РЕШЕНИЕ
№ …
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 10.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-11-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11189 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД
и чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че по силата на сключен с ответника Н.И.И. договор за кредит от 29.05.2007 г. му е предоставил сумата в размер на 63 700,00 лева, които ответникът се задължил да върне ведно с възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски. Твърди, че с допълнителни споразумения от 08.04.2009 г., 06.11.2009г., 31.08.2010 г., 30.09.2011 г., 28.09.2012 г., 29.09.2007 г., условията на договора са предоговорени, а с допълнително споразумение от 11.02.2011 г. ответникът Р.Т.Т. е встъпила в дълга на кредитополучателя. Твърди ответниците да не са плащали дължимите погасителни вноски съобразно условията на договора, поради което с уведомление, връчено на ответниците на 28.04.2015 г., вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми. Претендира солидарно осъждане на ответниците на главница в размер на 76 620,13 лева, от която падежирала главница към 28.04.2015 г. в размер на 32 054,25 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 44 565,88 лева /уточнителна молба от 17.12.2015 г./; договорна възнаградителна лихва за периода 10.01.2013 г. – 12.08.2015 г. в размер на 36915,11 лева и неустойка за забава в размер на 371,49 лева; такси по кредита, чиято изискуемост е настъпила в периода 12.10.2012 - 12.08.2015 г. в общ размер на 654,39 лева, от които сумата от 394,49 лева – такси за управление и администриране на кредита, сумата от 259,90 лева – застраховка на обезпечението по кредита ; както и разходи за нотариални покани в размер на 129,60 лева за връчване на уведомление за извършена цесия и 168 лева за връчване на уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът Н.И.И. оспорва исковете, като твърди договорът за кредит и допълнителните споразумения към него да съдържат неравноправни клаузи, предвиждащи възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, както и прави възражение за нищожност на допълнителните споразумения, тъй като с тях са преоформяни служебно нелихвоносни вземания в лихвоносни такива. Прави възражение за погасителна давност, като твърди, че приложима по отношение на всички вземания по договора е кратката 3-годишна давност, с оглед периодичния им характер. Претендира разноски.
Ответникът Р.Т.Т. оспорва исковете, като твърди договорът за кредит и допълнителните споразумения към него да съдържат неравноправни клаузи предвиждащи възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, както и прави възражение за нищожност на допълнителните споразумения, тъй като с тях са преоформяни служебно нелихвоносни вземания в лихвоносни такива. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница, такси и застраховка в претендирания размер.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за кредит от 29.05.2007 г., по силата на който ищецът предал в заем на ответника сумата от 63 700,00 лева със срок на издължаване 300 месеца. В чл. 3 е уговорено, че кредитът се олихвява с лихвен процент, формиран от стойността на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева плюс надбавка от 4,45 пункта. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена по ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от договора действащият базов лихвен процент на банката не полежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити в лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, а договорените в настоящия договор надбавки не се променят. В чл. 12 от договора е предвидено, че банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от съответните компетентни органи на банката.
В чл. 4 от договора са уговорени таксите по кредита – еднократно платими такси за управление и за обработка на документи и в началото на следващата година, считано от откриване на заемната сметка по кредита годишна такса за управление в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница.
В чл. 18 и чл. 19 е уредена предсрочната изискуемост на договора.
Сключването и пораждането на действие на договор за цесия и обратна цесия не е спорно между страните, поради което съдът намира тези обстоятелства, в т.ч. активната материално-правна легитимация на ищеца за доказана.
На 08.04.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора, в което страните са се съгласили натрупаните до този момент лихви да бъдат преоформена чрез натрупване към редовната главница, че се уговаря 4-месечен период на облекчено погасяване по погасителен план, който не е представен по делото.
На 06.11.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора, в което страните са се съгласили натрупаните до този момент лихви да се преоформят от банката чрез натрупването им като редовно усвоена и непогасена главница. Посочено, че се уговаря 9-месечен период на облекчено погасяване по погасителен план, през който върху дълга ще се начислява фиксирана годишна лихва от 7,76 %. Според чл. 6 след изтичане на периода на облекчено погасяване ще се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката по жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка от 5,42 пункта, като погасяването на кредита става на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от споразумението, който не е представен по делото.
На 31.08.2010 г. по договора е подписано трето допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 9-месечен период на облекчено погасяване, при твърда лихва от 8,08%, както и годишна лихва след изтичане на гратисния период в размер равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент на банката по жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка от 6,54 пункта, като погасяването на кредита става на равни месечни вноски по погасителен план, неразделна част от споразумението, който не е представен по делото.
На 11.02.2011 г. между банката ищец с предишно наименование „ Юробанк и Еф Джи България„ АД, кредитополучателя Н.И.И. и Р.Т.Т. е подписан договор за встъпване в дълг, по силата на който Т. се е задължила да встъпи на основание чл. 101 ЗЗД като солидарен длъжник по процесния договор за кредит.
На 30.09.2011 г. по договора е подписано четвърто допълнително споразумение, като отново е уговорено т.н. „проеформяне“ на непогасените лихви и такси в главен дълг, 12-месечен период на облекчено погасяване, при твърда лихва в размер на 8,30 %, а след изтичане на този период – при лихва в размер на БЛП на банката плюс 8,36 пункта.
На 28.09.2012 г. е сключено пето допълнително споразумение, с което страните се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване от датата на подписването му, като към общия дълг се натрупва начислената през периода на облекчено погасяване възнаградителна лихва и започна да се начислява договорената между страните след изтичане на този период договорна лихва. Предвидено е, че подписването на това споразумение е условие за сключване на споразумение за нов период на облекчено погасяване.
На 29.09.2012 г. е подписано ново допълнително споразумение за „преоформяне“ на начислени лихви, такси и плащания по застраховки /в размер на 129,95 лева/, уговорен е период на облекчено погасяване от 6 месеца при твърда лихва БЛП на банката намален с 3,11 пункта, а след изтичане на този период – при лихва в размер на БЛП на банката плюс 8,36 пункта, като е посочено, че БЛП е 10,5%.
На 16.04.2015 г. ответникът Р.Т.Т. е получил уведомлението от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неиздължаване месечни погасителни вноски в общ размер на 11301,11 лева.
На 14.04.2015 г. на постоянния и настоящ адрес на ответника Н.И.И. е залепено уведомление на основание чл. 47, ал.1, 2 и 5 ГПК за връчване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, като в двуседмичния срок за получаване на книжата същите не са получени лично от адресата и се считат връчени на 28.04.2015 г.
Според заключението на приетата първоначална счетоводна експертиза банката е осчетоводила отпусната главница по процесния договор за кредит в размер на 77520,32 лева, от която погасена сума общо в размер на 900,19 лева с дата на последно плащане 15.04.2013 г. Според това заключение банката е начислила за периода от датата на сключване на договора до 12.08.2015 г. договорна лихва, в това число и такава за забава в размер общо на 78433,45 лева, като е погасена сумата от 41 147,17 лева с дата на последно плащане 04.07.2013 г. Според това заключение непогасената част от начислените такси по кредита е в размер на 394,49 лева, а за имуществена застраховка в размер на 259,90 лева
Според заключението на приетата допълнителна експертиза, от момента на сключване на договора до датата на подаване на исковата молба е извършена промяна на лихвения процент по процесния договор за кредит общо 13 пъти, от които 6 пъти едностранно от банката и 7 пъти – по силата на подписаните допълнителни споразумения между страните. Същевременно се установява, че приложеният в допълнителните споразумения лихвен процент включва и увеличеният преди това с решение на КУАП базов лихвен процент от първоначалния процент от 7,00% на 10,50%, а в последствие на 10,25 %.
По възражението на ответниците за неравноправност на клаузите на чл.
3, ал.5 и чл. 12 от договора.
В производството се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за кредит, по който кредитополучателите са физически лица, на които е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и те имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ответниците, като кредитополучатели в отношенията, възникнали между тях и „Ю.Б.” АД по силата на процесния договор за банков кредит, се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП. Ето защо, на първо място, за да се даде отговор на въпроса относно размера на дължимата главница по процесния договор за кредит следва да се прецени действителността на клаузите от договора свързани с начина на нейното погасяване. В множество решения на СЕС, включително решението от 11.03.2020 г. по дело С-511/17, EU: C: 2020: 188 е прието, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, пред който потребител е предявил иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи, съдържащи се в договор, който този потребител е сключил с продавач или доставчик, не е длъжен служебно да разгледа поотделно всички договорни клаузи, които не са били оспорени от посочения потребител, за да провери дали те могат да се считат за неравноправни, а трябва да разгледа само тези, които са свързани с предмета на спора, както е определен от страните, когато разполага с необходимите за това правни и фактически данни, допълнени евентуално чрез действия по събиране на доказателства. В тази връзка съдът намира, че следва да обсъди клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от договора.
Съгласно чл. 143, т. 10 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в текста на чл. 3, ал. 5 и чл.12 от договора за кредит, сключен между страните, се установява, че в него е предвидена възможност за банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя, да промени размера на базовия лихвен процент, приложим към сделката, с оглед на което да измени и размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва и съответно на месечната анюитетна вноска, както и да променя приложимите такси и комисионни. В тези клаузи изрично е посочено, че размерът на дължимата годишна лихва не подлежи на договаряне, както и че промяната в нея зависи единствено от волята на кредитора, който е и по - силната икономически страна в процесните отношения, възникнали с кредитополучателя, като съгласие на последния не се изисква и всички изменения в съдържанието на неговата основна престация по този договор, направени от банката, стават задължителни за него.
Следователно с
цитираните договорни клаузи се предвижда правото на „Ю.Б.” АД едностранно да
променя условията на сключения с ответниците договор за кредит, поради което и за да се приеме,
че тези уговорки не накърняват защитими итереси на
потребителя, то съгласно правилото на чл. 143, т. 10 ЗЗП, условията, при които
търговецът може да променя съдържанието на сделката следва да са изрично,
изчерпателно и на разбираем език посочени в самия договор. Ако с посочените
уговорки се позволява на банката да променя условията на договора на
непредвидено в него основание за това, то те следва да се квалифицират като
неравноправни.
В случая на първо място, следва да се посочи,
че в нито една от оспорените договорни клаузи не са посочени условията, при
които банката ще извършва промяна на базовия лихвен процент, представляващ един
от компонентите при изчисляване размера на дължимата от кредитополучателя
годишна лихва. Такива предпоставки не са предвидени по обща воля на страните и
в нито една друга от уговорките, представляващи част от съдържанието на
сключения между тях договор. Не е конкретизирано дали банката ще има право
едностранно да променя уговорките по сделката, единствено при настъпване на някакви обективни условия,
какви са те, или пък упражняването на това право ще зависи само от волята на
управителните органи на търговеца, без да е задължително и необходимо това да е
обвързано от настъпване на някакво конкретно събитие.
Ищецът не въвежда твърдения за причините и обстоятелствата, при които е извършено увеличение на базовия лихвен процент на банката. Установява се от заключението на приетата допълнителна експертиза по данните от таблица № 1, че изменение в посока на увеличение на базовия лихвен процент е извършено 6 пъти, като основание за това е посочено протокол от заседания на КУАП, на които е приемана промяна на БЛП. Не се установява обаче тази промяна да е станала на база отнапред установени и предвидени в договора условия, касаещи определянето на размера на базовия лихвен процент и неговото изменение за срока на действие на договора.
Следователно, в случая клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от договора за кредит, сключен между страните в процеса, в които е предвидена възможност за банката едностранно да променя БЛП и съответно дължимата лихва, както и таксите и комисионните, без да е налице ясна и конкретна уговорка при какви предпоставки става това, изпълват хипотезата на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Тези клаузи във вреда на потребителя, който е в положение на по-слабата страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря, създават неравновесие между неговите права и задължения, от една страна, и тези на банката, от друга, с което се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Още повече, че в полза на потребителя - кредитополучател не е предвидено такова право да променя по своя воля и то едностранно нито едно от условията на сключения договор за кредит, което го поставя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е договорена такава възможност.
Предвид неравноправния характер,
спорните клаузи се явяват нищожна на основание чл. 143, т. 18 /ред. към ДВ бр. 99/2005 г./ във връзка
с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Целта
на разпоредбите е не обявяване на недействителността на целия договор, съдържащ
неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие, което договорът
установява между правата и задълженията на съдоговорителите,
с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, като
в практиката на СЕС по чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО се приема, че по принцип
съответният договор трябва да продължи да се изпълнява без друго изменение
освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи.
По възражението за нищожност на допълнителните споразумения към
договора за банков кредит.
В сключените допълнителни споразумения към договора за банков кредит е предвидено непогасената възнаградителна лихва и такси да се „преоформят“ като дължима главница по договора, като в същото време се договаря по-ниска възнаградителна лихва и по-малък размер на месечните погасителни вноски.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на допълнителните споразумения е действаща Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.).
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника, чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразуменията то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Също така е прието, че доколкото таксите не представляват изтекли лихви, няма пречка за тяхното олихвяване.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите в процесните допълнителни споразумения за „преоформяне“ на изтекли лихви са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а тези, предвиждащи капитализиране на такси – не.
По изискуемостта на вземанията.
В исковата молба ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор
за кредит.
Предпоставките за обявяване на
предсрочната изискуемост са две – обективна – забава в плащането на анюитетни вноски, като с оглед правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД съдът намира, че необходима е забавата на поне три такива, и субективна –
упражняване от страна на банката кредитор на правото за обяваване
на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжниците за това.
Установява се от приетите
основно и допълнително заключение на счетоводната експертиза, че ответниците са
били в забава в погасяване на месечните анюитетни
вноски още към момента на изпращане на нотариалните покани до ответниците. При
солидарна отговорност на длъжиниците, какъвто е
настоящият случай, е необходимо уведомлението за настъпване на предсрочната
изискуемост да е получено от всеки от солидарните длъжници. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжниците на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, като такова
действие има и връчването на исковата молба за отговор на ответниците.
Съдът намира, че извършеното
връчване на уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредитополучателя и солидарния длъжник е редовно. Кредитополучателят е търсен
няколко пъти на посочения от него адрес по договора, респ. на постоянен и
настоящ адрес, като е установено, че същият е напуснал адреса, като процедурата
по връчване по реда на чл. 47 ГПК е спазена.
Ето защо, искът за главница следва да бъде уважен с оглед настъпилата предсрочни изискуемост на договора за кредит, като при определяне размера на дължимата главница съдът намира, че следва да вземе предвид допълнителното заключение на счетоводната експертиза, при незачитане действието на клаузите от договора, приети по-горе за нищожни.
По възражението на ответника Н.И.И. за
погасителна давност.
Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница по договор за банков кредит приложима е общата 5-годишна погасителна давност, в който смисъл е и практиката на ВКС - решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, решение № 147 от 10.03.2021 г. по т. д. № 2356/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Предявяването на иска спира давността. Исковете са предявени на 01.09.2015 г., считано от която дата погасени по давност биха се явили вземанията за главница и такси, чиято изискуемост е настъпила преди дата 01.09.2010 г. и вземанията за възнаградителна лихва, чиято изискуемост настъпва преди дата 01.09.2012 г., каквито не са предявени в настоящия процес.
Ищецът претендира вземания за главница и възнаградителна
лихва по вноски с падеж на и след дата 10.01.2013 г. – от 67 -ма вноска. Съдът
намира, че при преценка на размера на дължимите от ответниците
суми следва да вземе предвид заключението на вещото лице по допълнителната,
неоспорена експертиза, във вариант № 2, изготвен без зачитане на
капитализацията, при лихвен процент от 11,45% и запазване на периодите с
облекчен ред на погасяване. Съобразно това заключение непогасената главница по
договора възлиза в размер на 62 188,48 лева, формирана от 2708,63 лева – падежирали главници по 41 броя месечни вноски за периода
10.12.2011 г. – 10.04.2015 г. и 59 479,85 лева – предсрочно изискуема главница;
непогасена възнаградителна лихва в размер на 21
064,39 лева начислена за периода 10.11.2011 г. – 28.04.2015 г. и неустойка за
забава за периода 04.07.2013 г. – 28.04.2015 г. в размер на 698,39 лева. На
база данните от заключенията на приетите първоначална и допълнителна експертиза
по възприет вариант 2 съдът намира, че посени чрез плащане са вноски с падеж до
10.11.2012 г., тъй като в допълнителното заключение е взета предвид забавата в
плащането на вноските, но не и последващото погасяване на тези с по-ранен
падеж. Съдът е обвързан с предмета на иска, така като е очертан от ищеца в
исковата молба, поради което с оглед диспозитивното начало в процеса в
настоящия процес следва да се произнесе единствено по дължимостта
на сумите за главница и лихва с падеж на и след дата 10.01.2013 г., но не е и
преди тази дата, тъй като липсва предявен иск за тези суми. Ето защо, дължимите
суми за процесния период за главница и възнаградителна
лихва следва да бъдат преизчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК на база
данните от таблица – приложение 2 към допълнителното заключение. Така изчислена
дължимата главница по вноски с падеж на и след 10.01.2013 г. и предсрочно
изискуема такава възлиза в размер на 2406,88 лева – падежирала
главница и 59479,85 лева – предсрочно изискуема главница или общо 61 886,73
лева, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер.
Непогасената лихва според данните на приложение 2 на допълнителното заключение за периода 11.01.2013 г. – 28.04.2015 г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост, до който момент възнаградителна лихва е дължима/ възлиза в размер на 15687,38 лева /15346,86 по вноски с падеж 11.01.2013 г. – 10.04.2015 г. и 340,52 лева за периода 10.04.2015 г. – 28.04.2015 г./, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и за периода 29.04.2015 г. – 12.08.2015 г.
Следва да бъдат уважени и исковете за дължими такси и имуществена застраховка по договора.
По иска по чл. 92 ЗЗД.
Установява се наличието на главно вземане и изпадането на ответниците в забава. Според заключението на приетата допълнителна експертиза, поред вариант 2, дължимият и непогасен размер на неустойката за забава възлиза в размер на 698,39 лева за периода 04.07.2013 г. – 28.04.2015 г. Ето защо искът следва да се уважи в предявения размер от 371,49 лева.
По иска за нотариални такса във връзка с уведомяването за цесия по
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Задължението за уведомяване на длъжника при прехвърляне на вземането
произтича от закона – чл. 99, ал.3 ЗЗД и същото не е последица от поведението
на длъжника. Съдът намира, че връчването на уведомлението за цесия не следва да
е за сметка на длъжника, доколкото такова негово задължение не се твърди да
следва от самия договор за банков кредит. Ето защо така предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 82 ЗЗД за разходи за нотариални такси за връчване на
уведомленията за предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че доколкото при забава в плащането на анюитетни вноски по договора е предвидена неустойка за забава, която има характер на зачетна за вреди от забавата над размера на уговорената неустойка. Тежестта на доказване на това обстоятелство е у ищеца, който следваше да се докаже, че претендираните разходи за нотариални покани надхвърлят размера на уговорената неустойка за забава. В тази връзка от страна на ищеца не са ангажирани доказателства. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от искове за държавна такса, депозит за особен представител, за експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 9513,60 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски за депозит за вещо лице съразмерно с уважената част от иска в размер на 31,57 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Т., в качеството му на представител на Р.Т.Т., на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част от исковете в размер на 1254,98 лева.
На адв. К.Б. не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв., като представител на ответника Н.И.И., тъй като този ответник към момента на упълномощаване на адв. Б. е имал назначен особен представител по делото, на който е изплатено адвокатско възнаграждение, а по арг. от чл. 78, ал.1 ГПК страните по делото имат право на адвокатско възнаграждение за един адвокат. В случая разноски за адвокатско възнаграждение на този ответник са сторени за особен представител при наличие на какъвто адв. Б. се е съгласила да представлява безплатно ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: ********** и Р.Т.Т., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******на основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ сумата от 61886,73 лева – незаплатена падежирала и предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 29.05.2007 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, сумата в размер на 15687,38 лева – възнаградителна лихва за периода 10.01.2013 г. – 25.04.2015 г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 371,49 лева – неустойка за забава за периода 04.07.2013 г. – 12.08.2015 г.; сумата от 394,49 лева - такси по кредита, чиято изискуемост е настъпила в периода 12.10.2012 - 12.08.2015 г., сумата от 259,90 лева имуществена застраховка по договора за кредит, чиято изискуемост е настъпила на 10.07.2013 г. и на 01.08.2014 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 9513,60 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължима главница по договора за горницата до пълния предявен размер от 76620,13 лева, както и иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 36 915,11 лева, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за нотариални такси за уведомяване за извършена цесия в размер на 129,60 лева и иска по чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 168,00 лева – разноски за връчване на уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******да заплати на Н.И.И., ЕГН: ********** и Р.Т.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на по 31,57 лева – разноски за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******да заплати на адв. В.Т., в качеството му на представител на Р.Т.Т., на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1254,98 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: