Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 15.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
търг. дело № 1368 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба вх. № 20200722100213 подадена от „А.Т.Т.“ ООД, чрез адв.Р.Т.(с последващата промяна в
наименованието „А.Т.Т.“ ООД срещу Отказ на длъжностното лице с peг. № 20180330092045
от 15.07.2020 г. постановен по заявление с вх.№ 20180330092045 образец Г2, с който е отказано обявяване на декларация по чл.
38, ал. 9, т. 2 от ЗСч по партидата на търговското дружество.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. с вх.№ 20180330092045 - Образец Г2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Към заявлението са приложени: Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, Адвокатско пълномощно; Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, съгласно която през счетоводния отчетен период на 2017 г., дружеството е осъществявало дейност, но приходите и разходите за дейността са под 500 лв. Приемайки, че представената декларация не подлежи на обявяване, тъй като с нея не се декларира липса на дейност по смисъла на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч и за установено обстоятелството, че дружеството е извършвало дейност, длъжностното лице по регистърното производството е постановило обжалвания в настоящето производство отказ №20180330092045/2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния седмодневен срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.
Отказ по заявление за обявяване на акт, който подлежи на обявяване по силата на закона, може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато заявлението не е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред, към заявлението не е приложен подлежащият на обявяване акт или той не отговаря по външните си белези на изискванията на закона. (чл. 21, т. 1, 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца за обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В настоящия случай регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по обявяване на финансова икономическо състояние на търговеца, изискуемо по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Съгласно тези разпоредби предприятията публикуват ГФО, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от ОС на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на ТЗ - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР, в срок до 30 юни на следващата година; 2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от АВп при условията и по реда на ЗЮЛНЦ в срок до 30 юни на следващата година; 3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
От жалбоподателя е било подадено заявление
за обявяване на годишен финансов отчет за 2017 г. по заявление по образец
съгласно приложение № Г2 от чл.
62а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Видът на акта, представен за обявяване, е бил отбелязан с група "Обявени
актове" с поле 1001 "Описание на обявения акт" – годишен
финансов отчет описание: декларация. Съгласно разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишен финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване
в търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Това изискване не
се прилага, когато тези лица не са осъществявали дейност през отчетния период (чл.
39, ал. 9, т. 2 от ЗСч) и обстоятелството се декларира с декларация, която
се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Видно от
дадената в § 1, т. 30 от ЗСЧ нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г, в сила от 01.01.2017
г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) легална дефиниция
"Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период"
са тези, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния
период не са извършвали сделки по чл.
1, ал. 1 от ТЗ; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде
признат приход съгласно Закона
за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са
осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г)
не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и
печалби.
ДЛР е приело, че тъй като от
съдържанието на представената към процесното Заявление Г2 Декларация по чл.
38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, както и Декларация – приложение
по ЗС, заявителят е удостоверил, че през счетоводния отчетен период,
дружеството е осъществявало дейност, като приходите и разходите за дейността са
под 500 лв., то декларацията не е подлежи на обявяване. Предвид горното, с
представената от заявителя декларация по смисъла
на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСЧ не се удостоверява липса на дейност по
смисъла на легално установената законова дефиниция. За жалбоподателя не е
налице икономическа неактивност за 2017 г., което обстоятелство е идентично с
неосъществяване на дейност през отчетния период по смисъла на чл.
39, ал. 9, т. 2 от ЗСч, но без значение размера на приходите и разходите,
по отношение на съставянето на годишен финансов отчет са приложими разпоредбите
на ЗСч и счетоводните стандарти – съставянето на годишен финансов отчет е
задължение на всяко предприятие по смисъла на ЗСч, осъществявало стопанска
дейност на територията на страната – съкратен или пълен годишен финансов отчет,
при задължителен или не финансов одит, в зависимост от категорията на
предприятието по показателите на отчетите към 31. 12. на текущата година.
Предвид разпоредбата на чл.
21, т. 4 и т.
5 от ЗТРРЮЛНЦ, както и чл. 62а от Наредба № 1 от 2007 г., в конкретния
случай ДЛР е следвало да изследва само дали е приложен подлежащия на обявяване
акт, доказателство за неговото приемане от съответния орган и дали подлежащият
на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Тъй като към заявлението
на жалбоподателя не е бил представен годишен финансов отчет, то са били налице
обстоятелства в обхвата на проверката по чл.
21, т. 4 и 5
от ЗТРРЮЛНЦ – към заявлението не е бил приложен подлежащият на обявяване
акт, съответно той не е отговарял по външните си белези на изискванията на
закона, и по реда на чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ до заявителя е трябвало да бъдат дадени указания за
отстраняване на нередовността. Даването на такава възможност на заявителя,
съответно на нередовността на заявлението, не е обвързано със срочността при
обработката на заявленията от длъжностните лица при Агенция по вписванията,
съответно неспазването на срока по чл.
19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от тях, а е императивно изискване на закона.
С оглед на горното, съдът намира, че постановеният
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с даване на указания на
Агенция по вписванията да изпълни правомощията си по чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, като даде възможност на заявителя да представи акт
подлежащ на вписване (годишен финансов отчет).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20200722100213 подадена от „А.Т.Т.“ ООД, чрез адв.Р.Т.(с последващата промяна в наименованието „А.Т.Т.“ ООД срещу Отказ на длъжностното лице с peг. № 20180330092045 от 15.07.2020 г. постановен по заявление с вх.№ 20180330092045 образец Г2, с който е отказано обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч по партидата на търговското дружество.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да изпълни
правомощията си по чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова
заявлението си, съгласно мотивите към настоящото решение.
Решението е окончателно (чл.
537, ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията.
Съдия: