№ 276
гр. Разград, 27.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100011 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ редовно призовани от тях се явява Б.М., за двамата адв. Т. при
АК – Разград.
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, не се явява, за нея адв. Е. от АК –
Разград.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА депозирана е искова молба Б. М. А. с ЕГН ********** и М. М.
А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: село Е********, чрез
адвокат М.Т. при АК – Разград, със служебен адрес: гр. Разград, ул. „ Иван
Вазов” № 7, ет. З, офис № 4, против Е.Г.Д.. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: село Е*******, с която се моли съдът да определи режим на лични
отношения на ищците с малолетния Б.А.А. с ЕГН ********: всяка втора
седмица от месеца за времето от 17:30 часа в петък до 18:00 ч. в събота, както
и две седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката; както и правото да осъществяват определения режим на лични
контакти с бащата А. М.А. с ЕГН ********** и детето, регламентиран с
Решение № 418 от 09.08.2021 г. на Районен съд - град Разград по гр. дело №
1492 по описа на РРС за 2021 г. в случаите, в които бащата не е в състояние
да го упражнява, поради отсъствие от страната.
ИЩЦИТЕ сочат, че ответницата им е бивша снаха, като бракът между
последната и техния син А. М.А. е бил прекратен с влязло в сила Решение №
418/09.08.2021г. на Районен съд - град Разград по гр. дело №1492 на същия
съд. От брака си синът им и ответницата имали родено дете - малолетният
Б.А.А. с ЕГН ********. След развода родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката, която живее в село Е****. Синът на
ищците работил в Кралство Нидерландия. Идвал си в България през лятото и
за по-големите празници. Определеният със съдебното решение режим на
лични отношения с бащата бил всяка първа и трета събота от месеца от 10:00
1
ч. в събота до 17:00ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката и 20 дни по време на Новогодишните и
Коледни празници или през зимната ваканция. След развода малкият Б.
живеел в дома на своята майка в село Е**** на ул. ”*******” №15. В
жилището живеела и бабата по майчина линия, която също полага грижи за
детето и контактува с него ежедневно. Твърди се, че отношенията между
страните били влошени на моменти, което било пречка ищците често да
виждат внука си, както и да се грижат за него. Въпреки, че живеели в едно
село, което е предпоставка за повече контакти, те на практика били
изключително ограничени. Предвид отсъствието на бащата, била налице
опасност да изгуби връзка със семейството на своите баба и дядо. Бащата
почти не осъществявал лични контакти, поради отсъствието си. Твърди се, че
режим на лични отношения се осъществявал само за две седмици през лятото,
когато той не ползвал годишния си отпуск. Само тогава малолетното дете
живеело в дома на бабата и дядото по бащина линия и те имали възможност
за лични отношения с него. През останалото време понякога срещите им били
невъзможни. Твърди се още, че детето живее при майката в дома на нейните
родители, които неограничено имат възможност да контактуват с него, а
законът гарантира възможност на бабата и дядото да развиват и утвърждават
самостоятелно емоционална връзка с техните внучета.
ОТВЕТНИЦАТА изразява становище за допустимост. Моли съдът да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като и
присъди направените по делото разноски. Не се оспорва обстоятелството, че
ищците са дядо и баба на малолетния Б.А.А. с ЕГН-**********, а ответницата
– майка на детето. Ответницата посочва, че детето е родено на 27.04.2019 г. в
гр. Русе, почти на три години е и посещава яслена група. Ответницата
посочва, че гражданския брак с бащата на детето е прекратен по взаимно
съгласие с влязло в сила на 09.08.2021 г. Решение № 418 от 09.08.2021 г. по
гр. дело № 1492 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград. Родителските
права по отношение на детето са предоставени на ответницата,
местоживеенето на детето е определено при нея по настоящия и адрес, а на
бащата на детето е определен режим на лични отношения по начин, подробно
описан в споразумението по чл. 51, ал. 2 от СК. Ответницата посочва, че
бащата на детето живее с новото си семейство, в което има и дете в Кралство
Нидерландия. Признава се обстоятелството, че поради това контактите между
детето и баща му били сравнително редки. За сметка на това тя неограничено
позволявала на ищците да осъществяват срещи с детето, не противопоставяла
на личните отношения на ищците с внука им. През лятото 2021 г. се разбрала
с бабата на детето – ищцата Б. М. А., докато съм на работа през деня тя да се
грижи за детето, но ищцата не успявала да полага адекватни грижи за внука
си, по отношение непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект.
Намирала причини да върне детето през работното време на ответницата. В
края на лятото детето се разболяло и му били изписани лекарства, които Б.А.
не давала, поради което се стигнало до обаждане на Спешна помощ. През
декември 2021 г. ответницата ходила за кратко в чужбина. Искала да вземе
детето си, но не успяла, тъй като бащата на детето отказал да и съдейства за
издаване на задграничен паспорт на детето, както и за даване на разрешение
за пътуването му извън територията на страната. Първоначално на 17.08.2021
г. А. А. декларирал съгласието си детето им Б.А.А. да пътува многократно в
страни от ЕС, Турция, Великобритания, както и Кралство Нидерландия,
придружавано от нея, както и да пребивават в чужбина за неопределен срок
2
от време. Но впоследствие в края на август получила съобщение от ОД на
МВР-Разград, че А. А. е изразил несъгласието си за напускане пределите на
Република България от детето им Б.А.А.. Ответницата попитала ищците дали
ще мога да остави детето при тях за няколко дена по време на моето
отсъствие. Те първоначално се съгласили, но на втория ден не спрели да я
молят да вземе детето. Включително сигнализирали в Отдел „Закрила на
детето“, че ответницата е изоставила детето си, а ищецът М.А. и написал
съобщение със следния текст: „Имай навик да си гледаш роденото”. След като
ответницата прибрала детето си, установила че детето било явно агресивно,
плачело, удряло, дълго време не било спокойно.
ОТВЕТНИЦАТА сочи, че ищците нямат капацитета да полагат грижи за
детето и, както и желание да общуват с детето. Твърди, че здравословното
състояние на ищците не е добро. Възразява срещу искането на ищците, в
случаите които бащата не е в състояние да упражнява личните си контакти с
детето ни, те да се упражняват от ищците. Отделно се твърди, че поискания
режим не е съобразен с ниската възраст на детето.
СТРАНИТЕ прилагат писмени доказателства, които съдът прецени като
допустими, относими и необходими.
ИЩЦИТЕ правят искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане.
ОТВЕТНИЦАТА прави искане за допускане на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Моли съдът да изиска
доклад от ДСП – Разград.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
ОБСТОЯТЕЛСТВА, от които произтичат претендираните права и
възражения: Ищците твърдят, че са прародители на детето Б.А.А., което е син
на техния син А. М.А.. Твърди се невъзможност да виждат внука си, но
необходимост от това. Ответницата оспорва обстоятелството, че пречи на
контакта на ищците с техния внук. Твърди се, че ищците нямат капацитет да
полагат грижи за детето, както и желание да общуват него. Отделно се
твърди, че предложения режим не е съобразен с ниската възраст на детето.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: С оглед фактическите твърдения на ищците и
възраженията на ответницата съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 128, ал.
1 от СК. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК урежда хипотеза за разрешаване
на спор между прародители и родители на дете относно лични отношения на
първите с ненавършилите пълнолетие внуци. Решението на съда за
определяне на режим на лични отношение между прародители и детето
следва да се основава преди всичко на интереса на детето, преценен с оглед
на това доколко контактите на бабата и дядото с него, не застрашават от една
страна отношенията между детето и родителите му, а от друга страна не
накърнява интересите на детето, а дори напротив благоприятства за
правилното му възпитание и развитие.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Не подлежи на доказване, че ищците са
прародители по бащина линия на детето Б.А.А., както и определения режим
на лични отношения с бащата на детето, посочен в Решение № 418 от
09.08.2021 г. по гр. дело № 1492 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград.
Всички останали обстоятелства подлежат на доказване.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК: Ищците носят доказателствена тежест.
Съдът указва на ответницата, че в нейна тежест е да докаже възраженията и
твърденията си.
СЪДЪТ прецени исканията на страните са събиране на гласни за
3
допустими, като допуска разпит на един свидетел при режим на довеждане от
страна на ищците за доказване на твърденията в ИМ, както и разпит на един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответницата за доказване на
твърденията в отговора.
ДОКОЛКОТО предявения иск засяга интересите на детето Б.А.А., то за
настоящото производство следва да бъде уведомена по реда на чл. 15, ал. 6
във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето Дирекция
„Социално подпомагане” – Разград по местоживеене на детето за изготвяне на
социален доклад относно взаимоотношенията в семейството и настоящото
семейно обкръжение на страните; жилищните и битови условия, здравословно
състояние и социалното обкръжение на детето, наличие на рискови фактори в
семейната среда; емоционалната близост на детето с ищците.
ДОКЛАДВА постъпилият Социален доклад от Д „СП“ – Разград с вх. №
3418/18.04.2022 г.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Е.: Нямам възражения по доклада.
КАТО взе в предвид становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, който се съдържа в мотивите
на горното определение.
ВЪВ връзка с посочените от страните и за изясняване на фактите по
делото, доколкото приложените писмени доказателства, същите са относими,
допустими и необходими , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото удостоверение за раждане
на детето Б.А.А., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 22.12.2021
г.; заверен препис от Решение № 418/09.08.2021 г. по гр.д. № 1492/2021 г. по
описа на РС - Разград; декларация за пътуване на дете; писмо от ОДМВР –
Разград от 10.09.2021 г. до ответницата Е.Г.Д...
ПРИЛАГА Социален доклад от Д „СП“ – Разград с вх. № 3418/18.04.2022
г.
АДВ. Т.: Водим допуснатия до разпит свидетел А. М.А., който е син на
ищците и баща на детето Б..
СНЕМА самоличността на свидетеля.
А. М.А., роден на ******** г. в гр. Разград, живущ в с. Е****, български
гражданин, син на ищците и баща на детето.
А. А.: Желая да дам показания.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същият
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А. А.: Знам за какво е делото. Майка ми и баща ми са взели
това решение, защото Е. след развода прекъсна връзката между мен и синът
ми, и родителите ми със синът ми. Няколко пъти детето бе оставено при
майка ми, докато тя пътува в чужбина. Ние се използваме от нейна страна
като вещи за детето също. Аз като баща и аз искаме да знам, какво е
здравословното състояние на детето. В решението имаше определен режим на
лични отношения, но не се спазва от госпожата. Аз преди няколко дни преди
да се върна от чужбина, съм й пратил покани. Аз съм в чужбина и имаме
уговорка, че аз мога да виждам детето след предварителна уговорка с нея.
След развода тя блокира телефоните, сменя си номерата и нямам връзка.
Пращам покани свързвам се с родителите й, те казват, че ще установят връзка
с нея, но отговорът е не. Става въпрос за м. 11 и м. 12.2021 г. Имахме
4
уговорка че може да отида да видя детето, и тя да замине в чужбина, да ни
затвори очите и това беше. Аз съм загрижен за детето и съм пращал майка ми
да го търси, и да го виждам на камери, тя на село взема детето, хвърля го в
колата с влачене и го качва в колата, считам че детето ми не се отглежда
пълноценно. Месец декември майка ми и баща ми видяха Б. последно. За
Нова година му закараха подаръци, но никой не им е отвори вратата.
Българският ми адрес е в с. Е****, ул. И*****. Ползвам моето жилище, когато
се прибирам. Преди да се разведем Б. живееше в нашия дом. Моята къща е на
два етажа, ние живеехме на втория етаж, майка ми и баща ми на първия етаж.
Направили сме ремонт, има стая за Б., за гости. Б. е живял година и четири,
пет месеца в тази къща. Винаги е щастлив, когато е в моя дом. Миналото лято
беше там. Зимата също беше там. Б. е оставал със седмици с дядо си и баба си,
постоянно си играе бил е щастлив. Не е боледувал и е нямал проблеми. Има
емоционална връзка между синът ми и родителите ми. Майка ми живее в
едно село с Б., загрижена е за това положение. Майка ми е загрижена, че не
може да вижда това дете. Родителите от страна на майката ни тормозят мен и
родителите ми. Родителите ми са здравословно добре. Тази година не са го
виждали. От м. 12.2021 г. нито аз, нито родителите ми сме виждали детето.
Майка му забранява. Прави устни договорки да видим детето, но след часове
си променя мнението и това е. Б. днес става на 3 г. Не сме ходили нито аз,
нито родителите ми да видим детето. Майката на детето забрани да ходим. Аз
лично съм ходил при съдия изпълнител вчера, при договорки с нея и няма
никакви резултати. Аз до края на седмицата съм тук, на работа съм. Искам
да го видим. Аз изготвих декларация за пътуване на детето в чужбина, но я
оттеглих след това, защото от началото на развода всичко беше добре, но
последните седмици тя отказа да го показва. Бях убеден, че ще го изведат зад
граница и повече няма да го видя. Доброволно се съгласих, аз не съм
подписвал съдебно решение за пътуване в чужбина. Помолиха ме, направих
го доброволно, но като започнаха игрите от майката, спрях декларацията.
Майката нямаше намерение да пътува, по решението на съда и решихме да
отидем при бившата й адвокатка, и аз ако дойда в събота и неделя и решим да
пътуваме в чужбина да го взимам. По време на изготвянето на документите
към мен, адвокатката каза да изготвим и на нея. Казах добре, дадох
пълномощното и тя, докато го взе пълномощното започнаха игрите. В
момента Б. предполагам, че е в с. Е**** при майка си, по адрес на бабата и
дядото. Нейните родители и нейния брат живеят на този адрес. След развода
майката беше заета, по време на лятната ваканция аз бях с Б., след това два
месеца тя беше заета да го гледа. Месец ноември 2021 г. беше при майка ми
за 2 седмици, след това пак беше при майка ми. Б. е на 3 г. Когато Е. е
оставяла детето при майка ми, винаги за дълги часове е оставяла детето при
моята майка. За час, два може да го остави при нейната майка, но ако е за по-
дълго време е при майка ми. Не може да знаем, каква работа има и се обажда
на майка ми, имало е случаи, когато се обажда на мен. Това е за миналата
година. Един път ще се отбием да видим детето с родителите ми. По принцип
трябва да се ходи на адреса на детето, но аз съм блокиран. Тя блокирала и
роднините си, с които се свързвам. Не мога да получа информация и от
нейните роднини. Повечето случаи майката водеше детето при родителите
ми, след това тя си го взема и ние сме го взимали, зависи от договорката.
Детето и майка ми се разхождат, ходят до парка, играят си в къщи, на първия
етаж, на двора, на втория етаж има стая с играчки. Майка ми готви в къщи.
Той обича да яде картофи сварени, на фурна, чипсове, супички. Майка ми му
5
угажда. При нас няма условия да се повиши тон, всичко се обяснява на
нормален тон. Аз не одобрявам да се карат, да викат, както става в къщата на
майка му. Винаги му се карат, викат му. За това ме блокираха и виждам,
какво е положението в къщата на Е., правил съм й забележки докато бяхме
заедно. Ще порасне и ще започне да споделя, какво се случва и те за това са
загрижени, да не науча нещо. Аз от 15 г. съм в чужбина. Както в България и
там имаме право на 3 седмици почивка, и 3 и 4 зависи, какви ваканции ще
взема. Забраниха ми тази зима да взема детето. Майката била в Германия с
новия си приятел. Аз нямам декларация да извеждам детето. Майка ми има
още двама внука в Турция. Аз имам и друго дете. Аз съм се развел. Нейната
уговорка с нейния нов приятел била да прекара м. декември в Германия.
Обадиха ми се и се уплашиха, и се върна бързо, защото пратих майка ми да
подаде жалба в Социални грижи. Е. е отстранена от работа, от м. 12 или
01.2022 г., поради това, че взима болнични и ходи в чужбина. Нормално се
отнасят моите родители с нея. Лятото, когато си идвам от Холандия, първия
ден взимам Б., след час вдига температура, обаждам се на майката, защото ми
трябва акт за раждане за болницата, имаше навалица и чакахме 3 часа.
Майката не ми беше дала лекарства. Казах да донесе Нурофен. Казах да го
носим в спешното. От 01.05. до 03.08 редовно боледуваше. Водихме го на
лекар, правим изследвания, изписаха лекарствата и ги купуваме. След това
вдига температура, обаждам се на линейката. Майката не се обади да ме пита,
какво е положението на детето, когато излезе от поликлиниката. Майката
каза, че отива на зъболекар и затвори телефона. После дойде. Ходихме в
болницата, видяха че то има изписани лекарства, температурата беше
спаднала, казаха да продължи да си взема лекарствата, няма коронавирус,
имах такива опасения. Нея вечер след голяма температура остана детето с
майка си. След 2 дни лекарката иска да види детето, имахме уговорка да го
занесем, до понеделник умолявах я да отиде да закара детето на лекар.
Вторник се връщам взимам детето, от антибиотика направи алергия. Ако
майката бе отишла навреме на лекар, нямаше да се стигне до тук.
АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля от залата.
АДВ. Е.: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля от залата.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните свидетелят се освободи от залата.
АДВ. Е.: Водим допуснатия до разпит свидетел Г.Д..
СНЕМА самоличността на свидетеля Г.Д..
Г.Х.Д., роден на ******** г., живущ в с. Е****, баща на ответницата.
Г.Д.: Желая да дам показания.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същият
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Д.: Отношенията ни в семейството са добри. Не се
караме. Бяха добри на Е. със свекъра й, но после се учудих защо почнаха
дрязгите. Причината да си влошат отношенията не знаех. След това научих,
че А. имал друга приятелка, и като научих, че има и дете, и тогава се запознах
с цялата история. Явно това е причината за развода. Преди развода Е. живя
при мъжа си, в неговия дом. Беше сама със свекърва си. През цялото време.
Баща му живее в София, а А. е в чужбина. На годината идва един път. Аз
също живея и работя в чужбина. Всяка вечер се виждаме и чуваме със
семейството си по интернет връзка. След раздялата отношенията на
родителите на А. към дъщеря ми не са добре. Караха се, до полиция се стигна,
защото дъщеря ми като беше при мен ходихме за багажа, и имаше детето
едно гнездо и попита Е., къде е не можаха да кажат къде е, бабата посегна на
6
Е., и се обадиха до полицията и писмени показания писах. Бабата се казва Б.
и посегна на Е.. За багажа взаимно се бяха разбрали. Е. ходи на работа, след
развода. Детето посещаваше детска градина. Оставяла е детето при
родителите на А.. Предимно за 1-2 дни го е оставяла. Последно за 1 вечер го
остави и замина за чужбина. Не можа да вземе детето в чужбина, защото няма
пълномощно. Тя искаше да вземе детето с нея. Остави детето на Б., тя се
обадила на социалните служби, че е оставила детето и е избягала. Не ми е
казвала за заплахи и притеснителни съобщения. Когато детето се връща от
родителите на А. е раздразнителен. Б. когато стои при баба си Б., общува само
с нея. Съпругата ми се грижи за детето. Често се грижи, защото е при нас.
Прекарва повече време със съпругата ми. Родителите на А. не идват сега,
откакто се обадиха на социалните и не идват да взимат детето. След този
случай, бащата на детето не се е обаждал да иска да вземе детето, нито
неговите родители. Ние всеки път им давахме детето. Дъщеря ми не е казвала,
че няма да дава детето. Аз също не съм забранявал. Не е искала разрешение за
това от мен. Аз от 4 г. живея в чужбина, връщам се на 3-4 месеца. Е. не е
споменавала, че ще се изнесе на квартира и да гледа сама детето си.
Съпругата ми всеки ден вижда детето, в нашия дом живеят. Детето е
постоянно с баба си и майка си. Не е лишено от контакт въобще. Ние
участваме в отглеждането и възпитанието. Заедно празнуваме празниците. Б.
днес има рожден ден, ще го отпразнуваме в къщи. Не сме канили баща му и
неговите родители, защото нямаме добри отношения. Бащата си има кой ден
да види детето. Днес няма да може да го види понеже ще е при нас. За утре тя
ще реши. Дъщеря ми ще реши дали ще го даде да го видят другите дядо и
баба. Ако се уговорят, случвало се е извън режима от споразумението.
Майката и бащата не говорят по телефона за детето си. Бащата на детето не се
обажда. През лятото бях в България, сега се върнах… Е. има намерение да
отиде да живее в друга държава, в Германия, има приятел там. Когато тя
отиде не знам, как дядото и бабата ще виждат детето. До Спешна помощ се
стигна, защото детето леко боледува, имаше лекарства антибиотици, Е. ги е
дала, но бабата не ги е дала явно. Аз тогава бях тук. Това ми го разказва
дъщеря ми. От там се стигна до Спешна помощ, детето имаше лека
температура и се върнаха. Линейка у нас не е идвала, а у бащата, защото
детето беше там. Не знам защо е идвала спешната помощ.
АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля от залата.
АДВ. Е.: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля от залата.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните свидетелят се освободи от залата.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Е.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните счита, че делото е
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Т.: Ищците са сезирали съда с предявеният иск, като желаят съдът да
предостави възможност те да имат регламентиран контакт с роденото от
брака дете на синът им А., а именно малолетния Б.. Никой не оспорва, че
родителите отскоро разведени, а именно 2021 г. Считам, че абсолютно в
границите на нормалното е да премине един период, в който двете семейства
7
ще бъдат в лоши отношения, ще се появяват различия и негативи, които
постепенно ще отминат. Но тези лоши отношения в никакъв случай не биха
следвало да засягат правата, които имат, както родителите, така и бабите и
дядовците на детето. Стана ясно, че бабата и дядото по майчина линия по
никакъв начин не са ограничени да виждат детето, участват в отглеждането и
възпитанието му. По никакъв начин Е. не е показвала намерение, че тя желае
самостоятелно да се грижи за детето, без да иска съдействието на майка си,
тъй като стана ясно, че баща й живее и работи в чужбина, тя не я лишава от
тази нейна възможност. Бабата и дядото по бащина линия живеят в същото
село, но те са поставени на съвсем противоположни условия и не виждат Б..
Смятам, че не би следвала да се поставя на случайността, възможността те да
осъществяват контакти и да виждат детето, да се грижат за него. Тоест не би
следвало да се оставя на случайността и настроенията на младата майка и
лични настроения, по отношение на това дали ще се съгласи да даде детето
или не, дали на следващия ден ще промени настроението си, в резултат на
нейното отношение. Родителите на А. имат една необходимост и желание да
виждат внучето си, да му се радват, да го виждат как расте и се развива, искат
да участват в неговото отглеждане и възпитание. Те са още млади, майката на
А. е здрава и права жена, макар и пенсионерка, е абсолютно спокойна да
отглежда и възпитава едно малолетно дете. Доказала е своята способност да
се грижи за него, както и е доказала любовта си и привързаността към детето.
Запозната е с неговите навици, нужди, срещите с детето не са формални, и
не протичат само с оглед да се спази някакъв формализъм за 2 часа да го види
и да продължи живота си напред. Бабата и дядото желаят активно да бъдат
информирани, да бъдат част от живота на Б.. Какво се е случило между
страните и кой на кого не бил дал съгласие за пътуване в чужбина са
неотносими към предмета на настоящото дело факти. Безспорно е, че са с
влошени взаимоотношения и това не следва да ограничава правото на дядото
и бабата, така и на детето да поддържа връзка с тях. Детето има нужда от
грижата, както на своите майка и баща, така и с бабите и дядовците, както по
майчина, така и по бащина линия. В този аспект е и представения доклад от
Д“СП“ - Разград, който макар и напълно формален се отразява, какви са
принципните нужди на едно дете на 3 г. от поддържане на връзка със своите
баба и дядо, искът е безспорно доказан и никакви аргументи не може да
бъдат използвани в обратна насока, тъй като още първоначално идеята бе да
се сключи спогодба, относно това да се регламентира, кога детето може да
ходи при дядо си и баба си, но очевидно липсата на комуникация с майката е
последно доказателство, че това няма как да се случи и затова ние в момента
искаме съдът да регламентира този контакт и детето с възможността да бъде с
дядо си и баба си в определени от Вас дни. Моля в този смисъл за вашето
решение изцяло да се съобразите с интересите на малкия, както и
реципрочност на неговите баба и дядо.
АДВ. Е.: Съгласна съм, че детето има нужда от срещите с в добра семейна
обстановка, както да общува с двамата си родители, така и с техните
родители, негови баба и дядо, но при определяне на конкретен режим на
лични отношения с бабата и дядото. Моля да вземете предвид ниската възраст
на детето и, че е много подвижно, освен това и основата за развитие на
същото, както и дали имат качеството бабата и дядото да го гледат. Дядото
работи основно в София, бабата е основно в къщи. Видно от Социалния
доклад, същата има 64 % неработоспособност и заболяване, за това
предполагам, ще й попречи да полага адекватни грижи за детето. От разпита
8
на свидетелите се установи, че отношенията не са добри, по-точно
отношението към майката на детето от страната на ищците, тъй като те не се
отнасят с уважение към майката на детето. Считам, че това отношение се
отразява и на самото дете. Това отношение детето не може да го усети, но
след като се върне от тях става раздразнително дете, и те предполагат, че не
въздействат добре на поведението и не се грижат добре за него. С оглед
възрастта на ищцата и заболяването моля да направите извод, че не може да
полага адекватни грижи, а в интересът на всяко дете е да расте в нормално
семейство, този конфликт ще трябва уредят помежду си, не само да искат Е.
да им е виновна за всичко,а да правят компромиси спрямо майката на
детето. Не може да искат да виждат детето, а да нападат майката на детето.
Евентуално ако уважите искането на ищците считам, че не следва да виждат
детето, по времето когато е определен режим на лични отношения с бащата,
когато същият е в чужбина, защото съшия режим ще лиши детето от
пълноценен контакт и достатъчно време за среща с бащата и през почивните
дни, за това моля за Вашето решение в този смисъл. Представям списък с
разноските по чл. 80 ГПК .
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноски.
ИЩЦАТА: Ние като дядо и баба искаме в месеца веднъж да го виждаме.
Дядото вика като се прибирал и удрял. Аз два, три пъти го водих до вратата.
Детето не иска да влиза. Иска заедно с мен да се върне назад. Нямала съм
добри отношения с Е., когато дойдоха да вземат багажа и Е. ме нападна.
Ходихме в Спешното защото вдигнах кръвно.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че
ще се произнесе с решение до 27.05.22 г. включително.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,27 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
9