „Интерком груп"ООД, „А.трейд"ЕООД нямал
регистриран ЕКАФП.
В дневниците за покупки за 2011г. от „А.трейд"ЕООД били декларирани:
-покупки от: „Принтамат"ЕООД с ЕИК
********* /дерегистрирано по ЗДДС, което декларира покупки основно от „Марти
НК"ЕООД/; „ММ 2010"ЕООД с ЕИК ********* /дерегистрирано по ЗДДС,
декларирало покупки с предмет „стоки", вкл. от „А.трейд"ЕООД, от
„Принтамат"ООД и „Марти НК"ЕООД с ЕИК *********/; „Марти НК"ЕООД
с ЕИК ********* /дерегистрирано по ЗДДС, декларирало покупки с предмет
„стоки" от „Принтамат"ЕООД/;
- вътреобщностни придобивания на стоки от
три основни доставчика от Гърция.
Въз основа само на данните в дневници за
покупки ревизиращите не могли да установят конкретния предходен доставчик на
стоките по изследваните 17бр. фактури за достваките към „Интерком
груп"ООД. След анализ на документите представени за тези доставки от
ревизираното лице, в доклада и РА е направен извода, че липсват категорични
доказателства за реално осъществени доставки от страна на „А.трейд"ЕООД
към „Интерком груп“ по процесните фактури, за което е отчетено обстоятелството,
че от ревизираното лице и от „А.трейд“ не са представени транспортни документи,
нито търговска кореспонденция между контрагентите, поради което останал
неизяснен произходът на стоката, фактурирана от „А.трейд"ЕООД на „Интерком
груп"ООД.
За представените от „Интерком
груп"ООД кантарни бележки към част от процесните фактури констатирали, че липсват
отбелязвания на конкретния доставчик на стоката, поради което не можело да
послужат като документ, доказващ предаването на стоките. За депозираните от
него складови разписки, органите по приходите намерили, че не доказват
предаване на стоките от "А.трейд"ЕООД на „Интерком груп"ООД, тъй
като не носели подписи за предаваща/приемаща страна и били съставени
едностранно в склада на ревизираното дружество. За представените с три от фактурите
спецификации, с печат на „Пристанищен комплекс - Лом“ЕАД (л.261, л.259 и л.256
от преписката) с вписани шофьори, автомобили и различни количества стоки, ревизиращите
приели, че също не доказват предаване на стоките от "А.трейд"ЕООД на
„Интерком груп"ООД.
Тъй като не били представени транспортни
документи, нито информация кой е превозвачът по тези доставки, с оглед данните
за наетите по трудов договор лица от "А.трейд"ЕООД, ревизиращите
заключили, че не е имал необходимия ресурс и персонал и не е разполагал със
стоките, за които е издал фактури на „Интерком груп"ООД. Поради това
направили извода, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по 17бр.
фактури към „Интерком Груп“ и заключили, че то е упражнило неправомерно по тези
фактури право на данъчен кредит. С тези мотиви на „Интерком груп"ООД с РА е
установен за данъчни периоди м.08.2011г., м.09.2011г., м.10.2011г., м.11.2011г.,
м.04.2012г., м.05.2012г. и м.06.2012г. като дължим ДДС в общ размер на
94945,20лв.
Тези установявания и изводи са преценени
като правилни и съответни на доказателствата от директора на дирекция “ОДОП“,
който с решението си потвърдил извода в РА, че не е доказано наличие надоставка
по фактурите издадени от „А.трейд"ЕООД на „Интерком груп"ООД. Той потвърдил
като законосъобразен РА, с който не е признато право на приспадане на данъчен
кредит по тези фактури и го потвърдил в частта, с която на жалбоподателя са
установени задължения за ДДС в общ размер на 94945,20лв. по съответните
периоди, ведно с дължимите лихви за забава.
Във връзка с твърденията в жалбата и
изявленията на процесуалният представител на „Интерком Груп“, че по тези 17бр. фактури,
издадени от „А.трейд“ЕООД стоката е транспортирана и реално доставена в базата
му в гр.Елин Пелин и част от нея е реализирана, а друга-използвана в за производството
и последващи доставки на клиенти, съдът прецени в съвкупност представените на ревизиращите
фактури в комплект със складови разписки, кантарни бележки, спецификации и
т.н., показанията на ръководителя на финансово-счетоводния отдел и заключението
на вещото лице за използваната от дружеството комбинирана счетоводно-деловодна програма и начина, по
който се отразяват в нея данните от осчетоводените фактури и информацията за
постъпилите стоки по тях в съответните складове, за завеждането им с партидни
номера, по които се отразява движението на стоката в последствие в „Интерком
Груп“ – преработването на определени количества от стоката в производството и реализацията
на продукцията, респ. получения технологичен отпадък, както и данните за
препродадената стока. При тази преценка по отделно и в съвкупност на писмените
и гласни доказателства и заключението на вещото лице за доставките на стоките
по 17 бр. фактури издадени от „А.трейд“ЕООД като доставчик на ревизираното
дружество се налагат следните изводи:
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №220/15.10.2012г. издадена от „Невирекс“ЕООД стока е превозена и
доставена в складовата му база, където е заведена от „Интерком Груп“, вложена в
производствената му дейност и след това е реализирана.
По фактура №477/05.08.2011г. стоката с
общо тегло 23,55т съгласно представеното ЧМР /л.248-гръб от преписката/ е
натоварена на 04.08.2011г. в гр.Синдос, Гърция и е с получател „А.трейд“ЕООД-София.
В транспортния документ е посочено, че превозвач е „ПИМК“ООД-гр.Пловдив, бул.“Рогошко
шосе „№36. Стоката по тази фактура с общо тегло 23,580т. с подробно описание на
вида и количеството на 05.08.2011г. е предадена от МПС с рег №РВ 6510М и
заведена в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с фактурата складова
разписка с №PRV007790/05.08.2011г., в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София.
На този доставчик стоката по тази фактура е заплатена изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й по партиден номер, с който е
постъпила в склада, стоката се установява, че е реализирана от „Интерком Груп“ на
16.06.2011г. и 23.08.2011г. на получателите, посочени в приложението към
експертизата /стр.265 от делото/, по което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №477/05.08.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №478/05.08.2011г. стоката с
общо тегло 22,72т съгласно представеното ЧМР /л.258-гръб от преписката/ е
натоварена на 04.08.2011г. в гр.Синдос, Гърция и е с получател „А.трейд“ЕООД-София.
Тя е описана подробно по вид и
количество при доставката й на 05.08.2011г. с МПС с рег №Е 2584 ВН и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV007800/05.08.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази фактура е
заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й по партиден номер, с който е постъпила в склада, стоката се
установява, че е реализирана от „Интерком Груп“ на 31.08.2011г., 09.09.2013г. и
03.12.2013г. на получателите, посочени в приложението към експертизата /стр.265
от делото/, по което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №478/05.08.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №482/26.08.2011г. стоката с
общо тегло 24,815т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 26.08.2011г. с МПС с рег №Е 3272 ВМ и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с фактурата
складова разписка с №PRV008042/ 26.08.2011г., в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София.
На този доставчик стоката по тази фактура е заплатена изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й по партиден номер, с който е
постъпила в склада, стоката се установява, че е реализирана от „Интерком Груп“
на 26.08.2011г., и 16.09.2011г. на получателите, посочени в приложението към
експертизата /стр.265 от делото/, по което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №482/26.08.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №486/13.09.2011г. стоката с
общо тегло 10,86т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 14.09.2011г. с МПС с рег №С 7869 и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV008233/14.09.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази фактура е
заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й по партиден номер, с който е постъпила в склада, се
установява, че стоката е реализирана от „Интерком Груп“ на 14.09.2011г. на
получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.265 от делото/, по
което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №486/14.09.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока реално е получена
от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право на
данъчен кредит.
По фактура №487/21.09.2011г. стоката с
общо тегло 22,405т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 21.09.2011г. и постъпването й в склада на
„Интерком груп“ООД, видно от представената с фактурата складова разписка с
№PRV008448/21.09.2011г., в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На
този доставчик стоката по тази фактура е заплатена изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й по партиден номер, с който е
постъпила в склада се установява, че стоката е реализирана от „Интерком Груп“
на 21.09.2011г. на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.265
от делото/, по което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №487/21.09.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №488/10.10.2011г. стоката с
общо тегло 21,81т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 10.10.2011г. с МПС с рег. №СА 3075 и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV008599/10.10.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. Видно от представената с фактурата
спецификация, стоката е натоварена на МПС с рег. №СА 3075 и експедирана от склад
на „Пристанищен Комплекс-Лом“ЕАД-гр.Лом на 07.10.2011г. по възлагане от получателя
й „ММ 2010“-София. Това дружество е сред установените от ревизиращите
доставчици на „А.трейд“ЕООД-София. Във връзка с извършената от „А.трейд“ЕООД-София
доставка на тази стока на „Интерком Груп“ООД на 10.10.2011г., от ревизираното
лице като получател е заплатена изцяло по банков път цената посочена във
фактурата. При проследяване на стоката по партидния й номер, с който е
постъпила в склада на „Интерком Груп“ се установява, че е реализирана на 10.10.2011г.
на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.265 от делото/, по
което няма спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №488/10.10.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №489/14.10.2011г. стоката с общо
тегло 21,72т е описана подробно по вид и
количество при доставката й на 14.10.2011г. с МПС с рег. №С 9981 и постъпването
й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с фактурата складова
разписка с №PRV008661/14.10.2011г., в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София.
Видно от представената с фактурата спецификация, стоката е натоварена на МПС с
рег. №С 9981 МР и експедирана от склад на „Пристанищен Комплекс-Лом“ЕАД-гр.Лом
на 13.10.2011г. по възлагане от получателя й „ММ 2010“-София. Това дружество е
сред установените от ревизиращите доставчици на „А.трейд“ЕООД-София. Във връзка
с извършената от „А.трейд“ЕООД-София доставка на тази стока на „Интерком
Груп“ООД на 14.10.2011г., от ревизираното лице като получател е заплатена изцяло
по банков път цената посочена във фактурата. При проследяване на стоката по
партидния й номер, с който е постъпила в склада на „Интерком Груп“ се
установява, че е реализирана на множество получатели в периода от 22.10.2011г. до
17.01.2014г., като конкретните количества, вид и посочателите им са подробно
посочени в приложението към експертизата /стр.266 от делото/, по което няма
спор между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №489/14.10.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №490/25.10.2011г. стоката с
общо тегло 21,17т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 14.10.2011г. с МПС с рег. №С 2198 ХВ и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV008784/26.10.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. Видно от представената с фактурата
спецификация, стоката е натоварена на МПС с рег. №С 2198 ХВ и експедирана от
склад на „Пристанищен Комплекс-Лом“ЕАД-гр.Лом на 25.10.2011г. по възлагане от
получателя й „ММ 2010“-София. Това дружество е сред установените от
ревизиращите доставчици на „А.трейд“ЕООД-София. Във връзка с извършената от „А.трейд“ЕООД-София
доставка на тази стока на „Интерком Груп“ООД на 26.10.2011г. от ревизираното
лице като получател е заплатена изцяло по банков път цената посочена във
фактурата. При проследяване на стоката по партидния й номер, с който е
постъпила в склада на „Интерком Груп“ се установява, че е реализирана на
множество получатели в периода от 26.10.2011г. до 12.03.2012г., като
конкретните количества, вид и посочателите им са подробно посочени в
приложението към експертизата /стр.266 от делото/, по което няма спор между
страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №490/25.10.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №494/09.11.2011г. стоката с
общо тегло 23,55т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 10.11.2011г. с МПС с рег №Е 4772 и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV008990/10.11.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази фактура е
заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й по партидния номер, с който е постъпила в склада се
установява, че стоката е вложена в производството на ревизираното лице и от нея
са произведени стоки с малко количество-отпадък. Произведените стоки са
реализирани в периода от 21.11.2011г. до 11.05.2012г. на получатели, посочен в
приложението към експертизата /стр.266 от делото/, по което няма спор между
страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №494/09.11.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока реално е
получена от „Интерком Груп“ и то е упражнило правомерно за тази доставка право
на данъчен кредит.
По фактура №501/21.11.2011г. стоката с
общо тегло 23,86т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 22.11.2011г. с МПС с рег. №Е 5565 ЕН и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с
фактурата складова разписка с №PRV009159/22.11.2011г., в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази фактура е
заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й по партиден номер, с който е постъпила в склада се установява,
че стоката е реализирана от „Интерком Груп“ на 24.11.2011г. на получателя,
посочен в приложението към експертизата /стр.266 от делото/, по което няма спор
между страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №501/21.11.2011г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №509/03.04.2012г. стоката с
общо тегло 23,13т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 03.04.2012г. с МПС с рег. №Е 9612 КА и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената с фактурата
складова разписка с №PRV010313/03.04.2012г., в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София.
На този доставчик стоката по тази фактура е заплатена изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й по партиден номер, с който е
постъпила в склада се установява, че стоката е реализирана от „Интерком Груп“ в
периода от 03.04.2012г. до 20.09.2012г. на получатели, посочен в приложението
към експертизата /стр.266-267 от делото/, а от единия поцинкован рулон първите
намотки са изхвърлени поради бяла ръжда, по което няма спор между
страните.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №509/03.04.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №511/09.04.2012г. стоката с
общо тегло 19,49т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 10.04.2012г. с МПС с рег. №Е 6656 ВН и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената складова
разписка с №PRV010394/10.04.2012г. /л.271-гръб от преписката/, в която е
отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази
фактура е заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й се установява, че стоката е реализирана от „Интерком Груп“ на
11.04.2012г. на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.267 от
делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №511/09.04.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №512/09.04.2012г. стоката с
общо тегло 23,49т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 10.04.2012г. с МПС с рег. №СА 6779 МН и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената складова
разписка с №PRV010395/10.04.2012г. /л.271 от преписката/, в която е отразен
доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На този доставчик стоката по тази фактура е
заплатена изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й се установява, че стоката е реализирана от „Интерком Груп“ на 20.06.2012г.
на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.267 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №512/09.04.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №513/09.04.2012г. стоката с
общо тегло 22,77т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 09.04.2012г. с МПС с рег. №КН 3567ВА и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, видно от представената кантарна
бележка №3484/09.04.2012г. на стр.272-гръб в преписката. Заведена е в склада и
е заплатена на доставчика й „А.трейд“ЕООД-София изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й се установява, че стоката по
тази фактура е реализирана от „Интерком Груп“ в периода от 11.04.2012г. до 02.11.2012г.
на получатели, и в приложението към експертизата /стр.267 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №513/09.04.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №514/11.04.2012г. стоката с
общо тегло 24,245т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 12.04.2012г. с МПС с рег. №СА 6384 НС и
постъпването й в склада на „Интерком груп“ООД, съгласно данните от кантарна
бележка №3526/12.04.2012г. и складова разписка с №PRV010301/12.04.2012г. –
посочени в приложението към експертизата /стр.264 от делото/. Стоката по тази
фактура е заведена в склада от ревизираното лице и е заплатена на доставчика й
„А.трейд“ЕООД-София изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При
проследяването й се установява, че е реализирана от „Интерком Груп“ на
23.04.2012г. и 17.08.2012г. и до
02.11.2012г. на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.267 от
делото/.
Тези данни в заключението на вещото лице и
представените доказателства кореспондират с твърдението на жалбоподателя,
поддържано от представителя му, че цялата описана във фактура №514/11.04.2012г.
издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално получена от „Интерком Груп“ и то
се е разпоредило с нея, с оглед на което правомерно е упражнило за тази
доставка право на данъчен кредит.
По фактура №517/17.05.2012г. стоката с
общо тегло 21,69т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 18.05.2012г. и постъпването й в склада на
„Интерком груп“ООД, съгласно данните в складова разписка с №PRV009874/18.05.2012г.
на стр.276- лице и гръб. Поради грешно изписване в складовата разписка на артикула,
показващ вида на доставената поцинкована ламарина на ред 3 от фактурата, още
при доставката е извършена корекция на ред 3 в складовата разписка. Така стоката
по тази фактура е заведена по съответстващия на доставената реално стока в
склада от ревизираното лице и е заплатена на доставчика й „А.трейд“ЕООД-София
изцяло по банков път от получателят „Интерком Груп“. При проследяването й се
установява, че е реализирана от „Интерком Груп“ в периода 21.05.2012г. –
31.08.202г. на получателя, посочен в приложението към експертизата /стр.267 от
делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №517/17.05.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
По фактура №521/26.06.2012г. стоката с
общо тегло 22,99т е описана подробно по
вид и количество при доставката й на 26.06.2012г. и постъпването й в склада на
„Интерком груп“ООД, съгласно данните в складова разписка с №PRV010157/26.06.2012г.
/стр.278 от преписката/, в която е отразен доставчика й „А.трейд“ЕООД-София. На
този доставчик стоката по тази фактура е заплатена изцяло по банков път от
получателят „Интерком Груп“. При проследяването й се установява, че стоката е
реализирана от „Интерком Груп“ на 26.06.2012г. и 29.06.2012г. на получателите,
посочени в приложението към експертизата /стр.267 от делото/.
Тези доказателства кореспондират с
твърдението на жалбоподателя, поддържано от представителя му, че цялата описана
във фактура №521/26.06.2012г. издадена от „А.трейд“ЕООД-София стока е реално
получена от „Интерком Груп“ и то се е разпоредило с нея, с оглед на което то
правомерно е упражнило за тази доставка право на данъчен кредит.
С оглед посочените от вещото лице
специфики на използвания програмен продукт от жалбоподателя, който позволява
проследяване на постъпването на всяка партида стока по вид и количество в
складовете на „Интерком Груп“, влагането им в производството и реализацията им,
обозначаването на всяка партида с конкретен индивидуализиращ номер с данни за
счетоводните документи за нея, неправилно ревизиращите не са преценили
представените складови бележки с индивидуализиращи номера за стоката и
записванията в тях за доставчика, за автомобила, с който е превозена стоката до
склада на ревизираното лице, а са акцентирали на липсата на подпис на
кантарните бележки на лицето, предало фактически стоката, че няма протокол за
предаването, че няма транспортни документи – товарителници и пътни листи. След
като няма спор по заявеното в обясненията от получателя „Интерком Груп“, че то
не е организирало превоза на стоката, а доставчика, респ. неговите доставчици, а
от тези доставчици няма представени документи и информация на ревизиращите за
превоза, те е следвало да извърщат справки и да установят кои превозвачи са
собственици на МПС с рег. номера, които
са отразени в складовите разписки и кантарните бележки и чрез насрещни проверки
на превозвачите да установят транспортните документи и съставените счетоводни
документи за доставките на транспортните услуги за курсовете с тези МПС на посочените
дати в документите, представени от „Интерком Груп“.
Видно от приложенията към заключението по
съдебно-счетоводната експертиза за доставките от „А.трейд“ЕООД-София и за
последващата реализация на стоките, получени в изпълнение на издадените от нето
17 фактури, точно по дати, вид и количество се установява какво е заведено в
склада на „Интерком Груп“ на съответното материално-отговорно лице и кога какви
количества от тези стоки на кои лице са реализирани, респ. кои са вложени в
производството на дружеството и след това като продукция са реалзирани. Видно
от направеното оБ.щение за реализацията на стоките, за които са издадени от „А.трейд“ЕООД-София
17 бр. фактури на „Интерком Груп“, от всичката стока с общо тегло 374,715тона –
поц. рулони и св. ламарина с различна дебелина, 372,179т. са реализирани на
многобройни получатели през периода от 2011 до 2014г., вкл. чрез преработване
на една част, при което има малко под 2т. отпадък. Тези данни за пълната реализация
на стоките по процесните 17 фактури подкрепят изцяло твърдението в жалбата, че
стоките по тези 17бр. фактури са реално получени от „Интерком Груп“ и
използвани в дейността му.
Предвид изложеното неправилно ревизиращите
са приели, че „Интерком груп"ООД незаконосъобразно е упражнил право на
пълен данъчен кредит в общ размер на 94945,20лв. по 17бр. фактури издадени му
от „А.трейд"ЕООД с ЕИК *********, тъй като описаните в тях стоки реално не
са му били доставени. Жалбоподателят правомерно е упражнил право на данъчен
кредит по ЗДДС за данъчни периоди: м.08.2011г. в размер на 18624,90лв., за м.09.2011г.
в размер на 7784,01лв., за м.10.2011г. в размер на 15098,56лв., за м.11.2011г.
в размер на 12580,44лв., за м.04.2012г. в размер на 29399,37лв., за м.05.2012г.
в размер на 5639,40лв. и за м.06.2012г. в размер на 5818,52лв. по посочените фактури
и искането в жалбата му за отмяна на РА в частта на установеното задължение за
ДДС в посочения размер по периоди, ведно със законните лихви за забава е
основателно.
За данъчни периоди м.05.2012г., м.06.2012г., м.08.2012г., м.09.2012г., м.10.2012г. м.11.2012г.,
м.12.2012г. , м.01.2013г., м.02.2013г. и м.03.2013г. ревизиращите установили, че жалбоподателя
е упражнил право на пълен данъчен кредит в общ размер на 2282лв. по 17бр. фактури
издадени от „Мария-ЕД"ЕООД с
ЕИК *********.
Извършена е насрещна проверка на доставчика, резултатите от която са
обективирани в Протокол от 24.07.2015г. (л.689 от преписката). Изготвеното до него искане е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в указания срок не постъпили документи и писмени обяснения от „Мария-ЕД"ЕООД
с ЕИК *********.
С искане от 12.06.2015г. от ревизираното
лице са изискани
документи, доказващи реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС по изследваните фактури, издадени от „Мария-ЕД"ЕООД и писмени
обяснения. С писмо вх. №7535/29.06.2015г.
от „Интерком груп"ООД е посочено, че всички фактури са платени в брой от касата му в град Варна. Обект на сделките били
сапани, които са прикачен инвентар,
състоящ се от въже с куки в края или други приспособления, които се използват за захват на
ламарина, стъкло, тръби и т.н. Те се използвали като консуматив в „Интерком
груп"ООД и при доставката им в склада на дружеството в гр.Варна в Западна промишлена зона 1, №359 били вложени директно в
дейността на дружеството. Във връзка с доставката им са представени единствено заверени копия на фактурите, издадени от
„Мария-ЕД"ЕООД (л.615-631 от преписката).
При проверка в информационната база данни на НАП, документирана с Протокол от 19.02.2016г. (л.1228 от преписката) ревизиращите установили, че
„Мария-ЕД"ЕООД е било
регистрирано по ЗДДС лице до 12.11.2012г., от която дата е дерегистрирано. Поради това за представените от „Интерком груп"ООД за доставките
от това дружество фактури
№148/21.11.2012г., №149/19.12.2012г., №151/16.01.2013г., №153/
04.02.2013г., №154/21.02.2013г. и №159/15.03.2013г. органите по приходите
констатирали, че са от доставчик без регистрация по ДДС.
За „Мария-ЕД"ЕООД
ревизиращите констатирали, че към 31.03.2013г. има девет действащи трудови договори за лица,
назначени на длъжности: „общ
работник строителство на сгради", „работник поддръжка",
„управител", „готвач", „мениджър продажби", „общ работник
строителство на сгради", „работник поддръжка", „сервитьор и
барман". Дружеството било декларирало няколко търговски обекта, сред които пица бар „Тримата
Мускетари“, офис, търговски обект, магазин хранителни стоки. „Мария-ЕД"ЕООД
нямало подадени ГДД за
отчетните 2012г. и 2013г. и през тези
години не е декларирало
изплатени доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения, от което е направен
ивзода, че не е имало наети
такива по граждански
договори.
От 17бр. фактури издадени на „Интерком груп"ООД, за съответните данъчни периоди от
„Мария-ЕД"ЕООД били декларирани и отразени в дневника за продажбите му само
три: фактура №236/21.09.2012г., фактура №237/21.09.2012г. и фактура №253/25.10.2012г., а
останалите фактури не били отразени и декларирани.
„Мария-ЕД"ЕООД не било намерено на адреса за кореспондеция от органите по приходите, извършващи
насрещната проверка и не е предоставен достъп до оригиналната му счетоводна документация, в хода на ревизията е
извършен анализ на дневниците за покупки на „Мария-ЕД"ЕООД с оглед
изясняване на произхода на фактурираната на „Интерком груп"ООД стока.
Установено е, че през 2012г. „Мария-ЕД"ЕООД е декларирало покупки с отразен предмет в дневник
покупки „материали" от следните доставчици: „Дивал" ДЗЗД с ЕИК
********* (не е бил
регистрирано по ЗДДС лице към момента на издаване на фактурите), „Дийор"
ДЗЗД с ЕИК ********* (няма регистрация по ЗДДС), „Ди Ва" ЕТ с ЕИК ********* (няма регистрация
по ЗДДС), „Криси
2000" ДЗЗД с ЕИК ********* (няма
регистрация по ЗДДС), „Рийд
инвест"ЕООД с ЕИК ********* (не е бил
регистрирано по ЗДДС лице към момента на издаване на фактурите), „Сова-З"ООД с ЕИК ********* (дерегистриран по ЗДДС на 15.12.2015г.), „Стратос"ООД с ЕИК 12452375, „Корект ауто
59"ЕООД с ЕИК ********** (дерегистриран
по ЗДДС от 27.12.2012г.). Предвид многобройните декларирани доставки в „дневник
покупки" от различни доставчици, органите по проходите не могли да
установят кои са конкретните предходни доставчици на стоките по
проверяваните 17бр. фактури, издадени към
„Интерком груп"ООД.
С оглед така установеното в РА е направен извода, че не са
събрани доказателства за реално извършени доставки на стоки по поцесните
фактури, поради невъзможността да бъде установен произхода на стоките, както и
поради липсата на доказателства за транспортирането и предаването им от „Мария-ЕД"ЕООД към ревизираното дружество, а и поради
това, че този доставчик не
представил доказателства за наличие на кадрови и технически ресурс за извършване на
доставките – не доказал наличие на собствени или наети транспортни средства и
база. По отношение на фактурите №148/21.11.2012г., №149/19.12.2012г., №151/16.01.2013г.,
№153/ 04.02.2013г., №154/21.02.2013г. и №159/15.03.2013г. издадени на „Интерком груп"ООД от „Мария-ЕД"ЕООД след дерегистрацията му по ДДС на 12.11.2012г., ревизиращите
освен липса на доказателства за реално осъществяване на доставките констатирали, че не е било налице
условието на чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС доставката да е от регистрирано по ЗДДС лице. Освен това отчели, че само за три от процесните фактури, издадени на
жалбоподателя от „Мария-ЕД"ЕООД
преди датата на
дерегистрацията му по ЗДДС, данъкът е бил начислен от доставчика съобразно чл.86 от ЗДДС.
Изводите в РА, че не е доказано наличие на реално
осъществени доставки по 8 броя от фактурите, издадени от „Мария-ЕД"ЕООД към ревизираното дружество; че считано от
датата на дерегистрацията по ДДС на „Мария-ЕД"ЕООД за фактурите издадени
към ревизираното дружество не е било налице и условието по чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС - доставката да е от регистрирано по ЗДДС лице, за да възникване правото на
данъчен кредит за получателя са преценени като правилни и законосъобразни от решаващият орган. Ответникът отчел, че за периода
01.12.2011г.-31.08.2012г. на доставчика „Мария-ЕД"ЕООД е извършена ревизия
и на 22.05.2013г. е издаден РА, който не е обжалван и с който на това дружество
са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за ревизираните данъчни
периоди. Директорът на дирекция „ОДОП“ потвърдил като правилен и законосъобразен крайния извод в РА за липса на
реални доставки и неправимерно упражнено от „Интерком груп"ООД право на данъчен кредит в
размер на 2282лв. по
издадените му от този доставчик фактури и установения като дължим от него ДДС в този размер за съответните периоди
с лихвите за забава.
В съдебната фаза по делото в подкрепа на твърденията,
че фактурираните стоки от „Мария-ЕД"ЕООД, представляващи прикачен инвентар
директно са доставяни в склада му в гр.Варна в Западна промишлена зона 1, №359 и
са използвани директно като консуматив във връзка с дейността му, от
жалбоподателят не се ангажират допълнително доказателства. Представените на
ревизиращите 17бр. фактури още в хода на ревизионното производство /л.615– 631/
за доставката на този прикачен инвентар е видно, че са фактури от кочан с фабрично
изписани данни на доставчика „Мария-ЕД"ЕООД, в които ръкописно са
попълнени датата на издаване на фактурата, данните на получателя - „Интерком
груп"ООД, наименованието на стоката, нейния вид, количество, единична
цена, обща сума заплащане, с включените в нея данъчна основа и ДДС, имената на
получилото стоката лице, данъчната основа и ДДС, както и, че начина на плащане е
в брой. На повечето от фактурите е виден поставен печат на доставчика „Мария-ЕД"ЕООД,
както и подпис на лицето, което от името на това дружество е доставило стоката и
издало съответната фактура, както и подпис на лицето, което от името на „Интерком
груп"ООД е получило стоката. От описанието на стоката е видно, че
отделните доставки са за малки количества – за няколко бройки от прикачния
инвента, като сумата за плащане, включваща данъчната основа и ДДС на отделните
фактури е в различен размер - най-ниската стойност е 165,60лв., а
най-високата е 2724лв. За посочените като заплатени в брой суми от „Интерком
груп"ООД не е приложена към фактурите касова бележка, издадена от касов
апарат на доставчика „Мария-ЕД"ЕООД. За фактическото предаванена стоката
по тези фактури не се представя протокол, нито складов или др. документ за завеждането
й като налична, респ. за влагането й в дейността на „Интерком груп"ООД.
Предвид изложеното основателен и необорен
с доказателства е направения краен извод в РА и в Решението за потвърждаването
му, че от „Интерком Груп“ не са представени доказателства за реалното фактическо
получаване на стоките по 17бр. фактури, издадени от доставчика „Мария-ЕД"ЕООД.
По отношение на тези фактури, при съобразяване на персонала и обектите на
доставчика, правилно органите по приходите са заключили, че липсват
доказателства за произхода на тези стоки, респ. на материалите за изработването
им от доставчика, за персонал и техника, с които да са изработени в „Мария-ЕД"ЕООД,
както и за получаването им и използването им в ревизираното лице, т.е. за да се
приеме за реална доставката на описаната във фактурите стока по смисъла на чл.6 ЗДДС. Правилно е заключено, че за „Интерком Груп“ по тези фактурите от
„Мария-ЕД"ЕООД не е възникнало право на пълен данъчен кредит. Наличието
само на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на
доставките, а трябва да се представят достатъчно убедителни писмени
доказателства по изпълнението им, каквито в случая с доставките на сапаните,
коланите и др. стоки описани във фактурите от „Мария-ЕД"ЕООД липсват.
Поради това неоснователно е искането за отмяна на РА в частта на установения
дължим ДДС по ЗДДС в общ размер на 2282лв. по 17бр. фактури издадени от
„Мария-ЕД"ЕООД за данъчните периоди м.05.2012г., м.06.2012г., м.08.2012г.,
м.09.2012г., м.10.2012г. м.11.2012г., м.12.2012г. , м.01.2013г., м.02.2013г. и
м.03.2013г. Правилен и законосъобразен е и извода в РА, че по отношение на
фактурите №148/21.11.2012г., №149/19.12.2012г., №151/16.01.2013г., №153/04.02.2013г.,
№154/21.02.2013г. и №159/15.03.2013г. издадени на от „Мария-ЕД"ЕООД след
дерегистрацията му по ДДС на 12.11.2012г., не е било налице и другото
кумулативно необходимо условие за правомерно упражняване на право на данъчен
кредит, предвидено в чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС – доставчика да е регистрирано по
ЗДДС лице.
Гореизложените
изводи за правилността на част от изводите в РА и неправилността на друга част
от тях, с оглед опровергаването с ангажираните в съдебната фаза доказателства и
експертно заключение на приети от ревизиращите факти и обстоятелства,
обосновават частичното уважаване на жалбата и отмяна на РА в частта за упражненото
право на данъчен кредит по доставките от „Д.“ „Невирекс“, „А.трейд“ и „Милениум
Евро Трейд“ и отхвърляне на жалбата и потвърждаване на РА в частта на
установения допълнително дължим ДДС заради неправомерно приложената нулева
ставка на данъка във връзка с осъществената доставка от „Интерком Груп“ към румънското
дружество „AGER TOTAL MOTORS“ и във връзка с неправомерно упражненото право на
данъчен кредит по фактурите издадени от „Мария-ЕД"ЕООД.
Тези изводи и преценка на павилността и законосъобразността
на една част от РА , респ. за неправилността и незаконосъобразността на друга
част от РА са направени предвид чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, съгласно който данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка. Съгласно чл.69 от ЗДДС, регистрирано лице има право да
приспадне данъка за стоките, които доставчик - регистрирано по ЗДДС лице му е
доставил, които стоки ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Съгласно
чл.71 от ЗДДС лицето, което е получател на доставките, може да упражни правото
си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите, посочени в т.1 -
т.9. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит
данъка за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато
използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за
получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като
въведените изисквания за възникване на право на приспадане на данъчен кредит са
по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право (по
която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка
друга доставка на стока от същия вид, която е осъществена от друг доставчик. Съгласно
чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. В закона няма легално определение на понятието
"неправомерно начислен данък" по смисъла на чл.70 ал.5 от ЗДДС, но по
аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването
на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото
наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването
на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е
"неправомерно" по смисъла на чл.70 ал.5 от ЗДДС и е основание за
непризнаване на право на данъчен кредит.
В случая се отчита това, че данъчният
субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за
право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, във връзка с които е
декларирал упражняването му в съответния данъчен период от ревизираните. Това
следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект
претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва
да докаже изпълнението на всички законови изисквания по чл.86 от ЗДДС и
реалното осъществяване на доставките по фактурите, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Правилно
органите по приходите са посочили, че в случая упражненото право на данъчен
кредит от жалбоподателя е по отношение на фактури за доставки на родово
определени вещи, поради което момента на индивидуализирането им чрез
предаването им при превоза им се явява момента, в който по аргумент от чл.24
ал.2 от ЗЗД е налице съгласие за покупко-продажбата между страните на съответното
количество стока. С оглед писмените доказателства, които са представени в хода
на ревизията и в съдебната фаза от „Интерком Груп“, които свидетелстват, че фактурираните
му стоки от посочените по-горе доставчици са му доставени и заприходени в стопанисван
от него склад на датите, посочени в представените от него документи и съгласно
чл.26 ал.6 т.1 от ЗДДС в съответния данъчен период по ЗДДС, за него е възникнало
данъчното събитие по ал.2 и данъкът по ЗДДС е станал изискуем за съответните облагаеми
доставки, на тази дата е възникнало задължение за доставчика като
регистрираното лице да го начисли, а за получателя - „Интерком Груп“ е
възникнало правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68 ал.2 от ЗДДС.
За тези стоки, за които не са представени доказателства за реалното им
получаване и завеждане, респ. за последваща реализация, данъчното събитие по
ал.2, не е настъпило, данъкът по ЗДДС не е станал изискуем за съответните
облагаеми доставка и не е възникнало задължение за доставчика като регистрираното
лице да го начисли, а за получателя - „Интерком Груп“ не е възникнало правото
на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68 ал.2 от ЗДДС.
Действителното извършване на доставките,
по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на
СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. В Решение от
18 юли 2013г. по дело С-78/12 „Евита-К” ЕООД, т.1 от диспозитива, СЕС е
посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на ДДС понятието
„доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на
действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на
придобиване на право на собственост върху съответните стоки.” Със същото
Решение в т.33 СЕС е приел, че понятието „доставка на стоки” по чл.14, §1 от
Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените
от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на
материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда
фактически с нея като собственик (В този смисъл и Решение от 8 февруари 1990г.
по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, точка 7, Решение от
14 юли 2005г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03,
т.35 и Решение от 3 юни 2010г. по дело De Fruytier, C-237/09, т.24). Според
т.34 от същото Решение, националният съд следва да определя във всеки отделен
случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото
на разпореждане със съответната вещ като собственик. Според т.35 от Решението,
дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на
чл.14, §1 от Директива 2006/112, когато чрез нея определено данъчнозадължено
лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда
фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на
придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. По същия начин
доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което
обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за
придобиване на право на собственост върху съответните стоки – т.36 от
решението. За да се приеме, че е настъпило данъчно събитие следва безспорно да
се установи факта на предаване на стоката на фактическото разпореждане на
получателя, без значение дали са изпълнени законовите изисквания досежно формата
на търговското споразумение между страните по доставката.
Поради това с оглед ангажираните в хода на
ревизията и в съдебната фаза доказателства за произхода и доставката на стоките
по фактурите от „Д.“ „Невирекс“, „А.трейд“ и „Милениум Евро Трейд“ и за
осъществени с тях последващи доставки от „Интерком Груп“ към други лица, надлежно отразени в счетоводно-деловодната му
система дружеството, се налага извода, че по отношение на тези стоки на „Интерком
Груп“ е било реално прехвърлено правото на разпореждане, което то е упражнило
чрез реализиране на тези стоки на своите купувачи, вкл. след влагане на някои
от стоките в производството му. С оглед завеждането на всяка доставена стока като
отделна партида и отчитане на всяка последваща реализация от всяка партида,
вкл. когато се касае за част от нея, се налага извода, че ако реално не са били
доставени стоките на „Интерком Груп“, то не би могло да осъществи доставките
към своите клиенти, които са многобройни и за доставките към които няма данни и
доказателства, да не са били осъществени.
В оБ.щение на гореизложеното жалбата на „Интерком
Груп”ООД, гр. Варна с искане за отмяна на Ревизионен акт №
03000315003354-091-001/22.03.2016г. в частта потвърдена с Рещение
№166/29.06.2016г. на Директора на дирекция „ОДОП“- Варна В ЧАСТТА, с която във
връзка осъществения ВОД към румънското дружество „AGER TOTAL MOTORS“ и
доставките от „Мария-ЕД"ЕООД са му установени допълнителни задължения за
ДДС по ЗДДС за м.08.2011г. в размер на 9917,89лв.-главници и 4504,60лв.- лихви;
за м.05.2012г. в размер на 88лв.-главници и 32,39лв. –лихви; за м.06.2012г. в
размер на 162,40лв.-главници и 55,56лв. –лихви; за м.08.2012г. в размер на
211,60лв.-главници и 74,10лв. –лихви; за м.09.2012г. в размер на 362,20лв.-главници
и 114,23лв. –лихви; за м.10.2012г., в размер на 136лв.-главници и 42,89лв.
–лихви; за м.11.2012г., в размер на 438,60лв.-главници и 141,86лв. –лихви; за
м.12.2012г. в размер на 156,00лв.-главници и 49,15лв. –лихви; за м.01.2013г., в
размер на 27,60лв.-главници и 8,70лв. –лихви; за м.02.2013г. в размер на
573,20лв.-главници и 176,13лв. –лихви и за м.03.2013г. в размер на 126,40лв.-главници
и 37,75лв. –лихви е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В останалата част оплакванията в жалбата
са основателни и доказани и следва да бъде уважено искането за отмяна на РА №
03000315003354-091-001/22.03.2016г. в частта потвърдена с Рещение
№166/29.06.2016г. в частта на установените на дружеството допълнителни задължения
за ДДС по ЗДДС за м.08.2011г. в размер над 9917,89лв. до 86857,16лв. - главници
и над 4504,60лв. до 39449,63лв. - лихви; за м.09.2011г. в размер на
55910,78лв.-главници и 25218,89лв.- лихви; за м.10.2011г. в размер на
15098,56лв.-главници и 6514,88лв. –лихви; за м.11.2011г. в размер на
17031,04лв.-главници и 7261,70лв. –лихви; за м.04.2012г. в размер на
29399,37лв.-главници и 11058,70лв. –лихви; за м.05.2012г. в размер над 88лв. до
5727,40лв.-главници и над 32,39лв. до 2154,39лв. –лихви; за м.06.2012г. в
размер над 162,40лв. до 5980,92лв.- главници и над 55,56лв. до 2094,47лв.
–лихви; за м.09.2012г. в размер над 362,20лв. до 4792,06лв.- главници и над
114,20лв. до 1549,93лв. –лихви; за м.10.2012г. в размер над 136лв. до
30629,70лв. - главници и над 42,89лв. до 9906,78лв. –лихви.
Въпреки този изход на делото, разноски на жалбоподателя
не следва да бъдат присъждани съразмерно уважената част на жалбата, тъй като е
налице хипотезата предвидена в чл.161, ал.3 от ДОПК. Представените пред съда
писмени доказателства за произхода и транспорта на стоките, които обосновават
решаващия извод за реалност на доставките и правомерно упражнено във връзка с
тях право на данъчен кредит е можело да бъдат представени в административното
производство - най-късно пред решаващия орган. След като това не е направено и
доказателствата се представят в съдебната фаза представилата ги страна
„Интерком Груп”ООД следва да заплати изцяло разноските по делото, независимо от
неговия изход. Поради това на основание чл.161, ал.3 от ДОПК „Интерком Груп”ООД
следва да заплати на Дирекция „ОДОП“–Варна сумата от 6126,57лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определена съобразно материалния интерес по
делото и чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Интерком Груп”ООД-гр.Варна с ЕИК ********* против Ревизионен акт №
03000315003354-091-001/22.03.2016г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна
в частта, потвърдена с Рещение №166/29.06.2016г. на Директора на дирекция
„ОДОП“- Варна, В ЧАСТТА, с която са установени допълнителни задължения за ДДС
по ЗДДС :
-за м.08.2011г. в размер на
9917,89лв.-главници и 4504,60лв.- лихви;
-за м.05.2012г. в размер на
88лв.-главници и 32,39лв. –лихви;
- за м.06.2012г. в размер на
162,40лв.-главници и 55,56лв. –лихви;
-за м.08.2012г. в размер на
211,60лв.-главници и 74,10лв. –лихви;
- за м.09.2012г. в размер на
362,20лв.-главници и 114,23лв. –лихви;,
-за м.10.2012г., в размер на
136лв.-главници и 42,89лв. –лихви;
-за м.11.2012г., в размер на
438,60лв.-главници и 141,86лв. –лихви;
-за м.12.2012г. в размер на
156,00лв.-главници и 49,15лв. –лихви;
-за м.01.2013г., в размер на
27,60лв.-главници и 8,70лв. –лихви;
-за м.02.2013г. в размер на
573,20лв.-главници и 176,13лв. –лихви и
-за м.03.2013г. в размер на
126,40лв.-главници и 37,75лв. –лихви.
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №03000315003354-091-001/22.03.2016г. издаден от органи по
приходите при ТД на НАП- Варна в частта, потвърдена с Рещение №166/29.06.2016г.,
на Директора на дирекция „ОДОП“- Варна, В ЧАСТТА, с която на „Интерком Груп”ООД-гр.Варна
с ЕИК ********* са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС както
следва:
-за м.08.2011г. за размера над
9917,89лв. до 86857,16лв. на главниците и над 4504,60лв. до 39449,63лв. – на лихвите;
-за м.09.2011г. в размер на 55910,78лв.-главници
и 25218,89лв.- лихви;
-за м.10.2011г. в размер на 15098,56лв.-главници
и 6514,88лв. –лихви;
- за м.11.2011г. в размер на 17031,04лв.-главници
и 7261,70лв. –лихви;
-за м.04.2012г. в размер на 29399,37лв.-главници
и 11058,70лв. –лихви;
-за м.05.2012г. за размера над
88лв. до 5727,40лв. на главниците и над 32,39лв. до 2154,39лв. –на лихвите;
- за м.06.2012г. за размера над
162,40лв. до 5980,92лв.- на главниците и над 55,56лв. до 2094,47лв. – на лихвите;
- за м.09.2012г. за размера над
362,20лв. до 4792,06лв.- на главниците и над 114,20лв. до 1549,93лв. –на лихвите;
-за м.10.2012г. за размера над
136лв. до 30629,70лв. – на главниците и над 42,89лв. до 9906,78лв. – на лихвите.
ОСЪЖДА „Интерком
Груп ”ООД-гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 6126,57лв./шест
хиляди сто двадесет и шест лева и 57ст./ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му от
страните, по реда на глава ХII от АПК.
СЪДИЯ
: